Решение по дело №6253/2014 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 март 2016 г. (в сила от 18 юли 2016 г.)
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20141720106253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

      

гр. Перник, 18.03.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 25.02.2016 г., VІII-ми състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан П.

 

при секретаря Б.М. като разгледа гр.дело № 06253 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Ц.С. срещу Б.С. за заплащане на сумата 2500,00 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на собственото на ищеца куче: име “Лютиен”, дата на раждане: ***г., порода Шар-Планинец, цвят – кремав, ведно със законната лихва върху главницата, основан на твърденията, че на 22.12.2009г. в гр. Перник, кв. Църква, м. Стара църква ответникът противозаконно е умъртвил собственото на ищеца куче.

Ответникът в законоустановения 1-месечен срок е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер по подробно изложени съображения. Оспорва твърденията в ИМ, че на посочената дата и място е убил куче, собственост на ищеца, посочено като определена порода. По повод на случая е водена пр. преписка по описа на РП- Перник, по отношения на която ПРС се е произнесъл с определение № 42/31.08.2010г.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ДП № 167/2010г. по описа на 02 РУП при ОД на МВР - Перник се установява, че същото е започнато на 01.04.2010г. срещу неизвестен извършител за това, че на 22.12.2009г. в гр. Перник, кв. Църква, махала Горна църква № 41 противозаконно е унищожена чужда движима вещ - куче порода “Шар-Планинец”, собственост на настоящия ищец Ц.С. – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. В хода на разследването извършителят на престъплението не е разкрит, поради което с постановление от 26.07.2013г. на РП – Перник досъдебното производство е спряно, на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.

От показанията на разпитаните по настоящото дело свидетели Г.Д. – очевидец на случая, Стефан Генчев и Йордан Димитров, се установява, че на процесната дата 22.12.2009г. около 20,00 часа във фермата на ищеца в гр. Перник, кв. Църква е възникнал инцидент с куче, собственост на ищеца, което куче било простреляно и впоследствие било намерено умряло на 200-300 м зад фермата в гората. Повиканите след инцидента органи на МВР са посетили местопроизшествието и са установили, че има застреляно куче, както и че в района е преминал л.а. „Нива“, бял на цвят. Установено е от гласните доказателства, че по същото време в района се е намирал ответникът, заедно със своя приятел- св. Роберто Николаев, които движейки се с л.а. Дайхацу „Фероза“ са били задържани (заповеди на л. 18 и 19 от ДП) и обискирани, но у никой от тях не е намерено и иззето огнестрелно оръжие (протоколи на л. 20 и 21 от ДП), както и че на 22.12.2009г. във 02 РУ – Перник няма регистрирани протоколи за изземване на образци за сравнително изследване (натривки) от св. Роберто Николаев и ответника (писмо вх. № 2455/02.02.2016г. от 02 РУ – гр. Перник – л. 92 от делото). От писмо вх. № 2591/03.02.2016г. на ОД на МВР – Перник (л. 94 от делото) се установява, че към дата 22.12.2009г. ответникът Борис С. не е притежавал разрешително за носене на оръжие.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 45 от ЗЗД по безспорен и категоричен начин ищецът, който носи доказателствената тежест в процеса, следва да установи кумулативното наличие на обективните елементи от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: конкретни противоправни действия на ответника, които да са причинили вреди на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между противоправните действия на ответника и настъпилите увреждания за ищеца. Законът предполага вината у делинквента като презумпцията е оборима.

Показанията на всички разпитани по настоящото дело свидетели, включително и на Г.Д. - единствен очевидец на стрелбата по кучето, по никакъв начин не установяват обстоятелства, които да са свързани с установяване на лицето, което е застреляло кучето, а още по-малко това да е ответникът, като в тази насока липсват и каквито и да е други преки или косвени доказателства (балистична експертиза, ветеринарно-медицински патологоанатомичен протокол и др.). Обстоятелството, че след инцидента ответникът е забелязан в близост до местопроизшествието, не установява по безспорен и категоричен начин съпричастност на ответника със стрелбата по кучето, защото представлява изолиран факт, а не елемент от комплексна система от факти, която система като изключва всяка друга вероятност, да създава сигурност, че именно ответникът е съпричастен с умъртвяването на кучето. След като не се доказва противоправно деяние на ответника, изразяващо се в стрелба по собственото на ищеца куче, довело до умъртвяване на животното, в резултат от което деяние са настъпили вреди за ищеца, то не са налице елементите от състава на отговорността по чл. 45 ЗЗД.

Ето защо, предявеният иск за заплащане на сумата от 2500 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от исковата молба до окончателното изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.

Ответникът претендира и доказва разноски общо от 500 лв. - заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Ц.С.С., ЕГН ********** *** срещу Б.В.С., ЕГН ********** ***, за заплащане на сумата 2500,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на унищожено /умъртвено/ на 22.12.2009г. в гр. Перник, кв. Църква, м. Стара църква собствено на ищеца куче: име “Лютиен”, дата на раждане: ***г., порода Шар-Планинец, цвят – кремав, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на исковата молба – 28.10.2014г. до окончателното изплащане, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Ц.С.С., ЕГН ********** ***, да заплати на Б.В.С., ЕГН ********** ***, сумата 500 лв. - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: