О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№18 18.05.2022г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на осемнадесети
май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №144 по описа за 2022 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
жалбата на Р.С.З. против Определение №2986/29.03.22г постановено по частно АНД
№677/22г по описа на РС Стара Загора, с което е оставена без разглеждане
жалбата на частния касатор против отказ на Началник сектор Пътна полиция при ОД
МВР Стара Загора да прекрати административно наказателно производство,
образувано по повод съставен фиш серия Х, №641845 от 21.08.2021г по аргумент от
чл. 58д т.3 от ЗАНН – на обжалване подлежи резолюцията за прекратяване на
административно наказателното производство, но не и отказът да бъде прекратено.
С частната касационната жалба
се твърди, че РС Стара Загора е следвало да изпрати жалбата му за разглеждане
по компетентност на АС Стара Загора, а ако последния счита, че тя не му е
родово подсъдна да повдигне от своя страна и спор за подсъдност. Поддържа, че
отказът на АНО да прекрати административно наказателно производство е
административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Иска от
съда да бъде отменено определението, а делото върнато с указания за
разглеждането му по същество.
Ответника Началник сектор
Пътна полиция при ОД МВР Стара Загора не представя писмен отговор в 3-дневен
срок от връчването.
Административен съд Стара
Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Правната квалификация на въведеното с жалбата
спорно право – да се иска и получи прекратяване на административно наказателно
производство, която е дадена от РС Стара Загора е правилна, тъй като това е по
същество предмета на търсената съдебна защита. Касае се за искане да бъде
прекратено образуваното със съставяне на АУАН
№131602/03.12.2021г срещу З., административно наказателно производство за
нарушение извършено на 21.08.2021г. като се твърди, че извършителя е известен
от 23.09.2021г, когато ползвателя на моторното превозно средство – Б.К.З. е
подала декларация за лицето, управлявало автомобила. Следователно сроковете за
съставяне на АУАН по чл.34 от ЗАНН са изтекли.
Тезата, изложена в частната жалба, че се
касае за отказ по смисъла на чл.21 от АПК, поради което ЗАНН не намира
приложение е неоснователна. Съгласно определението на чл.21 от АПК вр. с чл.1
от АПК, индивидуален административен акт, за който се прилагат правилата на АПК
е изричното волеизявление на административен орган за създаване на права или
задължения, или което непосредствено засяга права или законни интереси на
граждани или организации, включително отказът да се издаде такъв акт по ал.1–
по своята същност конститутивен, за разлика от декларативния/констативния по
ал.2, от издаването на документ по ал.3 и в сравнение с отказът на
административния орган да извърши
действие или да се въздържи от действие. По силата на чл.2 ал.1 от АПК,
кодексът се прилага доколкото със закон не е установено друго, а друго
установява чл.1 от ЗАНН като определя, че негов предмет са правоотношенията по налагане на
административни наказания с издаване на наказателни постановления,
предупреждения и фишове/електронни фишове за деяния, които имат признаците на
административно нарушение по чл.6 от ЗАНН. Следователно наказателното
постановление не волезиявление за създаване на права или задължения, а
волеизявление за налагане на държавната наказателна принуда, което по своята
правна същност е правораздавателен акт. Разрешава въпроса за правото на
държавата да реализира наказателната отговорност, поради което никой друго,
освен овластените нормативно административни органи и длъжностни лица няма
публичното потестативно и процесуално по своя характер право да иска образуване
на производство, в което правото на наказателна репресия, принадлежащо на
държавата да бъде реализирано. Това право се реализира в хода на производство,
подчинено на абсолютното служебно начало, поради което всяко «искане за образуването
или прекратяването му», има само и единствено фунцкията на сигнал. Ето защо в
чл.58д т.3 от ЗАНН е предвидено, че на обжалване подлежи волеизявлението за
прекратяване, което е предвидено и в чл. 54 ал.7 вр. с ал.1 т.1 до т.8 от ЗАНН.
Съгласно чл.59 от ЗАНН,
актовете по чл.58д от същия закон подлежат на обжалване пред районния съд в
района на който е извършено или довършено нарушението. Следователно жалбата
против отказ на административно наказващ орган да се произнесе с резолюция по
чл.54 54 ал.1 т.5 от ЗАНН е родово подсъдна на районен съд Стара Загора и не е
следвало да бъде изпращана по компетнетност на АС Стара Загора. Следователно
обжалваното определение е допустимо и постановено при правилно приложение на
чл.58д от ЗАНН.
Водим от горното и на
основание чл.235 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 286/29.03.2022,
постановено по ЧАНД №677/22г по описа на РС Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.