№ 1286
гр. София, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №286701/02.03.2021 г., подадена от Г. С. Д., чрез адв. Л.Р., срещу Решение
№260238/13.01.2021 г. по гр.д.№6994/2019 г. на СГС, I ГО, 11 състав, допълнено по
реда на чл.250 от ГПК с Решение №262909/10.05.2021 г., постановено по същото дело,
В ЧАСТТА МУ, в която е осъден жалбоподателя на основание чл.45 от ЗЗД да заплати
на ищеца П. А. Н. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Н. в следствие от деликт,
извършен от Д. на 06.05.2017 г., изразяващ се в произвеждане на изстрел с пушка в
областта на корема на пострадалия, от който са настъпили наранявания на лява
илиачна артерия, довела до масивен кръвоизлив в коремната кухина и тежък
хиповолемичен шок и кома, както и увреждане на медианната сакрална артерия вляво,
с развитие на ретроперитонеален хематом и флеботромбоза на ляв долен крайник,
както и е причинена първоначална остра стресова реакция и трайни негативни
психологични последици. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Нарушен е принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД
чрез определяне на завишен размер на присъденото обезщетение. Събраните
доказателства не са ценени в тяхната връзка, и в резултат от това съдът е достигнал до
грешни изводи за интензитета и продължителността на претърпените от ищеца болки и
страдания. Настоява се за постановяване на решение, с което да бъде намален размера
на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
1
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК, е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.№324073/03.06.2021 г.,
подаден от П. А. Н., чрез адв. М.П.. Поддържа се становище за неоснователност на
въззивната жалба, и се настоява същата да се остави без уважение. Заявява се искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за
производството пред въззивната инстанция.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира,
че обжалваният съдебен акт, е постановен от законен състав на компетентен съд, в
изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен от родово компетентния съд, по иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на решението съдът
е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По правилността на обжалваното решение, на осн. чл. 235 от ГПК, съдът намира
следното:
Пред въззивната инстанция не се спори, че на 06.05.2017 г., около 18:15 ч., в с.
Делян, ответникът Г. С. Д. по непредпазливост е прострелял с пневматична пушка
ищеца П. А. Н., тогава на 37 г., в областта на корема, като му е причинил тежка телесна
повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота –
нараняване на лявата илиачна артерия, довело до масивен кръвоизлив в коремната
кухина и тежък хиповолемичен шок и кома, за което деяние се е признал за виновен и е
бил осъден с одобрено от съда споразумение от 31.10.2018 г. по НОХД №1135/2018 г.
по описа на Районен съд – Дупница, със силата на влязла в сила присъда /съгласно
приложен Протокол от 31.10.2018 г. на л.27-29 от делото на СГС/, за извършено
престъпление по чл.133, във вр. чл.128, ал.2, в сл. на ал.1 от НК, с наказание
„пробация“ за срок от 1 година.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат от
причиненото му телесно увреждане, по делото да представени писмени мeдицински
документи – Епикриза от ИЗ №2826/424/276 за хоспитализация в МБАЛ „Св. Иван
Рилски – 2003“ – гр.Дупница, в периода от 06.05.2017 г. – 29.05.2017 г. /на л.35-36/;
Епикриза от ИЗ №06410/2017 от МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД за
периода 30.05.2017 г. – 02.06.2017 г. /на л.40/; Епикриза от ИЗ №08045/2017 от
МБАЛ“Национална кардиологична болница“ЕАД за периода 06.07.2017 г. – 08.07.2017
г. /на л.39/; Епикриза от ИЗ №08264/2017 от МБАЛ“Национална кардиологична
болница“ЕАД в периода 12.07.2017 г.-17.07.2017 г. /на л.38/; Епикриза от ИЗ
№11777/2017 г. за хоспитализация в МБАЛ „Национална кардиологична
болница“ЕАД – гр. София в периода 11.10.2017 г. – 13.10.2017 г. /на л.37/,
Амбулаторен лист №511/13.11.2019 г. /на л.131/. Приобщена е по делото цялата
медицинска документация за оказаната медицинска помощ на ищеца в МБАЛ „Св.
2
Иван Рилски – 2003“ООД – Дупница с копие от ИЗ №2826/06.05.2017 г. /на л.155-252/,
както и цялата медицинска документация за престоя и лечението на ищеца в МБАЛ
„Национална кардиологична болница“ЕАД/на л.254-л.407/. За настъпилото
ограничаване на нетрудоспособността на ищеца са представени са 6 броя болнични
листове за временна нетрудоспособност, за периода от 06.05.2017 г. до 07.11.2017 г. –
общо за 186 дни, Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител
от МВР РЕЛК №172/11.09.2018 г. за срок от 6 месеца, считано от 11.09.2018 г.,
Медицинско свидетелство за трудоустрояване на държавен служител от МВР РЕЛК
71/08.04.2019 г. за срок от 6 месеца, считано от 06.04.2019 г., Медицинско свидетелство
за трудоустрояване на държавен служител от МВР РЕЛК №189/10.10.2019 г. за срок от
6 месеца, считано от 10.10.2019 г.
За анализ на медицинската документация и установяване на търпените от ищеца
болки и страдания, по делото е назначена и приета СМЕ вх.№276611/21.10.2020 г. /на
л.422-446/. От същата се установява, че непосредствено след инцидента на 06.05.2017 г.
ищецът е бил хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Дупница,
в коматозно състояние, където е установено огнестрелно нараняване на 10 см. вляво от
пъпа, с диаметър 3 мм, което прониква в коремната кухина и перфорира с входно и
изходно отвърстие част от тънкото черво, засяга мезинтериални съдове, с оформяне
на хематом, и уврежда лявата илиачна артерия, което е довело до обилен кръвоизлив
в коремната кухина, и ищецът е изпаднал в хиповолемичен шок. Проведена е
животоспасяваща оперативна интервенция по спешност, като е направена срединна
лапаротомия, при която са зашити дефектите на тънкото черво и мезентериалните
съдове, зашит е дефектът на лявата илиачна артерия, направен е лаваж на коремната
кухина и са поставени два тръбни дрена, с последващо възстановяване на коремната
стена. На 09.05.2017 г. съдов хирург от „Национална кардиологична болница“ – София
поставя два съдови стенд графта на лявата илиачна артерия. По време на престоя в
болницата е установено наличие на посттравматично увреждане по исхемичен тип на
два нерва на подбедрицата, /нервус перонеус вляво, и нервус тибиалис вляво/, като е
поставена диагноза – невропатия. Изписан е от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.
Дупница, на 29.05.2017 г., но лечението му е продължило в болнични условия – в
„Национална кардиологична болница“ЕАД – гр. София, където е бил хоспитализиран
на 30.05.2017 г., където е било извършено инвазивно изследване – контролна
ангиография. На 31.05.2017 г. е установена травматична лезия с кървене от
проксималния сегмент на артерия сакралис медиана, с наличие на ретроперитонеален
хаматом, като е имплантиран още един стент графт. По време на престоя е установена
тромбоза на външната лява илиачна вена, на общата бедрена вена, малката подкожна
вена /“вена сафена парва“/ВСП/ и задколянна вена, като е назначено медикаментозно
лечение. Изписан е от лечебното заведение на 02.06.2017 г. Впоследствие отново е
хоспитализиран там на 06.07.2017 г. за контролна скенер ангиография. При
3
проведените изследвания е установено подобрение в състоянието на кръвоносните
съдове от тромбозата, установена при прехдония прием, но е установено наличие на
чуждо тяло с метална плътност (проектил) на нивото на задколянната артерия.
Изписан е на 08.07.2017 г., но е хоспитализиран отново на 12.07.2017 г. за планово
оперативно лечение за отстраняване на чуждото тяло, което е проведено на 13.07.2017
г., и е изписан на 17.07.2017 г. На 11.10.2017 г. отново е хоспитализиран за контролен
скенер ангиография, като при проведените изследвания е установено значително
подобряване на състоянието - 90% реканализация на илиео-феморалния сегмент вляво,
и е изказано мнение, че не са необходими последващи корекции на съдовите
реконструкции, проведени в резултат на огнестрелното нараняване на корема. Изписан
е на 13.10.2017 г. с назначено домашно медикаментозно лечение. Ищецът е бил в
отпуск временна нетрудоспособност до 07.11.2017 г., като впоследствие - на 10.09.2018
г. е издадено Експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 20% трайно
намалена трудоспособност, въз основа на което същият е трудоустроен. На 26.11.2018
г., по повод оплаквания от изтръпване на левия крак, е проведена Доплер сонография,
при която е установен нормален доплеров сигнал на всички достъпни места, и е
продължено назначеното отпреди това медикаментозно лечение. На 13.11.2019 г., по
повод оплаквания от тежест и постоянен оток на лявата подбедрица, на ищеца е
поставена диагноза „Венозна исуфициенция (хронична)(периферна)“, като при
проведените изследвания е установена пълна реканализация на лявата илиачна вена,
както и рефлукс към лявата обща бедрена вена (ВФК). Всички венозни сегменти на
двата долни крайника са установени като проходими, и терапията е оставена без
промяна. Провеждана е рехабилитация в МБАЛ „НКБ“ЕАД, ОСХ, по ИЗ №6410/2017
г., след проведената операция с поставяне на стент, изразяваща се в гимнастика в
леглото, раздвижване около леглото и седеж на стол и прогресивно раздвижване в
пълен обем, както и проведена рехабилитация след изваждане на чуждото тяло – по ИЗ
8264/2017 г., където е проведена дихателна рехабилитация (дълбоко дишане – 5 пъти
на час) и двигателен режим – гимнастика в леглото, сядане в леглото със спуснати
крака, раздвижване около леглото, и седеж на стол.
Въз основа на така установеното от медицинската документация, приложена по
делото, експертизата дава заключение, че на ищеца са причинени следните
травматични увреждания: Огнестрелно нараняване на корема с проникване в
коремната кухина, с увреждане на тънкото черво на нивото на йеюнума, на
мезентериалните съдове в тази област, на лявата илиачна артерия, с развитие на
хемоперитонеум (около 5000 мл кръв в коремната кухина), хиповолемичен шок и кома,
както и увреждане на медианната сакрална артерия вляво, с развитие на
ретроперитонеален хематом.
Разкъсването на лявата илиачна артерия, довело до масивен излив на кръв в
коремната кухина (хемоперитонеум), хиповолемичен шок и кома, реализира
4
медикобиологичния квалифициращ признак „постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота“, като без спешна и високоспециализирана медицинска
помощ смъртта при такова състояние е неминуема. Огнестрелното нараняване на
корема създава пряк контакт между коремната кухина и външната среда, което създава
опасност за навлизане на инфекция в коремната кухина, т.е. създават се условия за
инфекциозно усложнение, поради което се реализира медикобиологичния
квалифициращ признак „нараняване, което прониква в коремната кухина“.
Огнестрелното нараняване на корема е довело до лезия на тънкото черво, което
реализира медико-биологичния квалифициращ признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“. Травматичната лезия на срединната кръстцова артерия с
образуване на хематом в ретроперитонеалното пространство, реализира медико-
биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“. Като усложнение от полученото огнестрелно нараняване на корема и
последвалото обездвижване е установено наличие на възпалително заболяване на
белите дробове – хипостатична пневмония, което реализира медико-биологичния
квалифициращ признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Друго
усложнение на описаното увреждане на илиачната артерия, е възникналата невропатия
на нерви на лявата подбедрица, която реализира медико-биологичния квалифициращ
признак „трайно затруднение движението на левия долен крайник“ за срок по-дълъг от
30 дни. Установено е и още едно усложнение от получената травма – флеботромбоза на
левия долен крайник, която може да доведе, при липса на специализирано медицинско
лечение, до настъпването на усложнения (тромбоемболии), застрашаващи живота,
поради което същата реализира медико-биологичния квалифициращ признак
„разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Срокът за възстановяване на
получените от ищеца тежки травматични увреждания и проведеното във връзка с тях
оперативно лечение, е с обичайна продължителност от 6 месеца до 1 година.
Съдът намира така приетото заключение на СМЕ за компетентно изготвено,
подробно, логично, обосновано, и кореспондиращо на представените по делото
медицински документи, поради което го кредитира изцяло.
Впоследствие, пред въззивната инстанция е приет като доказателство и
Амбулаторен лист №215/25.09.2021 г., от който се установява, че при ищеца е
установен дефект на предната коремна стена с диаметър около 2 см. в областта на
оперативния цикатрикс от проведената оперативна интервенция за лечение на
травматичното увреждане, квалифициран като репонабилна вентрална постоперативна
херния, възникнала през м. юли, 2021 г., която подлежи на хирургично лечение.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. Н. /майка на ищеца/. От показанията
на същата се установява, че непосредствено след хоспитализацията на ищеца успехът
5
на оперативното лечение бил несигурен, като през първите 48 часа не можело да се
прогнозира дали ищецът ще оцелее. Ищецът пребивавал в болницата в Дупница до
30.05.2017 г., за да бъде стабилизиран, тъй като преместването му в болницата в София
би било фатално за него. Ето защо от София дошъл съдов хирург от „Националната
кардиологична болница“, който извършил необходимата операция на място – в
болницата в Дупница. На 10-тия ден от операцията ищецът започнал да излиза от
комата, но процесът продължил 3 дни, преди да започне да разпознава околните, а след
това започнали безкрайни халюцинации, които били трудни за овладяване – ищецът
преживявал, че някой го преследва, че нападат семейството му, че някой напада и
убива майка му /казвал на майка си да се скрие, защото зад стъклото виждал стрелец,
който иска да я убие; питал как е брат му, тъй като видял как го преследват/.
Халюцинациите продължили 4-5 дни, и наложили прилагане на медикаментозно
лечение, предписано от невролога на болницата, наложило се да се направят
консултации със софийски специалисти, за да бъде овладяно състоянието на ищеца.
Това състояние не било напълно овладяно и до момента. След изписването от
болницата в Дупница на 30.05.2017 г., ищецът бил транспортиран с линейка до гр.
София, където постъпил в „Националната кардиологична болница“, в отделението при
същия лекар, който извършил операцията в болницата в Дупница, и който продължил
лечението му с нова оперативна интервенция за поставяне на още един стент граф на
по-малък кръвоносен съд. Престоял 5 дни в болницата в София и го изписали, но
нещата се влошили отново. Ищецът бил намалил теглото си с повече от 30 килограма,
усещал нетърпими болки, левият му крак бил подут, изтръпнал, не можел да ходи
самостоятелно, дери с инвалидна количка не можел сам да се обслужва – трябвало
някой да го вдигне и да го постави на инвалидната количка. През първата седмица
физиологичните му нужди се обслужвали на легло, а впоследствие започнали с
инвалидната количка да го транспортират до тоалетната или банята. В продължение на
около месец не можел сам нито да отиде до тоалетната, нито да се изкъпе. Един месец
след първия престой в болницата в София отишъл на контролен преглед, при който
била открита сачмата, с която бил прострелян, заседнала в левия му крак, в артерията,
в задната част на крака, което наложило да бъде направена незабавно операция, защото
сачмата запушвала кръвоносния съд и кръвта не можела да циркулира правилно.
Назначили дата за операцията, защото в момента нямало свободни лекари, които да
извършат операцията, и свободни часове за операция. В периода преди операцията
болките били неописуеми – страданията на ищеца свидетелката чувала през стената
между стаите. Междувременно ищецът бил получил от залежаването декубитални рани
на двете пети на краката – те били черни, не можел да стъпва на краката си, изпитвал
болки в двата крака, по-силни в левия, по повод на което по-късно било проведено
отделно оперативно лечение. Ищецът постъпил за трети път в МБАЛ „НКБ“ за
извършване на операцията за изваждане на проектила /сачмата/, която се оказала
6
сложна и продължила 5 часа, тъй като имало сраствания, запушена артерия, наложило
се присаждане на вена към артерията. Престоял 2-3 дни в болницата, изписали го, и
препоръчали да започне да раздвижва краката, за да може по-бързо да се повлияе
остатъчната тромбоза в резултат от проектила. Започнал да прави опити да ходи с
проходилка, като едва в началото на месец септември преминал към придвижване с
бастун. През това време лечението се фокусирало върху декубиталните рани на петите.
Състоянието се подобрило, но болките продължавали. През месец септември отишъл
на санаториум и рехабилитация в гр. Велинград. Кагато се върнал, продължавал да
ползва бастун. Изпитвал болки и от самата оперативна рана от коремната операция.
Крака, в който бил преди това заседнал проектила, също бил видимо много подут, и
ищецът изпитвал силни болки в него. Отокът на крака спаднал около месец след
операцията за изваждане на проектила. И до сега ищецът продължавал да усеща болки
в крака си, който продължава да отича в края на работния му ден. Психически ищецът
също не бил добре. Започнал да ходи на работа през месец ноември, 2017 г., защото
нямал повече право на болнични. След първия си престой в софийската болница
ищецът преживял много тежки 2-3 седмици, през които бил така отслабнал, че целият
се тресял и не можел да държи сам дори лъжицата, за да се нахрани. Впоследствие се
наложило да се консултира с психолог. В момента продължава да ходи периодично на
прегледи и консултации за състоянието на кръвоносните съдове, защото следенето на
кръвооборота било много важно, продължава да пие лекарства за разреждане на
кръвта. Преди инцидента ищецът бил контактен, социален човек, работел в Дирекция
„Митници“, като помощник-дежурен в дежурен команден център. Понастоящем
продължава да работи там, но вече е различен човек - стои предимно в дома си, има
ограничени контакти. Ищецът живее от 2015 г. с момиче на семейни начала, която през
цялото време на лечението и възстановяването му го подкрепяла и изключително
много помогнала да се възстанови от последиците от нараняването. Ищецът
продължава да сънува кошмари, а в будно състояние е тревожен и напрегнат.
Напоследък двамата започнали да правят опити да имат дете, но имат затруднения със
зачеването, въпреки че няма някакво заболяване, което да пречи на това. Ходили при
специалисти, които считали, че репродуктивните трудности са резултат от преживения
от ищеца стрес. Вероятно ще се наложи да прибегнат до зачеване по метода „ин
витро“, за да имат дете.
Съдът преценява показанията на свидетелката при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката родствена връзка с ищеца, обуславяща интерес от изхода на
делото в негова полза. Въпреки това, съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката, като ги намира изключително подробни, логични, последователни,
основани на личните ежедневни впечатления на свидетелката от състоянието на ищеца,
и изцяло кореспондиращи на събраните по делото медицински документи и приетата
по делото СМЕ. Показанията на свидетелката се подкрепят и от показанията на
7
разпитания свидетел на ответника – К. Б., който потвърждава, че след инцидента е
видял ищеца за пръв път около една година по-късно, като му е направило
впечатление, че е видимо отслабнал, като след инцидента ищецът преустановил
контактите си с една част от хората, с които поддържал отношения преди инцидента.
Преди инцидента ходели с него за риба, по кафенета и по заведения.
Относно отражението на увреждането и последващия процес на лечение върху
психиката на ищеца по делото е прието заключение на съдебно-психологимне
експертиза вх.№43735/26.05.2020 г. /на л.414-л.421/, от което се установява, че при
инцидента на 06.05.2017 г. ищецът е преживял остър емоционален стрес. След
излизането от коматозното състояние е развил възбудно състояние с халюцинаторна
симптоматика и психотична обърканост, съпътствано с интензивни страхови
преживявания. Понесъл силни болки и неудобства през продължителния
възстановителен период, отслабнал около 30 килограма, изпитвал постоянен страх за
живота и здравето си, както и от инвалидизиране. Развил е адаптационна реакция с
прояви на безпокойство, потиснатост, тревожност, напрежение, загуба на надежда,
нежелание за общуване с други хора. Във връзка с воденото досъдебно производство е
изпитвал страх да не загуби работата си, тежко разочарование от хората , с които е бил
на празника, и е смятал за приятели, също и от начина на водене на съдебното
следствие. Изпитвал е притеснения от финансов характер, поради скъпо струващото
лечение, а също и поради причинените на близките му безпокойства и грижи. В
момента изпитва репродуктивни затруднения, които свърза с преживения стрес. Като
последица от преживяното, при ищеца са останали трайни неудобства и притеснения за
здравето, избягващо поведение, негативни промени в светогледа. От проведеното
тестово изследване се установява повишено ниво на стрес и тревожност от
преживяното, разколебаване на увереността, състояние на потисната възбуда, умора и
апатия, известно отдръпване от социални контакти, и ограничаване на общата
житейска активност, засилена психологична потребност от спокойствие и защита от
неблагоприятни външни въздействия, стремеж към постигане на устойчиво
емоционално състояние. Претърпеният инцидент представлява тежко травматично
обстоятелство в живота на ищеца, с трайни последици за емоционалното,
здравословното и общото му житейско благополучие.
Съдът кредитира така приетото заключение на СПЕ, като неоспорено от
страните, изготвено въз основа на събраната по делото медицинска документация и
гласни доказателства, извършено обективно изследване, и подробен професионален
анализ на сведенията, дадени от ищеца при поведеното психологическо интервю за
нуждите на експертизата.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна, че в пряка причинна връзка с виновното и
8
противоправно поведение на ответника, ищецът е претърпял травматични увреждания,
изразяващи се в: Огнестрелно нараняване на корема с проникване в коремната кухина,
с увреждане на тънкото черво на нивото на йеюнума, на мезентериалните съдове в
тази област, на лявата илиачна артерия, с развитие на хемоперитонеум (около 5000
мл кръв в коремната кухина), хиповолемичен шок и кома, както и увреждане на
медианната сакрална артерия вляво, с развитие на ретроперитонеален хематом.
Разкъсването на лявата илиачна артерия, довело до масивен излив на кръв в
коремната кухина (хемоперитонеум), хиповолемичен шок и кома, е причинило на
ищеца „постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота“, като без
осъществената спешна и високоспециализирана медицинска помощ смъртта му е била
неизбежна. Огнестрелното нараняване на корема представлява „нараняване, което
прониква в коремната кухина“, а причинената от лезия на тънкото черво, е причинила
на ищеца „разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Травматичната
лезия на срединната кръстцова артерия с образуване на хематом в
ретроперитонеалното пространство, самостоятелно е причинила „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“. Ищецът е претърпя и редица
усложнения в процеса на лечението - от продължителното обездвижване е получил
възпалително заболяване на белите дробове – хипостатична пневмония, което
самостоятелно реализира „разстройство на здравето, временно опасно за живота“;
увреждането на илиачната артерия е довело до невропатия на нерви на лявата
подбедрица, която самостоятелно реализира „трайно затруднение движението на левия
долен крайник“ за срок по-дълъг от 30 дни; получил е флеботромбоза на левия долен
крайник, която е причинила „разстройство на здравето, временно опасно за живота“.
На 13.11.2019 г., му е поставена диагноза „ Венозна исуфициенция (хронична)
(периферна)“. Понастоящем ищецът е получил ново усложнение – постоперативна
херния, която подлежи на оперативно лечение. Възстановителния период от
получените тежки травматични увреждания и от проведеното във връзка с тях
оперативно лечение, при ищеца е приключил в рамките на обичайната
продължителност – за около 6 месеца, през които ищецът е бил хоспитализиран в
продължение общо на 40 дни - в периода от 06.05.2017 г. до 02.06.2017 г., от 06.07.2017
г. до 08.07.2017 г., от 12.07.2017 г. до 17.07.2017 г., и от 11.10.2017 г. до 13.10.2017 г.,
през които е претърпял е множество оперативни интервенции – на 06.05.2017 г. е
претърпял спешна животоспасяваща оперативна интервенция с голяма сложност; на
09.05.2017 г. е извършено оперативно поставяне на два съдови стент графта на лявата
илиачна артерия; на 31.05.2017 г. оперативно е инплантиран още един съдов стент
графт; на 13.07.2017 г. е извършена операция за отстраняване на проектил. Необходимо
е да проведе оперативно лечение и на установената непосредствено преди
приключване на съдебното дирене постоперативна херния, възникнала като ново
усложнение от вече проведеното оперативно лечение. Претърпял е инвазивни
9
изследвания – ангиографии на 30.05.2017 г., на 06.07.2017 г. и на 11.10.2017 г.
Провеждана е рехабилитация в болнични условия, както и балнео-санаториално
лечение. През целия период е бил на медикаментозно лечение, което продължава и ще
следва да не се прекъсва до края на живота му. Ищецът е търпял непрекъснати
интензивни болки през целия възстановителен период, като продължава да търпи
болки с по-малка интензивност и към настоящия момент, които периодично се
обострят при преумора. В резултат от травматичното увреждане ищецът временно
напълно е загубил трудоспособността си за срок от 186 дни - до 07.11.2017 г., след
което трудоспособността му не е била напълно възстановена - на 10.09.2018 г. е
издадено Експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена 20% трайно намалена
трудоспособност, въз основа на което същият е трудоустроен, като трудоспособността
му продължава да е трайно намалена и към настоящия момент. По време на лечебния и
възстановителен период ищецът съществено е редуцирал теглото си с повече от 30
килограма, бил е напълно зависим от чужда помощ за всички свои нужди на постелен
режим за период от два месеца, а впоследствие се е нуждаел непрекъснато от чужда
помощ и помощно средство /инвалидна количка и проходилка/ при придвижване, при
обслужване на хигиенните си нужди, за период от още два месеца, след което е
продължил да ползва помощни средства при придвижването си /бастун/, до края на
възстановителния период, като е търпял ограничения и затруднения при придвижване,
самообслужване, и извършване на обичайни ежедневни дейности в домакинството. В
резултат от преживяното травматично увреждане ищецът е претърпял остър
емоционален силен стрес в момента на увреждането. В резултат от коматозното
състояние е развил възбудно състояние с халюцинаторна симптоматика и психотична
обърканост, съпътствано с интензивни страхови преживявания. През целия
възстановителен период е изпитвал постоянен страх за живота и здравето си, както и
от инвалидизиране. Развил е адаптационна реакция с прояви на безпокойство,
потиснатост, тревожност, напрежение, загуба на надежда, нежелание за общуване с
други хора. Изпитвал е страх да не загуби работата си, и притеснения от финансов
характер, поради скъпо струващото лечение. Преживял е тежко разочарование от
хората, които е смятал за приятели, в резултат на което е ограничил социалните си
контакти, станал дистанциран, необщителен. Изпитвал е притеснение, поради
причинените на близките му безпокойства и грижи. След приключване на
възстановителния период продължава да има разстройство на съня /продължава да
сънува кошмари/, притеснения за здравето си, повишено ниво на стрес и тревожност,
избягващо поведение, разколебаване на увереността, потисната възбуда, апатия,
ограничена е общата му житейска активност, настъпили са негативни промени в
светогледа му. Във връзка с преживения стрес има репродуктивни затруднения.
Претърпеният инцидент представлява тежко травматично обстоятелство в живота на
ищеца, с трайни последици за емоционалното, здравословното и общото му житейско
10
благополучие.
Съдът също взема предвид обстоятелството, че към момента на увреждането
ищецът е бил на 37 години – в най-активната възраст, характерна с интензивни
социални контакти, активна трудова реализация и кариерно развитие, фокусирана
върху установяването на семейни отношения и отглеждане на деца. Ищецът е бил
трудово ангажиран, като държавен служител в Дирекция „Миграция“ на МВР, на
длъжност „старши полицай – помощник дежурен“ /видно от приложените болнични
листове и медицински свидетелства/. Претърпяното травматично увреждане задълго е
изключило ищеца от нормалния за възрастта му социален живот, прекъснало е
трудовата му реализация, бил е в невъзможност да реализира доходи, изпаднал в пълна
зависимост от грижите на близките си. Въпреки че е имал създадена партньорска
връзка и изградени отношения от семеен тип, за дълъг период от време е била
възпрепятствана възможността му да развие пълноценни семейни отношения, като
понастоящем продължава да изпитва репродуктивни затруднения в резултат от
преживяната психическа травма. Въпреки че е запазил работата си, и се е върнал към
изпълнение на служебните си задължения, трудоспособността му е ограничена, и той е
трудоустроен, с което са ограничени възможностите му за кариерно развитие и трудова
реализация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че определеното от
първостепенния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, в
размер на 80 000 лв., е справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съобразено е с
формулираните критерии с ППВС №4/1968 г., съответства на високата интензивност
на търпените от ищеца болки и тяхната голяма продължителност, преживените
множество оперативни интервенции, проведеното високоспециализирано интензивно
лечение, без което смъртта му е била неизбежна, продължително съществувалата
опасност за живота му, и последващото продължително разстройство на здравето му,
настъпилите множество усложнения в процеса на лечението му, и необходимостта от
пожизнено продължаване на медикаментозното лечение, липсата на пълно
възстановяване на здравето и трудоспособността му, причинените тежки
психологически травми, в резултат от които са накърнени репродуктивните му
способности. Така определения размер на обезщетението съответства на
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и на
съдебната практика при сходни случаи.
По изложените съображения съдът намира, че съдебният акт е правилен и
законосъобразен в обжалваната му осъдителна част, поради което следва изцяло да се
потвърди.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея разноски за въззивното
11
производство. С представения списък по чл.80 от ГПК въззиваемата страна е
претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител адв. М.П., по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Съдът намира искането за
основателно, и предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството
пред въззивната инстанция, определя адвокатско възнаграждение в минималния
размер, изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 2930 лв., която сума
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адв. М.П..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260238/13.01.2021 г. по гр.д.№6994/2019 г. на СГС,
I ГО, 11 състав, допълнено по реда на чл.250 от ГПК с Решение №262909/10.05.2021 г.,
постановено по същото дело, В ЧАСТТА МУ, в която Г. С. Д., с ЕГН **********, е
осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на П. А. Н., с ЕГН **********, сумата от
80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 06.05.2017 г. до окончателното плащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в следствие от деликт, извършен от Д. на 06.05.2017
г., изразяващ се в произвеждане на изстрел с пушка в областта на корема на
пострадалия, от който са настъпили наранявания на лява илиачна артерия, довела до
масивен кръвоизлив в коремната кухина и тежък хиповолемичен шок и кома, както и
увреждане на медианната сакрална артерия вляво, с развитие на ретроперитонеален
хематом и флеботромбоза на ляв долен крайник, както и е причинена първоначалнат
остра стресова реакция и трайни негативни психологични последици.
ОСЪЖДА Г. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“№22, ет.5, ап.14,
на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. във вр. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на адвокат
М.И. П., с ЕГН**********, със служебен адрес: гр. ***, ул.“***“ №28, офис 1, сумата
от 2930 лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на П. А. Н., с ЕГН **********, за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13