М О Т И В И

по присъда  №     /26.02.2016г. по  н. о. х. дело №1826/2009г. по описа на  РС-гр.Добрич

 

 

            Срещу подс.Т.Р.З. е повдигнато обвинение от ДРП

по чл.206 ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК.

 

 

В съдебно заседание обвинението се поддържа от Районният прокурор, който пледира за признаване на вината на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и постановяване спрямо него на осъдителна присъда.Иска да му бъдат наложено наказание «лишаване от свобода» за срок от 3/три/ години, изтърпяването на което да бъде отложено, на основание чл.66 ал.І от НК за срок от 5/пет/ години.Излага становище за приложение разпопредбата на чл.37 ал.І т.6 от НК, а именно „лишаване от право да заема длъжност на материално отговорно лице“ и по т.7 „лишаване от право да извършва търговска дейност и дейност с управление на чуждо имущество“, като не сочи срока за който да бъде сторено това.Пледира да бъде постановена и „конфискация“ на някои дялове от фирми, които притежава, а също така и на имуществото, за което е установено, че притежава без да го конкретизира.

 Подсъдимият не признава вина, като в обясненията си поддържа изцяло изложеното от него в обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство.В съдебното производство излага твърдения, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Защитникът на подсъдимия пледира подзащитният му да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.Излага следните съждения : на първо място се твърди, че  подзащитният му и свид.К.В. били измамени от продавача/ лизингодателя/ на зърнокомбайните, че са нови, а по отношение на адаптера за царевица, че същият не бил пригоден за работа по българските стандарти.Твърди, че  след  преустановяване на плащанията по делото, лизингодателя е бил уведомен от лизингополучателя З., за това че последния упражнява търговско право на задържане по отношение на тези две вещи до уреждане на техните отношения, до предоговаряне на предмета по договора за лизинг, тъй като една нова вещ струвала много повече от една употребявана вещ.Сочи се, че към посочената в ОА дата на обсебване на процесните вещи – 02.02.2007г., ЗК„******“ не е била собственик на вещите, защото въпреки настъпилото застрахователно събитие към момента не е встъпила в правата на лизингодателя, тъй като не е изплатила съответното застрахователно обезщетение.Договорът сключен на 02.02.2007г. между свид.Б. бил за предоставяне на заем, сключен бил фиктивно с уговорка между двамата за обратно изкупуване при връщане на заема на вещта, т.е. комбайна и адаптера са целели да служат единствено и само за обезпечение на този заем.По-късно заемът бил върнат и съответно уговорката за обратно изкупуване реализирана, тоест вещите са продадени обратно и върната в патримониума на подс.З., където били и в момента.Цитира Решение №82/08.04.1999г. по НД №35/1999г. на Първо НО на ВКС, където е посочено, че при сключване на договор с уговорка за обратно изкупуване между физически лица, тоест нетърговска сделка, този, който купува не става собственик на вещта и той не става собственик на вещта, защото на него му пречи забраната по чл.209 от ЗЗД, която обявява за нищожен договора за покупко-продажба с уговорка за обратно изкупуване.Сочи, че клиентът му знаейки това не е целял да обсебва вещите, тъй като на практика разпореждане е нямало.Нямало е според него договор за покупко-продажба с ясната цел да се извърши такава продажба.Това е било единствено и само с цел да се гарантира едно вземане и обратното изкупуване.Или уговорката за обратно изкупуване правело този договор недействителен, следователно у подсъдимия не са съществували и към този момент представите, че той неправомерно се разпорежда с чужда движима вещ, знаейки, че един такъв договор е нищожен и тази вещ на практика остава у него, без значение дали в този момент тя е негова собственост или не, а това само по себе си говори за липсата на умисъл у него да извърши престъплението обсебване.   

След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното :

            Подсъдимият Т.Р.З. не е бил осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на постановяване на присъдата.

  През 2004г. подс.З. и свид.К.В.В. се намирали в приятелски отношения помежду си.Като приятели, заедно решили да закупят два зърнокомбайна и прикачен инвентар към тях, с които да извършват услуги на земеделски производители в страната.Имали намерение да поискат кредит за закупуване на машините по програма „Сапард“.За целта подс.З. се свързал с фирма „*******“-гр.С., която внасяла и продавала селскостопанска техника – нова и втора употреба.Договорили се да закупи от тях нова техника - Зърнокомбайн „CLAAS DOMINATOR MEGA 208", с хедер 6.60м., с колесар и адаптер за царевица „Фантини", 6 х 70 със сечка.Тъй като нямал парите за покупката решили закупуването на техниката да стане през лизинговата компания, с която работел продавача, а именно „*********"ЕООД-гр.С.

На ***4г. в гр.С=, подс.З., като лизингополучател сключил договор №371 за отдаване на селскостопанска техника под наем при условията на финансово обвързан лизинг /т.3 от ДП/, като предмет на договора била нова техника - Зърнокомбайн „CLAAS DOMINATOR MEGA 208" с машинен №94502390, с хедер 6.60м. и с колесар.Срокът на договора бил 44 месеца, като подсъдимия следвало да заплати първоначална гаранционна вноска от 29 961.70 евро, а на равни месечни вноски следвало да изплаща по 3 567.00 евро без ДДС.

Подсъдимият получил зърнокомбайна и започнал да го ползва за жътва на пшеница в района на североизточна България.

Няколко месеца по-късно, на 24.08.2004г. в гр.С., като лизингополучател подс.З. сключил и договор №397, за отдаване на селскостопанска техника под наем при условията на финансово обвързан лизинг/т.3 от ДП/, като предмет на договора била нова „техника - адаптер за царевица „Фантини", 6 х 70 със сечка.Срокът на договора бил 24 месеца, като подсъдимия следвало да заплати първоначална гаранционна вноска от 11 750.00 евро, а на равни месечни вноски следвало да изплаща първите 12 вноски по 795.00 евро без ДДС, а вторите 12 вноски по 673.00 евро без ДДС.

И по двата договора, в полза на лизингодателя се извършва застраховане от лизингополучателя за негова сметка в ЗПАД „………”.

Т.З. получил адаптера за царевица и го прибрал до започване на царевичната жътва.

Подсъдимият З. заплатил първоначалните гаранционни вноски и още няколко вноски по договорите, на обща стойност 118 000.00 лева.

В края на месец август 2004г. климатичната инсталация на зърнокомбайна се повредила и подс.З. се обърнал за сервизно обслужване към представител на „Клаас“ – фирма „****“.От тази фирма му отказали сервизиране, защото след проверка установили, че комбайна не е нов и не е закупен от тях, като официален представител за Р България и Р Македония, а от база за употребявани комбайни на „Клаас“, намираща се в гр.Л., ФРГермания.Узнавайки това подсъдимият поискал среща със собствениците на фирма „***“ – свид.Б. и свид.К., които потвърдили отказа си и причините за него.С отговор, изпратен от германския производител по факс на 29.11.2004г. и подписан от свид.Л. Р. - Директор продажби за Източна Европа, подс.Т.З. бил уведомен, че производителя на ползвания от него зърнокомбайн не може да осигури фабрична гаранция, понеже машината, която е производство 2001г. е доставена не директно от „CLAAS“, а от центъра за употребявани машини в Л..

След тази среща подс.З. се консултирал с адвокат и предприел мерки за предоговориране условията по лизинговия договор с „*******"ЕООД, като писмено ги уведомил, че преустановява плащанията, а спрямо техниката ще осъществи търговско право на задържане, съгласно разпоредбата на чл.315 от ТЗ.

В началото на месец септември, преди започване жътвата на   царевица подс.З. решил да монтира на зърнокомбайна  адаптера за царевица „Фантини".След монтажа установил, че последния не отговаря на българските стандарти за разстоянието между редовете насаждения и при ползване ще унищожава един от всеки шест реда царевица.Отново влязъл в контакт с фирма „***“, като продавач и с „****"ЕООД, като лизингодател.Резултатът бил същия, като при комбайна, вследствие на което подс.З. предприел идентични мерки и уведомил лизинговата компания, че спира плащанията и осъществява търговско право на задържане спрямо адаптера за царевица.

От страна на „***"ЕООД-гр.С3 последвало изпращане на напомнителни писма с изх. №371-1/15.11.2004г. и изх. №397-1/15.11.2004г. до подсъдимия, за дължимите суми, а с писма изх. №371-2/13.12.2004г. и изх. №397-2/13.12.2004г. дружеството го уведомило, че на основание изрична клауза от договорите - чл.16/1/ поради неплащане на вноските прекратява същите едностранно.Поискали от него, най-късно до 5 дни след получаване на тези писма да предаде лизинговата техника съгласно чл.16/2/ от договорите.

Била е сезирана и Районна прокуратура-гр.Добрич след като Т.З. не върнал техниката, тъй като било установено, че той я ползва на територията на Добрички съдебен район, която образувала досъдебно производство.

Между страните започнали множество граждански съдебни производства.По инициатива на подс.З. било образувано производство по обезпечаване на доказателства – ч.гр.д. №1105/2005г. по описа на ОС-гр.Д.По същото била изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице – свид.П.С..Установило се, че маркировката на джантите е от 2001г., върху отделни възли на комбайна били маркирани дата на производството им 2003г., а маркучи за маслото за цилиндрите на сервоусилвателната система били с маркировка 2004г., стоповете били с маркировка 2002г., като според свид.С. комбайна е бил вероятно експлоатиран през 2002г. и 2003г. с отработени около 1600 моточаса.Адаптера не отговарял на параметрите, посочени в договора   6Х70см, а бил 6Х75см, което при приетата в страната широчина на сеитбата на царевица – 70 см не може да работи, като унищожава единия ред.

Междувременно в края на 2004г. свид.М. като управител на „*****“ЕООД предявил писмена претенция пред „******“АД като застраховано лице по договор  за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“.Претенцията била за неплатени лизингови вноски в размер на 17 617 евро за адаптера и 149 814 евро за зърнокомбайна.Считано от м. март 2005г. застрахователното дружество започнало да изплаща на „*******“ЕООД застрахователно обезщетение в размер на договорените по договорите за лизинг месечни вноски, като към м.февруари 2007г. са били изплатени 20 вноски и са оставали дължими още 11 вноски, от които 9 по 6 976.45 лева и 2 по 13 952.89 лева.Последната вноска по плащането на застрахователното обезщетение била с падеж 09.01.2008г.

Независимо от това, че застрахователното обезщетение на „*****“ЕООД не било изплатено в пълен размер, на 06.01.2005г. свид.И.М., като управител на „******“ЕООД издал и подписал в полза на застрахователната компания два броя суброгационни писма, по силата на които „******“ АД встъпвал в правата на лизингодателя по двата договора за лизинг.

Срещу изплатеното застрахователно обезщетение на 23.01.2008г. „****“ЕООД-гр.С. е издало отново на „*******“АД две суброгационни писма, съответно към щета №164005001000029 и към щета №164005001000032, в които изразява съгласие застрахователното дружество да встъпи във всички права и задължения по лизинговия договор за възстановяване по регресен път на платените от дружеството, вместо от лизингополучателя суми, включително и правото да претендира да получи комбайна и адаптера от всяко лице, в което той се намира и с правото да придобие собствеността върху тази техника.

 През м.февруари 2007г., подс.Т.З. се договорил със свид.М.И. и свид.В.Б. – тогава първият от тях служител, а вторият представляващ фирма „***“АД-гр.Д. да получи заем в размер на 100 000.00 лева за период от няколко месеца.Договорили се, заемът да бъде обезпечен чрез фиктивно прехвърляне на правото на собственост на комбайна „Клаас“ и адаптера „Фантини“.На 02.02.2007г. бил оформен и нотариално удостоверен договор за прехвърляне правото на собственост на тези вещи,като едновременно с това били изготвени и подписани и допълнителни книжа, удостоверяващи възможността на подс.З. при връщане на заетата сума да си получи обратно тези вещи.През есента на 2007г. бащата на подс.Т.З. върнал предоставения от свид.Б. заем, след което на З. са върнати комбайна и адаптера и е съставен съответен приемо-предавателен протокол.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите изложени от защитника на  подс.Т.Р.З. при обсъждане на събраните в хода на досъдебното и съдебно следствие доказателства.

Към 02.02.2007г., процесният комбайн не е бил все още собственост на „*****“АД.Според разпоредбата на чл.213 от ТЗ, в редакцията му действала към 02.02.2007г. – „С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.“.Следователно първото необходимо условия, за да се легитимира „*******“АД, като собственик на зърнокомбайна и адаптера за царевица  към 02.02.2007г. не е налице.И това е така защото застрахователното обезщетение към този момент все още не е било платено изцяло, а само частично.В този смисъл и предоставените от фирма „******г“ЕООД на 06.01.2005г. суброгационни писма не са породили целеното с тях действие.Застрахователят – „*****“АД е встъпил в правата на застрахования „*****“ЕООД едва с пълното изплащане на застрахователното обезщетение, което е станало на 09.01.2008г.Доколкото обсебването е имуществено престъпление, то следва задължително да се установи принадлежността на правото на собственост на твърдяното да е обсебено имущество.В случая е повече от ясно, че това имущество към датата 02.02.2007г. не е било собственост на застрахователното дружество, а на „****“ЕООД, т.е. престъплението по чл.206 ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК е извършено срещу друго ЮЛ, а не срещу посоченото в обвинителния акт.

 Деянието е и несъставомерно от субективна страна.Престъпленията по чл.206 от НК са умишлени и се характеризират с единствено възможна форма на вината – пряк умисъл.В случая, видно от обясненията на подсъдимия, които в тази си част се подкрепят както от писмени доказателства, така и от показания на свидетели – служителя от митническата агенция в гр.С., свид.Б., свид.К., свид.К. В., свид.В. В., свид.С., свид.Р. и свид.К..Подсъдимият като изправна страна по договор за лизинг е получил вещи които по качество не отговарят на договорените с двата договора – зърнокомбайнът не е бил фабрично нов и като такъв с гаранции от производителя, а адаптерът е бил негоден за работа при българските стандарти.Ето защо подс.З., като страна по търговска сделка се е възползвал от правата, предоставени му от Търговския закон и в частност търговското право на задържане.Същото е намерило своята правна уредба в разпоредбата на чл.315 от ТЗ.Според същата – „Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги  на длъжника, получени от него правомерна и това право съществува докато търговеца има движимите вещи и ценните книги в свое държане.“.В разпоредбата на ал.3 от чл.315, законодателят дори е предвидил, че пространственият обхват на правото на задържане достига и до трети лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възраженията, които лицето упражнило  това право има срещу претенцията за предаване на вещта.

В този ред на мисли, съдът счита, че са неоснователни твърденията на прокуратурата, че разпореждането от страна на подс.З. с въпросния комбайн и адаптер на 02.02.2007г. в полза на свид.Б. обективира умисъла му за обсебване.Безспорно е, че подписаният на 02.02.2007г. договор между подс.З. и свид.В.Б., с нотариално удостоверяване на подписите не е единствения между тях.Прехвърлянето на собствеността на зърнокомбайна и адаптера за царевица е било само гаранция, че подс.З. ще върне в срок предоставения му от свид.Б. посредством, представляваното от него търговско дружество паричен заем.Между двамата е имало договорка, че ако подс.З. върне заема своевременно, то свид.Б. ще му прехвърли собствеността на вещите обратно.Подобно допълнително съглашение не е нищо друго освен „уговорка за изкупуване“ по смисъла на чл.209 от ЗЗД.Както пише и проф.Кожухаров – „Този договор винаги е служил за прикриване на залог под формата на продажба…. Какво е ставало обикновено? Този който е имал нужда от пари е трябвало да ги вземе в заем, но срещу гаранция.Заемодателят иска гаранция, че заемът му ще бъде върнат.Но не иска „залог“, защото ако не му бъде платено, ще може да се удовлетвори само от цената, която заложената вещ би получила при публична продан.За това той иска вещта, която ще го обезпечава /и която всъщност му се залага/, да му бъде „продадена“ с право продавачът, всъщност „Заемателят“ или „Залогодателят“/ да си я откупи  в уговорен срок, тоест да си възвърне собствеността на вещта, която е продал срещу връщане на цената, която е получил.Ако продавачът не упражни в уговорения срок правото си на изкупуване - ако не върне покупната цена, т.е. заетата сума, купувачът /заемозателят/ - до сега само собственик под прекратително условие става окончателен собственик на „продадената“ му  /всъщност заложената му/ вещ.Става собственик въпреки разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, която не му позволява да стане собственик на вещ, която му се дава в залог.“./Облигационно право, Част втора, Отделни видове облигационни отношения,С.,НИ,1953 г.,стр.76, а също и Герджиков О., Търговски сделки, ТП,С.,1997 г., стр.76/.

В случая свид.В.Б. не е станал собственик.Попречила му е забраната в посочения вече чл.209 от ЗЗД, който обявява за нищожен договора за покупко-продажба с уговорка за изкупуване.Дори и в случая сделката между подсъдимия и този свидетел да се приеме за търговска, тя също е невалидна, тъй като уговорката за изкупуване не е в писмена форма.Изложеното сочи, че предвид липсата на умисъл в поведението на З. за разпореждане с вещите, предмет на делото, всъщност липсва и състава на чл.206 ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК.

В тази насока е и Решение №82 от 08.04.1999г. на ВКС, Първо НО, н.д. №35/1999г.

В настоящото производство липсват други безусловни доказателства, че подсъдимият е осъществил вмененото му престъпление.От събраните по делото доказателства, не може да се направи обоснован извод, че подс.З. е извършил вмененото му престъпление.

От тук следва извода, че изцяло обвинението, повдигнато от ДРП спрямо подсъдимия се подкрепя единствено от предположения.Всяка осъдителна присъда следва да почива на факти, които по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на деянието и то по начина изискуем от чл.303 ал.ІІ от НПК.

За да приемем, че е налице осъществяване на престъпния състав на чл.206 ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК от страна на подс.Т.З., следва да установим наличието на всички признаци на този състав, както от обективна страна, така и от субективна.В този аспект терминът „съставомерност” се използва в съдебната практика за означаване на обстоятелсвото, че конкретно деяние съдържа всички признаци на предвиден в закона престъпен състав /обективни и субективни/.Следва да се изтъкне, че да се квалифицира правилно инкриминираното деяние това ще рече, да се установи посредством анализ на конкретно извършеното от дееца и неговото подвеждане под хипотезиса на съответната правна норма, следователно дали се явява престъпление и какво точно престъпление.

В настоящият случай действията на подсъдимия не могат да се квалифицират като противозаконно своене на чужди вещи, а още по-малко да бъде доказано намерението му да свои, такива вещи.В цялостното поведение на подс.З. липсва противозаконния характер, а именно посегателство спрямо чужди движими вещи.Подсъдимият е трябвало да съзнава елементите от обективната страна на деянието, като действията му да са насочени спрямо чуждите движими вещи, като се цели отчуждаване от собственика им и обсебването им.Той е следвало да съзнава противозаконния характер на поведението си и да цели своене на инкриминираните вещи.Такова намерение от негова страна не беше установено.В подкрепа на повдигнатото срещу подсъдимият обвинение са единствено действията му по сключване на договора за покупко-продажба на селскостопанска и горска техника от 02.02.2007г.

              В хода на съдебното дирене не бяха ангажирани доказателства, които да доказват фактическата обстановка така, както е изложена в обвинителния акт, досежно участието на подсъдимия в престъплението.Налице е единствено предположение за умисъла в действията на подс.З. при извършването на процесното деяние.Съобразно константната съдебна практика, никой не може да бъде осъден само и единствено въз основа на „предположения”, какъвто е настоящия случай.     

            По този начин с действията си подс.Т.З. не е осъществил фактическия състав на чл.206 ал.ІІІ във вр. с ал.І от НК, а деянието му се явява несъставомерно за престъплението, за което е ангажирана наказателната му отговорност. 

 С оглед изложеното, съдът намира, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което и на основание чл.304 от НПК, подс.Т.Р.З. следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, което обосновава и оправдателната присъда спрямо него.

            На основание чл.190 ал.І от НПК и предвид оправдателната присъда спрямо подсъдимия, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.     

           На основание чл.309 ал.ІІ от НПК, съдът се занима служебно и с мярката за неотклонение, като намери, че до влизане в законна сила на настоящия съдебен акт, следва спрямо подс.Т.Р.З. да бъде наложена мярка за неотклонение „Подписка”.

          Воден от гореизложеното, Добричкият районен съд постанови присъдата си.     

                                                                                                        

 

 

 

                                                                                           Председател :