Определение по дело №2627/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2588
Дата: 1 декември 2020 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20207050702627
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

           /01.12.2020 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№2627 за 2020г по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.46 ал.5 от ЗОбС и е образувано по жалби от И.Х.Г., Ц.Х.Г., Г. Д. Г. и Н. Г. Д.– четиримата от гр.Варна, чрез пълномощника им адв.Я.Я. ***, против Заповед №ЖН-27/26.10.2020г на кмета на Район „Аспарухово“, Община Варна, с която на осн.чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС, чл.21 ал.1 т.3 пр.2 от НУРУЖНГНПОЖ, Решение №4-4-1/25.08.2020г на Комисията по чл.6 от НУРУЖНГНПОЖ и т.28.4.3 от раздел VІ на Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 18.11.2015г, е прекратено наемното правоотношение между Район „Аспарухово“ – Община Варна и жалбоподателите за недвижим имот – частна общинска собственост, представляващо общинско жилище в гр.Варна, ул.“Кишинев“ №17, ет.1. Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

С жалбата е обективирано и искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед с пр.осн.чл.166 ал.1 от АПК и основен аргумент, че предварителното й изпълнение е възможно да доведе до настъпването на значителни имуществени и неимуществени вреди за наемателите, като се твърди, че в случая не е налице и особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита да налага предварителното изпълнение. Позовават се от една страна на финансовите затруднения, които И. и Г. Г. имат, и затрудненията в полагането на грижи за майката на Г. – К. Б., и сестрата на Г. – Ц.Г., които са с тежки физически и психически увреждания, поради което освобождаването на жилището ще им причини значителни или трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да ползват общинското жилище през студените зимни месеци. От друга страна сочат, че в оспорената заповед не са изложени конкретните фактически основания на административния орган за допуснатото предварително изпълнение, което според тях препятства извършването на преценка за наличие на основанията по чл.60 ал.1 от АПК, и резултира в несъответствие с целта на закона, като представлява и нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.

            Ведно с преписката по издаване на заповедта в съда е постъпило и становище от административния орган по жалбата, което не съдържа мотиви относно искането за спиране на предварителното изпълнение.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

С оспорената Заповед № ЖН-27/26.10.2020г. кметът на Район „Аспарухово“ е прекратил наемното правоотношение с жалбоподателите за недвижимия имот в гр.Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Кишинев“ №17. С отделно разпореждане на осн.чл.46 ал.2 от ЗОбС е разпоредено освобождаването на общинското жилище да стане в 14-дневен срок от влизане на заповедта.

Заповедта е надлежно връчена на 29.10.2020 година. Оспорена е на 13.11.2020г, от легитимирани субекти – нейни адресати, и при наличие на правен интерес, поради което съдът намира, че оспорването е допустимо, съотв. допустимо е и искането за спиране предварителното й изпълнение, допуснато по силата на чл.46 ал.5 от ЗОбС, в хипотезата на чл.166 от АПК съгл. ТР №5/08.09.2009 по т.д. №1/2009г на ВАС – София.

Съгласно чл.46 ал.1 т.3 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради нарушаване на добрите нрави. С ал.5 на същата разпоредба законодателят е възприел, че защитата на обществения интерес налага изключване на суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта по ал.2, като е предвидил, че обжалването й не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго.

В производство по чл.166 ал.4 от АПК е предвидена възможността съдът да спре допуснатото по силата на отделен закон предварително изпълнение, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия при условията на ал.2. Предметът на доказване обхваща установяването на факти, които да обосноват извод за възможното настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия като резултат от предварителното изпълнение. В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, както е в настоящия случай – арг.чл.46 ал.5 изр.2-ро от ЗОбС, той презумира наличието на една или повече от предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК. Последната регламентира необходимостта да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, а също и ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемно правоотношение по отношение на имот - общинска собственост, е наличието на такова засягане на частен интерес, който е равен и противопоставим на посочените в цитираната разпоредба, като в тежест на жалбоподателите е да докажат, че от предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда за тях.

Съдът намира, че такова доказване в случая не е проведено. Така на първо място следва да бъде посочено, че евентуалното настъпване на вреди в случая следва да бъде преценявано само за жалбоподателите като субекти на наемното правоотношение, не и за третото лице К.Б.. Тя пребивава в имота без правно основание, не са представени доказателства, че е в роднинска връзка с който и да е от наемателите, представеното експертно решение от ТЕЛК за нея е от 2008г, т.е. с 12-годишна давност, а според наличните към момента данни по делото – Констативен протокол от 13.08.2020г по преписката, при извършената съвместна проверка от служители на Район „Аспарухово“ и на ІV РУ при ОДМВР- Варна, тя „плачейки ни молеше да й дадем друго жилище, тъй като имат ежедневни битови скандали и свади.“. Същевременно приложените съм жалбата снимки не представляват доказателство, че Ц.Х.Г. е психично болна.

При липсата на горецитираните доказателства и предвид факта, че и четиримата наематели на общинското жилище, понастоящем – жалбоподатели, са в трудоспособна възраст, здрави и практически без пречки да реализират финансови постъпления, твърденията за значителните имуществени или неимуществени вреди, които биха настъпили за тях от предварителното изпълнение на оспорената заповед, допуснато по силата на закона, състоящо се в невъзможността да ползват общинското жилище през зимните месеци, се преценяват като недоказани. Нещо повече – макар обективно намирането на друго жилище и заплащането на по-висок от общинския наем за него да представлява имуществена вреда за оспорващите, според настоящия състав на съда тя не би могла да се квалифицира като значителна до степен, квалифицираща я като противопоставима на онези интереси на общината, заради които законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на заповедта по чл.46 ал.1 от ЗОбС.

Само за пълнота на изложението следва да бъде посочена неоснователността на възраженията за липса на мотиви на административния орган за разпореждането за допускане на предварителното изпълнение – такова изобщо липсва в заповедта, защото е допуснато по силата на закона, поради което в този случай издателят на ИАА не дължи излагането на собствени мотиви.

По изложените по-горе съображения настоящият състав приема, че искането по чл.166 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Х.Г., ЕГН **********, Г. Д. Г., ЕГН **********, Н. Г. Д., ЕГН **********, и Ц.Х.Г., ЕГН **********,***, чрез адв.Я.Я., за спиране изпълнението на Заповед №ЖН-27/26.10.2020г на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от датата на съобщаването му.

Преписи от определението да се връчат на жалбоподателите чрез адв.Я. и на административния орган.

 

 

                                                                 

СЪДИЯ: