Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
300
гр.Шумен, 05.05.2017г.
Р.Райкова - съдия-докладчик по НОХД № 130 по описа за 2017г. на Шуменския окръжен съд, при
проверка на делото във фазата на подготвителните действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание, установих следното:
На 13.04.2017г. от Апелативен
съд - Варна е върнато НОХД № 193/2015г.
на ОС - гр.Шумен, ведно с ВНОХД № 510/2016г. на ВАС, по което е постановено
Решение № 69/10.04.2017г., с което е
отменена присъда №25/26.10.2016г. по НОХД № 193/2015г. на ШОС и делото е върнато за ново разглеждане на
същия съд от друг състав.
След образуване на съдебното
производство по НОХД № 130/2017г. на ШОС, делото отново се намира във фазата на
подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Съдията-докладчик
по настоящото дело е длъжен отново да обсъди
въпросите по чл.248 от НПК, като
в съответствие с чл.14 ал.1 от НПК е длъжен да вземе решенията си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Съдията-докладчик,
в изпълнение на задълженията си по закон съобразно чл.248 ал.2 от НПК, като
съобрази материалите по делото, установи че в хода на досъдебното производство
и в стадия след изпращането му на прокурора са допуснати съществени нарушения
на процесуални правила:
В хода на досъдебното
производство е била назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.157 – л.160
от т.І от ДП/ със задачи относно
механизма на ПТП, скоростта на участниците в ПТП, причината за
настъпване на ПТП от автотехническа гледна точка и размера на щетите настъпили
в резултат на ПТП. Заключението на автотехническата експертиза е, че опасната зона за спиране на лек
автомобил „Сеат Толедо” е била 65,96
метра, а разстоянието на което се е намирал автомобила от мястото на удара, когато лек
автомобил „Рено 5” е започнал маневрата
обратен завой” е било 65,92 метра. Експерта посочил, че „може да се направи извод”, че водачът на л.а. „Сеат Толедо” не е имал техническа възможност да предотврати
удара при конкретните условия”. Според настоящия съдия-докладчик, разликата от 4 см. /четири сантиметра/ между
опасната зона и разстоянието за л.а. „Сеат Толедо” от мястото на удара, колебливостта
в изказа на вещото лице и настъпилите общественоопасни последици са обуславяли
необходимостта в хода на досъдебното производство да бъдат проверени тези
изчисления и от друго вещо лице, която освен на поставените въпроси, да
установи и силата на удара. Отговора на тези въпроси следва да се съпостави
соглед установяването на причината за настъпилото ПТП и възможността за
настъпване на съставомерните последици. Без категорично изясняване на
обстоятелството, дали водачът на л.а. „Сеат Толедо” е попадал в опасната зона
за спиране или пък на обема на съпричиняване между двамата водачи на МПС, е
невъзможно да бъде съставен обоснован обвинителен акт по отношение на
настъпилото ПТП, а предвид обвинението срещу обв. В. при условията на
съпричиняване - отговорите на автотехническата експертиза имат значение и във
връзка с нейното обвинение. Посоченият порок е неотстраним в съдебната фаза на
процеса, тъй като ако се установят след повторна експертиза данни за изменение
на обвинението, това може да бъде сторено от прокурора по реда на чл.287 от НПК, но НПК не предвижда никаква възможност в хода на съдебното производство да
се повдига тотално ново обвинение. Без категорично изясняване на посоченото
обстоятелства какъвто и обвинителен акт да бъде съставен, той би бил
необоснован, а евентуално постановена присъда би почивала на съмнения.
В етапа на действия на
прокурора след завършване на разследването наблюдаващият прокурор преценил, че
е готов да състави обвинителен акт и по ПД №6/2015г. повдигнал обвинения:
- срещу обвиняемия И.С. за
това, че на 12.08.2012г. на територията на Община Шумен, на главен път І-4, в
района на километър 255+320, в близост до разклона за с. Градище, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Рено-5“ с ДК№В0048СР,
нарушил правилата за движение – чл.38, ал.ІІ от ЗДвП /чл.38, ал.ІІ: При
завиване в обратна посока, водачът пропуска насрещно движещите се пътни
превозни средства/ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Й.А.,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на снагата причинено от
счупване на VІ-то ребро в дясно и V и VІ – то ребро в ляво на гръдния кош и
смърт на Е.Г.Х., настъпила на 15.08.2012г. в МБАЛ Шумен, като смъртта на Х. е
причинена в условията на независимо съпричиняване с Д.Д.В., която на
12.08.2012г., като лекар в „МБАЛ Шумен“ АД поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност
/медицинска професия/ не изпълнила задължението си за компетентно
диагностициране, вменено и в разпоредбите на т.2.5 от Правилата за добра
медицинска практика на лекарите в Република България от 2005г – престъпление по
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б”, във вр. с ал. 1, б. „в”, във вр. с чл.
342, ал. 1 и чл. 129, ал. 2 от НК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗДП.
- и срещу обвиняемата Д.В., за
това, че на 15.08.2012г. в гр. Шумен причинила смърт на Е.Г.Х., поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник
на повишена опасност /медицинска професия/ осъществено на 12.08.2012г. в „МБАЛ
Шумен“ АД гр. Шумен, изразяващо се в недиагностициране счупване на таза в
областта на срамната кост в дясно на Е.Г.Х. в нарушение на чл.46, ал.ІІ от
Закона за здравното осигуряване /чл.46, ал.ІІ: Качеството на оказваната
медицинска помощ, заплащана от НЗОК, трябва да отговаря на националните
медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика/ и т.2.5.2 от
Правилата за добра медицинска практика на лекарите в Република България от
2005г. /т.2.5.2: В практиката си лекарят трябва да: Компетентно диагностицира,
провежда или насочва за лечение/, като престъплението е извършено в условията
на независимо съпричиняване с И.М.С., който на 12.08.2012г. на територията
на Община Шумен, на главен път І-4, в района на километър 255+320, в близост до
разклона за с. Градище, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Рено-5“ с ДК № В 00-48 СР, нарушил правилата за движение – чл.38,
ал.ІІ от ЗДвП /чл.38 ал.ІІ: При завиване в обратна посока, водачът пропуска
насрещно движещите се пътни превозни
средства и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Й.А. и смърт
на Е.Г.Х. с ЕГН **********, настъпила на 15.08.2012г. в МБАЛ Шумен –
престъпление по чл.123 ал.1 от НК вр. чл. 46, ал.ІІ от ЗЗдр и с чл.2.5.2 от
ПДМПЛРБ.
По отношение на И.С.
наказателното производство е било прекратено с влязло в сила определение от
28.09.2016г. по НОХД №193/2015г. на ШОС. Независимо от това, съдията докладчик
счита, че се налага изясняване на причината на автопроизшествието, след като
прокурорът приема съпричиняване в обвинителния акт по отношение на обв. В..
При така
очертания диспозитив по отношение на обвиняемата В., съдията-докладчик възприема
пороците на обвинителния акт посочени от Апелативен съд – Варна: В решението си
Варненският Апелативен съд е констатирал следните обстоятелства: „С така
внесения обвинителен акт, респ. проведеното досъдебно производство, а също и по
време на първоинстанционното производство, не са били установени всички
фактически обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието,
предмет на обвинението по чл. 123 от НК спрямо подс. Д. В..... Въззивната
инстанция констатира частично несъответствие на обвинителния акт, въз основа на
който е образувано първоиинст. съдебно производство с минималните изисквания,
залегнали в императивната разпоредба на чл.246 ал.2 от НПК и задължителните
указания, дадени в тази връзка в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, които обаче не
се явяват съществени и не налагат връщане на делото на прокурора. В
обстоятелствената част на обвинителния акт е изложена неясна и непълна
аргументация относно обективната и субективна съставомерност на действията на
подс. В., субсумиращи състава на чл. 123 от НК, както по отношение на
специалните разпоредби на нормативната база, регламентиращи задълженията й в
качеството на дежурен рентгенолог, така и относно особеното й качество, с оглед
на длъжностната й характеристика. Като се има предвид, че нормата на чл.123
ал.1 от НК е бланкетна, то нейното съдържание следва да бъде запълнено с
конкретни правила и норми от съответен нормативен или подзаконов нормативен
акт, които да конкретизират дължимото поведение на виновното лице.
Следователно, за да е налице осъществен престъпен състав по този текст от
закона е необходимо да се установи, че е нарушено определено правило или норма
и че това нарушение е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. В
светлината на изложеното, ревизиращата инстанция констатира, че още към момента
на повдигане на обвинението, а впоследствие и при внасяне на обв. акт в съда,
неправилно, неточно и непълно са били посочени специалните норми,
регламентиращи задълженията на подс. В. в качеството й на дежурен
лекар-рентгенолог, като обвинението се е позовало само на общата разпоредба на
чл. 46 от Закона за здравното осигуряване и Правилата /т.2.5.2/ за добрата
медицинска практика на лекарите в РБ. За да се установят конкретно виновно допуснатите
нарушения от страна на подс. В., е било абсолютно необходимо да се изясни
нейната длъжностна характеристика, вкл-но и статута на здравното заведение,
където е работела, респ. е била дежурна – ЦСМП или „Отделение по спешна
медицина“, за да може да се разграничи съответната дейност, имайки предвид
специалните изисквания на Наредба №45/2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Спешна медицина“ и на Наредба № 27/30.06.2010г за утвърждаване на
мед. стандарт „образна диагностика“. Неправилното изясняване и конкретизиране
на специално нарушените норми на бланкетната разпоредба на чл. 123 ал. 1 от НК
е довело до неправилно установяване предмета на доказване по смисъла на чл. 102
от НПК, което е било мултиплицирано в обв. акт и впоследствие- от съда. Освен,
изложеното по-горе, настоящата инстанция констатира и несъответствие в
изложеното в обстоятелствената част на обв. акт и диспозитива: на л. 3 и 4 от
обв. акт – л. 5 и 6 от НОХД е посочено, че с неправилното разчитане на
рентгенографията, обв. В. е осъществила състава на престъпление по чл. 123 ал.
1 от НК вр. чл. 46 ал. 2 от Закона за здравето…, докато в диспозитива е посочен
като виновно нарушен текст на Закона за здравното осигуряване.”
Освен тези, съдията-докладчик
счита, че са налице и други пороци на обвинителния акт: Пропуск на прокурора е,
че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е обсъдена
причинно-следствената връзка от действията на обвиняемата В. и настъпилата
смърт на пострадалата Х.. Посочено е „На 12.08.2014г. в 14.25 часа Е.Г.Х., Анко
Йорданов, Т.Й.А. постъпили в спешния център на МБАЛ Шумен, ІІ Хирургично
отделение.” Освен, че годината не съвпада с процесното деяние, не е посочено
от кое отделение е назначено образното изследване – дали от ЦСМП или
Отделение Спешна медицина, както посочва в решението си ВАС или от ІІ
хирургично отделение. Безспорно е че това са три различни обособени структури и
в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено придвижване на
пострадалата Х. по отделения, а е вписан лекуващ лекар от ІІ хирургично
отделение и като свидетели са посочени и лекари от ІІ хирургично отделение. Не
е посочено и в съответствие с кои точно задължения на обвиняемата В. образното
изследване е било разчетено именно от нея. Навсякъде в обвинителния акт
прокурорът е посочил МБАЛ – Шумен, без да конкретизира кое от действията на
лекарите в кое отделение е извършено и респективно в качеството им на лекари в
отделението или на консултанти към него. Посочването на вътрешните правила в
МБАЛ – Шумен по принцип в ОА е следвало да се съотнесе към случая на
пострадалата и да се проследи кога и в кое отделение на МБАЛ – Шумен е била
настанена пострадалата и в случай на преместване по отделенията – кога и в кое
отделение на МБАЛ – Шумен. В обвинителния акт не е посочено ясно къде точно – в
кое отделение е настъпила смъртта на пострадалата. Всичко това е било
необходимо, за да се установят конкретните специални норми, нарушени според
прокурора от обв. В., съобразно задълженията й като лекар в конкретно
отделение, като консултант към друго отделение или като дежурен рентгенолог за
цялата болница, за да се установят запълващите бланкетната норма на чл.123 от НК разпоредби на подзаконови актове.
Освен това в обстоятелствената
част на обвинителния акт не са посочени обстоятелствата, които отегчават или
смекчават отговорността на обвиняемата В..
Всичко това води до извода, че в обвинителния акт е налице липса на анализ
на релевантните за обвинението срещу В. факти и тя не би могла да разбере защо
е възведено обвинението срещу нея. Право на прокурора съобразно чл. 127 от Конституцията на Република България е да поддържа или не определено обвинение
срещу конкретно лице, но това лице следва да знае всички релевантни факти които
очертават обвинението срещу него. Само при наличието на такъв анализ в
обстоятелствената част на обвинителния акт, би било гарантирано в пълен обем
правото на защита на обвиняемия. Както е посочил ВКС в т.4.2 от ТР №2/2002г. в
обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да
посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в осъществяването му (чл. 82, ал. 1, т. 1 НПК). Липсата на посочване
на всички факти относно обстоятелствата около приемането и придвижването на
пострадалата Х. по отделения, за да се преценят запълващите норми на чл.123 от НК е именно от категорията съставляваща съществено нарушение на процесуалните
правила, защото води до ограничаване на правата на страните в съдебното
производство и е предпоставка за допускане на абсолютното процесуално нарушение
по чл. 352, ал. 3, т. 3 НПК. Съобразно ТР №2/2002г. на ВКС „Винаги, когато се
преценява съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да
се подхожда в светлината на въпроса дали установените непълноти се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него.” Съдията
докладчик счита, че настоящият случай е именно такъв – установените в
обвинителния акт непълноти и неясноти се отнасят именно до съставомерните
признаци на чл.123 от НК и запълващите го норми и така съставен, обвинителния
акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК и на тези поставени пред него от
т.4.2 от ТР №2/2002г. на ВКС
При така описаните факти около
извършването на деянието, не би могло да се приеме, че на обвиняемата В. са й
разяснени обстоятелствата около действията и бездействията очертаващи
престъпление по НК, за което е повдигнато обвинението срещу нея, така както
закона го изисква в чл.246 от НПК и в т.4.2 от ТР 2/2002 на ОСНК. Така съставен
обвинителният акт в никой случай не може да бъде достатъчен, за да се приеме,
че обвинението е формулирано по начин обезпечаващ в пълна степен правото на
защита на обвиняемата В., защото посочените до тук непълноти се отнасят до
съставомерните признаци на деянието и до участието на обвиняемата в него.
Посочените процесуални нарушения при съставянето на обвинителния акт са
съществени, тъй като той не отговаря на чл.246 ал.1 и 3 от НПК и с това е
нарушено правото на защита както на обвиняемата Д.В., така и на нейния
защитник, каквото съществува в съответната фаза на наказателния процес.
Обвинителният акт е необходимата фактическа и правна оценка на прокурора по
съществените въпроси, предмет на доказване в наказателното производство.
Оценката се прави въз основа на събраните доказателства, приети за установени
обстоятелства и закона. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила,
състоящо се в накърняване правото на защита на обвиняемата и нейния защитник. Да
се приеме, че този обвинителен акт по отношение на обвиняемата Д.В. отговаря на
условията на чл.246 ал.3 от НПК, би означавало формално прогласяване правото й на
защита на този етап на наказателното преследване.
Това процесуално нарушение е
съществено по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, тъй като води до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемата и по конкретно на правото й на защита. Във
фазата на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание
съдията-докладчик има задължението по чл.249 ал.1 и 2 от НПК във връзка с чл.248
ал.2 т.3 от НПК, тъй като неотстраняването на това съществено нарушение на
процесуалните правила би било абсолютно основание за отменяване на евентуална
присъда съобразно чл.348 ал.3 т.1 от НПК. Поради това съдията-докладчик е
длъжен да върне делото на прокурора на основание чл.249 ал.1 и 2 от НК вр.
чл.248 ал.2 т.3 от НПК.
След връщането на делото,
прокурорът следва да отстрани посочените в настоящото разпореждане пороци, като
съобрази събраните в хода на съдебните производства доказателства, становището
на прокурора от апелативна прокуратура в хода на въззивните съдебни прения и
указанията на апелативния съд във въззивното съдебно решение по отношение на
релевантните обстоятелства при разследването на конкретното престъпление. Право
на прокурора е и да извършва други процесуални действия по негова преценка,
включително и поисканите пред въззивната инстанция от поверениците на конституираните
вече страни по настоящото наказателно производство – граждански ищци и частни
обвинители, както и да събира нови доказателства, с оглед осигуряване разкриването
на обективната истина съобразно принципа на чл.13 от НПК.
На основание гореизложеното и
чл.249 ал.1 вр. чл.248 ал.2 т.3 от НПК, съдията - докладчик
Р А З П О Р Е Д
И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 130/2017г. по описа на
Шуменския окръжен съд.
Делото да се върне на ШОП за отстраняване на всички
посочени в обстоятелствената част на настоящото разпореждане пороци.
Препис от разпореждането да се
връчи на всички конституирани до настоящия момент страни по настоящото наказателно
производство – на обвиняемата В. чрез защитника й адв. Д. от ШАК, на Ц.Б. и А.А.
чрез повереника им адв. Р. Х. от ВАК, както
и повереника на А.А. – адв.Г.Ш. от ВАК, на
Т.А. чрез повереника му адв. К.В. от САК
и на Шуменска окръжна прокуратура.
Разпореждането
подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІІ пред Апелативен съд –
гр.Варна в 7-дневен срок от уведомяване на страните, чрез връчването му.
Съдия-докладчик: