Решение по дело №1785/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 310
Дата: 13 март 2023 г. (в сила от 13 март 2023 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20225300501785
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. М.а
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Въззивно гражданско дело №
20225300501785 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Транс Панов“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез пълномощника му по делото адв.И. И., против
Решение №1746 от 19.05.2022г., постановено по гр.д. №3700/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, І гр.с., в частта, с която търговското дружество е
било осъдено да заплати на Т. Т. Т., ЕГН **********, сумата от 4312,60 лева,
представляваща обезщетение при командировка за периода 24.08.2020 г. -
7.12.2020 г., по 21 евро на ден, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба – 9.12.2021 г. до окончателното й
плащане, както и разноски по делото. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на решението в обжалваната част, като се иска отмяната
му и отхвърляне на исковата претенция, ведно със всички законни
последици.
Ответната страна по жалбата - Т. Т. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. В. М., в писмено становище по делото
иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание
чл.215 от КТ, предявен от Т. Т. Т., ЕГН **********, против „Транс Панов“
ЕООД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от общо 4312,60 лева-
незаплатени командировъчни пари за командироването му в чужбина за
периода 24.08.2020 г. до 07.12.2020 г. за извършване на вътрешни курсове в
страните на Европейския съюз с камион „ВОЛВО FH460 ЕU 6“, зелен влекач
с рег. № *** и ремарке *** Keogel.
Ответникът оспорва основателността на иска като твърди, че
дължимите на ищеца командировъчни пари за процесния период са изцяло
заплатени.
С обжалваното решение съдът е приел исковата претенция за
основателна, поради което е уважил предявеният иск в пълния заявен размер.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, като въззивният съд като инстанция по
същество се произнесе по съществуващия между страните
материалноправен спор.
От фактическа страна по делото не се спори , че между страните
е бил сключен трудов договор, по силата на който считано от
16.07.2020г. ищецът е заел длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-
12 и пов.“ в „Транс Панов“ ЕООД. Не се спори и че със заповед на
управителя на ответното дружество ищецът е бил командирован в
държави от Европа за изпълнение на международни превози на стоки за
периода 24.08.2020 г. - 7.12.2020 г.
2
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по счетоводни данни от
ответното дружество дължимите на ищеца командировъчни пари за
исковия период са му били заплатени по банков път посредством
представените по делото преводни нареждания.
Поради необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата
на първоинстанционното решение, въззивният съд и в изпълнение на
служебните си правомощия при предпоставките, разяснени с т.3 от ТР № 1 от
09.12.2013 г. по т.д.№ 1/2013 г., ВКС, ОСГТК , служебно назначи ССЕ за
установяване на съответния правнорелевантен факт досежно изплащане от
страна на работодателя на дължимите командировъчни пари.
От заключението на приетата пред въззивния съд съдебно-
счетоводна експертиза се потвърждават констатациите на тази приета в
първоинстанционното производство, според които дължимият размер на
дневните пари при командироване на Т. Т. Т. за периода от 24.08.2020г. до
01.12.2020г. вкл., тоест за 100 дни, съгласно чл.215 КТ и по Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ в чл. 31 (1)
са определени по 21,00 евро на ден при двойна езда в размер на 2 100,00 евро
или в левова равностойност на 4 107,23 лв. при курс 1.95583 лв./ евро.
Дължимите на ищеца командировъчни пари са му били изплатени от
работодателя по банков път посредством представените по делото
преводни нареждания.
От страна на ищеца не се оспорва факта на получаване на сумите
по преводните нареждания, като се излагат твърдения, че същите се
отнасят само за дължимите трудови възнаграждения. Тези твърдения не
могат да бъдат споделени. Действително посоченото в преводните
нареждания основание за плащане на сумите „заплата“ не е съвсем
ясно, но от заключението на вещото лице за счетоводните записвания в
ответното дружество е видно, че волята му при извършване на
плащанията е била да заплаща както дължимите на ищеца трудови
възнаграждения , така и дължимите му обезщетения за командировка.
При тези доказателства по делото следва да се приеме,че
работодателят е изправна страна по трудовото правоотношение и е
изпълнил задължението си да заплати на работника дължимите
3
командировъчни пари за исковия период и ищецът незаконосъобразно
претендира по делото повторното им заплащане.
Предвид горното претенцията му за сумата от 4312,60 лева-
незаплатени командировъчни пари за командироването му в чужбина за
периода 24.08.2020 г. до 07.12.2020 г. за извършване на вътрешни курсове в
страните на Европейския съюз с камион „ВОЛВО FH460 ЕU 6“, зелен влекач
с рег. № *** и ремарке *** Keogel е неоснователна и следва да се
отхвърли, след отмяна, като неправилно, на първоинстанционното решение в
обжалваната му част.
При този изход на правния спор, право на разноски има само
ответното търговско дружество, поради което в негова полза ще се присъдят
направените такива пред въззивната инстанция в размер от 238,20 лева. С
първоинстанционното решение в негова полза са отнесени разноски в размер
от 63,56 лева, а с оглед неоснователността на исковата претенция, му се
дължат разноски в размер от 800 лева, поради което следва да му бъдат
присъдени още 736,44 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1746 от 19.05.2022г., постановено по гр.д.
№3700/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, І гр.с., в частта, с която
„Транс Панов“ ЕООД, ЕИК *********, е било осъдено да заплати на Т. Т. Т.,
ЕГН **********, сумата от 4312,60 лева, представляваща обезщетение при
командировка за периода 24.08.2020 г. - 7.12.2020 г., по 21 евро на ден, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
– 9.12.2021 г. до окончателното й плащане, както и разноски по делото в
размер от 435 лева, а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС сумата от 172,50 лева - държавна такса и сумата от 100 лева -
разноски за съдебно-счетоводна експертиза, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Т. Т., ЕГН ********** за осъждане на „Транс
Панов“ ЕООД, ЕИК *********, да му заплати сумата от общо 4312,60 лева-
незаплатени командировъчни пари за командироването му в чужбина за
4
периода 24.08.2020 г. до 07.12.2020 г. за извършване на вътрешни курсове в
страните на Европейския съюз с камион „ВОЛВО FH460 ЕU 6“, зелен влекач
с рег. № *** и ремарке *** Keogel, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. Т. Т., ЕГН ********** да заплати на „Транс Панов“
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 238,20 лева – направени пред въззивната
инстанция разноски, както и сумата от 736,44 лева-направени в
първоинстанционното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5