РЕШЕНИЕ
№ 196 07.02.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На петнадесети януари две хиляди
и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 6436 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4” –
Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, представлявано от О.Б.Ш., със съдебен
адрес *** – адвокат И.В., против И.Д.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Е.Р.. Ищецът моли съда да
приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следното
парично задължение по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 4781/ 2017г. : 152,76 лв. – непогасено задължение по фактура №
**********/ 05.04.2015г. за неплатен месечен абонамент, мобилни услуги и неустойка;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 03.07.2017г. до изплащане
на вземането.
Ищецът основава
претендираните парични вземания на договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ***, сключен на 13.03.2009г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД и
ответника. Твърди, че ответникът е използвал услугата пренасяне на телефонен
номер от мрежата на Теленор в мрежата на друго предприятие, предоставящо
обществена телефонна услуга, без да е изпълнил задължението си по чл.106 от
Общите условия към договора да заплати дължимите суми, свързани с предсрочното
прекратяване на безсрочния договор. За неизпълнените задължения е издадена
фактура № **********/ 05.04.2015г. – за 14,84 лв. незаплатен месечен абонамент
и използвани услуги за периода 05.03.-04.04.2015г. и 149,88 лв. – неустойка,
начислена на основание раздел III, чл.6 от допълнителното
споразумение към договора за неизпълнение на задължението по раздел III, чл.3 да не прекратява едностранно договора. От общата
стойност на задълженията по фактурата 152,76 лв., ответникът е заплатил 11,96
лв., с което е погасено задължението за неустойка до размера от 137,92 лв.
Ответникът в
преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Излага следните възражения по основателността на претенцията :
Договорът за
мобилни услуги, на който е основана претенцията, не носи подпис на нито една от
страните по него, поради което е лишен от доказателствена стойност. Приложените
допълнителни споразумения, макар и подписани от страните по тях, не пораждат
задължения, тъй като липсва валидно сключен договор. Споразуменията са сключени
при общи условия, които не са били предоставени на ответника, поради което на
основание чл.147 ЗЗП и чл.16 от ЗЗД не го обвързват. Представените по делото
общи условия са от 30.04.2016г. и не обвързват страните, тъй като са изготвени
след процесния период. С жалба от 22.01.2015г. ответникът е уведомил Комисията
за защита на потребителите, че не получава услугата по допълнителното
споразумение от 23.09.2014г., поради което е прекратил договора, считано от
22.01.2015г. С писмо – отговор от 28.01.2015г. доставчикът е признал, че не
изпълнява договорните си задължения. Поради това неизпълнение на 06.04.2015г.
ответникът подал заявление за пренос на номера към друг оператор, който е в
състояние да осигури мобилната услуга. Позовава се и на неравноправност на
клаузата за неустойка при предсрочно прекратяване на договора – на основание
чл.143 т.9 от ЗЗП. Сочи, че процесното договаряне представлява нелоялна
търговска практика, тъй като в нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗП ищецът не е предоставил
на потребителя по ясен и разбираем начин информация за основните характеристики
на услугите си, каквото е наличието за конкретни райони на обективни отклонения
от дължимото качество на услугата /недостатъчност на покритието/. Оспорва и
съдържанието на приложената фактура, като твърди, че не доказва доставянето на
услугите.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
За
установяване на твърдяното облигационно правоотношение ищецът представя договор
за мобилни услуги от 13.03.2009г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД /предишно
наименование на „Теленор България” ЕАД/ и ответника И.С. за предпочетен номер ***,
сключен за срок от 12 месеца /неподписан договор по заявка № 60250502 и
подписан договор по заявка № 3427443/, и допълнителни споразумения към него от
03.03.2010г., 31.01.2012г., 27.02.2013г. и 23.09.2014г.
Страните
не спорят, че на 22.01.2015г. ответникът е отправил едностранно изявление за
прекратяване на договора от 23.09.2014г. за мобилен номер *** с едномесечно
предизвестие, позовавайки се на неизпълнение на договорните задължения на ищеца
да осигури постоянно покритие. Видно от приложеното писмо от 28.01.2015г. това
едностранно изявление на ответника е достигнало до ищеца. Поради така
направеното от ответника изявление за прекратяване на договора, липсата на
проведено доказване на оспорването на автентичността на представения договор за
мобилни услуги по заявка № 3427443 и периодичното сключване на допълнителни
споразумения към първоначалния договор съдът приема за установено, че начиная
от 13.03.2009г. страните са били валидно обвързани от договор за доставка на
мобилни услуги.
Не
е спорно, че страните са били обвързани и от други договори за мобилни услуги
по отношение на други мобилни номера, които видно от приложените заявления за
отказване на мобилни услуги са поне още 2 /за № *** и № ***/.
Както
в заповедното производство, така и в настоящото ищецът основава претенцията си
на допълнителното споразумение за мобилен номер *** от 27.02.2013г. Съгласно
останалите въведени основания на иска процесните парични задължения са
начислени от ищеца за договорни неизпълнения от страна на ответника към април
2015г., когато между тях в сила е допълнителното споразумение от 23.09.2014г.
С
фактура № ********** от 05.04.2015г. ищецът е начислил на ответника процесните
парични задължения : 14,84 лв. – неплатена абонаментна такса и мобилни услуги,
ползвани в периода 05.03.2015г. – 04.04.2015г.; и 149,88 лв. – неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги. Липсват доказателства за начина
на определяне на паричното задължение за „абонаментна такса и мобилни услуги“,
за вида и обема на начислените ползвани мобилни услуги, както и за фактическите
и правни основания за начисляване на посочените неустойки. Липсват и данни въз
основа на които да се направи извод, че тези задължения са начислени именно по
предявеното в настоящото производство договорно основание – по договор за
мобилни услуги за номер *** съобразно съдържанието му, установено с посоченото
от ищеца допълнително споразумение от 27.02.2013г. Следва да се отбележи, че
рамките на настоящото производство не се установи и съдържанието на действащите
към момента на сключването му общи условия, а в самото допълнително
споразумение, на което ищецът основава иска си, липсва удостоверяване, ищецът
да е бил надлежно запознат с тях.
При
така събраните в настоящото производство доказателства и установените въз
основа на тях факти съдът приема за установено, че носещият доказателствената
тежест ищец не проведе пълно главно доказване на съдържанието на действащия
между страните договор за мобилни услуги, на който основава претенцията си,
нито на пълното си и точно изпълнение на задълженията си по този договор и на
наличието на основания за начисляването на процесните парични задължения в
тежест на ищеца. По тези съображения искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски. Разноските на ответника в настоящото производство са в размер на 700
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие.
Предвид
ниската фактическа и правна сложност на спора съдът намира за основателно
възражението на ищеца за прекомерност на така заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. На основание чл.7, ал.2, т.1 и ал.8 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената на иска и проведените по
делото три съдебни заседания, съдът приема, че размерът на тези разноски следва
да се определи на 400 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Теленор България”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Младост”, ж.к.”Младост 4” – Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, представлявано
от О.Б.Ш., със съдебен адрес *** – адвокат И.В., да бъде установено по отношение на И.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Е.Р.,
съществуването на следното парично задължение по заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4781/ 2017г. : 152,76 лв. – непогасено
задължение по фактура № **********/ 05.04.2015г. за неплатен месечен абонамент,
мобилни услуги и неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 03.07.2017г. до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „Теленор България” ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Младост”,
ж.к.”Младост 4” – Бизнес Парк София, сграда 6, п.к.1766, представлявано от О.Б.Ш.,
със съдебен адрес *** – адвокат И.В., да
заплати на И.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Е.Р.,
сумата от 400 лв. за направените по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД