№………./……………....
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание, на деветнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
А.
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
при секретар Нели Ковачева и с участието на
прокурор Радослав Лазаров, като разгледа докладваното от съдията А. въззивно наказателно общ характер дело № 1024 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е Присъда № 183 постановена на 01.06.2017г. НОХД № 4447 по описа за 2014 на петнадесети на
наказателен състав
Протестирания съдебен акт
е оправдателен , за подсъдимата М.Б.И. , като същата е призната за НЕВИННА
в това, че
в периода 28.09.2010 год. – 20.02.2011 год. в гр. Варна, с цел да набави за
себе си имотна облага възбудила и поддържала у Ф. Димитров Ф. заблуждение, че
ще заплати сумата от 3595,20 лева, с падеж до 08.10.2011 год. за закупуване на
4 броя преносими компютри марка „ASUS” и с това е причинила на „ИТЕ – Сервиз“
ООД, с управител Ф. Димитров Ф. имотна вреда в размер на 3595,20 лева и
на основание чл.304 ал.1 от НПК е
оправдана по възведеното и обвинение чл.209, ал.1 от НК.
С присъдата съдът се е
произнесъл по разноските по делото съгласно разпоредбата на чл.190 НК.
Въззивното производство е образувано по бланкетен протест на РП гр.Варна, в който се твърди, че
постановената присъда е неправилна и в противоречие с със събраните по делото
доказателства и се иска осъждането на подсъдимата им по възведеното обвинение. В допълнително писмено изложение се навеждат
следните доводи:
- Съдът е приел, че се касае за договорни отношения, поради което деянието
е несъставомерно,но този извод е извод е
неправилен,тъй като в хода на наказателното производство безспорно е
установено, че изначално подсъдимата не е имала намерение да се задължи /да
плати/ поръчаните от нея компютри, тъй като не е имала финансовата възможност,
а и това й поведение е възприет от нея маниер.
- Подсъдимата разчита на нежеланието на бизнес партньорите и да се
ангажират със съдебното дирене на правата си, в чийто смисъл са и показанията
на свидетеля Я., който е дал на подсъдимата сумата от 10 000 лева за
осъществяване на съвместен бизнес, но същия не се е развил.
- от всички събрани по делото доказателства е видно, че към датата на
придобиване на компютрите подсъдимата И. не е разполагала с имущество, тъй като
от писмените доказателства /справки/ се установява, че дружеството й няма
приходи, а самите „служители" твърдят, че дейността на дружеството и се е
развивала в сладкарница „Анжелика".
- за времето, в което свидетелите А., К. /Н./ и Т. А. са „работили"
при подсъдимата, не са станали свидетели на сключване на сделки, респективно
разплащане с търговци или физически лица.
- твърдението на подсъдимата за несъответствие на компютрите с нейните
изисквания, не се подкрепя от останалите доказателства. Всички свидетели са
категорични, че подсъдимата не е имала забележки към получените лаптопи.
- неправилно съдът е кредитирал показанията на св. Р., от чиито
показания се установява / както и от показанията на подсъдимата/, че са били в
прекалено близки отношения.
- смехотворно е и твърдението, че не подсъдимата, а дружеството й се е
задължило, тъй като всяко дружество се представлява от физическо лице.
В хода на съдебните прения въззивния
прокурор изцяло подържа протеста и моли присъдата да бъде отменена. Навежда в
подкрепа на искането си довода, между ВРС и прокуратурата няма спор относно
фактите по делото които са правилно
установени, но доказателствата поделото са интерпретирани неправилно, както
следва:
- неправилно ВРС е приел, че е
изправен пред неуредени гражданско-правни отношения, защото подсъдимата имала
намерение да развива стопанска дейност, но имала финансови затруднения, което
се знаело и от тъжителя по делото, позовавайки се на плащането в брой четирите
чанти за преносимите компютри. Съжденията на съда за намерението на подсъдимата
да плати и компютрите, според прокурора би могло да се илюстрира и сравни с хипотетичната възможност
някой, който иска да си купи кола да плати само горивото за нея и да си тръгне
с автомобила, доказвайки, че има намерение да плати и стойността на автомобила.
- съдът приема, че подсъдимата е имала
инвестиционни намерения, че тя е просто неизправен длъжник, а не субект на
престъпление по чл. 209 с оглед
получените от св. Я., 10 000 лв. за С.жи и мостри на
диетични храни, но от друг ангажиран свидетел е видно, че веригата магазини
„Портокал“ е проект на фаза предпроектиране, с което
се опровергава твърдението, на подсъдимата че има нужда от 4 мобилни компютъра
за работата на своите служители в бъдещата верига магазини / не е проектирана/
- Не е вярна тезата на съда, че след
като имуществото на подсъдимата е запорирано,
подсъдимата би могла да се разпорежда както желае и би могла да заплати
компютрите.
- според ВРС подсъдимата е можела да
заплати компютрите и със сумата от 10 000 лв., получени от свид.
А. /вероятно става въпрос за А. Я./, и ако въззивния съд потвърди присъдата би
трябвало да отговори на въпроса защо това не е сторено.
- оневинявайки подсъдимата ВРС,
изтъква обстоятелството, че подсъдимата години след сделката е отишла в офиса
на фирмата и е предложила да плати отложено стоката на по-ниска цена,като е
давала телефони. Съдът обаче не е отчел традиционната съдебната практика, че укриването на лицето,
което е въвело в заблуждение другиго, поемайки имуществено задължение, е
категоричен белег за измамни действия.
- от значение е и личността на
подсъдимата,осъждана за издаване на чек без покритие и обсебване - деяния, които в по общ план биха
могли да бъдат определени като измамни, независимо от настъпилата реабилитиция по право. Това обстоятелство следва да се цени
като характеристични данни за същността на подсъдимата.
Подсъдимата в своя защита, счита, че
присъдата е правилна, и че не дължи като физическо лице никакви пари, тъй като не
е сключвала никакви сделки с Ф., освен в качеството на управител на фирма. Навежда довода, че продавача е следвало да я
покани в офис, а не да получава стоката на паркинг.
В последната си дума моли първоинстанционата присъда да бъда потвърдена.
Въззивният съд намира протеста за неоснователен
по следните съображения:
Атакуваният съдебен акт е постановен
по внесен обвинителен акт срещу подсъдимата за извършено от нея престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.209, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е провел
съдебно следствие, в което е положил грижа с допустими доказателствени способи
да установи обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
Подсъдимата М.Б.И. е родена на ***г***,
българка, българска гражданка, разведена, реабилитирана, с висше образование,
работи като консултант и управител на ДЗЗД „Авеню. Св. Ф. Ф. бил управител на дружеството
„ИТЕ сервиз“ ООД гр. Варна, заедно със св. Т. А., чийто предмет на дейност била
продажба на електроника и компютърна техника. През месец септември 2010 г.,
чрез общи познати, св. Ф. се запознал с подс. М.И.. И.
обяснила на свидетеля, че има намерение да създава верига магазини с
наименованието „Портокал“ чрез управляваното от нея ДЗЗД „Авеню“. С оглед намеренията
и И. казала на св.Ф., че има нужда от няколко преносими компютри, които да
използва в дейността. По този повод двамата се срещнали няколко пъти, като
уговорили точните параметри и цена на компютрите, които св. Ф. следвало да
достави. Договорката станала в присъствието на св. С. Н. и касаела доставката
на 4 броя преносими компютри – лаптопи модел „Асус“. На
28.09.2010 г. подсъдимата И. и св. Ф. се срещнали в сладкарница „Анжелика“,
находяща се на ул. „Генерал Колев" в гр. Варна, за да получи И. поръчаните
преносими компютри. На срещата присъствали и служители на подсъдимата – св. А. А.
и С. Н., които били назначени към друго дружество на И. „Джобс
Навигатор“, но били ангажирани във връзка с предстоящото инвестицонно
намерение на ДЗЗД „Авеню“ в създаването на веригата магазини „Портокал“. Св. Ф.
изготвил приемо - предавателен протокол и предал на подс. И. 4 броя лаптопи марка „Асус“,
с операционна сиситема „Windows“, подробно описани в приемо -предавателен протокол. По-късно била съставена и
фактура, в която била отразена единична цена за всеки от тях 749,00 лева без
ДДС или 4 броя били оценени на обща стойност от 3 595,20 лева. Оригиналът на
посочената фактура номер **********/01.10.2010г., представен за първи път в
хода на съдебното следствие от св.Ф., не бил подписан от подс.
И., като същата била предадена
съхранявана до предоставянето й на съда в счетоводството на „Ите – Сервиз“ ООД. Подсъдимата разгледала лаптопите и
подписала проформа фактура и приемо - предавателен
протокол от 28.09.2010г., съставени от свид.Ф..
Писмен договор не бил сключен, но двамата се уговорили и вписали в проформа
фактурата и приемо - предавателния протокол, че на
08.10.2010 г. И. ще заплати цялата стойност на лаптопите в размер на 3 595,20
лева по банков път. Към преносимите компютри св. Ф. предал на И. и чанти за
съхранение на същите, който били изцяло заплатени от подс.
И., като не били фактурирани към цената на лаптопите. Получените 4 броя
преносими компютри И. предала на служителите си, за да ги използват в дейността
си. След получаването на преносимите компютри И. започнала да твърди, че има
забележки към качеството на същите, досежно софтуеърните
характеристики, с които същите били предадени.
Във връзка с проекта за верига
магазини „Портокал“ подс. И. се свързала със св. А. Я.
и Р. Р.. Св. Я. имал склад на едро за диетични и здравословни храни и продукти,
като идеята била след като се създаде веригата св. Я. да има собствен магазин в
рамките на веригата. Това обаче не се осъществило въпреки, че сътрудници на Я.
заплатили на фирма на И. сумата от 10000 лв. за С.жи,
като й предоставили и мостри на диетични храни.
Св. Р. и подс. И. се свързали във връзка с
необходимостта от проектиране на обектите за търговия и производство на храни,
като отишли заедно до обект, находящ се на ул. „Отец Паисий“, който следвало да
се използва в дейността на бъдещата верига. Договорни отношения и уговорки за
заплащане между тях нямало, като св. Р. е възприел, че оборудване в обекта е било
доставено и в помещението протичали ремонтни дейности. Както бе посочено до
създаването на веригата магазини не се стигнало, но св. Р. не бил запознат с
причините за това. Той свидетелства, че и до сега поддържа професионални
отношения с подс. И.. Тъй като проектът на
подсъдимата не успял да се реализира служителите ангажирани в него, напуснали
работа в това число и св. А. А. и С. Н.,
които предали на И. зачислените им преносими компютри. На част от тях подсъдимата
изплатила дължимите трудови възнаграждения, а на други докато работили за нея и
се намирали в сладкарица „Анжелика“ подсъдимата
поемала дневните разходи за храна и напитки. На 08.10.2010 г. свид. Ф. се срещнал с И. отново и тя му казала, че ще се
издължи, но го помолила да я изчака. Той се съгласил. В средата на месец
октомври, тъй като плащане не последвало, св. Ф. направил опит да намери подс. И. в официално вписания офис на ДЗЗД „Авеню“, но не
намерил никого. Такава среща се осъществила в началото на 2011г. в офиса на
дружеството, като подсъдимата обещала да се издължи до 20.02.2011г., което
обаче не сторила. На 20.01.2011г. Ф. подал жалба в сектор „Икономическа
полиция” при РДВР Варна. След посочената дата И. се обадила на Ф. по телефона и
му предложила да заплати лаптопите, като той приел заплащането устно, но тя му
казала, че ще му заплати само 2000 лева, тъй като не била доволна от качеството
на изпълнението. Едновременно с това му поискала да й предостави личните си
данни, за да изготви протокол-споразумение. Той преценил обаче, че не следва да
й предоставя данните си и плащане отново не последвало. Съгласно показанията на
св. А. – другият управител на „Ите –Сервиз“ ООД подс. И. е ходила няколко пъти в сервиза на дружеството,
находящ се в гр. Варна, на ул. „Полк. Свещаров“ № 15 като
е предлагала да се разберат нещо във връзка с плащането, оставяла е телефонни
номера, на които обаче впоследствие не отговаряла по негови данни.
От заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на четирите броя преносими
компютри към датата на извършване на деянието – от 28.09.2010г. до 20.02.2011г.
е в размер на 3595,20 лева
От писмо изх. № 79110-5/18.03.2013г.
на ТД на НАП – гр. Варна се установява, че за отчетните 2010г. и 2011г. няма
данни за подадени от ДЗЗД „Авеню“ ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО.
Видно от налични по делото писма от
различни банкови институции се установява, че лицето М.Б.И. и ДЗЗД „Авеню“ имат открити множество банкови сметки някои от които
все още активни към датата на изготвяне на справките.
От представеното от
Агенцията по вписванията удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания
за лице на името на подс. И. се установява, че към
05.03.2013г. същата разполага с недвижимо имущество, в по-голямата си част възбранено, в това число и такова с учредени договорни
ипотеки, като в справката за вписани и редица наемни правоотношения по които И.
има качеството на наемател.
Изложените обстоятелства ВРС е установил
въз основа на гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
подробно упоменати: от показанията на свидетелите Ф. Ф., А. А., А. Я., Р. Р., Т. А., дадени пред на ВРС, в това число и
показанията на св. С. Н., приобщени посредством извършен разпит по делегация,
частично от обясненията на подс. И., приобщените в досъдебното
производство и приобщени в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд
писмени доказателства – проформа фактура № **********/28.09.2010г., приемо-предавателен
протокол № **********/28.09.2010г., фактура № **********/01.10.2010г., справка
за съдимост, писмо изх. № 79110-5/18.03.2013г. на ТД на НАП – гр. Варна, писма
от различни банкови институции във връзка с установяване на обстоятелството има
ли активни банкови сметки на името на подсъдимата и на името на управляваното и
представлявано от нея ДЗЗД, удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за лице на името на подс. И., издадено от
Агенцията по вписванията и др. и заключението на съдебно-оценителна експертиза.
Правилно ВРС е кредитирал като
компетентно и добросъвестно дадено заключението на съдебно-оценителна
експертиза, като подробно и обосновано е отхвърлил възраженията на подсъдимата И.
по отношение на нея.
ВРС подробно е анализирал и законосъобразно
е кредитирал показанията на всички свидетели, законосъобразно оценени като безпротиворечиви,
и взаимнодопълващи. Особено внимание ВРС е обърнал на
на показанията на св. Р., като изрично е посочил, че
кредитира, тези депозирани в съдебно заседание, оценявайки противоречията им с
тези дадени в хода на досъдебното производство за субективни възприятия нямащи обективна
основа.
С нужното внимание са ценени и
обясненията на подсъдимата. ВРС е
отчел тяхната двойнствена природа – на първо място, като доказателствено
средство и на второ като основно средство на защита в наказателния процес. Законосъобразно
ВРС е дал частичен кредит на доверие, досежно обстоятелството че подсъдимата е
получила лаптопите, които се използват от нея и понастоящем, като не е
заплатила стойността им, но е предлагала не еднократно на св. Ф. да стори това
в по-малък размер поради твърденията и
за наличието на софтуеърни недостатъци, налагащо
изготвянето на споразумение, което Ф. отказал. В тази част те се подкрепят от
показанията на свидетеля, че не и предоставил личните си данни във връзка с
изготвянето му, както и от тези на св. Н., в същия смисъл.
При така установената фактическа
обстановка и крайна оценка на доказателствения материал първоинстанционният съд е формирал извод в посока че липсват безспорни доказателства подсъдимата да е
осъществила деяние по чл.209 ал.1 от НК.
Извода, настоящия състав на ВОС намира
за правилно формиран.
Въззивният съд споделя мотивите на
първоинстанционния съд, като същите в аналитичната си част са задълбочени.
Същите съдържат изводи по достоверността на гласните показания, писмените
доказателства. При формирането на волята на съда не са установяват пороци и
превратно тълкуване на доказателствата. В своя анализ съдът изрично е посочил,
че обвинителната теза е останала недоказана от доказателствата по делото по
изискуемия от закона начин. А след като не може да бъде направен единствен и несъмнен
извод, че инкриминирано деяние е осъществено, каквото е изискването на
разпоредбата на чл.303 от НПК, то правилно подсъдимата е оправдана.
Както ще стане реч и по-долу, ВРС е
посочил, че съдебната практика по наказателни дела допуска привидното договорно
задължаване да се използва за осъществяване на измамлива дейност, но за да бъде
налице такава е необходимо по ясен, недвусмислен и категоричен начин да се
докаже изначалното намерение на лицето за привидно задължаване. Именно това
задължава съдилищата да събират и проверяват събраните доказателства кои са
корените на договорното неизпълнение и ВРС е изпълнил това си задължение. Както
за страните, така и за съда не е имало спор, че подс.
И. е взела описаните в обвинителния акт четири броя преносими компютри марка „Асус“, които предоставила на свои служители за работа,
заедно с чанти за същите, стойността на които изцяло заплатила. Не имало спор и
по отношение на договорения начин на заплащане - по банков път, както и по
отношение на факта на неизпълнение на това задължение от страна на подсъдимата.
ВРС изрично е отхвърлил виждането на прокуратурата, че подсъдимата не е имала
обективна възможност да плати още към датата на задължаването си със събраните
по делото доказателства, естествено в тежест на обвинението. За това съдът е бил
принуден да цитира наличните данни от в удостоверението, издадено от Агенцията
по вписванията, писма от банкови институции и свидетелските показания на св. А.
Я., Н. и Р.. Посочените доказателства опровергават тезата на държавното
обвинение и наличието им изключително снижават изискуемия стандарт въведен в
НПК за несъмненост на доказването. В правния анализ ВРС е изразил виждането си,
съобразено с правната доктрина и утвърдената съдебна практика, че изпълнителното
деяние на измамата по чл. 209 – 211 от НК се състои от действия, с
които деецът въвежда в заблуждение едно физическо лице, за да го мотивира да извърши
имуществено разпореждане, макар и в
случая да е грешно посочено в обвинителния акт, че касае за патримониума на физическо
лице вместо юридическо лице. Към това трябва да се добави и предвиденото
изпълнително деяние „ поддържане на заблуждение“, каквото обвинение е предявено
на подсъдимата. ВРС е пропуснал да отбележи, че двете форми на изпълнително
деяние са в условията на алтернативност, налагащо
времево диференциране. От тази гледна точка принципно обвинителния акт страда
от порока за разбираемост на обвинението, но с оглед постановения съдебен акт в
първата инстанция се явява безпредметно да бъде подробно коментиран, тъй като
правата на подсъдимата са били напълно защитени. Не на последно място съдът е
дал своята негативна оценка на поведението на подсъдимата /за което ще стане
реч и по-долу/, но изрично е направил уговорката, че наказателното преследване
е относимо само за престъпленията предвидени в НК , а не за всяко правно укоримо поведение, което не следва да бъде приветствано и
поощрявано.
По
подадения протест
Претенцията в подадения протест се
свежда до това, че е извършено деяние по чл.209, ал.1 от НК. Преди да изпълни
задължението си да отговори на наведените възражения в подадения протест и в
хода на въззивното производство, въззивния съд намира
за необходимо да повтори някои теоретични постановки утвърдили се и като съдебна
практика:
За да има измама, е необходимо
адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение. Заради това, при измамата се очертават причинни връзки между
заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на
имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на
заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават
неверни представи за гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на
имуществено разпореждане. Вследствие на тези създадени неверни представи
адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или за
чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се стига до
имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има
право да се разпорежда. Вследствие на посоченото въздействие от страна на дееца
измаменият осъществява акт на имуществено разпореждане, което може да бъде
фактическо или юридическо. Юридическото разпореждане с имуществения предмет е
сделка, какъвто е и настоящия случай, която ще бъде унищожаема.
Не случайно ЗЗД също борави с термина „измама„ Тук е мястото да се отбележи, че
измамата е възможна само по отношение на физическо лице, което при това трябва
да притежава фактическа власт върху имуществото, с което се разпорежда поради
заблуждението, създадено или поддържано от дееца. Иначе казано, въвежда се в
заблуждение физическо лице, защото само физическото лице притежава съзнание и
може да формира правно валидна воля, но вследствие разпоредителните действия на
физическото лице може да настъпи вреда и за юридическо лице /в този смисъл
напр. Р. 266-95-II, Р. 264-98-II/ Не само конкретното поведение на привлечения
към наказателна отговорност, в което се е изразило осъществяването на
изпълнителното деяние, с оглед неговите специфики, е необходимо прецизно да е формулирано
в обвинителния акт, но в него правилно следва да е отбелязано и за кого е
настъпила щетата. Ето защо „смехотворното” твърдение на подсъдимата, че сделката
е между юридически лица посочено в протеста на ВРП е юридически издържано по
отношение противоречието между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, което не е преодоляно по реда на чл.287 от НПК.
В практиката затруднение /според някои
автори - съществено/ предизвиква разграничаването на измамата от неизпълнението
на договор, тъй като много често измамливите действия приемат формата на една
позволена от закона форма, чрез която функционира гражданският оборот. Така
напр. в Р. 19-95-II сключването на писмен договор не изключва осъществяването
на измама, щом като са налице признаците на това престъпление. В същото време в
Р. 404-95-I Р. 728-03-І е прието, че деецът по чл. 209 НК, който използва
договорни отношения с измамлива цел, поначало няма намерение да изпълнява
задълженията си по тях. В Р. 546-08-І се посочва, че поначало не е невъзможно
договорни отношения да се използват при осъществяване на наказателно - правната
измама, но тогава обаче деецът няма
намерение да се задължи по тях, както и няма възможност реално да ги изпълни, а
те са само средството за въвеждане на пострадалия в заблуждение, за да извърши
той съответното имуществено разпореждане, с което трайно да намали своя
патримониум, извършвайки един безвъзмезден и невъзстановим разход. От
изложеното следва и възприетото в съдебната практика, че във всички случаи
съдът е длъжен да изследва какво е било намерението на дееца, има ли частично
изпълнение на задълженията по договора, на какво се дължи неизпълнението, имал
ли е поначало деецът възможност да изпълни поетите задължения. В тази връзка в
Р. 402-76-II е прието, че частичното неизпълнение, не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице измама. Този извод може да се направи само след като се
установят причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат на измамливи
действия, а в посоченото Р. 404-95-I ВС е
отбелязано, че когато сключването на
определен договор е инкриминирано като способ за измама, основателното
оспорване изпълнението на договора винаги е от значение за размера на щетата от
престъплението, но може да послужи и като косвено доказателство за липсата на
умисъл.
Съображенията в протеста на ВРП и в
пледоарията на въззивния прокурор се развиват в няколко направления, които
могат да се систематизират по следния начин:
- Изводът на ВРС, че се касае за договорни отношения е неправилен, тъй
изначално подсъдимата не е имала нито намерение да се задължи нито е имала
финансовата възможност за това, като това и поведение е възприет от нея маниер.
В подкрепа на тази основна теза се развиват и възраженията: че от писмените
доказателства /справки/ се установява, че дружеството й няма приходи; че
дейността на дружеството и се е развивала в сладкарница „Анжелика"; че след като имуществото на
подсъдимата е запорирано /вероятно се има предвид възбранено/, подсъдимата не би могла да се разпорежда както
желае с него; че е от значение и личността на подсъдимата,осъждана за издаване
на чек без покритие и обсебване - деяния,
които в по общ план биха могли да бъдат определени като измамни, както и че съжденията
на съда за намерението на подсъдимата да плати и компютрите / с оглед плащането
на чантите/, би могло да се илюстрира и
сравни с хипотетичната възможност някой, който иска да си купи кола да плати
само горивото за нея, доказвайки, че има намерение да плати и стойността на
автомобила.
Претенцията е неоснователна по
следните причини:
ВРС в мотивите си е дал оценка и то вярна на обстоятелството посочено в
справките на НАП Варна. То сочи, че дружеството не е подавало информация за
своята дейност. От този отрицателен факт, който не подлежи на доказване не
могат да се правят никакви други изводи, още повече във вреда на подсъдимото
лице. Прокуратурата услужливо на тезата си подминава установеното
обстоятелство, че подсъдимата и нейното дружество е разполагало и разполага със
банкови сметки, без да събира доказателства за техния баланс, прехвърляйки
тежестта на доказване върху подсъдимата. Обстоятелството, че И. е ползвала за
дейността на дружеството си като офис сладкарница „Анжелика" е на първо
място факт, който е бил известен на св.Ф., поради което и не би могъл да бъде
заблуждаващ за финансовото и състояние, а и това е било само временно защото
самия Ф. твърди, че се е срещал с подсъдимата и в друг офис, посочен му от нея.
Съвсем отделен е въпроса, че още с обвинителния акт, на последното
обстоятелство прокуратурата е дал интерпретацията на Ф., че тази среща била
„случайна”. Неправилно се интерпретира и обстоятелството за възбраната на
имуществото на подсъдимата. То има отношение към реда на удовлетворяване на
кредиторите. Възбраненото имущество е собственост на
подсъдимата и колко от кредиторите биха могли да се удовлетворят от него е
въпрос фактически, който обаче не е изследван от страна на прокуратурата, вероятно
по причината посочена по горе.
Личността на подсъдимата охарактеризирана като „маниер” или „осъждана за измамливи
деяния” не е познато в наказателния процес като доказателство било то за вината
или за обективната страна на състава на
престъплението. Тя има значение за индивидуализация на наказанието което обаче
е наложимо, само след доказването на вината. Без да
се спира подробно на „систематизацията” на деянията, за които подсъдимата има
влезли в сила присъди ВОС отбелязва, че интерпретацията на прокуратурата не
съответства на правната доктрина. Това възражение по скоро следва да се
разглежда като нарушаване на конституционно закрепения принцип за „невиновност”
до влизането в сила на съдебен акт, който следва да се спазва и от
прокуратурата независимо от възложените функции. Настоящия състав на ВОС не
намира необходимо да отговоря на съждение на прокуратурата, които нямат основа
в мотивите на атакувания съдебен акт и възприема твърдението за „хипотетичната
възможност някой, който иска да си купи кола да плати само горивото за нея,
доказвайки, че има намерение да плати и стойността на автомобила” от хумористичната му страна, но и ирелевантно
към предмета на доказване.
-В сходен план се развиват
възражения, от такива, че подсъдимата е разчитала на нежеланието на бизнес
партньорите и да се ангажират със съдебното дирене на правата си, съгласно
показанията на св.Я. / а според въззивния прокурор въпреки, че е дал 10 000 лв. за С.жи
и мостри на диетични храни, това си е негова работа/ до пълното отричане да се е развивал бизнес,
тъй като свидетелите А., К. /Н./ и Т. А., не са станали свидетели на сключване
на сделки, респективно разплащане с търговци или физически лица, както и че веригата магазини
„Портокал“ е проект на фаза предпроектиране, с което
се опровергава твърдението, на подсъдимата че има нужда от 4 мобилни компютъра
за работата на своите служители в бъдещата верига магазини
Възраженията са
неоснователни по следните причини:
Показанията на св.А. Я. са недвусмислени и те съдържат данни само за
предоставени пари в брой, ведно с мостри от диетични храни. В съдебния протокол
/л.268 и сл. от НОХД/ не се съдържат негови изявления за това дали желае или не
да се занимава със съдебно дирене. Както в неговите, така и в показанията на
св. А. и С. К. недвусмислено се съдържат изявления, че подсъдимата е
организирала създаването на вериги от магазини, за което са били водени
разговори с конкретни доставчици на стоки, един от които е Я.. Последния е бил
наясно и че се касае за подготвителна дейност която е можела да отнеме над една
година. И ако А. е работил само няколко дни, то св. К. ясно заявява , че е
ползвала един от инкриминираните компютри именно за тази цел. Тя потвърждава и
факта, че са е подготвял нов офис на дружеството. Св. Т. А. няма как да е бил
свидетел на посочената дейност, тъй като той не е бил служител на подсъдимата в
дружеството Авеню, а е бил ангажиран към дружеството на св.Ф.. Посочените
свидетели не опровергават обясненията на подсъдимата, а ги подкрепят, че тя е
имала намерението да организира създаването на верига от магазини.
- Друго възражение от страна на прокуратурата е това, че неправилно
съдът е кредитирал показанията на св. Р., тъй като с подсъдимата са били в
прекалено близки отношения.
ВОС не намира основания за частично или пълно изключването на
коментираните свидетелски показания, тъй като същите не се опровергават.
Обстоятелството за близки отношения между свидетеля и подсъдимата само по себе
си не е сред основанията в чл.118 НПК, поради което свидетелските показания
подлежат на оценка в съвкупност с останалите доказателства.
- Въззивния
прокурор извежда елемент от състава на престъплението чрез поставянето на
въпрос защо подсъдимата не е заплатила компютрите със сумата от 10 000 лв., получени
от свид. Я. и го адресира до въззивния съд. Този отговор се съдържа, както в обясненията
на подсъдимата, така и в показанията на св.Ф. и А.. Ето защо ВОС нито има задължението,
нито има правото да интерпретира смисъла на посочените гласни доказателства,
които са, че подсъдимата е искала да заплати сума по-малка от договорената,
поради наличен според нея софтуерен недостатък, което тя възприема като неточно
изпълнение на договора за покупко-продажба. Посочените обстоятелства не са плод
на въображението нито на ВРС, нито на настоящата инстанция, поради което твърде
манипулативно е друго твърдение в протеста, че никой от свидетелите не е
възприемал, че „подсъдимата има забележки към получените лаптопи”
Дори свидетелката К., че още при получаването на компютрите е воден разговор
между подсъдимата и св.Ф. вида на операционната система и свидетеля е дал
уверението, че в последствие ако е наложително ще бъдат инсталирани и други
програми.
Последното възражение е свързано, с
виждането на „традиционната съдебната
практика” как следва да се оцени обстоятелството, че подсъдимата е предоставяла
телефона си, а след това не отговаряла на него, оценявано от прокурора като „категоричен
белег за измамни действия”
ВОС е уверен, че въззивния прокурор е
изключително компетентен и отлично запознат със съдебната практика, която
изключва съгласно закона присъдата да бъде основана на „белези”, а не на
доказателства. И до колкото в делото са налични и такива, че подсъдимата е била
инициатор на срещи и със двамата управители на
дружеството от които е закупила компютрите, то резонно се налага въпроса
следва ли да се кредитират техните показания в смисъла, че подсъдимата се е
укривала? Очевидно е, че не може да се
даде еднозначен отговор за такова твърдение, въз основа на тези свидетелски
показание, което пък от своя страна нарушава посочения по-рано стандарт
присъдата да не се основа на предположения.
В подкрепа на последния извод, че присъдата
не може да почива на предположения, са и
аргументите, че нито първоинстанционния съд, нито въззивния имат на
разположение процесуален инструмент, който да запълни непълнотата на
доказателствата в съответствие с изискванията на чл.303 от НПК, а такъв и не се
предлага и от страна на прокуратурата, в чиято тежест е да докаже виновността
на дееца.
При служебната проверка не се
установиха процесуални нарушения при провеждане на първоинстанционното
производство, които да обосноват отмяна на съдебния акт или основания за
изменение на постановената присъда.
Предвид изложеното и на основание
чл.338 от НПК
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
ИЗЦЯЛО Присъда № 183 постановена на 01.06.2017г. НОХД № 4447 по описа за 2014 на петнадесети на
наказателен състав
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.