Мотиви
към присъда по НОХД № 1572 по описа за 2017г. на ШРС
Подсъдимият И.А.А. е
предаден на съд по обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и
т.4, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29,ал.1,б.”а” от НК за това, че за на 18.01.2017г.
в гр. Шумен, в условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – мобилен
телефон „Айфон 7 plus“, собственост на
„Екселанс“ ООД и обилен телефон „Нокия 208“, собственост на Ш.Ч., на обща
стойност 1 345 лева от владението на Ш.Ч. без негово съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на
техническо средство.
Подсъдимият и
назначения му служебен защитник правят искане да се даде ход на делото по реда
на Глава 27 и по точно чл.371, т.2 от НПК, като признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като прецени, че самопризнанията
на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, с протоколно определение обяви, че при постановяването на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи
наказание ”лишаване от свобода” в минималния предвиден размер, което да бъде
редуцирано по реда на чл.58а от НК. Представителят на ШРП предлага на съда да
извърши и кумулация на подс. И.А. между наказанието, наложено по настоящото производство
и наказанието, наложено му по НОХД № 342/2017г. по описа на РС Горна Оряховица,
като определи едно общо наказание в размер на най-тежкото, като приспадне и
зачете изтърпените части.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и
е съгласен с тях.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа
страна следното: През първата половина на месец януари 2017г., подсъдимият И.А.А.
***, където живеел свидетеля Н.С.С.. Двамата се познавали, тъй като в миналото
изтърпявали по едно и също време, наказание „лишаване от свобода“ в един и същи
затвор. На 18.01.2017г., двамата се придвижили от гр. Търговище до гр. Шумен с
автомобил, управляван от свид. С. – л. а. „Рено Меган“ с рег. № Т77 62ТТ.
Пристигнали в гр. Шумен в късния следобед, когато започнало да се смрачава.
Двамата слезли от автомобила и продължили да се придвижват пеша. После се
разделили, като подсъдимия И. достигнал до жилищна сграда, находяща се на
адрес: гр. Шумен, ул. Владайско въстание № 22. Той се покатерил до втория етаж
на сградата като използвал решетката, поставена на терасата на първия етаж.
Когато достигнал до втория етаж, подсъдимият влязъл в терасата на апартамент №
14, разположен във вход 1 на жилищната сграда. Подсъдимият А. носел в себе си
отвертка с дървена дръжка. С нея той взломил вратата, водеща от терасата към
жилището и проникнал в апартамента. После той заключил от вътрешната страна
входната врата на жилището, за да предотврати възможността някое от лицата,
живеещи в него да се завърне и да влезе в дома си, докато подсъдимия бил вътре.
Подсъдимият И.А. разгледал вещите, които се намирали в апартамента, намерил и
взел мобилен телефонен апарат „Айфон 7 plus“,
който бил наскоро закупен и фабричната му опаковка не била нарушена. В
телефонният апарат нямало СИМ карта.Този телефон бил собственост на „Екселанс“
ООД, представлявано от Ш.Ч.. Освен това, подсъдимият взел от жилището и
използван мобилен телефон „Нокия 208“, собственост на пострадалия Ш.Ч.. В този
мобилен телефон също нямало поставена СИМ карта. След това подсъдимият А.
напуснал жилището през терасата, отнасяйки със себе си двата мобилни телефонни
апарата. Когато се отдалечил ат жилишната сграда, в която се намирал апартамента,
от който извършил кражбата, подсъдимият отново се срещнал със свид. С. и
двамата напуснали гр. Шумен с автомобила, с който били пристигнали.
На следващият ден –
19.01.2017г., подсъдимият И.А. и свидетеля С. се придвижили до гр. Плевен. Там
двамата посетили оказион, стопанисван от „СВДЛ“ ЕООД, управлявано от свидетеля С.Г..
В момента , когато подсъдимият и свидетеля С. влезли в оказиона, свидетеля Г.
отсъствал. В търговският обект се намирал свидетеля А. С., работещ като
продавач-консултант в дружеството. Подсъдимият предложил на свид. С. да закупи
откраднатия предния ден в гр. Шумен, мобилен телефонен апарат „Айфон 7 plus“. Свидетелят С. установил, че този апарат не бил
използван до момента и все още бил с фабричната си опаковка. Свид. С. се
поинтересувал какъв е произхода на телефона, като подсъдимият го уверил, че не
е придобит чрез престъпление. Свидетелят изпробвал телефонния апарат със СИМ
карти на различни мобилни оператори, консултирал се по телефона със свид. Г. и
се съгласил да купи предлагания от подсъдимия мобилен телефон „Айфон 7 plus“. Свид. С. изготвил договор за покупка на телефона и
заплатил на подсъдимия исканата от него, сума. По-късно подсъдимият предоставил
част от получената сума на свид. Н. С..
На 27.01.2017г.
свидетелят А.Д. закупил от оказиона, мобилен телефонен апарат „Айфон 7 plus“ и го предоставил за ползване на дъщеря си –
свидетелката Д.Д.а. След разкриване на престъплението, свидетелят Димитров
предявил претенции за 8собствеността върху телефонния апарат, поради което
вещта не е приобщавана по делото и не върната на „Ексиланс“ ООД, представлявано
от Ш.Ч..
От назначената по
делото съдебно- икономическа експертиза се установило, че стойността на вещите
– предмет на престъпното деяние възлизала на 1 345 лева.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията
на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите Ш.Ч., С.Д. Г.,
А.В. С., М.Я.С., А.М.Д., Д.А.Д. и Н.С.С., както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК, писмени доказателства.
От така
установеното фактическо положение и след като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, поединично и в тяхната съвкупност съдът прие, че
подсъдимия И.А.А. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 и т.4 НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК,
поради следното:
-
Обект
на престъплението – обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи
нормалните условия за упражняване правото на собственост;
-
Субект
на престъплението – пълнолетно лице, което не се намира в състояние на
невменяемост;
-
От
обективна страна – отнемане на чужди движими вещи, които не са нито собствени,
нито във владение на подсъдимия. Изпълнителното деяние се изразява в
прекратяване на фактическата власт върху вещите от страна на собственика и
установяване на фактическа власт от страна на подсъдимия, без съгласието на
свид. Ш.Ч.;
-
Квалификацията
на деянието е по т.3 и по т. 4 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като за
осъществяването му дееца е разрушил прегради, здраво направени за защита на
имот – взломил вратопрозорец на апартамента, като използвал техническо средство
– отвертка;
-
От
субективна страна – отнемането е с пряко насочен умисъл, като деецът е съзнавал
противообществения характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
От приложения бюлетин
за съдимост на подсъдимия се установява, че престъплението е извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,ал.1,б.”а” от НК, тъй като
деянието е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан многократно (с
присъдите по НОХД №3072/10г. на РС Плевен, по НОХД №2421/13г. на РС Плевен и
др.) за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода за различни срокове,
изпълнението на които не е било отложено, а същевременно при извършването на
деянието не са били изтекли сроковете по чл.30,ал.1 от НК.
По изложените
съображения съдът прие, че престъпната дейност на подсъдимия следва да бъде
квалифицирана по чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 НК
във връзка с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, поради което
призна същия за виновен в извършването на посоченото престъпление.
При определяне на
наказанието на подсъдимия И.А., съдът отчете като отегчаващи обстоятелства на
първо място големия брой осъждания за престъпления против собствеността, извън тези,
обуславящи правната квалификация на деянието. В практиката си ВКС приема, че
когато признаците на състава са преизпълнени, това
вече следва да се кредитира като елемент от обществената опасност на дееца / Решение № 272 от 5.04.2007 г. на ВКС по д. №
15/2007 г., III н. о./, а в случая квалифицирането на деянието като извършено
при условията на опасен рецидив е обусловено от наличието на множество отделни
осъждания. От изложеното се налага извода за повишената обществена
опасност на извършителя. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете пълното
самопризнание на подсъдимия, които не са формални и съдействието му за
разкриване на фактическата обстановка по делото и усложненото му семейно
положение - същият има две малолетни
деца, за които полага грижи, тъй като майка им работи в чужбина. При така
установеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, в размер на минималния, предвиден в
закона, а именно - три години лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното
наказание с една трета, при което подс. И.А. следва да изтърпи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване,
като счете, че на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС същото следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.25 НК във връзка с чл.23, ал.1 от НК, съдът определи едно общо наказание на
подсъдимия И.А.А. между настоящото и наказанието, наложено му с Присъда по НОХД
№ 342/2017г. на РС Горна Оряховица, влязла в законна сила на 02.06.2017г. в
размер на най-тежкото, а именно две години “лишаване от свобода”, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.25,
ал2 от НК, съдът приспада от така определеното общо наказание, изтърпяната част
от наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД № 342/2017г. на РС Горна
Оряховица.
На основание чл.59,
ал.1 от НК, съдът зачете предварителното
задържане на И.А.А. по НОХД № 342/2017г. на РС Горна Оряховица, считано от
21.01.2017г.
На основание чл.189,ал.3
от НПК, съдът възложи на подсъдимия А. направените деловодни разноски в размер
на 65 /шестдесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: