Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 23.02.2022г
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря НЕДЕЛИНА РАБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.дело № 2259 по описа за 2020г. и като обсъди:
Предявени
искове с правно снование чл.
422 ГПК чл. 79, 86,99 ЗЗД.
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр София жк Люлин 10 бул „д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт ет.2
оф.4 моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено вземането му по отношение на Н.Г.М., с посочен постоянен адрес ***
в размер на 14 119.74лв главница,
7604.39лв договорна лихва за периода
20.10.2018г до 12.03.2020г, 1563,87лв обезщетение за забава считано от 20.10.2018г
до 12.03.2020г., ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението. Твърди, че между ответника
като заемател и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД ЕИК204915054- заемодател - е сключен договор за потребителски
кредит №PLUS- 11208676 от 21.03.2015г, по силата на който на заемателя е
предоставен кредит в размерна 18000лв. С
подписването на договора заемодателят е удостоверил, че е получи заемната сума
и се е задължил да върне сумата на 84 равни месечни вноски, всяка от които по 587,92лв, с краен срок за
погасяване - 20.04.2022г.
Ответникът не е изпълнил задължението си да плати дължимите погасителни вноски, поради което е
начислено обезщетение за забава в претендираните
размери. Вземането на кредитора е придобито от ищеца по
силата на Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от от 23.05.2018г между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
ЕИК204915054 и ищеца, а длъжникът е уведомен за прехвърлянето с Уведомително
писмо , връчено чрез ЧСИ К. П. на 29.11.2019г. За вземането си ищецът се е снабдил със ЗИ на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в образуваното ч.гр.д
1214/2020г по описа на АРС. Ангажира събиране на доказателства, претендира
разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът,
чрез назначения му особен
представител, оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че ищецът не е активно легимиран да предявява иска. Прави
възражние за нищожност на клаузата на чл.17 от договора, по смисъла на чл.146 от ЗЗП, поради
противоречие с нормата на чл.143 ал1
т.15 от ЗЗП, като неравноправна. Твърди, че посочената клауза не е индивидуално
уговорена , предвижда право на кредитора,
без в същото време да е уговорено
реципрочното на това право в полза на потребителя. Прави възражение за
недействителност на договора за потребителски
кредит на основание чл.22 във вр. с
чл.10 ал 1 от ЗПК, тъй като в последния не е посочено кое лице
и в какво качество е подписало договора като кредитор. Твърди,че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 35.90% е нищожна тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Прави възражение за нищожност на договорната клауза “Такса ангажимент“, поради
противоречие с чл.
чл.10 а ал2 ЗПК. На следващо място сочи, че
обявяването на предсрочна
изискуемост на процесния договор за потребителски кредит не е доведена до
знанието на ответника преди подаване на заявлението за заповед за изпълнение. Оспорва
твърденията за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост. Ангажира доказателства.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна: Между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, София в
качеството на кредитора и Н.Г.М. - кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № 11208676/21.03.2015г, по силата на който на
кредитополучателя е предоставена сумата от 18000лв, при ГЛП от 35,90% и ГПР от
42,79%, която последният се е задължил да върне на 84 месечни вноски, ведно с
начислената договорна лихва, с размер на
месечната вноска от 587,92лв., в срок до 20.04.2022г., съгласно погасителен план, неразделна част от
договора. Страните са уговорили при
забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата, а при просрочване на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, без
да е необходимо изпращане на съобщиение от кредитора за настъпването на
предсрочната изсикуемост/чл. о5 от ОУ неразделна част от договора/. Между
ищеца, в качеството на купувач и БНП Париба
Пърсънъл Файнес ЕАД - продавач - е сключен рамков договор за продажба и
пръхвърляне на вземания от 27.07.2017г, с предмет на договора - вземания на продавача произтичащи от договори
за потребителски сккредит , съгласно списък в Приложение 1, между които и
вземането към ответника под № 47 отПриложение № 1 от 23.05.2018г. Продавачът е потвърдил по реда начл. 99 ЗД
извършеното прехвърляне и е упълномощил купувача да уведоми по реда на чл. 99
ал.3 ЗЗД всички длъжници /л.17,22/. До ответника е било изпратено уведомление за извършената цесия, връчено чрез ЧСИ Костантин
павлов по реда на чл. 47 ГПК. Представеният образец от договор за потребителски
кредит/л 71-74вкл/ не представлява писмено докозателства по смисъла на ГПК,
поради което не се коментира.
Съгласно заключението на СТЕ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и
безпристрастно размерът на шрифта в договор за потребителски
кредит № 11208676/21.3.2015г, условията по договора за кредит и погасителния
план е 12 или повече пункта.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като
взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът
квалифицира предявените искове по чл.
422 от ГПК, чл. 79, 86, 99 ЗЗД – установителен иск, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата по заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 1214/2020г по описа на АРС. От
приложеното в настоящото производство ч.гр.д.
1214/2020г се установява, че установителният иск е допустим, като предявен от взискателя в законоустановения срок.
Разгледан по същество. В настоящото производство в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че има
вземане към ответника на основание
валиден договор за прехвърляне на вземания, размера на претенциите си, както и че
ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Не е спорно по делото
обстоятелсовто, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс, в качеството на кредитор и ответника в
производството – кредитополучател - е сключен договор за кредит, по силата на
който на кредитополучателя е предоставенат сумата от 18000лв, а и това се
установява от неоспорените писмени доказателства. Не се спори и относно обстоятелството,
че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Ето защо
за кредитополучателя е възникнало задължението да върне сумата, ведно с
начислените договорни лихви. Възразява се на първо място от ответника, чрез назначения
му особен представител, че уведомлението за извъшената цесия не е било надлежно
съобщено на длъжника. Това възражение е неоснователно. Ищецът е бил надлежно
упълномощен по редана чл. 99 ЗЗД да уведоми длъжниците за извършеното
прехвърляне, и с връчване на ИМ
ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето. Ето защо съдът намира, че извършеното прехвърляне е породило
действие по отношение на длъжника. Ответникът
прави възражение за неравноправносст на клаузата на чл. 17 . Това възражение е неоснователно. Разпоредбата на чл. 99 ЗЗД предвижда възможност кредиторът
да прехвърли вземането, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. В настоящия
случай странит са уговорили изрично възможността на кредитора да прехвърли
вземането, и не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 143 ЗЗП. Ответникът
прави възражение за недействителност на договора за кредит поради това, че договорът и приложения към него са изписани на
шрифт по-малък от 12. Текстът на чл. 10 ал.1 ЗПК въвежда изискване договорът
за потребителски кредит да се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Видно от неоспореното заключение на СТЕ, шрифтът както на
договора, така и на условията към него и погасителния план са изпълнени с шрифт
12 или по – голям. Ето защо възражението на ответника е неоснователно. Ответникът прави възражение за нищожност на
договорната лихва, като надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Това възражение
е неоснователно. В процесния договор за кредит е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 39,50%, която не надвишава драстично размера на лихвата ,
прилагана от банковите институции, поради което настоящият състав приема, че е
в съответствие със свободата на договоряне. Твърди
се от ищеца, че вземането на кредитора по договора за кредит е станало
предсрочно изискуемо, поради неплащане на две месечни вноски. Съгласно
задължителните разяснения, дадени в т. 18 на ТР 4/2013г на ОСТГК ВКС, постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател. Доказателства длъжникът да е бил уведомен за
насъпилата предсрочна изискуемост не се представиха. Ето защо и на основание чл. 235 ал.3 ГПК, съдът приема
за дължими вноските с настъпил падеж
до декември 2021г. Доказателства за размера на дължимите падежирали
вноски за главница и договорна лихва, нито пък за размера на начисленото
обезщетение за забава не се представят от ищеца. Ето защо искът като неоснователен ще се
отхвърли.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул „Д-р Петър Дертлиев“ № 25 офис сграда Лабиринт ет.2 оф.4,
представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. иск за признаване за установено по отношение
на Н. Г. М. ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес *** в размер на
14 119.74/четиринадесет хиляди сто и деветнадесет лв седемдесет и четири
ст/лв главница, 7604.39/седем хиляди шестотин и четири лв тридесет и девет ст/лв
договорна лихва за периода 20.10.2018г
до 12.03.2020г, 1563,87/хиляда петстотин шестдесет и три лв осемдесет и седем
ст/лв обезщетение за забава считано от 20.10.2018г до 12.03.2020г., ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: