Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично
заседание на двадесет и седми април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдията т. дело N
3619 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл. 68, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ по възражение на „Д.“
АД с вх. № на „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ 930/16.02.2016 г. срещу неприети вземания, включени в изготвения
от синдиците на банката списък по чл. 66, ал. 7, т. 2 от ЗБН под № 63 и срещу
поредност на приети вземания, включени в изготвения от синдиците на банката
списък по чл. 66, ал. 7, т. 3 от ЗБН под № 40.
Възразилото лице „Д.“ АД твърди, че в законоустановения срок по чл. 63, ал. 1 от ЗБН е предявило с 47 броя
молби вземания срещу банката в размер на обща левова равностойност към
22.04.2015 г. 90761367.17 лева. Тези
вземания срещу банката в несъстоятелност произтичат от сключени за периода от
29.10.2014 г. до 04.11.2015 г. договори за цесия с вложители на банката, на
обща левова равностойност към 22.04.2015 г. в размер на 90565367.19 лева
/разликата между общата предявена и реално придобитата сума на вземанията се
дължи на погрешно предявени с
196 000 лева повече от реално придобитото с молба
ЗБН63-98016.06.2015 г./. На 21.08.2015 г. в Търговския регистър бил обявен изготвения
от синдиците списък на приети вземания, в които част от предявените от „Д.“ АД вземания били включени под №№ 7321, 7322,
7323 и 7324 в левова равностойност към 22.04.2015
г. общо от 84924476.23 лева. Във връзка с частичното приемане на вземанията, на
03.09.2015 г. е подадено възражение по чл. 66, ал. 1 от ЗБН, с което се иска 47
предявени вземания да бъдат приети изцяло, така както са предявени, с
изключение на вземането по молба ЗБН63-98016.06.2015 г., което се поддържа до
сумата от 50 000 лева. Поискано е да бъдат включени допълнително в
списъците вземания с левова равностойност към 22.04.2015 г. в размер на
5836890.94 лева, като всички предявени вземания бъдат признати при поредност на
удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /редакция преди изменения ДВ, бр.
62/14.08.2015 г./. С оспореното в
настоящето производство решение № ЗБН66-343/20.01.2016 г., синдиците са
оставили без уважение възражението, но са приели, че „Д.“ АД е придобил вземания срещу КТБ от Т. Г.Б., „А." АД, „П." ЕООД, З. К.С., В.В.А., Д.И.И.,
С.Х.П., Т.П.Д., Т.Р.Т., Й.Ф.М., „М.-АБ" ЕООД, К.Т.К., „А.К." ООД, „Е.Е."
АД, „Д.Л." ЕООД, А. Е.А., В.М.Н., Н.Д.Т., „Б.Р.Е." АД, „И. - Световен
търговски център" АД, Е.Р.М., „Е. М." ЕАД, И.Л.Г., М.Й.Р., П.Х.П., Б.Ц.М.,
„Д.В.А.М." ЕАД, Договорен фонд „Т.Б.А.К.", Договорен фонд „Т.Б.А.Д.",
Договорен фонд „Т.Б.А.Е.", Договорен фонд „Т.Б.А.Х.", Договорен фонд
„Т.Б.А.Съкровище", „А.А.М." АД, Договорен фонд „А.К.", Договорен
фонд „А.П.", Договорен фонд „А..К", „К.-Б." ООД, М.К.Х., С.Д.С.,
Х.И.Х.Н. Д. М. - Закут, „С.***" ЕООД, Н.В..Д, В.И.М.и Х.Д.М., в което
изброяване са включени всички 45 вложители, от които „Д.“ АД е придобил
вземания, без да се уточнява на какво се дължи разликата в предявените и приети
в производството вземания /вложителите от които са придобити вземанията са 45,
но молбите за предявявяване са 47, тъй като за придобитите отР.М.и „А.К."
ООД вземания са направени по две предявявания в лева и в щатски долара. Ето
защо поддържа, че списъкът следва да бъде допълнен до размера на всички
предявени вземания, като се съобрази допуснатата грешка в предявяването с молба ЗБН63-98016.06.2015 г., тъй
като банката приема, че възразилото лице е придобило вземания от всички лица, с
които е сключило договорите за цесии, а от осчетоводяването на тези цесии в банката
става ясно, че вземанията са в предявения размер. Поддържа, че всички предявени
вземания следва да бъдат с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4
ЗБН /редакция преди изменения ДВ, бр. 62/14.08.2015 г./, тъй като цесионерът
може да се ползва от привилегията, която има неговият праводател. След
съобразяване с направените от синдиците на банката в хода на производството
уточнения и приетото заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, отправя искане към съда да постанови решение по подаденото
възражение, с което да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с приети
вземания с негови вземания на стойност от 5
640 751, 77 лева или в списъка следва да се считат приети негови предявени
вземания на обща стойност от 90 565 228, 00 лева,
разпределени, както следва: 320 000, 00 лева, по предявяване с молба вх. №
ЗБН63-973/18.06.2015 г.; 1 083 650, 16
лева и 31 361, 69 лева по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-1129/19.06.2015 г.; 24 971, 63
лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН-63-133/19.06.2015г.; 226 745, 25 лева, по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-1150/19.06.2015г.; 46
939, 92 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-975/18.06.2015г.; 1 552 516, 34 лева по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-1132/19.06.2015г.; 231000,00 лева
по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-1151/19.06.20.15г.; 256 018, 15
лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1149/19.06.2015г.; 139 000, 00 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-974/18.06.2015г.; 1
650 000, 00 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-977/18.06.2015 г.;
3 732 148, 00 лева по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-968/18.06.2015г.; 50 000, 00 лева
по предявяване с молба с вх. №вх. № ЗБН63-980/18.06.2015г.; 286 203, 43 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-970/18.06.2015г.; 965
854, 31 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-969/18.06.2015г.; 165 418, 75 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-1135/19.06.2015г.; 289
462,84 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63- 971/18.06.2015г.; 210 000, 00 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-1344/22.06.2015г.; 609
887, 60 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1127/19.06.2015г.; 1 325 000, 00 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБНбЗ-978/18.06.2015г.; 2
542 579, 00 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1159/19.06.2015г.;
500 000,00 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-1158/19.06.2015г.;
на 1 799 363, 60 лева по
предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1156/19.06.2015г. ; 4 038 740, 30 лева по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-1154/19.06.2015г.; 44 984 090, 00
лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1152/19.06.2015г.; 95 069,73 лева по предявяване с молба
с вх. № ЗБН63-990/18.06.2015г.; 107
000,00 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-989/18.06.2015г. ; 246 000,00 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-985/18.06.2015г.; 162
000,00 лева по предявяване с молба
с вх.№ ЗБН63-986/18.06.2015г.; 168 044,80 лева и 5 228,53 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1139/19.06.2015г.; 136 927,11 лева и 3 403,69 лева по предявяване с молба с
вх. № ЗБН63-1140/19.06.2015г.; 331
543,58 лева и 10 160,49 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1141/19.06.2015г.;
69 013,53 лева и 1 502,28 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-1142/19.06.2015т.;
105 189,72 лева и 2 614,77 лева по предявяване с молба с
вх. № ЗБН63-1144/19.06.2015г.; 20 650,57 лева по предявяване с молба
с вх. № ЗБН63-1143/19.06.2015г.; 26
270,85 лева и 1 042,71 лева по
предявяване с молба с вх. № ЗБН63- 1138/19.06.2015г.; 3 033 052,27 лева и 89
430,33 лева по предявяване с молба вх. № ЗБН631 136/19.06.2015г.; 157 007,38 лева и 4 684,06 лева по предявяване с молба
вх. № ЗБН63-1134/19.06.2015г.; 172
866,37 лева и 5 068,69 лева по
предявяване с молба вх. № ЗБН63-1137/19.06.2015г.; 5 257 662,40 лева по предявяваме с молба вх. № ЗБН63-
1346/22.06.2015г.; 48600,00 лева по предявяване с молба с
вх. № ЗБН63-1145/19.06.2015г.; 47000,00 лева по предявяване с молба с
вх. № ЗБН63-1147/19.06.2015г.; 129 767,00 лева по предявяване с молба
с вх. № ЗБН63- 992/18.06.2015г.; 58
674,90 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-984/18.06.2015г.; 4 928 691,60 лева по предявяване с
молба с вх. № ЗБН63-972/18.06.2015т.; 901
622,00 лева по предявяване с молба с вх. № ЗБН63-991/18.06.2015г. ; 2 557 302,15 лева по
предявяване с молба с вх. № ЗБН63-981/18.06.2015г.
и 4 621 185,52 лева по предявяване с молба с вх. №
ЗБН63-983/18.06.2015г., с поредност на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4
от ЗБН /редакцията, приета с ДВ, бр. 67/29.07.2003 г. Претендира направените по
делото разноски.
Синдиците на
банката в несъстоятелност оспорват подаденото възражение като неоснователно. Не
се спори, че относно процесните
вземания, възразилото лице е отправило изявления за прихващания с дължимите от
него кредитни задължения към банката, както и че цесиите са осчетоводени от
банката. В хода на производството уточнява, че разликата в размера на
предявените и приети вземания се дължи на промяната във валутния курс за преизчисляване на
вземанията, които са предявени в щатски долари между момента на предявяване на
вземанията и съставяне на списъците, както и на сторнирани лихви по депозитите. Излага подробни доводи
защо вземанията на възразилото лице следва да се удовлетворят с поредност по чл.
94, ал. 1, т. 7 от ЗБН, а по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, тъй като „Д.“ АД няма качеството на вложител. Прави възражение
за прекомерност на претендираните от възразилото лице разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 46, ал. 3 от ЗБН вр. чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема следното:
С решение №
664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, ТО, Съдът е обявил неплатежоспособността и е
открил производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД /н/, обявил е банката в
несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и правомощията на
органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил лишаване от
правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. Решението на Съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН е обявено в
ТР-АВ на 22.04.2015 г., съответно от тази дата следва да започне да тече
установения в чл. 63, ал. 1 от ЗБН двумесечен срок за предявяване на
вземанията. В рамките на този срок, с 47 броя молби „Д.“ АД предявява вземанията си срещу банката в
несъстоятелност. Вземанията произтичат от сключени договори за цесия, с които Т. Г.Б., „А." АД, „П." ЕООД, З. К.С., В.В.А., Д.И.И.,
С.Х.П., Т.П.Д., Т.Р.Т., Й.Ф.М., „М.-АБ" ЕООД, К.Т.К., „А.К." ООД, „Е.Е."
АД, „Д.Л." ЕООД, А. Е.А., В.М.Н., Н.Д.Т., „Б.Р.Е." АД, „И. - Световен
търговски център" АД, Е.Р.М., „Е. М." ЕАД, И.Л.Г., М.Й.Р., П.Х.П., Б.Ц.М.,
„Д.В.А.М." ЕАД, Договорен фонд „Т.Б.А.К.", Договорен фонд „Т.Б.А.Д.",
Договорен фонд „Т.Б.А.Е.", Договорен фонд „Т.Б.А.Х.", Договорен фонд
„Т.Б.А.Съкровище", „А.А.М." АД, Договорен фонд „А.К.", Договорен
фонд „А.П.", Договорен фонд „А..К", „К.-Б." ООД, М.К.Х., С.Д.С.,
Х.И.Х.Н. Д. М. - Закут, „С.***" ЕООД, Н.В..Д, В.И.М.и Х.Д.М. прехвърлят на
„Д.“
АД свои вземания срещу банката. Не се
спори между страните, че цедентите имат качеството на вложители, както и че
цесиите са съобщени и осчетоводени от банката. С молбите за предявяване „Д.“ АД
уточнява, че предявява вземанията в хипотезата на чл. 102 от ЗБН – под условие,
а именно че извършеното от него прихващане между цедираните в негова полза
вземания срещу банката и негови задължения към банката по договор за кредит
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността по инициатива на легитимираните лица. В молбите е заявено
искане вземанията да бъдат включени в списъците с поредност на удовлетворяване
по чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН. Страните не спорят, че предявените вземания са
на обща стойност от 90565367.19
лева, като възразилото лице признава, че
тази сума е с 196 000 лева повече от реално придобитите вземания с
договорите за цесии, доколкото в предявеното вземане с молба ЗБН63-98016.06.2015 г. е допусната
грешка и е посочен по-голям размер на
вземането от реално цедираното такова.
В обявения
на 21.08.2015 г. в ТР списък с приетите от синдиците на банката вземания, под №№ 7321, 7322, 7323 и 7324 са включени, съответно следните вземания:
вземане, придобито чрез цесия в размер на 107 000 лева; вземане, придобито чрез цесия в размер на
29598327.07 лева; вземане, придобито
чрез цесия в размер на 54609261.56 лева и вземане, придобито чрез цесия в
размер на 609887.60 лева. Тези вземания са с посочен ред на удовлетворяване по
чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, като е вписано, че същите са приети под условие, а
именно: ако извършените прихващания бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Общият размер на тези приети вземания е по-малък от общия размер на
предявените с 47 броя молби вземания от „Д.“ АД. На 03.09.2015 г. „Д.“ АД подава
пред синдиците възражение с вх. № ЗБН66-343/03.09.2015 г., във връзка с което е
постановено решение № ЗБН66-343/20.01.2016 г. С това решение, синдиците на
банката оставят без уважение подаденото възражение срещу списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „К.Т.Б.“ АД /н/. От изложените мотиви,
касаещи единствено неоснователността на възражението в частта, с която се иска
изменение на реда на удовлетворяване по чл. 94 от ЗБН, не става ясно защо
вземанията не са приети в пълния предявен размер, доколкото в решението е
прието от фактическа страна за установено прехвърлянето в полза на възразилото
лице на всички вземания. Срещу това решение е постъпило възражението, във
връзка с което е образувано настоящето производство.
Във връзка с
това възражение синдиците на банката включват под № 63 от списъка по чл. 66,
ал. 7, т. 2 от ЗБН вземане на „Дунарит“ в размер на 5640890.96 лева, придобито
чрез цесия, с ред на удовлетворяване по
чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН.
Горните
обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени доказателства и
служебно извършената от съда справка в ТР.
Тези
писмени доказателства са анализирани и взети предвид и от вещото лице П. при
изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението, което като неоспорено от страните Съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че размерът на
осчетоводените от банката вземания на „Д.“ АД преди погасяването им с изявления
за прихващане към датата 22.04.2015 г. възлиза на 90410730.76 лева. Ако
включените в тази сума вземания в щатски долара се изчислят по курс на щатския
долар към 06.11.2014 г., то размерът на вземанията на „Д.“ АД преди
погасяването им с изявления за прихващане възлиза на 88405922.13 лева. Размерът
на придобитите от „Д.“ АД по силата на договорите за цесия вземания срещу
банката към 22.04.2015 г. възлиза на 90565367.44 лева.
При така
установеното от фактическа страна, Съдът намира подаденото възражение за
основателно.
От
съдържанието на обжалваното решение и изразените от страните становища в хода
на настоящето производство, може да се направи извод, че между тях не е спорно
прехвърлянето на вземания на вложители на банката в полза на възразилото лице.
Банката не оспорва, че с договори за цесия „Д.“ АД е придобил вземания на следните лица, имащи
качеството на вложители: Т. Г.Б., „А." АД, „П."
ЕООД, З. К.С., В.В.А., Д.И.И., С.Х.П., Т.П.Д., Т.Р.Т., Й.Ф.М., „М.-АБ"
ЕООД, К.Т.К., „А.К." ООД, „Е.Е." АД, „Д.Л." ЕООД, А. Е.А., В.М.Н.,
Н.Д.Т., „Б.Р.Е." АД, „И. - Световен търговски център" АД, Е.Р.М., „Е.
М." ЕАД, И.Л.Г., М.Й.Р., П.Х.П., Б.Ц.М., „Д.В.А.М." ЕАД, Договорен
фонд „Т.Б.А.К.", Договорен фонд „Т.Б.А.Д.", Договорен фонд „Т.Б.А.Е.",
Договорен фонд „Т.Б.А.Х.", Договорен фонд „Т.Б.А.Съкровище", „А.А.М."
АД, Договорен фонд „А.К.", Договорен фонд „А.П.", Договорен фонд „А..К",
„К.-Б." ООД, М.К.Х., С.Д.С., Х.И.Х.Н. Д. М. - Закут, „С.***" ЕООД, Н.В..Д,
В.И.М.и Х.Д.М.. Спорно между страните е в какъв размер са тези вземания. Във връзка с разпределената от Съда
доказателствена тежест, възразилото лице установи, че размерът на тези вземания
към
22.04.2015 г. възлиза на 90565367.44 лева, а не приетия със списъка на приети
вземания размер от общо 84924476.23
лева /107 000 лева + 29598327.07 лева + 54609261.56 лева + 609887.60 лева/.
Съдът намира за неоснователен довода на
синдиците, че превалутирането на вземанията, които са в щатска валута следва да
се извърши към 06.11.2014 г. Към този момент не е било основание за осчетоводяването
в лева на вземанията в щатски долари.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗБН, вземанията на кредиторите на банката в чужда
валута се превръщат в левове по курса на Българската народна банка към датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В случая тази
дата е 22.04.2015 г. и към нея следва да се превалутират предявените от „Д.“ АД
вземания, които са в щатски долари. Не се установи и основание за сторниране на
лихвите по депозитите. Вземанията до договорите за депозит са прехвърлени на
възразилото лице заедно с всички изтекли лихви – арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД и
банката не е имало право едностранно да сторнира тези лихви.
Предвид
изложеното, Съдът намира, че списъкът с приети вземания следва да бъде допълнен
със сумата от 5 640 751.77 лева,
представляваща разликата между размера на предявените
вземания от 90565367.44
лева и размера
на включените в списъка по №№ №№ 7321, 7322, 7323 и 7324 вземания общо от 84924476.23 лева.
Основният
спорен въпрос между страните е поредността по чл. 94 от ЗБН, в която трябва да
се удовлетворят тези вземания, тъй като същите са придобити от „Д.“ АД по договори за
цесия, а банката поддържа, че цесионерът няма качеството на „вложител” по смисъла на чл. 94, ал.
1, т. 4 ЗБН /в редакцията на тази норма, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г./.
При договор за цесия
прехвърленото вземане запазва своята правна природа,
ведно с привилегиите, а единствената промяна се изразява в това, че едно ново
лице - цесионерът има право да получил вземането от длъжника. Когато цедентът е
бил по силата на закона в определено благоприятно положение досежно
удовлетворение на вземането си, в това положение и е и неговият правоприемник
-цесионер / в този смисъл е решение № 69/18.02.2005 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 286/2004
г./. Разпоредбата
на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Това означава, че правното положение на
цесионера е идентично с това на неговия праводател, доколкото в случая с
процесните договори за цесия не е уговорено нещо различно от правилото на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Отклонение от правилото
може да се въведе и с норма на специален
закон, който изрично да урежда по различен начин правното положение на цедента.
В случая банката поддържа, че такъв специален закон е Законът за
гарантиране на влоговете в банките. В чл. 9, ал. 2 от този закон е посочено, че
разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо
лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с
влога в срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3
от Закона за кредитните институции и след датата на издаване на акт по чл. 20,
ал. 1. Аналогична норма е съдържал и отменения ЗГВБ /чл. 4, ал. 3/. Наистина
тази разпоредба създава правило, различно от това на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, но
настоящият състав приема, че установеното в ЗГВБ се
прилага само в отношенията между Фонда за гарантиране на влоговете в банките и
цесионера, който е придобил права по влог в резултат на извършено
разпоредително действие, съответно е релевантно единствено относно обстоятелсктвото дали
придобитото от цесионера вземане е гарантирано и дали за Фонда е възникнало
задължение за изплащането му. В Закона за банковата несъстоятелност, който урежда отношенията между кредиторите и банката
в несъстоятелност, не е предвидена норма, подобна на чл. 9, ал. 2 ЗГБВ, като не са налице
предвидените в чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове основания, при
наличието на които разпоредбата на ЗГВБ може да бъде приложена по аналогия в
отношенията, възникнали между банката в несъстоятелност и предявилия срещу нея
вземане, придобито от договор за цесия кредитор. Фактът, че
цесионерът не е защитено лице с гарантиран влог по чл. 9, ал. 1, вр. с §1, т.
6 ЗГБВ, не е основание за извод, че цесионерът не притежава качеството на „вложител“ по смисъла на ЗБН, а означава единствено, че вземането на цесионера не е покрито от
системата за гарантиране на влоговете по ЗГБВ, защото попада в обхвата на чл.
9, ал. 2 ЗГБВ.
Легална дефиниция на понятието „вложител“ е дадена с §1,
т. 4 от ДР на ЗБН. Съгласно тази норма, вложител е лице, което има
право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните
средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на
обичайни банкови сделки. В този смисъл вложител е не само титулярът
на банковата сметка, който е страна по договора за банков влог и който има
право на договорно основание да получи паричните средства по банковата сметка,
но и цесионерът, защото той, макар и да не е титуляр на банковия влог и да не е
страна по сключения с банката договор, по силата на общото правило,
установено в чл. 99, ал. 2 от ЗЗД има право да получи
вземането, което е притежавал титулярят на влога /цедент/. С
цесията се извършва промяна в страните по облигационното правоотношение, по
което кредитор става едно ново лице - цесионерът, но цедираното вземане
продължава да съществува с всички свои правни характеристики, свързани с
характера и естеството на сделката, от която то произтича. Различните правни
определения на понятието „вложител“, дадени в ЗБН /§1,
т. 4 от ДР/ и в ЗГВБ /§1, т. 6 от ДР/ обуславят извод,
че в отношенията между банката и кредиторът –цесионер, възникнали по повод предявяване на вземане по реда на
ЗБН, качеството на цесионера като вложител не следва да се преценява, съобразно
дадената в §1, т. 6 от ДР на ЗГБВ дефиниция. Ако идеята на законодателя е била лицето, придобило вземането по влог в резултат на
разпоредителна сделка, да няма качеството на „вложител“ по ЗБН, в
този нормативен акт да се използва същата
дефиниция, която е използвана в §1, т. 6 от ДР
ЗГБВ. След като в ЗБН качеството „вложител“ не е обвързано с титуляра на банковия влог, то следва да се приеме, че вложител по смисъла на ЗБН може
да бъде и лице, придобило вземането по влога в резултат на договор за цесия. Доколкото в случая между страните е
безспорно, че цедентите на „Д.“ АД са
притежавали качеството на „вложител“ по §1, т. 4 от ДР на ЗБН, то следва да се
приеме, че и техният частен правоприемник – цесионер има същото качество – по
арг. от чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Процесните вземания на цесионера не са покрити от
системата за гарантиране на влогове - чл. 9, ал. 2 ЗГБВ, поради което следва да се приеме, че са с предвидения ред на удовлетворяване в нормата на чл. 94, ал. 1, т. 4 от ЗБН, в редакцията на нормата, приета с ДВ бр. 67 от 29.07.2003 г., а не по реда,
посочен в списъка на приетите от синдиците на „КТБ” АД /н/ вземания - по чл.
94, ал. 1, т. 7 ЗБН.
С оглед на
изложеното подаденото възражение срещу отказа да бъдат приети процесните вземания
като такива в посочения ред 4 на чл. 94, ал. 1 ЗБН е основателно и следва да се
уважи.
При този
изход на производството, възразилото лице има право на направените в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, които възлизат на
400 лева – хонорар за вещо лице. На възразилото лице не се следват поисканите
със списъка по чл. 80 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2700 лева, доколкото видно от съдържанието на представения договор за правна
защита и съдействие от 13.11.2017 г., с него е постигнато съгласие уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева да бъде
заплатено по банков път, а към момента на приключване на устните
състезания не са представени
доказателства за реалното плащане на възнаграждението.
Предвид проведения инстанционен коннтрол
във връзка с подадена от възразилото лице частна жалба, е прието, че възразилото
лице е освободено от задължението за предварително внасяне на държавна такса
/аналогично на разрешението, дадено с чл. 694, ал. 7 от ТЗ/. Ето защо и на
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, банката в несъстоятелност следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на Съда дължимата държавна такса в размер на
56487.52 лева /56407.52 лева за оценяемата част на възражението + 80 лева за възражението
в неоценямаета част относно поисканата промяна в реда на удовлетворяване/.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 68, ал. 3 от
ЗБН, по възражението с вх. №
930/16.02.2016 г., предявено от „Д.“ АД, ЕИК ******** по реда на чл. 66, ал. 6 от ЗБН
срещу синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ДОПЪЛВАНЕ на списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с приети вземания на
кредиторите на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********,
обявен в Търговския регистър на 21.08.2015 г., със вземане на „Д.“ АД, ЕИК ********, в размер
на 5 640 751.77 лева,
представляващо разликата между размера на предявените от „Д.“
АД с 47 броя молби вземания, придобити чрез договори за цесия, които възлизат общо на 90565367.44 лева и общия размер на включените в
списъка под №№ 7321, 7322, 7323 и 7324 вземания от 84924476.23 лева, което
вземане от 5 640 751.77 лева следва да се включи в списъка като необезпечено
и с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност по чл.
94, ал. 1, т. 4 ЗБН /в редакцията, приета с ДВ, бр. 67 от 29.07.2003 г./, под условието, че извършеното от „Д.“ АД прихващане между цедираните в негова полза
вземания от банката и негови задължения към банката по договор за кредит бъдат
обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по
инициатива на легитимираните лица.
ИЗМЕНЯ списъка по чл. 67, ал. 2 от ЗБН с приети вземания на
кредиторите на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК ********,
обявен в Търговския регистър на 21.08.2015 г. в частта относно посочения ред по
чл. 94 от ЗБН на приетите под №№ №№ 7321, 7322, 7323 и 7324 вземания
на „Дунарит“, като редът на удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на тези вземания следва да бъде по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
******** да заплати на „Д.“ АД, ЕИК ********, разноски по производството в
размер на 400 лева.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК
******** да заплати по сметка на Съда, дължимата държавна такса за настоящето
производство в размер на 56487.52
лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия: