№ 848
гр. Плевен, 29.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Частно наказателно дело
№ 20224430202200 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ. 243 АЛ. 4 - 6 НПК
РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН е сезиран с жалба на основание чл.
243 ал.4 НПК от страна на Д. П. Л. от ПЛЕВЕН, против Постановление на
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН от 07.11.2022г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство пр.пр. №3426/2022г.
по описа на РП – ПЛЕВЕН, водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1
НК.
За да прекрати наказателното производство, РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е приела, че не е налице умишлено или
непредпазливо деяние, което да е довело до противоправния резултат -
счупване на израстъците /в горната част/ на лявата бедрена кост на Д. Л., а че
се касае за случайно деяние. Поради това, РП-ПЛЕВЕН, прекратила
наказателното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1
НПК.
От друга страна, в подадената от страна на Д. П. Л. жалба се
изтъква, че изводът на РП-ПЛЕВЕН за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15
НК, е необоснован, тъй като от една страна, автоматичната врата на
хипермаркета се е затворила преди пострадалата да премине през същата
врата, а от друга – „управата“ на хипермаркета следва да понесе отговорност,
тъй като е била длъжна и е могла да предвиди, че при установения режим на
работа на автоматичните врати, би могло да настъпи травматичен инцидент за
някого. Счита, че вината и отговорността на управата на хипермаркета
1
произтича от това, че не са предвидени специални врати, които да се ползват
от лица с намалени физически възможности и увреждания, които биха ги
препятствали да ползват безопасно монтираната автоматична врата;
отбелязва, че процесният случай не е изолиран, тъй като на 26.07.2022г. е
имало сходен случай, при който малолетно дете е било притиснато от същата
автоматична врата, от която пострадала и самата Л.. На тази основа, моли за
отмяна на Постановлението за прекратяване на наказателното производство и
за ангажиране на наказателната отговорност на отговорните управители на
търговския обект.
Съдът намира, че жалбата се явява допустима, тъй като е
подадена от лице и в срока, предвидени в чл.243 ал.4 НПК. Разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Приетата от РП-ПЛЕВЕН фактическа обстановка, е правилно
установена. Накратко, същата се свежда до това, че на 10.06.2022г.,
свидетелите Д. Л. и П.Л. /съответно *** и ***/ посетили магазин ***, находящ
се в гр. Плевен, ул. „***. Св.Л. се придвижвала с бастун, поради нараняване в
областта на таза, датиращо от месец януари 2022г. При преминаване през
монтираната на входа на хипермаркета автоматична врата с плъзгащ
механизъм и фотоклетка, ненадейно за Л. започнало затваряне на двете крила
на вратата, при което дясното крило на вратата ударило свидетелката, тя
загубила равновесие и паднала на земята, на лявата си страна. В резултат от
падането, за Д. Л. настъпило телесно увреждане, което според представената
в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, представлява
счупване на израстъците /в горната част/ на лявата бедрена кост. Вещото лице
посочва, че увреждането е травматично и отговаря да е получено по време и
начин, както се съобщава - падане в резултат на блъскане от друго механично
тяло; експертът счита, че е причинено трайно затрудняване движението на
левия крак, т.е. – увреждане, принципно квалифицируемо като средна телесна
повреда по смисъла на чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели –
П.Л., Д. Л., приобщени са писмени доказателства във връзка с автоматичните
врати, монтирани в магазин ***, находящ се в гр. Плевен, ул. „***, както и
във връзка с претърпяното от страна на св.Л. телесно увреждане. Освен
експертното заключение по вече споменатата съдебно-медицинска
2
експертиза, изготвено е и такова по видео-техническа експертиза, което
изцяло потвърждава механизма на злополуката, описан от свидетелите П.Л. и
Д. Л.; представено е и заключение по съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че монтираните автоматични врати на входа на
търговския обект са технически изправни, преминали годишен технически
преглед, без данни за отклонение в режима на работа, към момента на
злополуката; вещото лице отбелязва, че същите врати функционират в режим
„автоматик“, при който, когато лице или предмет попадне в обхвата на
радарното поле, вратата се отваря до положение „напълно отворена“ и се
затваря след изтичане на настроеното време /30 секунди/, управлявано от
светлинна бариера. Съдът намира, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателствени материали не будят съмнение в тяхната
достоверност, поради което ги приема с доверие.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.9 ал.1 НК,
„Престъпление е това общественоопасно деяние (действие или
бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за
наказуемо.“. Правната теория определя деянието като съзнателен волев акт,
предизвикан от определена потребност и проявен външно в действие или
бездействие при определени условия на време, място и обстановка, който се
осъществява с цел да бъде приспособена съществуващата действителност към
нуждите не дееца, на трето лице или на обществото като цяло.
Наказателноправната наука определя действието, като форма на деянието,
като система от телодвижения, извършени въз основа на конкретно решение и
под контрола на съзнанието, които са насочени към постигането на една цел и
се осъществяват при определени условия на време, място, обстановка; от
друга страна, бездействието, като форма на деянието се определя като
пропускане на определено действие, което е необходимо за възникване,
съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка.
Така направените теоретични разяснения, в случая са изключително
необходими, защото идват да покажат наказателноправната несъстоятелност
на съжденията, изложени в сезиращата Съда жалба. Безспорно, „управата“ на
обсъждания хипермаркет, разбирана като едно или повече физически лица, на
които е възложено извършването на определена ръководна работа, следва да
полага грижи за най-разнообразни аспекти на функционирането на
търговския обект, в т.ч. –същият да бъде достъпен за хора с намалени
3
физически /а и умствени/ възможности, по-конкретно – да бъде улеснен
достъпа на хора със затруднено придвижване, каквато е свидетелката Л..
Също така безспорно, „управата“ на магазина следва да упражнява контрол
върху техническата изправност на най-различните средства и системи,
монтирани в търговския обект, а несъмнено, преки задължения в тази връзка,
имат други лица, на които е възложено съответно техническо обслужване.
При положение обаче, че от заключението по изготвената съдебно-
техническа експертиза не се установяват повреди или технически пропуски,
които да биха имали отношение към процесния инцидент, както и при
положение, че монтираната врата на търговския обект е с автоматично
действие, напълно неповлияно от директна човешка намеса, а единствено - от
зададена софтуерна програма на функциониране, то в този случай, на първо
място и преди всичко, не може да става дума за „деяние“ по смисъла на
Наказателното право. Оттук и извода, че не може да се обоснове тезата нито
за умишлено, нито – за непредпазливо престъпление, независимо от формата
на вина. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че в случая дори не може да
става дума за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 НК, тъй като случайното
деяние, все пак е представлява „деяние“ по смисъла на Наказателното право,
при което е налице деец – а в случая, не е налице нито едното, нито – другото.
Касае се за типичен случай на злополука, която от гражданскоправна гледна
точка, съставлява деликт и за която, на основание чл.45 ЗЗД, пострадалата би
могла да насочи искова претенция срещу Дружеството, стопанисващо
магазин ***, находящ се в гр. Плевен, ул. „***, а именно – *** КД.
Ето защо Съдът намира, че извода на РП-ПЛЕВЕН, че в
процесния случай е налице прекратително основание по чл.243 ал.1 т.1
вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК – е правилен, поради което обжалваното
Постановление, следва да бъде потвърдено. Не е налице извършено престъпно
деяние по смисъла на чл.9 ал.1 НК, а се касае за злополука, за чието
обезщетение, пострадалата би могла да сезира гражданския съд; на свой ред,
във връзка с евентуални претенции на жалбоподателката за
дискриминационно отношение на база телесно увреждане, би могла да се
обърне към органите на Комисията за защита от дискриминация.
Водим от горното и на основание чл. 243 ал.6 т.1 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
– ПЛЕВЕН от 07.11.2022г., с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство пр.пр. №3426/2022г. по описа на РП – ПЛЕВЕН,
водено за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК.
Препис от Определението да бъде изпратен на РП – ПЛЕВЕН и
жалбоподателя, които могат да го атакуват с частна жалба и частен протест,
по реда на Глава двадесет и втора от НПК - в седемдневен срок от
съобщаването, пред ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5