РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Добрич, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Генов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело №
20223230100806 по описа за 2022 година
Производството е по чл.357 и сл. във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от
Кодекса на труда.
Образувано е по искова молба на М. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Добрич,
ул."***", , чрез процесуалния представител адвокат М. Г., срещу
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети март“ №59,
представлявано от изпълнителния директор ***, като са предявени 2
обективно съединени иска: 1) По чл.344 ал.1 т.1 от Кодекса на труда КТ) за
признаване на извършеното със Заповед №ЛС-4#1/08.02.2022 г. на основание
на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда прекратяване на трудовото
правоотношение поради „спиране на работата за повече от 15 работни дни“ за
незаконно и неговата отмяна. 2) По чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за
възстановяване на предишната работа като “юрисконсулт” в ответното
дружество, както и за присъждането на направените по делото съдебно-
деловодни разноски. В исковата си молба М. С. Г. е посочил, че неговото
трудово правоотношение е било прекратено от изпълнителния директор на
ответното дружество със Заповед №ЛС-4#1/08.02.2022 г. на основание на
1
чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда поради „спиране на работата за повече от
15 работни дни“; към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт“ в ответното
дружество; предизвестието и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са подписани от лице без представителна власт; актът е
незаконосъобразен, тъй като работата в предприятието или част от него не е
спирала и работниците не са преустановявали дейността си; в отдела на
ищеца изобщо не е имало намаляване на работата; осъществяването на
процесуално представителство по образуваните от и срещу ответника дела не
е спирало в нито един момент и се е извършвало всекидневно по време на
престоя; ответникът е злоупотребил с правата си с обявяването на престой по
отношение на ищеца, тъй като работата му не предполага контакт с външни
хора и няма връзка с посочения в заповедта епидемичен риск; спрямо ищеца
са извършени дискриминационни действия, тъй като освен на него по
отношение на останалите му колеги не е обявяван престой; целта на
работодателя е заобикалянето на задължителната процедура при
съкращаването на щата или намаляването на обема на работата да осъществи
задължителен подбор по чл.329 от Кодекса на труда; за периода, през който
ищецът уж е бил в престой, му е начислено трудово възнаграждение за реално
отработени дни, а не за престой; в действителност М. С. Г. е бил на
разположение на работодателя си и е изпълнявал задачи; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на направените разноски,
включително адвокатско възнаграждение на основание на чл.38 ал.2 от Закона
за адвокатурата.
В законоустановения едномесечен срок е бил депозиран отговор от
ответника, в който се сочи, че предявените искове са допустими, но
неоснователни; работодателят е спазил процедурата по прекратяването на
трудовото правоотношение; заповедта за прекратяване е била подписана от
главния инженер на дружеството по време на ползван платен годишен отпуск
от изпълнителния директор въз основа на заповед за заместване; за времето
на обявената епидемична обстановка съгласно чл.120в) ал.1 от Кодекса на
труда може да бъде преустановена временно дейността на отделен служител,
като е уредена нова форма на престой и извършеното след спирането на
работата за повече от 15 дни прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца е законосъобразно; няма извършена пряка или непряка
2
дискриминация; настоява за отхвърлянето на исковете; прави възражение за
прекомерност на претендирания от другата страна адвокатски хонорар и
желае присъждането на сторените разноски.
В съдебното заседание ищецът чрез своя пълномощник е заявил, че
исковете са основателни и доказани; ответникът, чиято е доказателствената
тежест в този процес, не е доказал при условията на пълно и главно доказване
законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание
на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда поради спиране на работата за повече
от 15 работни дни; в действителност този така наречен престой, за който е
издадена заповед на работодателя, е изкуствено създаден, като реално в
отдела на юристите не е имало престой дори и за един ден; месец преди да
бъде обявен този престой работодателят е изискал от ищеца да предаде
всички свои дела, по които работи; по този начин е създал липса на работа
или изкуствен престой, за да може впоследствие да прекрати трудовия
договор; още повече, че от справката за болничните се вижда, че в периода от
01.02.2022 г. до 09.02.2022 г. другите двама юрисконсулти *** които са се
явявали като процесуални представители на ответника по дела, са били в
болнични, а третият юрисконсулт и ищец в настоящото производство е бил в
престой; имало е 2 юрисконсулти, които са били в болнични, а от списъка със
съдебните заседания, проведени през този период, е видно, че от 01.02.2022 г.
до 08.02.2022 г. на всичките дела не се е явил процесуален представител.
Затова да се твърди, че е имало престой, е абсурдно. В присъствените форми
никъде не е отразено, че ищецът по делото е бил в престой. Дори напротив, за
всичките дни на т.нар. „престой“ е записан реален 8-часов работен ден. От
представената справка за издадени заповеди за прекратяване на трудовите
договори по чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда е видно, че само и единствено
на ищеца по делото трудовият договор е бил прекратен на това основание
през 2022 година и няма нито един друг служител; всички други
прекратявания на това основание са извършени през месеците февруари 2021
г. и март 2021 г.; не е ясно по какъв критерий и как е избран; от разпита на
свидетелите се установява, че всъщност работодателят е имал желание и по-
скоро е следвало да направи съкращаване на щата или да приложи
разпоредбата за намаляването на обема на работата, но вместо да се прави
подбор, много по-лесно е било да се прекрати трудовия договор по т.4. Не
става ясно защо ако болничните са били прекалено много, то при толкова
3
отсъстващи служители на другите се обявява престой, след като няма кой да
работи и случаят с юристите е бил точно такъв в началото на месец февруари
2022 г. Двама юристи са били в болнични и е нямало кой да се явява в
съдебните заседания, а в същото време на единствения, който е работил, му е
обявяван престой. Затова прекратяването е незаконосъобразно, исковете са
основателни и трябва да бъдат присъдени сторените разноски на основание
на чл.38 от Закона за адвокатурата.
В съдебното заседание ответното дружество чрез своя процесуален
представител е посочило, че исковете са неоснователни и недоказани; при
въведеното извънредно положение в страната и по силата на новата
разпоредба на чл.120в) от Кодекса на труда работодателят може да
преустанови дейността и на отделен работник или служител, без да има пълно
преустановяване на работата на неговото предприятие или на звеното, където
работи, като престоят по време на извънредното положение може да обхване
не само цялото предприятие или част от него, но и отделен работник или
служител. Няма как работодателят да избегне заведените преди обявяване на
лицето в престой съдебни дела, както и съответно няма как да предвиди
датите, за които са били насрочени откритите съдебни заседания. Останалите
двама юрисконсулти от отдела в процесния период не са се явявали,
доколкото същите са били в болнични, което е видно и от представените
справки; затова заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание на посочената разпоредба е издадена правилно и законосъобразно
от страна на работодателя. Настоява за постановяването на решение, с което
да бъдат отхвърлени исковите претенции и присъдени направените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда
са процесуално допустими.
Исковата молба е депозирана в деловодството на ДРС на 17.03.2022 г.
Според намиращото се на лист 8 от делото копие от процесния акт (заповед)
за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е връчена на ищеца при
условията на отказ на 10.02.2022 г., поради което двумесечният срок за
предявяването на исковете е следвало да изтече на 11.04.2022 г. (10.04.2022 г.
е бил неработен ден). Следователно е спазен този 2-месечен срок за
4
предявяването на исковете.
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по
чл.344 ал.1 т.1 и чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда. Посоченото в оспорената
Заповед №ЛС-4#1/08.02.2022 г. основание на прекратяване на
индивидуалното трудово правоотношение на М. Т. Г. е чл.328 ал.1 т.4 от
Кодекса на труда, а именно „прекратяване на трудовото правоотношение
поради спиране на работата за повече от 15 работни дни“. Фактическият
състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда предпоставя обективно спиране на
работата за повече от 15 работни дни – временно преустановяване на
дейността на предприятието или на отделно негово звено, продължило повече
от 15 работни дни, което е обусловило престой на работниците или
служителите, т.е. състоянието на престой е следствие от спирането на
работата в предприятието. От представените от работодателя присъствени
форми за отчитане на явяването и неявяването на работа за месеците януари
2022 г. и февруари 2022 г. (на лист 115 и лист 116 от делото) се установява, че
ищецът през периода от 01.01.2022 г. (датата на издаването на заповедта на
изпълнителния директор на ответното дружество за спирането на
изпълнението на трудовите задължения конкретно от ищеца поради
съществуващ епидемичен риск е 20.12.2021 г., т.е. 6 работни дни преди това)
до 10.02.2022 г. (датата на получаването на заповедта на изпълнителния
директор на ответното дружество за прекратяването на трудовото
правоотношение) е работил на 8-часов работен ден, като останалите
работници в неговото звено през част от периода са били в платен годишен
отпуск или отпуск по болест. Липсата на каквото и да е спиране на работата в
ответното предприятие (или звена в него) се установява и от представената на
лист 111 – 114 от делото справка за проведените съдебни заседания по
граждански, наказателни и административни дела със страна по тях ответното
дружество за периода от 20.12.2021 г. до 10.02.2022 г., в която подробно по
дни и часове са посочени участията в тях на юристите на дружество; от нея
става ясно, че почти всеки ден се е налагало тяхното участие, а през периода
от 29.01.2022 г. до 10.02.2022 г. (непосредствено преди прекратяването на
трудовото правоотношение на ищеца) поради ползваните отпуски по болест
по делата дружеството не е могло да бъде представлявано от квалифицирани
5
юристи, каквото според длъжностната характеристика е основното трудово
задължение на ищеца по делото. След като не е доказано спирането на
дейността за повече от 15 работни дни, то предявените искове са основателни
и трябва да бъдат уважени (в този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК Решение №51/03.06.2019 г. по гр. дело №1798/2018 г. на III г.о. на
ВКС). От представената на лист 118 от делото справка за служителите,
заемали идентични длъжности като тази на ищеца, се установява, че спрямо
него е налице и твърдяната дискриминация – за периода от 20.12.2021 г. до
20.02.2022 г. като назначено на длъжността „юрисконсулт“ в ответното
дружество се появява още едно лице, което не фигурира в присъствените
форми на тримата юристи до 10.02.2022 г. Като незаконосъобразна заповедта
трябва да бъде отменена, а предявеният иск за признаване на извършеното на
основание на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда прекратяване на трудовото
правоотношение за незаконно е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от спора по главния иск основателен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда за
възстановяването на предишната работа на ищеца като “юрисконсулт” във
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич.
На основание на чл.38 ал.2 във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ответното дружество
трябва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. Г. дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лева. На основание на чл.78 ал.6 във връзка с
чл.83 ал.3 във връзка с чл.83 ал.1 т.1 от ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса в
размер на 100 лева (по 50 лева за всеки от исковете по чл.344 ал.1 т.1 от
Кодекса на труда и по чл.344 ал.1 т.2 от Кодекса на труда).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА извършеното със Заповед №ЛС-4#1/08.02.2022 г. на
6
представляващия „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД -
гр. Добрич, с която М. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул."***" е
освободен от работа на основание на чл.328 ал.1 т.4 от Кодекса на труда
поради „спиране на работата за повече от 15 работни дни“, УВОЛНЕНИЕ за
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА посочената
по-горе заповед.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. С. Г. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.“***“ на
длъжността “юрисконсулт” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
бул.“Трети март“ №59, представлявано от изпълнителния директор ***.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на
адвокат М. Г. от гр. Добрич, ул.“***“ на основание на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата във връзка с чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.“Трети
март“ №59, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати по
сметка на ДРС сумата от 100 (сто) лева, представляваща дължимата държавна
такса по гр. дело №806/2022 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от
обявяването му, т.е. от 10.05.2022 г.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7