МОТИВИ
към присъда № 14 от 04.08.2020г. по НОХД №298/ 2020г. по описа на Кюстедилския окръжен съд
Производството е по реда на глава ХХVІІ НПК - “Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция”- чл. 370 и сл. НПК- чл. 371,
т.2 вр. чл.372, ал.4 вр. чл. 373, ал.2 и 3 НПК.
Обвинението срещу Х.Т.Г. *** е за извършване на престъпление от общ
характер по 199, ал.1, т. З, пр.2-ро
във вр. с чл. 198, ал. 1,пр.1-во във вр. с чл. 63, ал.1, т. 2 от НК. при
фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 02.02.2018г. около 22,30часа, макар и непълнолетен, можейки да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, в гр.Д., в къща,
находяща се на ул.“Р.К.“ № **, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 617,60 лева, от владението на А.В.М. с намерение противозаконно да ги присвои, като
е употребил за това сила и е
причинил средна телесна
повреда на пострадалата А.М., изразяваща се в разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Прокурорът поддържа обвинението
и изразява становище, че същото е
доказано. Пледира за налагане на
наказание ЛС в размер над минималния, предвиден в закона, което да се изтърпи ефективно.
Пострадалата А.В.М. е предявил
граждански иск за неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпените
болки и страдания в резултат от престъплението. Същата е конституирана
като граждански ищец в наказателния процес. Иска уважаване на
гражданския иск в пълен размер. По отношение на наказанието предоставя на съда.
Защитникът на подс.Г.- адв.Кр.Р. пледира за налагане на минималното предвидено
в закона наказание и съответно- редуцирането му с 1/3. Изразява се становище за
приложение на чл.66 от НК. По отношение
на граждансикя иск се иска определяне на обезщетение по справедливост.
Подсъдимият Х.Т.Г. се признава
за виновен и признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт по реда на чл. 371 т.2 НПК. Същият заявява, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти,
изразява съжаление за стореното деяние и
моли за справедлива присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след като събра необходимите
доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след
обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на
чл.14, чл.303 и сл.от НПК, приема за установено следното:
по фактическата обстановка
Подс. Х.Т.Г.
е с ЕГН ЕГН-**********.***, с българско гражданство, живущ ***,
настоящ адрес *** дол, неженен, осъждан.
Подс. Г. е бил
неосъждан към м.02.2018 г. До произнасяне на настоящата присъда спрямо същия
е постановена още една влязла в сила присъда- със споразумение №
205/24.10.2018г. на ДнРС по НОХД № 872/2018г., в сила от 24.10.2018г. е осъден
за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 вр.ал.1 НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода" за срок от 4 месеца с приложение на чл.66 от НК.
На
02.02.2018 г. вечерта подс. Г. гостувал на свои познати в двора на имота на
адрес - ул."Р.К." № ** в гр.Дупница, където употребил доста алкохол. Оттам си тръгнал
видимо пиян и прибирайки се към дома
си, решил да влезе в къщата на адрес - ул.“Р.К.“ № **, за да търси там пари и други ценни вещи.
Към 22, 30 часа той влязъл през
прозорец до входната врата в къщата, находяща се на ул.“Р.К.“ № ** в гр.Д. и започнал да търси ценни вещи. Докато обвиняемият тършувал, в тази
къща се прибрала собственичката и обитателката й – св.А.М., която, виждайки Г. в къщата си, започнала да крещи -
„Помощ, помощ!“. Той я блъснал,
нанесъл й удари с ръце в областта на главата и тялото, както и порезни наранявания с нож в
областта на шията. След като я привел в безпомощно състояние, взел черната й кожена чанта с цип (която
носела на рамото си) с намиращите се в нея 200 лева; черен мобилен апарат м.
„Леново"; 2 броя ключодържатели (връзка
със секретни ключове); 1 брой дамски гащи; 1 брой слушалки; 1 малка метална ножичка; 6 броя химикалки; черен мобилен телефон м.
„Самсунг" ; 1 брой пакет с мокри кърпи и един бадж с червена текстилна връзка.
След като взел чантата с
горепосочените вещи, подс.Г. *** през прозореца, откъдето бил влязъл, и
побягнал към дома си на адрес - ул."К.П." № ** в
гр.Дупница. Близо до дома си захвърлил чантата с повечето от горепосочените
вещи, като задържал за себе си мобилните телефони и 200лева.
След като обвиняемият напуснал
дома й, св. А.М. успяла да се свърже с тел. 112, съобщила за нападението над нея и скоро
след извършени издирвателни
мероприятия служителите на МВР задържали Г..
От
назначената по делото комплексна СМЕ, изготвена от в.л. д-р Л. и д-р С.- л.14, т.III от
делото, се установява, че вследствие на насените удари от страна на подсъдимия,
пострадалата М. е претърпяла следните травматични увреждания:………………………………………………………
……………………………………………………
…………………………………………………..
Същата е получила и трите
малки повърхностни порезни рани по лявата повърхност на шията, представляващи
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Срокът за възстановяване
на посочените увреждания е продължителен- над 6 месеца.
По време на деянието- 02.02.2018г.
подс. Г. е бил непълнолетен. Според съдебно-психологическа експертиза,
изготвена от в.л. пс. Е.В.- т.I, л.73 същият е със запазена годност да участва във фазите на наказателния процес и гореописаното негово деяние
не е извършено по лекомислени подбуди, а е изцяло съзнателно мотивирано,
подредено и организирано.
От заключението на изготвената съдебнооценителна експертиза, изготвена от
в.л. Р.Х.- л.116,, т.3 от ДП е видно, че
общата стойност на отнетите е 617,60 лева, а именно: 200
лева; черен мобилен апарат марка „Леново"- 160 лева ; два броя
ключодържатели - 30 лева; 1
брой дамски гащи- 5,00 лева; 1
брой кожена малка чанта с цип- 40 лева; 1 брой слушалки- 6
лева; 1 брой малка метална ножичка- 4 лева; 6 броя
химикалки, всеки от които на стойност 1,50 лева; черен мобилен телефон
м. „Самсунг" на стойност 150 лева; един брой пакет с
мокри кърпи на стойност 0,80 лева; един бадж на стойност 12,80 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от направеното от подсъдимия Г. признание на
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт пред КнОС, което се подкрепя от следните
доказателства, събрани на досъдебното производство: от протокола за оглед на
местопроизшествие от 03.02.2018 г. – л.3, т.I от ДП; протокол за освидетелстване на лице от същата
дата и фотоалбум, протоколи за доброволно предаване- 2 бр.; от протокола за
разпит на обв.Г. пред съдия от ДнРС по реда на чл.222 НПК- л.43,т.I ДП, протоколите за разпит пред
следовател на св. О.Н., т.III,
на св. Ал.М.- л.8, т.II, на св. В.М.- л.14, т. II, от приложената по делото медицинска документация относно здравословното
състояние на св. М., посочените по- горе съдебно психиатрична експертиза на
в.л. пс. В., на КСМЕ на в.л. д-р Л. и д-р С. и съдебно оценителна експертиза на в.л.Р.Христова, от
справките и бюлетините за съдимост на Г., всички прочетени и приобщени към
доказателствения материал.
КнОС кредитира показанията
на посочените свидетели и ги намира за
последователни, единни и безпротиворечиви. Тези свидетели са разпитани
подробно, като са предали възприятията си от случката достоверно и
последователно. Независимо от факта, че
св. А.М. е била потърпевша, доколкото е бил обект на физическа
саморазправа, съдът не намира основание да ги приеме за пристрастни или
преднамерени. Независимо от нанесената й мозъчна травма същата е със съхранена
свидетелска годност; поведението й е било последователно и съответно на ситуацията на заплаха и
застрашеност, не е налице изопачено възприемане на обстановката. Показанията й
са последователни, безпротиворечиви и логични; същата подробно и последователно
предава възприятията си относно начина на протичане на случката и доколкото съдът няма основание да се
съмнява в нейната обективност, ги
включва в доказателствената маса. Те са логични и достоверни, още повече че те
изцяло кореспондират и с обясненията на самия подсъдим пред съдия по реда
на чл.222 НПК относно времето, мястото и
механизма на претърпяното увреждане, мястото на нанасяне на удари в областта
на главата на пострадалата, вземането на вещите и последващото й
оттегляне. Последователни и обективни са и показанията на в. В.М., дъщеря
на пострадалата, на която същата е
съобщила за случая и която има
непосредствени възприятия относно възстановителния процес на пострадалата. Посочените свидетелски показания са вътрешно
безпротиворечиви, добросъвестни и достоверни,
няма основания за отхвърлянето им и се включват от съда в
доказателствения материал.
В него се включват и
посочената вече обективна и компетентна СПЕ относно възможността подс. Г. да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си; както
съдебно оценителната експертиза на в.л. Христова относно стойността на отнетите
вещи, КСМЕ на в.л. д-р Л. и д-р С. относно механизма на уврежданията
на пострадалата М. и продължителността на възстановителния процес, както и
справките за правното положение на подс.Г..
Няма основания и за отхвърляне
на обясненията на подсъдимия от ДП, дадени
по реда на чл.222 НПК пред съдия
от КОС. Съдът се съобрази при преценката им с двоякия им характер- от една
страна като израз на защитната позиция на подсъдимия, а от друга- като
доказателствено средство по смисъла на
чл.115 НПК. Доколкото същите се
потвърждават в отделните им части- относно мястото, начина и средството за
отнемането на вещите- от пок. на св.А.М., относно механизма на увреждането- от
КСМЕ, КОС им дава вяра и ги включва в
доказателствената съвкупност, като ги разглежда като пряко годно
доказателствено средство.
Тази фактическа обстановка е
приета и от КОП в обвинителния акт, не се оспорва от подсъдимия, който и по
реда на чл. 371, т.2 НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обв. акт и е съгласен да не се
събират доказателства по тези факти.
по
правната квалификация
С деянието си подс. Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер по чл. 199, ал.1, т.3,
пр.2 вр.чл. 198, ал.1 вр. чл. 63, ал.1,
т.2 НК.
Грабежът представлява сложно
съставно престъпление, включващо два акта, които са взаимно свързани,
осъществени въз основа на едно решение и насочени към една обща цел. Единият
акт на изпълнителното деяние се изразява в употребата на сила или заплашване
(физическа или психическа принуда), а другият акт- в отнемането на вещта.
От обективна страна на
датата 02.02.2018 г. в гр.Кюстендил подс.Г. е отнел чужди движими вещи от
владението на собственика св. А.М. (т.е.налице е прекъсване на фактическата
власт на последната и установяване на трайна такава от страна на подсъдимия). Предмет на отнемането
са движими вещи– пари и други предмети, описани подробно по- горе на обща
стойност 617, 60 лева. Същото е извършено по неправомерен начин, без да е налице съгласие на собственика на вещта.
Г. е установил трайно фактическо владение върху тях, като същите са преминали
от патримониума на пострадалата в този на подсъдимия. Отнемането е извършено от
него с намерение вещите да бъдат противозаконно присвоени, свидетелство за
което е и поведението на подсъдимия- същият заедно с тях е напуснал района на
произшествието, захвърлил е част от вещите е парите и мобилните телефони е
задържал в себе си.
Налице е и вторият акт –
принудата, която е налице и в първата й форма- физическа, доколкото същата е
средство за установяване на владението на отнетата вещ. Безспорно Г. е упражнил
сила, като неколкократно е нанесъл удари в областта на главата и тялото на
пострадалата, както и порезни наранявания в областта на шията. Силата се
изразява във физическото въздействие
върху личността на пострадалата и е използвана като начин за осъществяване на
изпълнителното деяние. Налице е връзка и
близост между употребената сила и отнемането на вещта от владението на пострадалия
с намерението да бъде присвоена, като действията на извършителя са съединени с
връзката на фактическото единство, основано на посочената цел. По този начин
чрез употребата на сила, която е употребил, за да парира всякаква съпротива у
пострадалия, подсъдимият е отнел вещта и е успял да установи своя трайна
фактическа власт върху нея.
От субективна страна
деянието е извършено при проявна форма на вината-пряк умисъл. Престъпният
умисъл е формиран предварително в
съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка- тъмна част на
нощта, сама жена, липса на други лица, внезапност на нападението. Подсъдимият
много добре е осъзнавал, че чрез употребата на принуда установява своя трайна фактическа власт върху вещта. Г. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си- неговата противоправност,
запретеност и наказуемост. Знаел е, че посредством употребата на сила спрямо
пострадалата лесно ще се сломи съпротивата й, а и ще си осигури време за
безпрепятствено оттегляне, за да не му се попречи на отнемането на предмета на
деянието и установяване на трайна фактическа власт върху същия. Съзнавал е
общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност и е желаел тяхното настъпване. Същият много добре е знаел, че употребява сила като начин за отнемане
на чуждата вещ и намерението му е било противозаконно да я
присвои, като е искал да бъдат осъществени признаците на престъпния състав.
Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на негативния
резултат, искайки и насочвайки всичките
си усилия за неговото настъпване.
Деянието на Г.
се явява извършено в условията на квалифицирания състав на чл. 199, ал.1, т.3,
пр.2 НК. Налице е квалифициращ белег, тъй като грабежът е придружен с нанесена
на пострадалото лице средна телесна повреда. Претърпяната тежка черепномозъчна
травма по своя медикобиологичен признак представлява разстройство на здравето,
временно опасно за живота и има характер на средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 от НК,
съобразно указанията на ВС, изложени в т. 10 на ППВС № 3 от 27.11.1979 г.
По време на
извършване на деянието подс. Г. е бил непълнолетен, но независимо от това е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Съобразявайки гореизложеното,
КнОС призна подс. Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 НК вр.чл. 198, ал.1
вр. 63, ал.1, т.2 НК.
по наказанието
При определяне вида и
размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК, както и особените правила за непълнолетните по чл.63, ал.1, т.2 НК..
Степента на обществена
опасност на деянието e висока. Засегнати са обществени
отношения, които осигуряват неприкосновеността и защитата на частната
собственост, а същевременно са свързани и със защитата личността и
неприкосновеността на гражданите.
Степента на обществена
опасност на подсъдимия Г. е относително висока предвид факта, че е бил
неосъждан към датата на деянието, но същевременно спрямо същия е налице още една влязла в сила присъда за престъпление по чл.129, ал.2 НК, като това деяние е в съвкупност с настоящето деяние.
Причините за извършване
на деянието се коренят в ниската правна култура
на подсъдимия в желанието му да се облагодетелства противозаконно за
чужда сметка, в неуважението към личността
на другите граждани, собствеността и труда. Мотивите са били користни-
бързо и лесно набавяне на допълнителни вещи, без да полага труд за това.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство КОС отчита
чистото съдебно минало на подсъдимия към датата на деянието, сравнително ниския
размер на отнетите вещи и направеното самопризнание още в началото на
разследването, с което подс. Г. в значителна степен е улеснил неговото
разкриване и по този начин не е създавал пречки пред разследващите органи. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и наличието на друго
осъждане, поради което наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства.
При
индивидуализация на наказанието и доколкото съдебното производство протече
съгласно диференцираната процедура по
чл. 371, т. 2 от НПК, съгласно разп. на чл. 373, ал.2 НПК съдът счете,
че наказанието следва да определи при усл. на чл. 58А, ал.1 НК. Същевременно
при определянето му се взеха предвид и особените правила за непълнолетните,
респ. редукцията по чл.63 от НК. За
деянието по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 НК вр. чл.63, ал.1, т.2 НК минималното наказание,
предвидено в посочения текст, е ЛС за срок до 5 години. Като съобрази превеса
на посочените по- горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете, че
на подс.Г. следва да се наложи наказание ЛС за срок от 2 години. Същото на осн. 58А, ал.1 НК се намалява с 1/3, т.е.
с 2 години, или се определя окончателен размер на наказанието – лишаване от
свобода за срок от 1 година и 4 месеца.
Този размер на
наказанието е достатъчен за постигане
целите на специалната и общата превенция
и преди всичко за осигуряване поправително-възпитателното въздействие на
наказателната репресия.
При обсъждане на начина
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, КнОС счита, че в случая са налице основанията
по чл.66, ал.1 вр. чл.66 от НК за
отлагане на изтърпяване на наложеното наказание. Институтът на условното
осъждане се прилага по преценка на съда при наличие на предпоставките, визирани
в нея. В настоящия случай предпоставките в същата са налице, доколкото Г. към
датата на деянието е бил неосъждан и определеното от КнОС наказание не
надхвърля визирания в чл.66 от НК срок,
респ. налице са първите две предпоставки за прилагане на института на условното
осъждане. При преценка на третата предпоставка- за постигане целите
наказателната репресия, КОС счете, че и същата е налице. Г. към датата на
деянието е бил непълнолетен; не е бил
осъждан; не може да не се отчете тежката семейна среда, в която е израсъл- без
сериозен родителски надзор; у него не е налице трайно установен противообществен начин на живот и установени
престъпни навици; същевременно по делото се събраха данни, че понастоящем той
упражнява обществено полезен труд. Действително, същият е извършил в същия
период още едно деяние против личността, но понастоящем е навършил пълнолетие и
няма доказателства за други противообществени прояви. Ето защо КОС преценява,
че за постигане на индивидуалната превенция спрямо него, а също и на
генералната такава, е необходимо спрямо същия да се приложи разп. на чл.66 от НК. По този начин в най- пълна степен ще се постигнат и съответните положителни
промени в съзнанието на дееца, без да е
необходимо същият да бъде извеждан от обществото. Същевременно по този начин ще
се осъществи и генералната превенция- а
именно осъществяване на възпитателното въздействие на наказанието върху
останалите членове на обществото.
Доколкото настоящето
деяние, извършено на 02.02.2028 г. е в
съвкупност с присъдата по НОХД № 872/18
г. на ДнРС, извършено на 03.09.2017г., в сила от 24.10.2018 г., в случая следва
да се извърши групиране на двете наказания, доколкото е налице разп. на чл.25
от НК. Ето защо същата следва да се приложи и да се определи общо наказание
между двете присъди в размер на по- тежкото- това по настоящата присъда, а
именно ЛС в размер на 1 година и 4 месеца. Определеното общо наказание следва
да се отложи на осн. чл.69, ал.1 НК вр. чл.66, ал.1 НК- с изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Доколкото по настоящето дело Г. е бил задържан с МН „задържане под стража“,
по отношение на същия следва да се приложи и разпоредбата на чл.59, ал.1 НК,
като се приспадне времето на задържането, считано от 03.02.2018 г. до
20.06.2018 г. включително..
Същевременно КОС не наложи
предвиденото в чл. 199, ал.1 НК
алтернативното наказание “конфискация до ½ на имуществото” за Г. предвид липсата на доказателства за
наличие на недвижими имоти и движими вещи- МПС .
по
гражданския иск
Предявеният граждански иск
намира своето правно основание в разп.
на чл.45 ЗЗД, доколкото гражданската ищца А.В.М. е претърпяла неимуществени
вреди в резултат на деянието и несъмнено
е от кръга на лицата, имащи право да търсят обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от извършеното от подсъдимия престъпление. За репарирането на вредите пострадалата е предявила граждански иск в
размер на 10 000 лева.
Безспорно в случая са налице
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане и подс. Г. е длъжен
да репарира виновно причинените й вреди. Пострадалата е претърпяла средно телесно увреждане, което е
нарушило нейния телесен интегритет и неприкосновеност; причинени са й вреди от
неимуществен характер, които се
изразяват в понесените болки и страдания
за един период в рамките на около 6 месеца. Претърпяната тежка черпномозъчна
травма е поставила в непосредствена опасност живота й;наложила е медицинска интервенция (операция) поради
увреденото й общо състояние. Възстановителният период е бил продължителен и
мъчителен; било е необходимо същата да спазва хигиенен диетичен режим;
медикаментозното лечение е продължило в
рамките на 6 месеца; отшумяването на симптомите е било бавно и съпроводено с
множество неудобства; същата не е била работоспособна в рамките на около
година; и продължава да използвала болкоуспокоителни лекарства. Вредите й се
изразяват в този период от време в
изпитваните неудобства, понесените
болки и страдания, затруднения
от битово естество и ограничения
в общуването.
В заключение КнОС намира, че
несъмнено пострадалата е търпяла и
продължава да търпи болки и страдания в резултат от понесеното увреждане,
поради което гражданския иск е основателен и доказан (срвн. показанията на св.
В.М. в тази насока).
При определяне на размерите на
обезщетенията КнОС, съобразявайки се с
разп. на чл. 52 ЗЗД, със степента на
увреждането и продължителността на възстановителния процес, счете, че
предявеният иск в размер на 10 000 лева
следва да уважи в пълния претендиран размер. Посочената сума се присъжда ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
по веществените доказателства, държавни такси
и разноски
Кюстендилският окръжен съд се произнесе с присъдата и относно веществените
доказателства съобразно характера им, както следва:
Съдът постанови отнемане в полза на държавата и съответно- унищожаване на следните веществени доказателства:
1 бр. прозрачен
полиетиленов плик, съдържащ 1 бр. долно дамско бельо (гащи), с основен сив
цвят, запечатан с лепенка и подписан;
1 бр. хартиен плик, съдържащ част от бяла
връзка от халат, напоена с червено вещество, запечатан и подписан;
1 бр. хартиен плик, съдържащ червено
вещество иззето на стерилна марля, запечатан и подписан;
1 бр. хартиен плик, съдържащ червена
течност иззета на стерилна марля, запечатан и подписан;
1 бр. прозрачен полиетиленов плик,
съдържащ 1 бр. клещи с черни дръжки, запечатан и подписан
1 бр. прозрачен стъклен буркан със
златиста капачка, съдържащ иззети одорологични среди с пет броя стерилни
абсорбанти срещу входната врата на къщата, запечатан и подписан;
1 бр. бял хартиен плик, съдържащ 1 бр. метално острие от кухненски нож, зелено
на цвят, запечатан и подписан;
1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
1 бр. черно-зелена пластмасова дръжка от кухненски нож, запечатан и
подписан;
1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
биологичен материал – нокти и поднокътно
вещество от лява ръка, запечатан и
подписан;
1 бр. бял хартиен плик, съдържащ
биологичен материал – нокти и поднокътно
вещество от дясна ръка, запечатан и
подписан.
По отношение на вещественото
доказателство- 1 бр. бял бяла найлонова торба, съдържаща маратонки марка
„Ранърс“, червени на цвят, предадени с протокол за доброволно предаване на
03.02.2018 г., съдът постанови връщане на подс.
Г. след влизане на присъдата в сила.
При усл. на чл.189, ал.3 НПК
Г. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОП- Кюстендил- 586, 50 лева, представляваща разходи за експертизи и вещи
лица, по сметка на ОД на МВР- 164, 22 лева също разходи за експертизи, по
сметка на КОС- 400 лева държавна такса за уважения граждански иск, както и
същият следва да заплати разноските на гражданската ищца М. в размер на 830 лева.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ- ДОКЛАДЧИК :