Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 88
Ботевград, 12.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на тринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА
при секретаря-М.Й.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА ЦВЕТКОВА
гражданско
дело № 169 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.12.2008г.
между „Б.Д.“ЕАД и наследодателя Г.Т. Г., починал на 07.02.2016г., чл.86 от ЗЗД
във вр. с чл.60, ал.1 от Закон за наследството ЗН,
както и осъдителни искове с правно основание чл.141, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД.
“Б.Д.”ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.”М.”№**, с ЕИК:*********, чрез пълномощник юрисконсулт И.С.К., моли
да бъдат осъдени М.Г.Х. ***, с ЕГН: ********** и Т.Г.Т. ***, с ЕГН: **********
като наследници по закон на Г.Т. ***, починал на 07.02.2016г., който е
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
30.12.2008г., при условията на разделност или всеки
един от тях да заплати сумата-главница
от по 2220.21лв., представляваща по 1/2 идеална част от общо дължимата главница от 4440.41лв. по Договор за кредит
за текущо потребление, сключен на 30.12.2008г., както и при условията на разделност всеки един от тях да заплати и сумата от по
650.86лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.02.2016г. до
25.01.2018г. или представляваща по 1/2 идеална част от общо дължимата договорна
лихва от 1301.72лв., както и при
условията на разделност всеки един тях да заплати и
сумата от по 126.61лв., представляваща санкционираща лихва за периода от
08.03.2017г. до 25.01.2018г. или представляваща по 1/2 идеална част от общо
дължимата санкционираща лихва от 253.21лв., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от датата на предявяване на иска на 26.01.2018г.
до окончателното заплащане, както да бъде осъден за горните задължения
солидарно и Т. ***, който е поръчител да заплати сумата-главница от 4440.41лв. по
Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 30.12.2008г. между “Б.Д.”ЕАД
и кредитополучателя Г.Т. ***, починал на 07.02.2016г., обезпечен с
поръчителството му съгласно Договор за поръчителство от 30.12.2008г., както да
заплати солидарно и сумата от 1301.72лв., представляваща договорна лихва за
периода от 09.02.2016г. до 25.01.2018г., както да заплати солидарно и сумата от
253.21лв., представляваща санкционираща лихва за периода от 08.03.2017г. до
25.01.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от
датата на предявяване на иска на 26.01.2018г. до окончателното заплащане.
Ищецът моли да му се заплатят и
направените разноски по настоящето дело, за които не представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
В с.з. ищецът “Б.Д.”ЕАД, чрез
пълномощник юрк. И.С.К./пълномощно на л.5/ поддържа
така предявените искове.
Ответникът-Т.Г.Т., чрез назначения му
особен представител адв. Ц.С. от САК, е направил
възражение по горните искове и е представил писмен отговор с вх.№
6751/18.10.2018г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът Т.Г.Т.,
чрез назначения му особен представител адв.Ц.С. от
САК ,е направил възражение, че исковете
срещу него са недопустими, за това, че същият не е открит, за да направи волеизявление дали приема наследството на
баща му или се отказва, което не може да стане чрез назначения му особен
представител.
В с.з. ответникът Т.Г.Т.
*** лично и чрез упълномощения от него адвокат Христо Николов от САК/пълномощно
от 04.12.2018г.- л.80/, заявява, че е приел наследството от баща му, но оспорва
исковете до размера на половината претенция.
Ответниците-М.Г.Х.
*** и Т. ***, не са направили възражение
по горните искове и не са представили писмен отговор в предвидения в закона
срок.
В с.з. ответникът М.Г.Х. ***, чрез пълномощник адв.М.К. от САК/пълномощно от 15.11.2018г.-л.79/, признава,
че е приела наследството от баща си и не оспорва исковете.
В
с.з. ответникът Т. *** заявява, че не
оспорва исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със
становищата на страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ответниците
М.Г.Х. и Т.Г.Т.
са наследниците по закон на
Г.Т. ***,
починал на 07.02.2016г., тъй
като е са негови низходящи –дъщеря и син.
Горното се установява от
приложеното писмено доказателство-копие от удостоверение за наследници №57,
издадено на 20.02.2018г. от Кметство с.Джурово, община Правец.
Ответниците-М.Г.Х. и Т.Г.Т. заявяват, че
са приели мълчаливо, т.е. с конклудентни действия, наследство, останало от баща им Г.Т. Г..
Наследодателят им-Г.Т. Г. е сключил Договор за кредит за текущо
потребление на 30.12.2008г. между ищцовата банка като
кредитор и Г.Т. Г. като кредитополучател за сумата от 10500лв. със срок на
връщане от 120 месеца на равни месечни вноски, като страните са уговорили възнаградителна/договорна/ лихва и при просрочие
и санкционираща лихва.
Описаният по-горе договор за кредит от
30.12.2008г. е обезпечен с поръчителството на ответника Т.В.И. съгласно
приложеното копие от Договор за поръчителство от 30.12.2008г.
От приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза/СчЕ/ с вх.№ 371
от 17.01.2019г., изготвена от вещото лице М.П.Т., която съдът кредитира като
компетентна и обоснована, се установява, че на 30.12.2008г. е усвоен
предоставения от ищеца банков кредит от 10500лв. от наследодателя на ответниците М. и Т. Г.чрез превеждането му по негова
разплащателна сметка. Кредитът е погасяван съгласно погасителния план към договора
до 08.02.2016г. или общо е платена сумата-главница от 6059.59лв., договорна
лихва в размер на 8485.12лв. и санкционираща лихва в размер на 22.21лв. или
общо е платена от наследодателя Г. сумата от 14566.92лв. От заключението се
установява, че към деня на подаване на исковата молба на 26.01.2018г. дължимата
сума-главница е в размер на 4440.41лв., договорната лихва за периода от 09.02.2016г.
до 26.01.2018г. е в размер на 1301.72лв. и размерът на санкциониращата лихва за
периода от 08.03.2017г. до 25.01.2018г. е в размер на 253.21лв.
Горното се установява и от приложените по
делото писмени доказателства-копия от договор за кредит за текущо потребление
от 30.12.2008г., Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
Договор за поръчителство от 30.12.2008г. и извлечение от счетоводните книги на ищцовата банка по този договор за кредит към дата 26.01.2018г.
Ищецът не е
представил по делото доказателства за това, че ответникът е бил уведомен за
настъпилата изискуемост на задълженията по описания по-горе договор за кредит
от 30.12.2008г. преди подаване на настоящата искова молба на 26.01.2018г.
В самата
искова молба ищецът е отразил, че с нея обявява кредита за предсрочно изискуем за
пълния му неизплатен остатък, тъй като на 08.03.2016г. е преустановено
погасяването му и поради забава в плащанията над 90 дни и на основание чл.20,
ал.1,т.1 от ОУ.
Няма данни и
твърдения ответниците да са извършили плащане по
описания по-горе договор за кредит след откриване на наследството на Г.Т. Г..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
с чл.48 и чл.60 от ЗН за процесните суми срещу ответниците М. и Т. Георгиеви,
които са наследници по закон на Г.Т. Г., починал на
07.02.2016г., който е кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 30.12.2008г., както и исковете за заплащане на заедно с
тях солидарно с правно основание чл.141,
ал.1 във вр. с чл.138, ал.1 от ЗЗД срещу поръчителя Т.И. са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни
процесуални предпоставки.
Нормата на чл.48 от ЗН/Закон за
наследството/ представлява оборима законова
презумпция, т.е. с откриване на наследството законът презумира факта, че наследството е прието като
наследниците носят отговорността по чл.60 от ЗН. В тежест на наследниците е да
представят доказателства за това, че са се отказали от наследството или че са
приели наследството по опис. По силата на наследяването наследниците на
починалия кредитополучател отговарят за задълженията по сключения от него
приживе договор за кредит. Отговорността на наследниците е на основание чл.60
от ЗН, а приемането на наследството се презумира на
основание чл.48 от ЗН. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение
№ 437 от 17.01.2012г. по гр.д.№
70/2011г., ІІІ г.о. на ВКС.
В случая ответниците
М. и Т. Г.признават, че са приели наследството, останало от баща им с конклудентни действия.
Поради гореизложеното съдът намира, че ответниците М. и Т. Г.като
наследниците по закон на починалия на 07.02.2016г. кредитополучател Г.Т. Г. са
пасивно легитимирани да отговорят по така предявените от ищцовата
банка искове съгласно наследствените им дялове или по 1/2 идеална част за всеки
един от тях.
В съдебната практика /вж. напр.
Решение № 437 от 17.01.2012г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК/ се
приема, че в нормата на чл.48 от ЗН се съдържа законова презумпция, по силата
на която законните наследници носят отговорността по чл.60 от Закона за
наследството /ЗН/ от откриването на наследството по смисъла на чл.1 от ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл
в доказателствена тежест на ответниците
Г.е да установят, че са се отказали от наследството на своя наследодател по
предвидения за това в закона ред – чрез вписване на това негово изявление в Особената
книга на съда /чл.52 вр.чл.49, ал.1 от ЗН/, каквито
доказателства по делото не са ангажирани.
Действително съгласно чл.48 от ЗН
наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При
откриване на наследството, което в случая е станало на 07.02.2016г. със смъртта
на наследодателя Г.Т. Г., лицата, които имат право да наследяват са неговите
две деца или дъщеря му М.Г. и сина му Т.Г., които са призовани към наследяване
като придобиване на наследството става с приемането му /изрично или мълчаливо/
и има обратно действие-от датата на откриване на наследството.
В
случая ответниците Г.не са оспорили факта на приемане
на наследството от всеки един от тях.
По
изложените съображения съдът намира, че исковете по чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
– за сумата-главница на заетата сума от общо 4440.41лв. или сумата-главница от
по 2220.21лв. за всеки един от наследниците Г.и възнаградителната
/договорна/ лихва за срока на договора за кредит от общо 1301.72лв. или сумата
от по 650.86лв. за всеки един от наследниците, са основателни и следва да се уважат, така както са предявени
и техният размер е определен в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.П.Т., което съдът кредитира като компетентно и
обосновано. За тези вземания отговорността на всеки един от двамата наследници Г.е
съобразно наследствената му квота от по 1/2 ид.ч. -
чл.60, ал.1 от ЗН.
Основателно е
и искането за заплащане на законната лихва върху сумата-главница от 2220.21лв.,
считано от 26.01.2018г. до окончателното заплащане/ така както е посочено в
исковата и уточнителните молби/.
Освен това
основателността на горните суми произтича и от това, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/ при определени условия
един кредит може да бъде обявен от кредитора за предсрочно изискуем.
Обявяването става с изявление на кредитора до длъжника. Предсрочната
изискуемост не може да се обяви с изявление до поръчителя вместо до главния
длъжник поради акцесорния и обезпечителен характер на
поръчителството. Поръчителят не е страна по главното кредитно правоотношение, а
се е съгласил да гарантира изпълнението на длъжника. Предпоставките за
възникване на правото да се обяви предсрочна изискуемост са извън предмета на
договора за поръчителство, поради което не би могло изявление на кредитора до
поръчителя да прояви действие в отношенията между главните страни. На следващо
място предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично. Законът не
предвижда специални изисквания за формата и съдържанието на изявлението, но
практиката приема, че то следва да е обективирано в
писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата, които
дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да бъде
изрично и недвусмислено. В светлината на гореизложеното няма пречка изявлението
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита да се съдържа в исковата
молба и да се съобщи на длъжника, което в случая е изпълнено по отношение на
наследниците по закон на починалия кредитополучател или на ответниците
Г.с връчването на исковата молба. Освен това в хода на делото е настъпил падежа
и на последната дължима вноска по кредита, а именно на 30.12.2018г.
Разгледан по същество главният иск
за сумата-главница
от 4440.41лв. и за сумата от 1301.72лв., представляваща договорна лихва за
периода от 09.02.2016г. до 25.01.2018г., които ответникът Т.В.И. дължи изцяло и
солидарно с наследниците по закон на починалия кредитополучател, са
основателни, по следните правни съображения:
От приложените
писмени доказателства и с оглед становището на ответника Т.И. се установява, че
той е подписал като поръчител Договор за поръчителство от 30.12.2008г.,
приложен по делото, с който договор обезпечава с поръчителство сключения между ищцовата банка и кредитополучателя Г.Т. Г. Договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 30.12.2008г.
По дефиниция договорът за поръчителство по чл.138 от ЗЗД е едностранен,
безвъзмезден, формален и акцесорен и страни по него
са кредиторът и поръчителят, като изхождайки от предмета на коментирания
договор за поръчителство от 30.12.2008г., който е в писмена форма, както и в
достатъчна степен са индивидуализирани както чуждото задължение, така и неговия
източник, точното име на кредитополучателя, достатъчна определеност на престацията.
Съдът приема, че договорът за кредит от 30.12.2008г., сключен между „Б.Д.“ЕАД
и кредитополучателя Г.Т. Г., е обявен от банката-кредитор за предсрочно
изискуем на длъжниците или това са наследниците по
закон на Г., а именно ответниците Г.с получаването на
препис от исковата молба.
Процесните осъдителни искове срещу поръчителя или
ответника Т.И. са предявени на 26.01.2018г., т.е. с исковата молба, с която е
отразено волеизявлението на банката-кредитор, че прави кредитът предсрочно
изискуем по отношение на длъжниците или наследниците
по закон на починалия кредитополучател.
Кредитополучателят
Г.Т. Г. е починал на 07.02.2016г. като падежът на дължимите вноски по договора
е настъпил след датата на неговата смърт. Това конкретно се отнася до вноските
с падежи от 08.03.2016г. до 30.12.2018г. включително. Според чл.84, ал.1, изр.2
от ЗЗД, когато падежът на задължението е настъпил след смъртта на длъжника,
както е в случая, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7/седем/
дни от поканата. Ищецът не твърди и не представя доказателства да е канил ответниците М. и Т. Г.да изпълнят задължението на своя
наследодател, поради което следва да се приеме, че изискуемостта спрямо тях на
посочените погасителни вноски е настъпила едва с депозиране на исковата молба в
съда на 26.01.2018г., доколкото същата играе роля на такава покана.
По изложените съображения съдът намира, че акцесорните искове за сумата от 253.21лв., представляваща санкционираща лихва за
периода от 08.03.2017г. до 25.01.2018г. или съответно за сумите от по 126.21лв.
за всеки един от ответниците Г.и сумата от 253.21лв.
за ответника И./поръчител/ са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло
като недоказани, тъй като поканата до всеки един от ответниците
Г.като наследник на кредитополучателя, не е била отправяна – чл.84, ал.1, изр.2
от ЗЗД в периода от откриване на наследството на 07.02.2016г. до 25.01.2018г. По правната си природа поръчителството представлява
вид лично обезпечение, с което се гарантира спрямо кредитора изпълнението на
определени вземания, които той има към даден длъжник. Характерно е, че
поръчителската отговорност е обусловена от длъжниковата
(чл. 139, изр. 2 от ЗЗД). Иначе казано, поръчителят дължи най-много до рамките,
в които е поместено задължението на главния длъжник. След като ответниците Г.не дължат горната сума, същата не се дължи и
от поръчителя по договора за кредит.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С
оглед изхода на делото и съгласно чл.78,
ал.1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца
сумата от общо 400лв. за направени разноски по делото, включващи платена
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв. съразмерно на уважената част от исковете. Ответникът
Т.Г.Т. ще следва да заплати на ищеца и сумата от 400лв. за заплатен депозит за
назначения му особен представител съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.
***, с ЕГН: **********, който е
поръчител да заплати солидарно
заедно с М.Г.Х. ***, с ЕГН: **********
и Т.Г.Т. ***, с ЕГН: **********, които
са наследниците по закон на Г.Т. ***, починал на 07.02.2016г. на “Б.Д.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**, с ЕИК:*********, като последните
двама при условията на разделност или по 1/2 идеална
част за всеки един от тях, на следните суми: сумата-главница от общо 4440.41лв./четири хиляди четиристотин и
четиридесет лева и 41 стотинки/,
представляваща парично вземане по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 30.12.2008г. между “Б.Д.”ЕАД и кредитополучателя Г.Т. ***,
починал на 07.02.2016г., обезпечен с поръчителството на Т.В.И. съгласно Договор
за поръчителство от 30.12.2008г. или за М.Г.Х. и Т.Г.Т. сумата-главница от по 2220.21лв./две хиляди двеста и двадесет
лева и 21 стотинки/, представляваща по 1/2 идеална част от общо дължимата сума
от 4440.21лв., както да заплатят солидарно и сумата от общо 1301.72лв./хиляда триста и един лева и
72 стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 09.02.2016г. до 25.01.2018г. или за М.Г.Х. и Т.Г.Т.
сумата от по 650.86лв./шестстотин и
петдесет лева и 86 стотинки/, представляваща по 1/2 идеална част от общо
дължимата сума от 1301.72лв., ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от датата на предявяване
на иска на 26.01.2018г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА М.Г.Х. ***, с ЕГН: **********,
Т.Г.Т. ***, с ЕГН: ********** и Т. ***, с ЕГН: ********** да заплатят на“Б.Д.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**, с ЕИК:********* сумата от
общо 400
лв./четиристотин
лева/ за направени разноски по делото, включващи
платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. ***, с ЕГН: **********
да заплати на “Б.Д.”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**,
с ЕИК:********* сумата от 400лв./четиристотин
лева/ за направени разноски по делото за заплатен депозит за особен
представител съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от “Б.Д.”ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”М.”№**, с ЕИК:********* срещу М.Г.Х. ***, с ЕГН: ********** и Т.Г.Т.
***, с ЕГН: **********, които са наследниците по закон на Г.Т. ***, починал на
07.02.2016г., който е кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 30.12.2008г., както и срещу Т. ***, с ЕГН: **********, който е поръчител по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на
30.12.2008г. между “Б.Д.”ЕАД и кредитополучателя Г.Т. ***, починал на
07.02.2016г., обезпечен с поръчителството му съгласно Договор за поръчителство
от 30.12.2008г. в останалата им част, а именно за заплащане солидарно на сумата
от общо 253.21лв./двеста петдесет и
три лева и 21 стотинки/, представляваща санкционираща лихва за периода от
08.03.2017г. до 25.01.2018г., като неоснователни
и недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/