РЕШЕНИЕ
№ 861
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20215330202022 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №21-0333-000141/09.02.2021г.
на Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ-Стамболийски, с което на Т.
Й. Д., ЕГН:**********, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания - ГЛОБА в
размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание –
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в жалбата и в допълнително депозирана молба,
оспорва издаденото наказателно постановление /НП/ единствено в частта по
т.1 от постановлението, като възразява срещу така приетата от
административнонаказаващия орган фактическа обстановка, като оспорва и
размера на наложената глоба. Прави искане за отмяна на постановлението в
тази му част. При условията на алтернативност пледира за преквалифициране
на административното наказание и налагане на по-леко наказуема санкция. В
останалата му част постановлението не е обжалвано, поради което не
1
подлежи на разглеждане от съда по същество. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В молба-становище излага съображения за законосъобразност
на обжалвания административен акт и пледира за потвърждаване на НП.
Прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.01.2021г. в гр.Перущица на бул.“Иван Вазов“ №1 на около 200
метра от табелата, указваща началото на града, бил разположен полицейски
патрул с участието на свид. И. Д. Р. и неговия колега М., *** при ***, които
осъществявали контрол за спазване правилата за движение по пътищата. На
същата дата около 08:29 часа към населеното място, в посока север-юг, се
приближил лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ ***, управляван от Т. Й.
Д.. След като влязъл в гр.Перущица на бул.“Иван Вазов“ срещу Стопанския
двор №1, било установено чрез автоматизирано техническо средство TFRM1-
530, че автомобилът се движи в населеното място със скорост от 109 км/ч,
въпреки максимално разрешената скорост за населено място – 50 км/ч. Във
връзка с установеното от мобилната система бил изготвен снимков материал
– клип №18976/19.01.2021г. Установен бил собственикът на лекия автомобил
Ц.С.Д., който в попълнена от него декларация по чл.188 от ЗДвП, посочил
като водач на МПС на процесната дата и час своята съпруга –
жалбоподателката Т.Д.. Полицейските служители установили още, че Д.
управлявала МПС с изтекъл на 26.09.2018г. СУМПС.
За така констатираното свид. Ю. съставил в присъствието на Т. Й. Д.
Акт за установяване на административно нарушение бланков
№855146/04.02.2021г. за извършени от нея административни нарушения на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. При предявяване на АУАН Д.
2
отбелязала, че няма възражения и подписала същия.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на Т.Д. на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.150А, ал.1
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и
от гласните доказателства – изцяло от показанията на свид.И. Д. Р.
/актосъставител/, които съдът кредитира като обективни, последователни и
кореспондиращи помежду си.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Установената в хода на настоящото производство фактическа
обстановка и събраният доказателствен материал потвърждават осъществен
от страна на Т.Д. от обективна и субективна страна състав на
административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушената
в случая разпоредба регламентира ясно и точно максимално разрешената
скорост на движение в населено място, извън населено място, по магистрала и
скоростен път за различните категории ППС, като за такива от категория В,
към която попада управляваното от жалбоподателката МПС, максимално
разрешената скорост в населено място е 50 км/ч. По делото се доказва, че
действително на 19.01.2021г. около 08:29 часа Д. е управлявала лек
автомобил „Тойота Корола“ с рег.№*** в гр. Перущица по бул. „Иван Вазов“
срещу Стопански двор №1 със скорост от 106 км/час. От тези факти може да
се заключи, че е осъществено управление на МПС с установената скорост от
106 км/ч, която е такава над законоустановената максимална скорост за
движение от 50 км/ч в градски условия, което се явява нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Следва изрично да се отбележи, че техническото средство е
отчело скорост от 109 км/ч, но в полза на водачът е била приспадната
техническата грешка от 3 %. Именно с оглед на това съдът счита за правилно
прието от актосъставителя и наказващия орган, че реално установената
скорост на движение е била 106 км/ч. От данните отразени в протокола за
3
използване на АТСС и от изложеното в хода на настоящото производство от
актосъставителя се установява, че нарушението е извършено в населено
място на посочения в АУАН и НП административен адрес. Свидетелят Ю. е
категоричен в показанията си, че служебният автомобил е бил разположен в
населеното място на повече от 200 метра от указателната табела за
начало/край на гр.Перущица, като позиционираното в него и използвано в
процесния ден техническото средство за измерване скоростта на движение е
било така настроено, че да засича скоростта на МПС в рамките на населеното
място /на около 50-60 от мястото на разположение на техническото средство/.
Ето защо съдът намира твърдението на жалбоподателката, че скоростта е
отчетена в извън населеното място за нейна защитна теза, още повече че
доказателства в тази насока не се представиха. Изводът за съставомерността
на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се обуславя и от доказателствената
сила на АУАН по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно който редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая санкционираното лице оспорва констатациите в АУАН,
но не ангажира доказателства, от които да следват изводи, различни от
направените в акта и в издаденото въз основа на него НП.
Предвид на това настоящият съдебен състав счита, че така установената
в АУАН и възприета и в НП фактическа обстановка, подкрепена от
показанията на актосъставителя, обосновава извод за виновно и
противоправно поведение от страна на Д..
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR-1M №530, което съгласно
заключението на приобщения по делото като писмено доказателство
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M от
18.09.2020г., процесното АТСС съответства на одобрения тип. Действително
в хода на настоящото производство, въпреки изричното разпореждане на
съда, не беше представено Удостоверение за одобрен тип на средството за
измерване скоростта на движение. Въпреки това, съдът приема, че
използваното към момента на нарушението АТСС съответства на одобрения
тип предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, съгласно
която, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип.
4
Спазено е и изричното изискване на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата за попълване на протокол съгласно приложението на Наредбата при
всяко използване на мобилно АТСС за контрол, каквото се явява процесното
техническо средство. Следва да се посочи, че липсата на снимка на
разположението на измервателния уред съгласно трайната практика на
Административен съд - Пловдив не представлява съществено нарушение, при
наличие на надлежно попълнен протокол по чл.10 от Наредбата, който
представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразността в
използването на АТСС. Именно в представения протокол по чл.10 се
съдържат и данните за дата и място за контрол /изрично е посочено, че
контролът се осъществява в населено място/, за наличието на общо
ограничение на скоростта /50 км/ч/, данни за режима на измерване и посока на
задействане, както и номер на служебния автомобил, начало и край на работа
и номера на първо и последно статично изображение.
При основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя,
правилно му е наложено наказание по реда на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда за водач, който превиши над 50 km/h разрешената
максимална скорост в населено място да му бъде наложено наказание глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се
увеличава с 50 лв. В случая на жалбоподателката е наложена глоба в размер
на 850 лв., който е неправилно определен и не отговаря на указаното в
приложената санкционна разпоредба. Установеното по разглеждания казус
превишение на скоростта е в размер на 56 км и поради това наложената на
нарушителя глоба следва да бъде в размер на 750 лв. Предвид на това,
обжалваното НП следва да бъде изменено, като наложената глоба в размер на
850 лв. бъде намалена на 750 лв. Подобно процедиране с изменение от съда на
наложения размер на санкцията е допустимо, предвид характера на
санкционната разпоредба, която е правилно определена, но предвижда
диапазон от различни по размер глоби в зависимост от конкретното
превишение над 50 км/ч.
По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от
страните, поради което съдът не следва да се произнася и по този въпрос.
5
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0333-000141/09.02.2021г. на
Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ-Стамболийски в санкционната
му част по т.1 от същото, с която на Т. Й. Д., ЕГН:**********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 850 /осемстотин и
петдесет/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 3 /три/
месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като намалява размера на
наложеното административно наказание – ГЛОБА от 850 /осемстотин и
петдесет/ лв. на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. и ПОТВЪРЖДАВА НП в
останалата му част по т.1 от същото.
ОБЯВЯВА за влязло в сила Наказателно постановление №21-0333-
000141/09.02.2021г. на Началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ-
Стамболийски в частта, с която на Т. Й. Д., ЕГН:**********, на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на
20 /двадесет/ лв. за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6