РЕШЕНИЕ
№ 1045
Хасково, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20237260700731 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от С. С. А. от
[населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. М. Б., срещу Решение
№112/21.04.2023г., постановено по АНД №228/2023г. по описа на Районен съд –
Хасково, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №6803383,
издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение било неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения, както и че наложеното наказание било явно несправедливо. Навеждат се
доводи, че отразеното в електронния фиш по отношение на нарушението не
съответствало на обективната истина. Твърди се, че нарушение на скоростта не
било извършено в посочения ден и час, респ., че скоростта не била в посочените
в електронния фиш размери, както и се навеждат възражения във връзка с
твърдяното ограничение на скоростта и наличие на табела за ограничение от 50
км/час. Сочи се, че от предоставения снимков материал към електронния фиш не
можело да се установи номерът на автомобила, който се твърдяло да е извършил
нарушение, нито да се идентифицира марката на автомобила, съответно нарушението
било недоказано от обективна страна. Освен това, не било доказано на процесния
участък да има ограничителен знак от 50 км/час. По делото не били представени
доказателства от ОДМВР в тази насока и въпреки изричните оспорвания в жалбата,
районният съд не изискал от АПИ и от съответната община доказателства за това
какви са ограниченията на пътя за съответния участък, в който се твърдяло да е
извършено нарушението. Това било съществено процесуално нарушение, което водело
до неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на съдебния
акт. Не ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът приемал за доказано,
че на това място имало ограничение на скоростта от 50 км/час, при положение, че
това обстоятелство било изрично оспорено. На следващо място се навеждат доводи,
че били неправилни мотивите, с които съдът приел, че са спазени изискванията на
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Цитират се разпоредбите на чл.10 ал.1 и ал.3 от Наредбата
и се твърди, че представения протокол не бил попълнен правилно. В тази връзка
се сочи, че не били записани номера на първо и последно статично изображение,
което водело до невъзможност да се провери дали представената неясна снимка
била извършена от това средство за измерване в посочения период. В протокола
било записано, че началото на работа е 15 часа, а за край на работа било
посочено 17 часа, за който период били установени 70 нарушения, което било
почти невъзможно. В протокола, в полето за това колко статични изображения и
видеоклипове са свалени и къде се съхраняват, не било записано нищо. Сочи се,
че несъставянето (респ. некоректното попълване) на Протокол за използване на
АТСС представлявало особено съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи
се също, че представената по делото снимка на разположението на мобилното АТСС
била напълно неясна и не изпълнявала вменените ѝ функции да се разбере на кое
място точно е поставено АТСС. На следващо място се твърди, че видно от
представения ЕФ Серия К №4311825, същият бил от дата 24.12.2020г., като била
отбелязана дата на влизане в сила 14.04.2022г. Въпреки, че връчването на този
ЕФ било оспорено от лицето, ОДМВР не представили доказателства за връчване,
нито съдът изискал такива. В тази връзка, при изричните възражения, че този ЕФ
не е връчен и влязъл в сила, не ставало ясно защо съдът приема, че по делото е
доказана повторност. Моли се обжалваното съдебно решение и потвърдения с него
електронен фиш да бъдат отменени. Претендират се разноски.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, редовно
призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да се остави в сила
атакуваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218 ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №6803383, издаден от ОД
на МВР – Хасково, с който за извършено на 23.12.2022г. нарушение по чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП, на С.
С. А. е било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
лева.
За да постанови решението си, районният съд
приел, че при издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени
процесуални нарушения. ЕФ формално отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от
Закона за движението по пътищата. Спазена била процедурата по издаване на
електронния фиш, а нарушението било надлежно установено и доказано.
Настоящата инстанция намира така постановеното
решение за неправилно.
Следва да се отбележи, че доколкото електронният
фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него
фактически положения, задължението да докаже несъмнено всеки един от признаците
на нарушението е изцяло в тежест на административнонаказващия орган.
Касационната инстанция не споделя извода на
районния съд за безспорна доказаност на нарушението, установено с ЕФ Серия К
№6803383.
Настоящият състав намира за основателни
възраженията в касационната жалба, че не е доказано на процесния участък към
момента на заснемане на автомобила да е имало ограничителен знак от 50 км/час.
От представените и приети по делото писма с изх. №11-00-106/02.10.2023г.,
№94-00-962/08.11.2023г. и №94-00-1017/27.11.2023г. на Областно пътно управление
(ОПУ) – Хасково, не може да се направи несъмнен извод, че действително към
23.12.2022г. в [област] ПП 1-8 км.321+657 „Бряговски завои“ посока от [населено
място] към [населено място] е въведено ограничение на скоростта с пътен знак
В26 (50 км/час). Това е така, доколкото от писмо с изх. №11-00-106/02.10.2023г.
на ОПУ – Хасково е видно, че към 23.12.2022г. в пътния участък ПП I-8 км
321+657 „Бряговски завой“ в посока от [населено място] към [населено място]
разрешената скорост е била 50 км в час, като е имало само поставен пътен знак
В26 – ограничение на скоростта до 50 километра в час, но същевременно от
съдържанието на писмо с изх. №94-00-1017/27.11.2023г. на ОПУ – Хасково се
установява, че поради допусната грешка, вследствие която вместо допълнителна
табела Т2 е имало поставена табела Т1, то ограничението от 50 км/час при км
321+657 към дата 23.12.2022г. не е важало и максималната скорост на движение в
посока към [населено място] е била съгласно чл.21 ал.1 от Закон за движението
по пътищата. При това положение, неправилен се явява изводът на районния съд,
че е доказано извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение.
Отделно от горното, следва да се посочи също, че
в случая административнонаказващият орган, а впоследствие и районният съд, са
приели, че извършеното от касатора нарушение е повторно и лицето е
санкционирано на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП. За да се направи този извод, е
следвало да се докаже, че процесното нарушение е извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателно постановление (или електронен фиш, по арг. от
разпоредбата на чл.189 ал.11 от ЗДвП), с който на лицето е била наложена
„глоба“ отново за нарушение на чл.21 от ЗДвП. Действително, в обжалвания
електронен фиш е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност
в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/4311825, който ЕФ е приложен към
административно-наказателната преписка, освен това е посочен в представената по
делото Справка за нарушител/водач на С. С. А., като се установява от същите, че
на касатора е било наложено административно наказание глоба за извършено
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП. От посочената справка
обаче не става ясно визираният електронен фиш на коя дата е влязъл в сила,
респективно и не би могла да се извърши съпоставка с датата на нарушението,
описано в процесния ЕФ. Информацията от процесната справка от информационната
система на органа не може да замести удостоверяващата доказателствена сила на
доказателствата удостоверяващи връчването му визирани в чл.189, ал.5 от ЗДвП. В
тази връзка следва да бъде отбелязано, че справката не е официален документ и
има единствено регистърен, вторичен характер, поради което и не може да служи
като доказателство за връчване на ЕФ, както и за влизането му в сила, и не се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила нито за
административнонаказващия орган, нито за съда. От представената справка се
установява единствено фактът на вписването на определени обстоятелства в
информационната система. Тоест налице е само едно твърдение на ответника, в ел.
фиш от 24.12.2020г., че последният е влязъл в сила на 14.04.2022г. Тези факти е
напълно възможно да са осъществени, но, за да бъдат приети от съда за надлежно
доказани, е необходимо да бъдат установени с относимите, допустими и предвидени
в закона доказателствени средства. В случая доказателства за връчване на
посочения електронен фиш, каквито законодателят е регламентирал с нормата на чл.189
ал.5 от ЗДвП , не са налице, респективно не се установява по надлежния ред
влизането в сила на коментирания ЕФ. Това се потвърждава и от представеното по
делото писмо УРИ №433200-108445 от 09.10.2023г. на Отдел „Пътна полиция“ СДВР,
МВР и приложеното към същото извлечение от АИС АНД, от съдържанието на които се
установява че в информационните системи на МВР – АИС – АНД има отразена дата на
връчване на електронен фиш Серия К №4311825/2020г. - 30.03.2022г., и отразяване
в АИС , че същият е влязъл в сила на 14.04.2022г., но в отдел „Пътна полиция“ –
СДВР няма получено доказателство (разписка). С оглед горното, в случая
административнонаказващият орган не е доказал по несъмнен начин, че С. С. А. е
извършил нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП при условията
на повторност по смисъла на §6 т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото не е доказано, че
процесният електронен фиш Серия К №4311825/2020г., е надлежно връчен на
30.03.2022г., а оттук и че срокът за обжалването му е изтекъл към 14.04.2022г.,
респ. че е влязъл в сила на посочената дата. Съответно не следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение, което е
извършено „повторно“ и не следва да се прилага чл.182 ал.4 от ЗДвП при
определяне на наказанието.
Предвид горното, настоящият състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, но е постановено при
неправилно приложение на закона, поради което следва да се отмени, като се
отмени и потвърдения с него електронен фиш.
С оглед изхода на спора и на основание чл.63д
ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, в полза на касационния
жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 400 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие от 15.05.2023г.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221
ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №112/21.04.2023г., постановено по
АНД №228/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което
постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№6803383, издаден от ОД на МВР – Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково да заплати на С. С. А.
[ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |