Решение по дело №63282/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7722
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20211110163282
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7722
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20211110163282 по описа за 2021 година







при секретаря : Моника Асенова, като разгледа докладваното гр. дело 63282 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са са обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Ищецът твърди, че е изпълнявал при ответника длъжността „Началник на
политически кабинет“ на Министъра на икономиката.
Поддържа, че въз основа на уволнителна заповед от 12.05.2021 г. е прекратено
правоотношението й с ответника на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Поддържа, че процесната уволнителна е нищожна поради липса на компетентност,
предвид постановеното Решение № 16 от 27.10.2021 г. на КС за обявяване на
противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г. на Президента на Република България,
в частта с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков.
1
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени процесната
уволнителна заповед, да възстанови ищецът на изпълняваната преди уволнението длъжност
и да изплати в негова полза претендиранато обезщетение.
Претендира и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който оспорва
исковете като неоснователни.
Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че въз основа на Допълнително споразумение от 19.11.2019г., сключено към
трудово договор от 07.01.2019г., ищецът е изпълнявал при ответника длъжността
„Началник на политически кабинет“ на Министъра на икономиката.
Между страните не съществува спор и за това, че с уволнителна заповед от
12.05.2021 г. е прекратено правоотношението на ищеца с ответника на основание чл. 28, ал.
6 ЗА, вр. чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ.
Процесната уволнителна заповед е издадена от Кирил Петков, изпълняващ към датата
на нейното издаване длъжността Министър на икономиката.
Безспорно е че с Решение № 16 от 27.10.2021 г., обн., ДВ, бр. 93 от 9.11.2021 г.) на К.
съд на Република България е обявен за противоконституционен Указ № 129 от 10.05.2021 г.
(обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.) на Президента на Република България, в частта, с която за
служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков.
Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно Решение № 3 от 28.04.2020 г. (обн. ДВ, бр.
42 от 12 май 2020 г.), на Конституционния съд, "Обявените за противоконституционни
ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на Народното събрание и
укази на президента – са невалидни от приемането или издаването им", от което следва, че
правоотношението на Министъра на икономиката е съществувало в условията на висяща
недействителност
Недействителността на инвеститурата, обективирана в процесния Указ, не засяга
правните актове, издавани от конкретния орган, за периода на незаконосъобразното
упражняване на власт, по отношение на тяхната компетентност, доколкото те са издавани в
рамките на обективната компетентност на този орган и са създали права и задължения на
конкретни правни субекти.
Ето защо съдът намира и процесната уволнителна заповед за действителна и като
такава счита, че тя е породила своето потестативни правно последици, доколкото е
безспорно, че ищцата попада в субектния обхват на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 ЗА, а
прекратителното основане, предвидено в чл. 28, ал. 6 от Закона за администрацията, е
2
специално по отношение на основанията посочени в КТ, като за да е законосъобразно
упражнено то, не е нужно заповедта за прекратяване на правоотношението да се мотивира
въз основа на какво е извършена тази преценка.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати с ищцата създаденото между тях правоотношение, като предявените
искове - главният и обусловените от него искове по чл. 344, т. 2 и т. 3 КТ, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., определено
съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр чл
Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд



















РЕШИ:
3

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М. Д. АЛ., ЕГН **********, адрес за признаване
на Заповед № ЧР-П-30/12.05.2021 г. на Министъра на икономиката, за възстановяване на
ищцата на предишната длъжност „Началник на политическия кабинет на Министъра на
икономиката и за присъждане на обезщетение в размер от 29000 лв. за периода 12.05.2021 г.
до 12.11.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчнате на препис от него на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4