РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20252100500128 по описа за 2025 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
жалбата на „СОНЕРС“ЕООД ЕИК *********, чрез процесуален представител адв. Д. Потерова от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ №31, ет.1, против Решение №346/11.10.
24г. по гр.д.№1432/22 г. по описа на Несебърски РС, В ЧАСТТА, приемаща за установено, че
сключеният между страните по делото договор за замяна на идеални части от недвижими имоти и
движима вещ, обективиран в нот.акт №173, т.6, рег.№6635,д.938 от 02.12.20г. по описа на нотариус
М.Бакърджиева, пом. нотариус по заместване Валентина Илиева с район на действие НРС, е
нищожен поради липса на основание и въззивникът ответник е осъден да заплати на насрещната
по делото страна сторените в производството в първа инстанция разноски.
Въззивната жалба сочи решението в обжалваната част за неправилно, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закони, защото е в противоречие със събраните по
делото доказателства, които не са правилно обсъдени и преценени от първата инстанция. Освен
това решението се сочи за постановено при непълнота на доказателствата, поради неправомерния
отказ на съда да събере поискани от въззивника такива. Оспорва се също изводът на РС,че замяната
е без основание, като сделката се разглежда изолирано, а не ведно с останалите, представляващи
поредица свързани такива, за да се преценят правилно мотивите и основанията за извършването
им, не само с оглед психическото състояние на З. К. по време на замяната, но и с оглед на правното
основание – чл.26,ал.2, предл. 4 от ЗЗД.В закона няма изискване страните да сочат основанието/
причината да сключат договор. Счита също, че горната норма е неправилно приложена, т.к. дали
замененият по сделката автомобил вече е бил собственост на ищцата или не, е въпрос касаещ
1
изпълнението на договора, а не неговата действителност, респективно основанието му като
каузален. Цитира се и практика на ВКС в подкрепа на довода. Страната счита претенцията за
неоснователна, поради което моли БОС да я отхвърли.
Ведно с това се излагат подробни съображения касателно евентуално заявената за
произнасяне съдебна претенция, основана на чл.31,ал.1,вр.чл.44 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД.
Поддържат се доводите на страната, изразени в тази връзка в защитата й пред първата инстанция.
Като основен въпрос, спорен за страните по иска за унищожаване на
упълномощителната сделка се поставя психичното състояние на поставената под запрещение К.
към датата на извършената упълномощителна сделка – 30.11.20г., въз основа на която е
осъществена процесната замяна. Настойникът на страната счита, че тогава К. не е разбирала
свойството и значението на действията си, докато тезата на насрещната страна е обратна. Излагат
се подробни съображения в подкрепа на способността поставената под запрещение К. да управлява
имуществото си и да разбира значението на постъпките си към онзи минал релевантен за делото
момент на упълномощаване.Свидетелските показания, изслушани във връзка с този спорен за
страните факт се обсъждат от жалбоподателя в подкрепа на изводите му за добро психично здраве
на З. К. при осъщественото договаряне, компрометирани единствено от твърденията на роднините
й, които обаче имат явен интерес към нейното наследство и независимо от факта, че ищцата е
живяла изолирано от тях поради крайно влошените им отношения по повод наследство от
родителите й. Подчертава се, че явните атаки срещу ищцата започват едва след смъртта на съпруга
й. Изтъкват се водени срещу К. от брат й съдебни дела и прокурорски преписки, в които тя е взела
лично участие и е нямало данни за нейни дементни състояния. З. се била разпоредила и с имоти в
гр.София, при което нотариусът не бил установил външни признаци на деменция. Поддържа се, че
по делото няма обективни медицински документи, че Зл. К. се е намирала в лошо психично
състояние към 30.11.20г. Епикризата от Александровска болница не давала обективен отговор на
въпроса за действителното ментално състояние на К. към горепосочената дата, защото е изготвена
само въз основа на субективни анамнестични данни от лица, заинтересовани да установят
интелектуален и мисловен дефицит у обследваната. Поддържа се, че съдът е допуснал процесуални
нарушение и с оглед назначените по делото единични психиатрична и неврологични експертизи, а
не на комплексна съдебно медицинска такава, каквато преди това е била допусната. Становището
на експерта психиатър се сочи за различно от поддържаното от ищцовата страна теза по делото, т.к.
той приема, че З. изначално страда от шизофрения, но изводите му не са изградени на медицинска
документация, а на собствен анализ и лична оценка на поведението й, което в.л. намира за
нелогични, необосновани и без връзка с реалността. Възразява се и срещу това, че вещите лица по
делото изграждат крайните си изводи на основата на епикриза със снета анамнеза от лица,
заинтересовани от тежкото психическо състояние на З. К., в което е нормално тя да изпадне
непосредствено след излекуването й от Ковид 19 и дни след погребението на съпруга й.Това обаче
не означавало, че пет месеца по- рано тя не е разбирала какви сделки извършва. Също така страната
твърди, че вещите лица и по двете експертизи не са анализирали обясненията на обследваното
лице, дадени пред полицията, че не е взета предвид рязката смяна в обстановката, привична за
битуване на ищцата- в Александровска болница сред непознати хора. Извън това се поддържа, че
установеното по делото от експертите състояние на К. не би следвало да има пряко значение в
хипотезата на чл.31, ал.1 от ЗЗД, т.к. решаващи са степента на психичните нарушения,
интензитетът и механизмът на проявата им към датата на упълномощаването.Страната счита, че
данните по делото не установяват ментален дефицит у ищцата към датата на упълномощаването за
2
сделката, нито че не е можела да взема адекватни решения, т.к. никой от роднините й не е бил в
директен контакт с нея и е нямал преки впечатления за състоянието й, както и за желанието и
намерението й да извърши процесните сделки. С оглед това се моли за отхвърляне на този иск.
По претенцията с правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД жалбоподателят изразява теза за
неоснователност, като се опира на схващането си за неоснователност на иска по чл.31 от ЗЗД.
Счита, че Зл.К. е била в добро ментално здраве при изготвянето на пълномощното от 30.11.20г., че
е действала съобразно с волята си, че е получила доплащането от 2000лв. преди подписването му, а
в добавка самото пълномощно е заверено съобразно с изискванията на закона, текстът му
съответства на извършената после сделка, т.е. не е извън обхвата на упълномощаването,
следователно не е наличен твърденият от ищцовата страна порок, водещ до недействителност на
договарянето.
В обобщение се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяването на
друго по съществото на спора, с което БОС да отхвърли всички заявени срещу въззивника ответник
претенции, като му присъди и сторените по делото разноски.
Направени са и доказателствени искания, при изтъкнат процесуален пропуск на първата
инстанция да ги събере, макар да са били своевременно поискани и относими към спора. С оглед
горното въззивният съд е назначил повторна психиатрична експертиза, като останалите искания са
оставени без уважение.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба , подаден от адв. Г.Кермедчиев от АК-
Бургас със служебен адрес: гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ 4, ап.10, като процесуален представител на
въззиваемата ищца З. Г. Л.- К. ЕГН ********** с постоянен адрес *****(пълно запретена), чрез
настойник П. А. М. от ****. В отговора жалбата се сочи за изцяло неоснователна. Въведените с нея
оплакания се считат за необосновани. Развиват се подробни съображения в насока правилността на
фактическите и правни изводи на първата инстанция, изложени в мотивите на решението и
обосноваващи извода, че сключената между страните сделка за замяна на недвижим имот с
движима вещ(л.а. „Опел Вектра“) с н.а. №173/02.12.20г. от нотариус с район на действие- този на
Несебърски РС, е нищожна поради липса на основание. Акцентира се, че същият автомобил –
предишна собственост на дружество „Сонерс“, е преминал в собственост на ищцата в резултат от
предходно извършена в гр.Бургас на 02.12.20г. сделка замяна между страните по делото, касаеща
друг недвижим имот на К.. Изразява се пълна солидарност и с останалите съображения на първата
инстанция досежно основателността на този иск. Въззиваемата подчертава, че понастоящем в
страната са образувани и висящи множество съдебни дела, с които се оспорват осъществени в
рамките на по-малко от месец фиктивни сделки за продажби, за прехвърляне срещу ниски цени и за
дарения от ищцата в полза на настоящия ответник на общо 25 нейни скъпоструващи недвижими
имоти, намиращи се в Столицата и по българското Черноморие.Сочи се, че същевременно са
източени и всички банкови сметки на ищцата за стотици хиляди левове и евро, поради което тя се
намира в тежко материално положение и разчита на грижите на роднините си.Тези договаряния се
сочат за резултат от дементното неадекватно състояние на К. и неспособността й да се грижи за
собствените си имуществени интереси към датата, когато е подписала пълномощното за
последвалата замяна, предмет на делото. След собствена преценка на събраните по делото
доказателства- писмени и гласни(свидетелите на ищцата),включително на експертните заключения,
страната обосновава извод за доказаност на твърденията, че К. не е разбирала свойството и
значението на постъпките си при упълномощаването за оспорваната замяна. Същевременно се
сочат за недостоверни гласните доказателства, ангажирани от ответника за психичното състояние
3
на ищцата към релевантния за спора момент, като се поддържа необективност на показанията на
неговите свидетели, поради заинтересоваността им от изхода на делото в полза на „Сонерс“ЕООД,
вследствие подробно описаните в отговора техни зависимости от дружеството. Моли се за
отхвърлянето на жалбата и за потвърждаването на съдебното решение на РСНесебър, като
законосъобразно и правилно.Дирят се деловодни разноски. Страната се е противопоставила и на
направените с жалбата доказателствени искания, излагайки подробни съображения.
Служебната проверка на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна
и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение
като валидно и допустимо.
По съществото на спора, в отговор на въведените от въззивника оплаквания за
неправилност на съдебното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и в приложение на действащото право, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с допълнителни такива с
вх. № 2968/28.03.2023 г. и с вх. № 5392/05.06.2023 г. на З. Г. Л. от гр.София, поставена под пълно
запрещение, действаща чрез настойника си П. А. М. от гр. Бургас и процесуално представлявана от
адвокат Г. Кермедчиев от БАК, срещу ответниците Я. Ю. С. от гр. Бургас и „СОНЕРС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 65, вх. 3, ет. 1,
ап. 2, представлявано от Я. Ю. С..
Предявените претенции по делото-обективно и субективно съединени, са следните:
Срещу ответника- физическо лице е заявена претенция за унищожаване на основание чл.
31, ал. 1 от ЗЗД на нотариално пълномощно рег. № 4134 за заверка на подпис и № 4135 за
заверка на съдържание, том 2, акт № 137/30.11.2020 г. по описа на нотариус Евгения Братоева, рег.
№ 547 на НК, район на действие СРС, дадено от ищцата в полза на Я. Ю. С., поради невъзможност
на упълномощителката да разбира и ръководи действията си към датата на сделката.
Ведно с горния иск е съединен обективно кумулативно и иск за установяване спрямо
втория ответник „СОНЕРС“ ЕООД на недействителността на договора за замяна на идеални
части от недвижими имоти и движима вещ на несебърски нотариус от 02.12.20г., поради липса
на представителна власт- претенция по чл.42,ал.2 от ЗЗД.
Като евентуални са заявени пред съда искове за прогласяване нищожността на договора
за замяна на идеални части от недвижими имоти и движима вещ, обективиран в Нотариален акт №
173, том 6, рег. № 6635, д. 938 от 02.12.2020 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева, пом.нотариус
по заместване Валентина Илиева, с район на действие – НРС, сключен с ответник „СОНЕРС“
ЕООД, на две кумулативно заявени основания –като сделка извършена при нееквивалентни
престации( противоречие с морала и добрите нрави- основание по чл.26 ал.1,предл.3 от ЗЗД) и
поради липса на основание, с оглед отсъствието на насрещна престация( порок, визиран в чл.26,
ал.2,предл.4 от ЗЗД) .
За да се обосноват претенциите, в обстоятелствената част на исковата молба са въведени
твърдения, че ищцата - леля на настойника М.- в последните няколко години имала неадекватно
поведение и не можела да се грижи самостоятелно за правата и интересите си, нямала ориентация
за време и място, губела ключовете си и се самозаключвала, твърдяла за себе си, че е преподавател
в Австрия и Швейцария, без някога да е преподавала, не различавала валутите и платежните
средства, не можела да пресметне колко трябва да плати и колко да й върнат като пазарува, губела
4
си личните документи и ключовете. Тези обстоятелства наложили подробен медицински преглед на
ищцата и иницииране на производство по поставянето й под запрещение.След проведени прегледи
в периода 22.03.2021 г. – 01.04.2021 г. на ищцата била поставена окончателна диагноза „Болест на
Алцхаймер с късно начало, тежък дементен синдром с поведенчески нарушения“. Въз основа на
медицинската документация и след проведен личен разпит, СГС постановил решение за поставяне
на ищцата под пълно запрещение, потвърдено с решение на САС от 04.05.2022 г. Посочва се, че на
30.11.2020 г. ищцата дала на първия ответник три броя пълномощни, заверени пред нотариус в гр.
София, относно съдържание и подпис, въз основа на които ответник С. извършил сделки за замяна
на наследствени земи на ищцата по Черноморието срещу 30-годишни автомобили, като при две от
сделките /от 02.12.2020 г./ различни недвижими имоти били заменени срещу един и същ
автомобил(едната сделка е процесната, извършена пред Нотариус в гр.Несебър, а другата е
осъществена пред нотариус в гр.Бургас). Тези правни действия на ищцата се сочат показателни, че
тя не е разбирала значението на постъпките си и не е могла да ги ръководи към м. декември 2020 г.
Излагат се твърдения за разпореждания на ищцата и с други нейни имущества в полза на С., вкл. с
наличности по банкови сметки в големи размери, като по случая било образувано и досъдебно
производство за измама. Заявява се, че на 30.11.2020 г. ищцата снабдила първия ответник с
пълномощието, чието унищожаване се иска и с правото да прехвърли на втория ответник 1/6 ид.ч.
от ПИ с идентификационен № 51500.87.1 и 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификационен № 51500.89.7-
двата в м. Кокалу, гр. Несебър, по замяна, срещу лек автомобил с доплащане от 2000лв.. Въз основа
на пълномощното ищцата извършила пред несебърски нотариус договора за замяна от 02.12.2020 г.
с втория ответник за горните имоти и при данъчна оценка на ид.ч. от имотите на стойност 32,88
лева. Насрещната престация по замяната била 30-годишен лек автомобил, използван и при вече
извършена замяна на други имоти на ищцата в гр. Бургас, ведно с доплащане в размер на 2000 лева.
Според страната пазарната цена на частите от двата имота е била поне 50 000 евро, а ищцата дори
не била правоспособен водач на МПС.
В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от „СОНЕРС“ ЕООД и Я. Ю. С.
чрез адв. Д. Потерова от БАК, с които се дава становище за допустимост на исковете, но
неоснователност и недоказаност по същество. Оспорват се изцяло твърденията в исковата молба,
като се навеждат насрещни, а именно, че ищцата е действала при ясно съзнание и лична мотивация,
а роднините са започнали да имат претенции след смъртта на съпруга й, водени от желание да
„заграбят“ имотите. Посочва се, че ответникът С. бил в дългогодишно познанство със семейство
К., прераснало постепенно в приятелство. Ответникът С. бил първоначално потърсен през 2015 г.
от брата на ищцата и баща на настойника М. с предложение да му продадат наследствени ниви
/вкл. на ищцата/, съседни на негов собствен имот в землището на гр. Бургас. Братът на ищцата го
предупредил, че не е в добри отношения със сестра си заради предходни наследствени спорове
между тях. Последвали две покупко-продажби – от 2016 г. и 2019 г., в следствие на което и начиная
от 2016 г. ответникът С. и ищцата започнали да поддържат отношения, като ищцата запознала
ответника със съпруга си Н. К.. Посочва се, че семейство К. нямали свои деца, били в лоши
отношения с роднините си, живеели в гр. София, но често идвали в гр. Бургас и винаги търсели Я.
С., канели го на гости в гр. София, посещавали заедно заведения. Постепенно сем. К. започнали да
молят отв. С. за услуги – да ги кара на лекар, на разходки в Созопол и Несебър, да им носи храна,
да ги кара до София и обратно. През 2020 г. съпрузите предложили на отв. С. да изкупи техни
идеални части от земеделски имоти, като част от тях му продали, а другата предложили да заменят
срещу коли и доплащане на преференциална цена. Уговорката била отв. С. да даде на К. две коли на
5
газ, едната да се ползва в гр. Бургас, а другата – в гр. София, като по това време Н. К. все още
шофирал. Така се стигнало до процесната сделка и още една замяна на земи в землището на гр.
Каблешково. Сделките били подготвени и консултирани с адв. Таня Цветанова, като няколко
месеца след изповядването им починал Н. К. и братът на ищцата (А. М.) подал сигнал в полицията
срещу адвоката, по който тя дала обяснения по преписка № 251000-10165/2021 г. По време на
пандемията от Ковид 19 отв. С. продължил да се грижи за сем. К., които живеели в апартамента си
в гр. Бургас и не смеели да излязат от страх от заразата, но впоследствие се разболели и двамата.
Никой от близките им не се интересувал от състоянието им, като отв. С. им носил храна и
лекарства, а след влошаването на Н. К. уведомил сина му М. /от първия брак/, който дошъл след
седмица и се грижил за баща си до смъртта му. По същото време, братът на ищцата, който живеел
над нея на ул. „Гурко“ и виждал често отв. С., му предлагал да му продава земеделски земи, но не се
стигнало до сделка и след смъртта на Н. К. А. М. си променил отношението към С. – започнал да го
заплашва, че ако не закупи имотите от него ще му развали сделките с К. и ще твърди, че сестра му е
психично болна. Отв. С. възприел поведението на А.М. като изнудване и отказал бизнес отношения
с него, а малко след това ищцата започнала да му споделя, че се страхува от брат си, че я заключвал
в апартамента и не я пускал да излиза и да се среща с него и други хора, като дори пуснала жалба
по случая в Първо РПУ. Отв. С. решил да се дистанцира, но ищцата продължавала да го търси, като
дори се срещали в жилището на нейна приятелка – К.Р., по повод на което А.М. подал сигнал за
отвличането й от С.. По повод опит на С. и ищцата да се срещнат се стигнало до спречкване с А.М.
и синовете му – П. и Ж., за което ответникът подал сигнал на тел. 112, а заедно с ищцата – и жалба
до Първо РПУ. Ищцата категорично заявила пред отв. С., че няма да остави на брат си и синовете
му своя собственост. В средата на февруари 2021 г. ищцата се разболяла от Ковид 19, като отв. С. я
завел в болница, купил й лекарства и уведомил брат й, но той отказал да помага и да полага грижи,
за да не се зарази. За нея се грижили съпругът й и отв. С., който я придружавал на прегледи. След
смъртта на съпруга си ищцата многократно молила С. да я вземе да живее при него, като
ответникът се съгласил и до декември 2022 г. изцяло се грижил за нея, плащал всичките й
разходи,осигурил й храна, почистване, возил я с колата си. Твърди се, че проблемите с бащата на
настойника започнали през м. март 2021 г., когато той завел ищцата против волята й на преглед в
Александровска болница, непосредствено след смъртта на съпруга й и в силно разстроено
състояние. Ответникът С. твърди, че е давал обяснения по преписка № 4899/21 г. по описа на БРП,
прекратена с отказ за образуване на досъдебно производство. Посочва, че е заплатил на сем. К.
общо по документи сумата от 256 984,44 лева и във връзка със сключени сделки с имоти. Оспорва
твърденията за психична болест на ищцата.
С обжалваното съдебно решение първата инстанция е разгледала първо претенциите за
нищожност на горепосочената сделка с имоти в м. Кокалу- землище на гр.Несебър, основани на
чл.124, ал.1 от ГПК с посочени пороци, визирани в чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД и като е отхвърлил
първата като неоснователна, е намерила оспорваната сделка за нищожна поради липса на
основание, с оглед липсващата насрещна престация- порок по чл.26, ал.2, предл. четвърто от
ЗЗД.Счита се, че това лишава от кауза оспорваната сделка замяна.С оглед това не е разгледал
счетените за евентуално предявени искове за унищожаване на едностранната сделка
упълномощаване на основание чл.31, ал.1,вр. чл.44 от ЗЗД и за прогласяване недействителността на
сделката замяна на горните имоти срещу МПС на основание чл.42, ал2 от ЗЗД. С решението са
присъдени и деловодни разноски в полза на ищцата.
Предмет на обжалване е първоинстанционното решение само в частта, обявяваща
6
нищожността на сделката за замяна, при изложени съображения за неоснователност и на
евентуално заявените претенции, по които се иска произнасяне от Окръжен съд-Бургас.
Въззивният съд не споделя горните крайни правни изводи, като обосновава
становището си така:
По фактите:
Не се оспорват и са обявени за ненуждаещи се от доказване следните релевантни за
спора факти: между З. К. и Я. С. е сключена упълномощителна сделка, обективирана в нотариално
пълномощно рег. № 4134 за заверка на подпис и № 4135 за заверка на съдържание, том 2, акт №
137/30.11.2020 г. по описа на нотариус Евгения Братоева, рег. № 547 на НК, район на действие СРС,
а между З. К. и „СОНЕРС“ ЕООД, чрез пълномощника С., действал от името и за сметка на ищцата
въз основа на горното пълномощно, е сключен договор за замяна на идеални части от недвижими
имоти срещу движима вещ, обективиран в Нотариален акт № 173, том 6, рег. № 6635, д. 938 от
02.12.2020 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева, пом.нотариус по заместване Валентина
Илиева, с район на действие – НРС.
Безспорно и видно от данните по делото е също следното : Активната процесуална
легитимация за ищцовата страна се установява от удостоверение на Столична община и решение
на настойнически съвет /л. 10-11 от Том 1 на делото на НРС/, съгласно които съветът е взел
решение за завеждане на дело за обявяване за недействителен на процесния Нотариален акт № 173,
том 6, рег. № 6635, д. 938 от 02.12.2020 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева, пом.нотариус по
заместване Валентина Илиева, с район на действие Несебърски РС, като искът да бъде предявен от
действащия настойник на пълно запретената З. К., страна по сделката.
Видно от съдебно решение № 266749/29.11.2021 г. по гр.д. № 4705/2021 г. по описа
Софийски градски съд, потвърдено с решение № 651/04.05.2022 г. на Софийски апелативен съд /л.
20-22 от Том 1 на делото на НРС и съдържащо се по приобщеното за послужване гр.д. № 4705/2021
г. по описа Софийски градски съд/ ищцата З. К. е поставена под пълно запрещение считано от
влизането му в сила на 21.06.22г.
Съгласно представени 3 бр. пълномощни /вкл. процесното нотариално пълномощно рег. №
4134 за заверка на подпис и № 4135 за заверка на съдържание, том 2, акт № 137/30.11.2020 г. по
описа на нотариус Евгения Братоева, рег. № 547 на НК с район на действие СРС/, с 3 бр.
нотариални актове /вкл.процесния по делото Нотариален акт № 173, том 6, рег. № 6635, д. 938 от
02.12.2020 г. по описа на нотариус М. Бакърджиева, пом.нотариус по заместване Валентина
Илиева, с район на действие – НРС/, находящи се на л. 23-30 и 32-34 от Том 1 на делото на НРС,
както и видно от архивната преписка по издаване на Нотариален акт № 173 от 02.12.2020 г. /л. 197-
235 от Том 1 дело НРС/, ищцата К. е упълномощила ответника С. да действа като неин
представител при сключването на разпоредителни сделки с нейно недвижимо имущество,
представляващо идеални части от 21 бр. имоти, които да прехвърли на дружество „СОНЕРС“
ЕООД, ЕИК *********, чийто едноличен собственик и управител е той, срещу придобиването на
един и същ лек автомобил марка „Опел“,модел „Вектра“, с рег. № *******, идентификационен
номер *****, ведно с доплащания на пари в брой в размери на до 9 000 лева за всяка от сделките,
които упълномощителят е заявил, че е получил предварително. Трите пълномощни са издадени на
30.11.2020 г., като въз основа на тях са извършени съответните три замени с нотариални актове, два
от които по сделки от дата 02.12.2020 г. на бургаски и несебърски нотариуси и един от 14.12.20г.на
бургаски нотариус. Касателно процесната по делото сделка в гр.Несебър от 02.12.20г., още в
7
пълномощното ищцата К. е заявила получаването на доплащането от бъдещия заменител
„СОНЕРС“ ЕООД в размер на 2000 лева в брой.
Извън горното, с други два нотариални акта е извършено дарение на недвижимо
имущество,находящо се в гр.София от К. в полза на Я. С. (съответно на 29.04.21г. и 14.05.21г.).С
друг н.а. от 14.12.20г ищцата и съпругът й чрез пълномощник Я.С. са продали на цена под
10 000лв. на дружество „Сонерс“ свой имот в режим на СИО, находящ се в гр.Каблешково, а с н.а.
от 08.04.21г. З. К. е продала чрез пълномощник М.Д. на дружество „Сонерс Груп“ ЕООД жилище в
кв. Лозенец на гр.София и гараж там, срещу цена от общо 93900 евро.
Видно от приложена по делото /л. 41-42 от Том 1дело НРС/ справка на БНБ се установява,
че ищцата К. е имала разкрити десетки банкови сметки в различни валути и в различни банки в
Република България,вече закрити.
По делото са приложени доказателства за образувани във връзка с влошените отношения
между роднините на К. и ответника С. преписки по описа на МВР и прокуратурата, както и
медицинска документация, документи за собственост, пълномощни и др., представени с писма на
РП – Бургас и ОДМВР – Бургас /л. 236-391 от Том 1; л. 392-716; л. от Том 2 дело НРС/; ангажирани
са писмени доказателства за предходни дела водени между ищцата и настойника й преди
поставянето й под запрещение, вкл. преписки по описа на МВР и прокуратурата /л. 11-124; л. 153-
161; л. 165 от Том 1- дело НРС; л. 1044-1061 от Том 3- дело НРС/, както и доказателства за
наличието на бизнес отношения между „СОНЕРС“ ЕООД от една страна, ищцата и нейни роднини
от друга-в предшестващи запрещението й моменти, както и за извършени по този повод плащания
между тях /л. 137-144 от Том 1 на делото НРС/. По повод отношенията на страните във времето са
представени доказателства /л. 725 – 757 от Том 2 дело НРС/ за извършено на 07.05.2021 г. дарение
на 160 000 евро от ищцата К. в полза на ответника С., както и за продажба на собствения на Н. и З.
К. лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ******* /в движение/ в полза на М.Н.Д. (изслушана като
свидетел по настоящото дело).
Съгласно удостоверение на ОД МВР Бургас, Сектор ПП /л. 734 от Том 2/, лек автомобил
марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *******, идентификационен номер ***** - собственост на
„СОНЕРС“ ЕООД – е вписан на 08.12.2020 г. като собственост на ищцата К., а на 03.02.2021 г.
регистрацията му е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Видно от
удостоверение на Отдел БДС, СДВР /л. 932 от Том 3 дело НРС/ на ищцата К. са били издавани
документи за самоличност 9 пъти за времето от 31.10.2019 г. до 26.04.2021 г. /за период от година и
половина/ с причина „изгубени/откраднати“ документи, обявени както от СДВР, така и от ОД МВР
Бургас. С оглед доказателствата /л. 950-951 от делото/ ищцата К. е сключила брак с Н. К. на
24.07.2004 г., както и е завършила висше образование към факултета по технически науки при
университет „Проф.Д-р Асен Златаров“ – Бургас, дипломирана на 23.03.1973 г.
Спори се от фактическа страна за това дали към датата на издаването на
пълномощното(30.11.20г.), въз основа което е сключена сделката замяна с н.а. № №173, т.6, рег.
№6635,д.938 от 02.12.20г. по описа на нотариус М.Бакърджиева, пом. нотариус по заместване
Валентина Илиева с район на действие НРС, ищцата е била в психическо състояние, позволяващо й
да разбира свойството и значението на извършваните от нея правни действия, да ръководи
постъпките си и да се грижи за своите имуществени интереси.
В тази връзка са били изслушани пред НРС две вещи лица и свидетели, а пред БОС е
назначена повторна съдебно психиатрична експертиза.
8
Според констатациите от единичната неврологична експертиза, възложена от районния съд
и изготвена от в.л. д-р В. М., К. е страдала от деменция в продължение на години преди
подписване на процесните документи от 30.11.2020 г., като това хронично прогресиращо
заболяване е причина да не разбира значението и последствията от подписването на различни
документи като договори с мобилни оператори, нотариални актове и банкови нареждания. В
изслушването пред съда д-р М. заявява, че към 30.11.2020 г. категорично З. К. е страдала от
деменция, като болестта на Алцхаймер е вид невродегеративна деменция, вследствие на което не е
разбирала значението на извършеното от нея и това, което подписва. Експертът посочва, че
извършените изследвания на ищцата доказват деменция тип „Алцхаймер“ и наличието на мозъчна
и корова атрофия, което изключва възможността за остро развитие на заболяването за няколко
месеца и предполага развитието му с години. Завява, че по нейно мнение към 30.11.2020 г. З. К. е
била лесно внушаема и манипулируема вследствие на болестта, не е можела да формулира текст,
но е била способна да пише под диктовка, поради високата степен на образование-завършила е
висше такова. Изключва възможността болестта на Алцхаймер да е настъпила вследствие
преболедуван Ковид. Подробно обяснява начина на изследва на дементния синдром и отликите му
от депресия и тревожност, като категорично заявява, че тестовете на невропсихологичното
изследване не биха могли да дадат фалшиво позитивен резултат за деменция, поради сходство на
симптомите й с тези на депресията.
Първоинстанционният съд не се позовава в решението си на заключението по назначената и
изпълнена от в.л. д-р Г. Г. съдебно-психиатрична експертиза, т.к. съобразява изявлението му, че не е
обследвал в цялост доказателствата по делото, приемайки, че ищцата е била невменяема поради
заболяване от шизофрения(данни за каквото по делото няма), но е взето под внимание, че крайният
извод на експерта съвпада с този на д-р М. и се подкрепя от останалите доказателства в процеса.
БОС не се доверява на горепосочената психиатрична експертиза, изслушана пред РС по
същите съображения, поради което е назначил повторна психиатрична експертиза, изготвена от
лекар-психиатър към ЦПЗ-Бургас- д-р Р.М.. Тя е изградена на база събраните по делото писмени
доказателства за психичното състояние на ищцата, констатирано и с томографско изследване и на
личностно обследване, осъществено от психолог и медицински лица в периода 22.03.21г.-
01.04.21г., както и върху анализ на всички дадени в първа инстанция свидетелски показания, като
се преценява също състоянието на ищцата към датата на разпита й пред СГС с оглед инициираното
производство за поставяне под запрещение.
При обсъждането на данните, в заключението е преценено, че към месец март 2021г.
освидетелстваната ищца страда от умерена към тежка степен на деменция при Болест на
Алцхаймер, като е изтъкната и значимостта към онзи момент на допълнителните влошаващи
общото й състояние фактори: преболедуван през м. февруари 2021г. Ковид 19;смяна на средата от
домашна към болнична във връзка с проведеното освидетелстване в Александровска болница,
която смяна принципно има временно негативно отражение върху когнитивните функции при
възрастни хора; смъртта на съпруга К. на 14.03.21г.
Вещото лице е оценило също така състоянието на ищцата към 21.09.21г.- датата на
съдебното заседание по делото за освидетелстването й, при което е била разпитана от съда. Тогава
освидетелстваната се е представила според експерта с клинична картина на тежък дементен
синдром с изразени поведенчески нарушения.
Експертът е извел от показанията на свидетелите на ищцовата страна данни за дементна
9
симптоматика в поведението на ищцата с вероятна давност от 2018г.(паметови
нарушения,несъответно поведение, невъзможност да организира бита си, психотични симптоми,
които често съпътстват деменцията, като налудности за увреждане,ограбване, вербални
халюцинации, припознавания, необосновани идеи за собствена значимост и връзки с известни
личност).
Възприятията на свидетелите на ответната страна за състоянието на ищцата(нормално
изглеждаща и общуваща), се обясняват от вещото лице като неповлияващи изводите за
характерната за Алцхаймер ментална дегенерация заради типичността на болестното увреждане, а
именно-нарушение на паметта по специфичен начин, наречен закон на Рибо- когато първо се
изтриват най- новите спомени и постепенно отпадат по-старите във времето и се дава примерът, че
владеенето на чужд език, придобито в М.да възраст се съхранява дълго време, както и знанията и
ориентацията в добре познати места(К. била посещавала Виена години наред),вкл. някои
приоритетни дейности, като поддържане на изряден външен вид също се запазвали дълго време и
по това не можело да се съди за степента и наличността на когнитивен упадък.
Съпоставяйки двата периода на изследване(пролетта и есента на 2021г.), отчитайки
проявите на ищцата и преди това, както и че гореизброените негативни външни фактори при
обследването в Александровска болница вече не могат да се приемат за значими и повлияващи
състоянието й, когато е разпитвана пред СГС през есента на 2021г. и практически проследявайки
развитието на психичното, ментално и поведенческо състояние на ищцата във времето, експертът
извежда, че към м. ноември- декември 2020г. К. е страдала от поне умерена степен на деменция(вж.
л.74- дело БОС),както и през март 2021г.В този смисъл на еднаквост на състоянието й в двата
момента е крайният извод в заключението.
Според експерта умерената степен на деменция представлява продължително разстройство
на съзнанието, нарушаващо психичната годност на лицето да разбира и да ръководи действията си.
Въззивният съд няма основание да не кредитира констатациите от екпертизите на в.л. д-р
М. и д-р М., изслушани в контекста на здравословното състояние на ищцата към релевантния за
делото момент(30.11.20г.), т.к. са единни в изводите си, последователни в анализа на фактите и
разсъжденията, не страдат от вътрешни противоречия, обективно обосноват крайния извод за
състоянието на обследваната, изготвени са в кръга на професионалната компетентност на
експертите и няма данни последните да са пристрастни към тезата на някоя от страните в процеса.
За това съдът ги възприема като годно доказателствено средство и позовава на тях крайните
си изводите по спора, още повече, че заключението на невролога е изготвено и след като НРС е
постановил на 30.04.2024 г. лично изслушване на ищцата З. К. на основание чл. 12, чл. 13 и чл. 21
от Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, в присъствието на д-р М., чрез
осъществена видео връзка.
Т.к. двете експертизи(на невролога пред РС и на психиатъра пред ОС)споделят еднакви
крайни изводи касателно състоянието на ментален дефицит на К. към 30.11.20г., респективно към
03.12.20г., провокиран от Болестта на Алцхаймер, като и двете становища се опират както на
наличната по делото медицинска документация,така и на свидетелските показания, БОС намира
възраженията на въззивника за неправилна преценка и обсъждане на събраните по делото гласни
доказателства, за напълно неоснователни.
Действително свидетелите, представени от ищцовата страна: М.М. и М. К., първата
съпруга на настойника, а вторият- син на покойния съпруг на ищцата, са все лица в родствени
10
връзки с последната, макар и по сватовство, като настойникът на ищцата е и син на нейния брат,
последният явяващ се единствен наследник на ищцата, предвид че тя няма съпруг и низходящи
правоприемници, а вторият свидетел е в съдебни спорове със същите ответници по повод сделки,
извършвани с участието на баща му. Обаче въпреки основанията за прилагане на чл.172 от ГПК,
показанията на тези свидетели не следва да бъдат дискредитирани, а напълно възприети като
достоверни, защото се подкрепят косвено и без противоречие от останалия писмен доказателствен
материал по делото- медицинската документация, установяваща заболяването Алцхаймер на
ищцата, от обстоятелството, че именно заради него и състоянието, свързано с етапа на болестта, К.
е поставена под запрещение през 2022г. като лице, което не може да се грижи за себе си и
интересите си; от информацията в посочените експертни заключения,пояснявана и в съдебни
заседания при разпит на експертите за обичайната клинична изява на болестта, от която страда
ищцата, която съвпада с фактите, сведени за състоянието й от свидетели М. и М.в.
В същност показанията на ищцовите свидетели се разминават само с тези на свидетелите на
ответната страна- Д. и В., описващи ищцата в цялост като лице с нормално поведение, без
странности и отклонения, което при сключването на оспорваните сделки е било напълно наясно и
съвсем съгласно с договарянето, обаче предвид обяснението на експерт М. за спецификата на
заболяването и начина, по който то разрушава фрагментарно паметта, когнитивните процеси,
нервните окончания и клетъчни връзки в мозъка, а също личността и социалното поведение на
засегнатите хора, БОС заключава, че в случая не става дума за несъвместими прояви, нито може да
се приеме, че показанията на свидетелите на ответната страна оборват по значимост тези на
свидетелите на ищцовата.
Тук е важно да се съобрази изводът на експертите- невролог пред НРС и психиатър пред
БОС, че болестта е необратима, развива се продължително, за години, а не внезапно и спорадично
и няма „светли“ периоди. Развитието е еднопосочно дегенеративно, в три стадия с
продължителност 3-5 години, първият от които- леката форма – принципно не е ярко манифестиран
и за близките без медицинско образование и съответен опит- може да остане скрит, но после
постепенно се афишира, преминавайки за две, три, до пет години в следващ ясно изразен етап.
Първите симптоми на „странности“ в поведението на настоящата ищца се сочат за
забелязани през 2018г. Св.М. познава З. К. от 2010 г. като жена, правеща впечатление на добре
поддържана, изискана, с житейски опит, която обаче от 2016-2017 г. започнала да се променя. В
периода 2018-2019 г. на всяко идване в гр. Бургас си губела ключовете, вкл. когато са в апартамента
й.
Свидетелят К., познаващ З. К.- негова доведена майка, от 2008 г.сочи, че отначало често са
се събирали по семейни поводи и живели в гр. София на 300 метра едни от други. Твърди, че
съпрузите К. се грижели много добре един за друг, З. държала чисто, посрещала много добре гости.
Ежегодно от 2014 г. до 2018 г. вкл. ходели за по един месец на почивка в Гърция, където свидетелят
им гостувал за 10 дни. Спомня си обаче, че през 2018 г. забелязал странно поведение у З. – будела го
в 2-3 ч. сутринта с твърдения, че някой тропа на вратата, казвала му, че някакви албанци искат да я
оберат, разказвала за роднинства и познанства с популярни личности, които в действителност не
познава. През 2018 г., след Никулден, свидетелят закарал баща си и З. да хванат автобуса за Виена,
където обикновено ходели по това време на годината, като след завръщането им до края на 2018 г.
всичко било наред.
Впоследствие състоянието на ищцата рязко се влошило.
11
Според св. М. през лятото на 2020 г. К. държала в жилището си в гр. Бургас боклук от
пролетта на 2020 г., носела зимно палто и шапка през лятото. От есента на 2020 г, съпрузите З. и Н.
К. се установили в жилището на З. в гр. Бургас, като при настъпване на студения сезон З. излизала
с тениска, веднъж през декември 2020 г. излязла по чорапогащник - без облекло в долната част на
тялото. Виждала я отново през декември 2020 г. с джапанка на единия крак и с обувка с токче на
другия, с няколко поли насложени една върху друга – с етикетите. Веднъж през декември 2020 г.
или януари 2021 г. си боядисала косата и ходила така без да се измие с дни, имала осезаем проблем
с хигиената, ходела с по няколко чанти /дамски, пазарски/, пълни със смачкани дрехи, брошури,
тоалетна хартия, салфетки, случайни неща. Нямала ориентация за време и пространство, излизала
рано в 6 часа по улицата и казвала, че отива по бизнес във Виена, да прави сделки, говорела
несвързано, не успявала да се оправя с парите – вадела различни валути, чакала при плащане
отсреща да й кажат колко и какво да дава. През зимата на 2020 г. - 2021 г. опитвала да си плаща в
магазин с тоалетна хартия, не си плащала сметките за ток и вода, защото твърдяла, че е във Виена,
а не в Бургас и няма потребление. Всеки ден купувала дрехи - всякакви, но в размер като за
тийнейджър – С или ХХС, и ставала агресивна, ако някой я съветва, че размерът не й съответства.
През цялата зима на 2020 г. твърдяла, че мъжът й Н. е много добре и спи в апартамента, а
впоследствие се установило, че бил тежко болен. Синът му М. дошъл през февруари 2021 г. да го
търси и го открил отслабнал, миризлив, опикан, със струпеи по главата, в невъзможност да ходи,
като лекарите казали, че не е ял от много време. Свидетелката виждала ответника С. да посещава К.
през 2020 г., като през 2021 г. това зачестило. Когато питала З. К. какво прави с него, тя й отвърнала,
че имат бизнес сделки. След смъртта на Н. К. ищцата останала с доведените си синове – синовете
на Н. К.. Спомня си, че в края на април 2021 г. ищцата изчезнала и по-късно разбрали, че живее на
9-ти километър в „Сонерс“. Заявява, че З. и брат й са имали имотни спорове през 2014 г. във връзка
със завещание и делба на наследство, но после си уредили отношенията и в периода 2014-2020 г.
нямали лоши такива.
Горното се потвърждава и от показанията на св. К., който посочва, че на Великден 2019 г. З.
поискала от него да купи за нея 10 козунака, които твърдяла, че ще раздава на приятелки, за които
не била споменавала дотогава. След Великден 2019 г. ситуацията ескалирала – започнали да се
виждат все по-рядко, комуникацията със семейството станала трудна. През юни-юли 2020 г., на
ресторант в София, З. опитала да плати с евро, като твърдяла, че са във Виена. На 28.09.2020 г. след
затруднения да влезе в контакт със З. и баща си, свидетелят ги видял, но З. му се сторила
неориентирана и задавала странни въпроси, била облечена със зимно яке и вълнена шапка. През
октомври 2020 г. свидетелят разбрал, че баща му и З. са напуснали жилището си в София, като след
многократни опити успял да се свърже със З. на Никулден 2020 г. и тя му казала, че ще се върнат за
Нова година в София, защото имат бизнес ангажименти в Австрия. Свидетелят търсил сем. К. по
Коледа, но се свързал с тях едва на Нова година, като З. му казала, че през януари 2021 г. ще се
върнат след като свърши една работа. Тъй като не се прибрали през януари 2021 г., а впоследствие
изчезнала и колата на баща му, която била паркирана пред жилището му в гр. София, свидетелят
проучил къде са роднините на З. в гр. Бургас и на 17-18 февруари 2021 г. посетил гр. Бургас.
Открил З. и баща си в много влошено състояние спрямо септември 2020 г. – баща му бил брадясал,
несресан, неориентиран, трудно ходел, зле здравословно. Ищцата била енергична и жизнена, но все
така неориентирана и пак говорела за сделки. Тъй като било Ковид-време свидетелят се разбрал с
баща си да се върне на 21 февруари 2021 г. и да го вземе със себе си. Междувременно ответникът С.
го уведомил по Вайбър, че К. са болни от Ковид. На 22.02.2021 г. свидетелят взел баща си, тествал
12
го за Ковид и като излязъл отрицателен резултат, взел него и З. и ги завел със себе си в гр. София.
След пристигането в гр. София Н. К. бил прегледан в „Пирогов“, след което тримата посетили
жилището на сем.К. и свидетелят установил, че е заринато с боклуци – храна, чували, брошури,
вестници, писма, минерални води. З. постоянно говорела за бизнес и сделки, че трябва да се
връщат в Бургас да правят сделки. Тъй като апартаментът на сем.К. бил 5-стаен и много студен,
свидетелят и баща му се разбрали да ги върне в Бургас, където жилището е отоплено и да си дойде
в събота да вземе само него, за да го лекува. В събота св. К. се върнал в Бургас, установил, че
апартаментът на ищцата е затрупан с боклуци и е задушен, взел баща си да го разходи, но му
станало лошо и се наложило да извикат линейка. Н. К. бил откаран в болница в гр. Бургас, където
бил хоспитализиран и диагностициран с Ковид, след което починал на 14.03.2021 г. от енцефалит.
По време на организацията на погребението му З. отричала смъртта му. Свидетелят взел З. в
жилището си в София на 17.03.2021 г., за да я заведе на погребението, но тя го будела в 2-3 ч. през
нощта, събличала се гола, говорела как посещавала бащата на свидетеля, заедно с починалата му
майка в болницата, което мотивирало свидетеля да вземе решение заедно с брат си да й помогнат.
На 20.03.2021 г. двамата братя К. завели психолог в дома на ищцата в гр. София, който след като се
запознал със ситуацията ги насочил към болница „Свети Наум“ в гр. София. Там З. К. била
обстойно прегледана /на 19-ти или 22-ри март 2021 г./ и диагностицирана с „тежка деменция с
Алцхаймер“. Състоянието й било потвърдено и след обстойно нарочно изследване, проведено в
болница „Александровска“ – гр. София, при д-р Лъчезар Трайков, където била хоспитализирана на
21-22 март 2021 г. През целия период на изследване в гр. София ищцата мислила, че е в гр. Бургас,
проявявала намерение да излиза да се вижда в с познатите си в гр. Бургас, да прави сделки със
земите си в гр. Бургас. На тези й намерения свидетелят й обяснявал, че доколкото му е известно тя
вече не притежава земи и й показвал нотариалните актове, а тя заявявала „За какво ми е на мен
кола? Аз не съм шофирала цял живот?“. Свидетелят заявява, че ищцата и баща му притежавали л.а.
„Форд Фокус“ от 2015 г. – закупен чисто нов. Спомня си още, че на погребението на баща му З. К.
представяла негов приятел, който я съпровождал, за свой брат. Впоследствие ходили със З. по
банки във връзка със сметките и влоговете на починалия му баща и свидетелят установил, че тя не
може да се справи и да си напише трите имена, легитимира се с невалидна лична карта. Посочва, че
З. К. е имала странно поведение още към 01.01.2020 г., когато свидетелят я видял да се готви да
излиза навън с лятно яке и да твърди, че ще ходи на погребение на приятелката си Силва Зурлева,
за която на свидетеля не било известно да е нейна близка.
Същевременно групата свидетели на ответната страна,заявява следното:
Св. Д., познаваща ищцата от 2016 г., а съпруга й Н. – от 2017 г.(по повод сделки, които се
сключвали между З. и брат й от една страна и „СОНЕРС“ ЕООД – от друга - за продажбата на
земеделска земя) заявява, че в периода 2017 г. - 2020 г. З. й споделяла за влошените си отношения с
брат си; че през 2020 г. често пътувала с тях между гр. Бургас и гр. София, виждала се в офиса на
„СОНЕРС“ ЕООД; З. им ходела на гости в гр. София, посещавала заведения с тях, почти всяка
седмица общували и тогава тя изглеждала абсолютно нормална – поддържана, добре облечена, уМ.
и добре комуникираща, че като служител на „СОНЕРС“ ЕООД през ноември 2020 г.,свидетелката
присъствала на някои от срещите на З. и Н. с дружеството, на които се водели преговори за
продажбата на земи. Сем. К. й разказвали, че искали да ги заменят за две коли и доплащане – една
по-малка за града и една – за извънградско пътуване, като държали и двете да имат газово. Твърди,
че е купила техния автомобил, защото имал проблем с електрониката и не палел, като те сами й го
предложили през януари 2021 г. Твърди, че през 2021 г. З. й споделила, че има кашлица,
13
впоследствие й се оплакала, че брат й не иска да я посещава , защото е болна от Ковид, че има
нужда от храна и вода. Заявява, че в този период за сем. К. се грижел ответник С. – лично и чрез
други хора, вкл. чрез свидетелката и лице на име В.. Сочи, че по време на карантината лично е
посещавала жилището на К. в гр. Бургас и то било нормално на вид. Споделя, че З. й се оплаквала,
че някой трупа боклуци в дома й,влиза в жилището й, и я заключва с цел да я побърка. Спомня си,
че през април-май 2021 г. К. често посещавала сервиза на „СОНЕРС“ ЕООД на 9-ти километър,
оставала да нощува в находящ се таМ.партамент, не искала да се прибира в жилището си в гр.
Бургас заради отношенията с роднините си, често пътувала и до София. Счита, че преди да почине
съпругът на З. и самата тя възприемали ответника С. като свой син и човек, на когото могат да
разчитат. Потвърждава, че З. не е имала шофьорска книжка, ползвала за придвижване един от
автомобилите по замените – „Форд Фиеста“, като го шофирал мъжът на жената, която отв. С.
осигурил да се грижи за нея. Посочва, че в края на октомври 2021 г. свидетелката, З. и В. посетили
Виена по инициатива на З., където ищцата им направила тур по музеи и забележителности,
правила си уговорки с приятели на немски език. Твърди, че комуникацията й със З. е прекъснала в
края на 2022 г., като разбрала от трети лица, че сегашният настойник на ищцата я е прибрал и
заключил. Потвърждава, че има роднинска връзка с Д. – жената която се е грижила за ищцата от
есента на 2021 г., по възложение на ответника С., че лично я е препоръчала. Потвърждава, че в края
на октомври 2021 г й е било известно за висящото дело за поставяне под запрещение на ищцата и
че има назначен временен попечител – брат й , но не е ставала свидетел той да я търси. Посочва, че
е виждала двата автомобила, послужили при замените със земи на ищцата и нямали външни
забележки, били в перфектно техническо състояние, но не ги е карала. Твърди, че л.а. „Опел
Вектра“ е бил взет от Н. К., което лично видяла. Потвърждава, че е била пълномощник на Н. и З. К.
и й е било предоставено право да действа от тяхно име - да вади данъчни оценки, справки от
кадастър и др., че е представлявала З. при прехвърлянето на апартамент на „Сонерс Груп“ в гр.
София. Спомня си, че З. й споделила, че инвестира в строителство в Созопол и че има да прави
вноски, както и че ищцата е ползвала за придвижване и таксита.
В показанията си пред съда, св. В. В. – служител в „СОНЕРС“ ЕООД от 2012 г. насам
твърди, че познава З. и Н. К. от посещенията им в офиса от 2016 г. по повод сделка със земи.
Потвърждава, че във връзка със замените от 2020 г. лично е извършвала плащания и доплащания от
името на „СОНЕРС“ ЕООД, като е присъствала на преговори, при които ищцата е била адекватна.
Спомня си, че е посетила Виена със З. по повод 40-тия си рожден ден през ноември 2021 г., заедно
с колежката си по това време – М.. Твърди, че по време на пътуването им във Виена ищцата ги е
развеждала, ръководела е организацията и е боравела с немски език.
С така изнесените факти ответната страна се домогва да установи, че към месец ноември
2020г. когато е подписала пълномощното в полза на Я.С., с което впоследствие е извършена
оспорваната по делото сделка, К. е била в нормално ментално състояние и е разбирала свойството
и значението на постъпките си.
БОС обаче приема,че сведените от двете свидетелки данни с нищо не променят
обоснования от експертните заключения и свидетелските показания на ищцовата страна
фактически извод, възприет и от съда, че към така посочения релевантен за делото момент К. вече е
страдала от болестта на Алцхаймер- вид невродегеративна деменция, вследствие на което не е
осъзнавала значението на извършеното от нея правно действие- упълномощаване,нито е разбирала
какво точно подписва,респективно правните му последици.
Показанията на Д. и В. се кредитират от БОС дотолкова, доколкото установяват конкретни
14
осъществили се в действителността факти, но съдът не ги счита за подкрепящи внушението на
ответната страна, че към 30.11.20г.ищцата била напълно здрава и годна да ръководи постъпките си,
да се грижи за себе си и своето имущество.
Изводът се крепи на следното:на първо място отношенията на св. Д. и В. с К. са
спорадични, не установяват постоянни контакти между тях в ежедневието, а предимно общуване
по повод сключваните между ищцата и ответниците сделки, като сближаването им е
непосредствено преди ищцата да бъде поставена под запрещение; св. Д. – бивш служител на
„СОНЕРС“ ЕООД до м.ноември 2022 г. е и купувач на притежавания от сем. К. л.а. „Форд Фокус“
(закупен от първоначалните собственици през 2015г. съвсем нов), сделката по който се е
осъществила малко преди смъртта на Н.К. и поставянето на ищцата под запрещение, поради което
съдът намира Д. за заинтересована от конкретния факт(ментално здраве на К.), за който
свидетелства, с оглед защитата на собствените си интереси; свидетелка В. е и понастоящем
служител на дружество „Сонерс“, което определя и зависимостта й от него като работодател; с това
че в.л. М. в заключението си чрез обяснението за фрагментарното и специфично засягане на
мозъчната дейност при болест на Алцхаймер, разяснява как с поведението си и въпреки
заболяването си страдащите от него лица могат успешно заблуждаващо да маскират състоянието
си чрез добре поддържан външен вид и справяне с дейности и умения, придобити от предходните
(М.дите си) години, като създадат макар и временно впечатление у другите за нормално и разумно
отношение към окръжаващия свят; голяма част от показанията на св. Д. и В., включително тези за
посещението със З. К. във Виена на четиридесетия рожден ден на св. В. през ноември 2021г.,касаят
времето, когато настоящата ищца вече е била във висящо производство по поставянето й под пълно
запрещение, в което е възприета за неспособна да се грижи за своите работи, така че
противоположната оценка за състоянието й от свидетелите в същия този момент, е очевидно
недостоверна и не следва да бъде съобразявана по делото.
Следва да се отбележи също, че в други части,касателно грижата на ответника Я.С. за К.,
както и за конфликтите на последната с роднините й, показанията на св. Д. и В. са ирелевантни за
спора, т.к. нямат никакво отношение към изследването на менталното състояние на ищцата в края
на 2020 година. Отделен въпрос е и този, че според експертите, част от клиниката на Болестта на
Алцхаймер е силната внушаемост на страдащите от нея, поради което е напълно възможно и
допустимо негативните отношения с роднините да са обусловени от чужда намеса или да са
резултат от невярно възприемане на действителността от ищцата.
В частта, в която показанията предават оплакванията на К., че някой пълни апартамента й с
боклуци и се опитва да я подлуди, сведенията на св.Д. според БОС са дори подкрепящи изводите на
експертните заключения и показанията на ищцовите свидетели за проява на налудности, които
според експертите са част от клиниката на дегенеративното заболяване.
Извън горното БОС намира извода за дементна проява вследствие болестта Алцхаймер у З.
К. при договарянето й с ответник С. към 30.11.20г. за подкрепен от представените доказателства за
други сделки(описаните по-горе), осъществени в същия или близък на процесния времеви период,
при условия очевидно икономически крайно неизгодни за ищцата, поради което нецелесъобразни и
неподчинени на разумен житейски мотив за извършването им. Такава е сделката продажба на
шестгодишната, почти нова кола на сем. К. на св.Д., за да бъде почти веднага заменена с друга,
произведена през 1994г.(30-годишна със застрахователна стойност от 3000лв.), получена от
„Сонерс“ възмездно, по замяна с няколко скъпоструващи недвижими имоти на К.. Също толкова
логически необяснимо и финансово неоправдано е дарението на 160 000 евро и на два недвижими
15
имота на Я.С. и неговото дружество „Сонерс“, предвид липсата на данни за създадени между
дарителя К. и надарените лица специални отношения на благодарност, изключителна емоционална
привързаност, родство или други съображения, които да ги мотивират, както и да оправдаят
настъпилото от това влошаване на материалното състояние на ищцата.
Точно толкова лишени от икономическа изгода и злепоставящи финансовия интерес на
ищцата са сделките й по трите пълномощни от 30.11.20г.(една от които предмет на настоящото
дело), с които се предвижда извършването на замяна на идеални части от 21 недвижими имоти на
К., намиращи се по българското Черноморие с един и същ 30-годишен лек автомобил на
застрахователна стойност от 3000лв., при доплащане на суми от 2000лв. до 9 000лв., при това без
самата К. да шофира. Още повече, че за две от замените, прехвърлянето на лекия автомобил няма
вещен ефект, защото вече е придобит от ищцата с първия по време договор за замяна от 02.12.20г.
Описаното поведение на ищцата, реално тежко увреждащо патримониума й и злепоставящо
собствените й икономически интереси, представлява само по себе си доказателство, че при
подписването на оспорваното по делото пълномощно тя наистина не е била в състояние да осъзнае
естеството на извършената от нея правна дейност и последиците от сключените договори, че макар
фактически да създава измамливото впечатление, че ръководи действията си, реално не е способна
да се грижи за себе си и своите работи.
На база така изяснената фактическа обстановка, Окръжен съд –Бургас прави
следните правни изводи:
Действително в исковата молба и нейните уточнения, главната претенция на ищцата е за
унищожаване на едностранната сделка упълномощаване (обективирана в пълномощно с рег.№4134
за заверка на подпис и №4135 за заверка на съдържание, т.2 , акт 137 на софийски нотариус Евгения
Братоева), обективно кумулативно свързана с иск за нищожност на последващата, сключена въз
основа на горното пълномощно сделка за замяна с н.а. 173,т.VІ,рег.6835, н.д.938 от 02.12.20г. на
несебърски нотариус М.Бакърджиева, като извършена от Я.С. без представителна власт за
заменител Зл.К.(чл.42, ал.2 от ЗЗД), а при условие на евентуалност са заявени две основания за
нищожност на договарянето- по чл.26, ал.1 и чл.26, ал.2 от ЗЗД.
Несебърски РС е определил обаче поредността на заявените претенции по друг начин,
разглеждайки първо доводите за нищожност, предвид най-голямата тежест на този инвокиран
порок на сделката за замяна и е приел останалите два иска за заявени в условие на евентуалност,
ако първият бъде отхвърлен.
Този процесуален подход се възприема изцяло и от настоящия въззивен съд, при
съобразяване на трайно установената в тази връзка съдебна практика на ВКС, че начинът на
съединяването на исковете или възраженията в гражданското съдопроизводство не зависи от
волята на ищеца /така и определение № 244/16.04.2013, ВКС, ІV ГО по ч.гр.д. № 5990/2014/, като те
следва да бъдат подредени от съда по степента на тяхната тежест и всички искове или възражения
за недействителност на прехвърлителната сделка след главното въведено основание(най-тежкия
порок), следва да се приемат за предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е
нищожна и да подлежи на унищожение, наред с това да съществува някаква форма на относителна
или висяща недействителност.
В случая претенцията за нищожност на замяната поради противоречие с добрите нрави е
отхвърлена и произнасянето на съда не се обжалва.Предмет на въззива е само произнасянето на РС,
16
прогласяващо с атакуваното решение нищожността на сделката за замяна от 02.12.20г. поради
порока „липса на основание“, визиран в чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД.
Подчертава се в контекста на горното, че описаният лек автомобил вече е придобит от
ищцата по друга сделка от същата дата, изслушана пред бургаски нотариус по друга замяна на
имоти.Страната изразява в тази връзка разбирането, че липсата на вещен ефект на насрещната
престация-замяна с лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* с идентификационен номер
****** въпреки заплащане на допълнителната сума от 2000лв., заявена за получена още преди
изготвянето на пълномощното, лишава каузалната сделка замяна от основание.
Въззивният съд не споделя тези разсъждения.
Липсата на основание по смисъла на чл.26, ал.2, изр. четвърто от ЗЗД е тежък порок за една
каузална сделка, изразяващ се в това, че още при сключването й няма насрещна престация, която да
оправдае предприетото договаряне, поради което то е изначално недействително и не поражда
правно действие.
Горното се илюстрира от трайната практиката на ВКС касателно алеаторен договор за
издръжка и гледане с очаквана близка кончина на този, комуто следва да се престира личната грижа
и паричната издръжка, поради нелечимо заболяване(има се предвид онкологично заболяване в
крайна фаза, инсулт, инфаркт или травматично страдание, когато болният е в предсмъртно
състояние). В този смисъл са например: определение № 5796 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2166/2024 г., III г. о., ГК, решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на Четвърто г. о на
ВКС, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на Трето г. о на ВКС, решение №
569/2011 г по гр. д № 76/2009 г на Четвърто г. о на ВКС, решение № 1042 от 29.12.2006 г. по гр. д.
№ 768/2005 г. на ІІ г. о. на ВКС, Решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г. на І г. о. на
ВКС и Решение № 1040 от 11.10.1993 г. по гр. д. № 382/1993 г. и др. под.
Договорът за замяна обаче има други специфики. Освен, че е двустранен, възмезден,
консенсуален и по правило неформален, той е и каузален, като целта му е всеки от договарящите да
получи собствеността върху определена вещ или имот, при което практически се сменят само
притежателите. Ето защо много често договорът за замяна е разглеждан като комбинация от две
насрещни сделки покупко- продажби без заплащането на цена. Когато основанието на замяната е
всеки от контрагентите да придобие права върху чуждата вещ, е напълно възможно едната
предоставена за замяна престация да се окаже липсваща. Но тогава, подобно на продажбата на
чужда вещ, замяната на чужда вещ също се приема от правната теория и съдебната практика за
действителна правна сделка, пораждаща своето облигационноправно и вещно действие, дори
когато е частично. Тъй като вещноправният ефект принципно настъпва за заменяните вещи
едновременно(освен ако не е уговорено отложеното им придобиване или под условие), напълно
възможно е собствеността върху едната от тях да бъде прехвърлена, без да е прехвърлена
собствеността върху другата. Причината за ненастъпването на вещноправния ефект може да бъде
различна: заменителят не е собственик на вещта(респективно на ограниченото вещно право) или
заменяното от него право е отпаднало с обратна сила, или дори ако другият заменител вече го е
придобил, но на друго основание и пр. Това не лишава обаче от основание сделката като цяло, нито
я прави недействителна, освен ако не се касае до замяна с изначално невъзможен предмет- вещ
извън гражданския оборот, или под специален разрешителен режим, респективно ако е общинска
или държавна публична собственост, но се предлага от физическо лице-в този смисъл ВКС се е
произнесъл с ТР №4/10г. по т.д.4/09г. на ВКС или пък ако не може да бъде реално самостоятелно
17
обособена вещ– вж.ТР 3/14г.на ВКС.
От своя страна неизпълнението дава основание за развалянето на замяната от изправната
страна, за която вещният ефект не настъпва.
Съотнесено към настоящия спор и фактите по него, горното означава, че дори насрещната
престация-придобиване на вещни права върху уговорения от страните лек автомобил да не може да
се осъществи, защото вече е придобит от К., сделката няма да остане без кауза, но ако се счете
валидна(при липса на други пороци), може да бъде развалена.
Отделен въпрос е този, че т.к. на дата 02.12.20г. са сключени две сделки замяна на
недвижими имоти на ищцата с един и същи автомобил- посоченият по- горе Опел Вектра, а по
делото няма данни за това коя замяна е вписана по-рано, не може със сигурност да се заключи, че
движимата вещ вече е била притежание на К., когато е заменила с ответното дружество имотите си
в м. Кокалу- землище на гр.Несебър.Не на последно място следва да се отчете и това, че
настоящата сделка за замяна има смесен характер, т.к. е комбинирана с парична престация за
уравняване стойността на заменяемите имущества, като ведно с прехвърлянето на собствеността
над автомобила, се извършва и парично доплащане от 2000лв., за което няма спор, че е било
получено от ищцата. Последното при всяко положение отрича довода за липса на кауза, предвид
все пак наличното насрещно частично изпълнение.
В обобщение на горните разсъждения БОС намира, че така въведената претенция за
нищожност на замяната е неоснователна, поради което решението на НРС в частта, прогласяващо
нищожността на сделката, извършена с н.а. №173/02.12.20г. по описа на Нотариус М.Бакърджиева
с район на действие- този на РС-Несебър на основание чл.26, ал.2,предл.четвърто от ЗЗД, следва да
се отмени като неправилно и с произнасяне по същество БОС следва да отхвърли този иск.
Тъй като горното представлява процесуално основание за разглеждането на заявените
при условие на евентуалност претенции по чл.31 от ЗЗД и чл.42, ал.2 от ЗЗД, БОС изразява по
тях следното становище:
Заявената евентуална претенция за унищожаване на едностранната сделка
упълномощаване, обективирана в пълномощно с рег.№4134 за заверка на подпис и №4135 за
заверка на съдържание,том 2, акт 137/30.11.20г. по описа на нотариус Евгения Братоева с район на
действие-СРС, намира правното си основание в чл.31, ал.1 ЗЗД(вж. в тази вр. ТР 5/20г. на ОСГТК
на ВКС)и според БОС е основателна.
Посочената разпоредба гласи, че е унищожаем договорът, сключен от дееспособно лице, ако
то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си,което потестативно
право следва да се осъществи от страната, имаща правен интерес(тази,чиито права са били
накърнени от договарянето), по съдебен ред, в тригодишен срок от настъпването на някой от
следните юридически факти: навършване на пълнолетие, вдигане на запрещението, откриване на
грешката или измамата, заплашването е престанало, а в останалите случаи- от деня на сключването
на договора.
Фактите по казуса сочат за приложима последната хипотеза.
Претенцията е допустима, като подадена в рамките на горния преклузивен за правото на иск
срок, от лице с правен интерес(ищцата,поставена под запрещение, представлявана от своя
настойник).
По основателността на такава претенция БОС съобразява изрично посоченото в самата
18
правна норма и в цитираното по- горе ТР на ВКС по прилагането й, че в случаите на чл. 31, ал. 1
ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини,
дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е.
не е поставено под запрещение, но тогава е необходимо това състояние да е било налице към
момента на извършване на сделката, т.к. опорочаващият факт на волеизявлението в сочената
хипотезата се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание, без значение каква е
продължителността на това състояние.
Преценявайки правната значимост на изнесените по-горе фактически изводи на съда за
менталното състояние на договарящата К. при подписването на оспорваното пълномощно на дата
30.11.20г., БОС намира претенцията за доказана по своето основание.
Констатациите на двете вещи лица, изслушани по делото, на които съдът опира изводите си
по делото, са категорични в това, че поради страдание от мозъчно дегенеративно заболяване в
умерено тежка фаза в онзи момент, упълномощителката е била в обективна невъзможност да
разбира естеството и значението на действията си, включително правната им значимост и
последици, макар да е могла съвсем свободно да ги обективира, т.е. да ги ръководи.
От горното следва, че едностранната сделка упълномощаване, подписана от К. пред
нотариус Евгения Братоева на 30.11.20г. с рег.№4134,т.2,акт 137, с която възлага на С. да я
представлява по договор за замяна на 1/6 ид.ч. от два имота в м.Кокалу-несебърско землище срещу
придобиването на л.а. „Опел Вектра“ на цена от 3000лв. при доплащане от 2000лв. следва да бъде
унищожена, а пълномощникът С. да се приеме за „Мним“ такъв, който в действителност не
притежава представителна власт.
Предвид горния правен извод, последвалата сделка замяна, сключена при
представителството на К. от мним пълномощник следва да се приеме за нищожна на основание
чл.42, ал.2 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди, като потвърждаването се изисква да стане в същата
форма, която се изисква и за сключването на договора.
Замяната в случая е била в състояние на висяща недействителност до момента, в който се
изяснява, че няма да бъде потвърдена, което явства в настоящия процес от факта, че на порока по
сключването й се позовава именно упълномощителката, от която се очаква потвърждението и до
последното по делото заседание такова волеизявление в изискуемата от закона форма не е
представено. К. вече е поставена под пълно запрещение и може да изразява волята си само чрез
настойника, който с подаването на исковата молба от нейно име срещу приобретателя на имотите
„Сонерс“ЕООД е изразил категоричното си становище за незачитане на правните последици от
договарянето.
Следователно сделката замяна, изслушана пред несебърския нотариус следва да се
прогласи по отношение на ответното дружество за нищожна, като сключена без представителна
власт за извършващата замяна на имотите си З. К..
При този изход от въззивното обжалване, първоинстанционното съдебно решение следва да
бъде коригирано по отношение присъдените в полза на ищцата разноски, като същите бъдат
намалени от 4365лв. на 2935лв.
Досежно въззивното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивник дружество
„Сонерс“ има право на разноски, съобразно уважената му жалба против иска за нищожност по
чл.26, ал.,2,предл.4 от ЗЗД в размер от 330лв., включващи 80лв. – държавна такса за производството
19
и 250лв. платено адвокатско възнаграждение за защита, като се има предвид, че пълномощното за
представителството и възнаграждението на един адвокат за въззивното дело от 1000лв. са общи за
двамата ответници(дружеството и лично Я.С., т.е. по 500лв.)и защитата на дружеството е
организирана по два иска за нищожност на сделката замяна на две основания, а тази на Я.С.-по
един предявен срещу него иск- за унищожаване на упълномощителната сделка.
В производството пред първа инстанция ответното дружество има право и на разноски за
защитата си съобразно отхвърлената част от претенциите,т.е.наполовина, възлизаща на 375лв.
Сумата е изчислена предвид това, че представеното пълномощно и заплатеното в тази връзка
възнаграждение за дружеството и Я.С. лично е общо,като сумата възлиза на 1500лв., т.е. по 750лв.
за всеки ответник, при липсата на друга уговорка.
Въззиваема К. няма право на разноски предвид основателното обжалване на съдебното
решение, касателно иска за нищожност на сделката замяна на основание чл.26, ал.2,предл. 4 от
ЗЗД, но има право на сторените във въззивното производство разноски за защитата си по
останалите два евентуално заявени иска, които БОС разглежда и уважава.
Ето защо тя има право на разноски в размер от 2000лв., уговорено и заплатено
възнаграждение за представителството на страната във въззивния процес от един адвокат.
Съдът намира възражението за прекомерност на това възнаграждение за неоснователно,
предвид правната сложност на делото- предмет на въззивно разглеждане са три иска, макар
обективно съединени при условие на евентуалност, както и с оглед повишената му фактическа
сложност, наложила попълването на делото с нови доказателства.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 346/11.10.24г. по гр.д.№20222150101432/22г. по описа на РС-
Несебър В ЧАСТТА, присъждаща съдебно-деловодни разноски в полза на З. Г. Л. –К. над 2935лв.
до 4365лв. и в ЧАСТТА приемаща за установено по отношение на „Сонерс“ЕООД,
представлявано от Я. Ю. С., че сключеният между дружеството и З. К. договор за замяна на
идеални части от недвижими имоти и движима вещ, обективиран в н.а.№173,т.6, рег. №6635,д.938
от 02.12.20г. по описа на нотариус М. Бакърджиева , пом. нотариус по заместване Валентина
Илиева, с район на действие НРС, е нищожен поради липса на основание и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска на З. Г. Л. –К. ЕГН **********, поставена под пълно
запрещение, действаща чрез настойника си П. А. М. против „Сонерс“ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл. 65, вх.3, ет.1,ап.2, представлявано от Я.
Ю. С., за обявяването нищожността на договор за замяна на идеални части от недвижими имоти и
движима вещ, обективиран в н.а.№173,т.6, рег. №6635,д.938 от 02.12.20г. по описа на нотариус М.
Бакърджиева , пом. нотариус по заместване Валентина Илиева, с район на действие НРС поради
липса на основание, съгласно чл.26, ал.2, предл. 4 от ЗЗД.
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31,ал.1 от ЗЗД упълномощителна сделка, обективирана в
нотариално пълномощно рег. № 4134 за заверка на подпис и № 4135 за заверка на съдържание, том
2, акт № 137/30.11.2020 г. по описа на нотариус Евгения Братоева, рег. № 547 на НК с район на
действие СРС, с което З. Г. Л. упълномощава Я. Ю. С. с ЕГН ********** от нейно име и за нейна
20
сметка да прехвърли на „СОНЕРС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ бл. 65, вх.3, ет.1,ап.2, представлявано от Я. Ю. С., 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 51500.87.1 по КККР на гр.Несебър, целият с площ от 801 кв.м. и 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор 51500.89.7 по същия КККР, находящ се в същата местност( в промишлено-складова
зона – Несебър), целият с площ от 2900 кв.м., като в замяна дружеството й прехвърля чрез
управителя си Я. С. собствения на дружеството лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* с
идентификационен номер ******, сив металик, бензин/ втечнен нефтен газ, като за уравнение
стойността на сделката дружеството е изплатило на З. Г. Л. –К. сумата от 2000лв.,предадена й
преди предоставянето на пълномощното.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на З. Г. Л. –К. договор за замяна на идеални
части от недвижими имоти и движима вещ, обективиран в н.а.№173,т.6, рег. №6635,д.938 от
02.12.20г. по описа на нотариус М. Бакърджиева , пом. нотариус по заместване Валентина Илиева,
с район на действие НРС, на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД поради сключването му от пълномощник
Я. Ю. С. от името на К. и за нейна сметка без представителна власт.
ОСЪЖДА „СОНЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Я. Ю. С. и Я. Ю. С. с
ЕГН ********** в лично качество, да заплатят на З. Г. Л. с ЕГН **********, действаща чрез
настойника си П. А. М., сумата от 2000 лева, представляваща направени в производството по ВГД
128/2025г. по описа на БОС деловодни разноски за възнаграждението на един процесуален
защитник на страната.
ОСЪЖДА З. Г. Л. с ЕГН **********, действаща чрез настойника си П. А. М. да заплати на
СОНЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Я. Ю. С. разноски за производството по гр.д.
№ 1432/22г. по описа на РС-Несебър в размер на 375лв. и за производството по ВГД 128/25г. по
описа на Окръжен съд-Бургас-в размер на 330лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1,предл. първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21