№ 22519
гр. София, 27.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110108796 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу Б. Г. И., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Съдът констатира, че към отговора на исковата молба не са приложени действително
описаните приложения, поради което следва да се дадат указания на ответника.
С оглед направените оспорвания от ответника в отговора на исковата молба съдът
счита, че искането за допускане на Съдебно-счетоводна експертиза с въпросите,
формулирани в исковата молба, е основателно.
Следва да бъде приложено към настоящото дело ч.гр.д. № 32890/2017 г. по описа на
СРС, 36 с-в.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.10.2023 г. от 09:40 часа, за когато да се
1
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба. Да се призове и вещото лице.
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
представи описаните в отговора на исковата молба приложения.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която,
след като се запознае с материалите по делото, да отговори на въпросите, формулирани в
исковата молба, както и на допълнителен въпрос – да се изчисли главницата и лихвата по
пера при прилагане на петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвите
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – на
23.05.2017 г. като съобрази и периода на извънредното положение и да посочи ГПР по
договора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на
чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди съдебното
заседание.
УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за
внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300 лв., вносим
от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 32890/2017 г. по описа на СРС, 36 състав.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи
и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 2 695,
17 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ......... от 24.08.2016
г.; 272, 34 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2016 г. до
26.01.2017 г. по същия договор; 60 56 лв., представляваща мораторна лихва за забава за
периода от 25.11.2016 г. до 09.05.2017 г. по същия договор, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
23.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 04.06.2017 г. по ч.гр.д. № 32890/2017
г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че на 10.02.2020 г. било подписано Приложение № 1/10.02.2020 г. на
основание сключен между ищеца и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД Рамков договор за продажба и
2
прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД, с което било прехвърлено вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ........., сключен между банката и
ответника. Уведомление за цесията от 18.02.2020 г. било върнато като неполучено. Сочи, че
процесното вземане произтичало от Договор за потребителски кредит № ......... от 24.08.2016
г. между банката и ответника, с който на последния бил предоставен кредит в размер на
3 079, 98 лв., която сума следвало да бъде върната заедно с лихвата до 25.11.2017 г. на равни
месечни вноски от по 232, 5784 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 232, 80 лв.,
като общата сума за връщане възлизала на 3 492, 56 лв. Посочва и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 330 лв. – чл. 7 от договора. Сочи, че годишният лихвен процент
бил в размер на 19,37 %. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Оспорва да е изпращано уведомление за извършената цесия преди започване
на заповедното производство. Твърди договорът за потребителски кредит между банката и
ответника да е нищожен. Оспорва да е представен СЕФ, договорът да е сключен по ясен и
разбираем начин, с предвидения в закона шрифт. Сочи, че не са представени Общи условия
на ответника, че в договора не е записан лихвеният процент на ден, че липсва погасителен
план. Твърди евентуално да са налични нищожни клаузи – такса оценка на риска, която била
в противоречие със забраната за заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, както и в противоречие със ЗЗП. Оспорва сумата по
договора да е предадена на ответника. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като не било получено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост.
Оспорва и размера на дължимите суми. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен поради противоречие със ЗПК и ЗЗП. Сочи, че няма подписани от страните
Общи условия. Посочва нарушение на изискването за посочване на размера на включените
в месечната погасителна вноска суми. Твърди нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК.
Сочи, че възнаградителната лихва в размер на 19,37 % противоречи на добрите нрави.
Оспорва ответникът да дължи възнаградителната лихва по кредита. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира сторените в производството разноски.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на посоченото облигационно правоотношение между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника,
предаването на сумата на ответната страна, уговорения падеж на погасителните вноски и
изтичането на срока на договора. Следва да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита, както и размера на обезщетението за
забава за процесния период. В тежест на ищеца е да докаже и твърденията си, че е придобил
процесните вземания по договор за цесия, за което ответната страна била надлежно
3
уведомена.
При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи
погасяване на паричното си задължение или да докаже останалите си възражения за
недействителност на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да докаже възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
лихвата.
В тежест на ответника при доказване на горното е, че е извършил плащане.
Предвид релевираното от ищеца възражение, в тежест негова тежест е да установи, че
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице (в този см.
определение №515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г.;
определение №163/13.06.2016г. на Първо ГО на ВКС по ч.гр.д.№2266/2016г./ като му
указва, че не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5