РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500151 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 от ГПК.
С решение №14/21.05.2021 год. по в.гр.д.№151/2021 год. по описа на
Бургаския апелативен съд е ОТМЕНЕНО решение № 436/23.12.2020 год. по
гр.д.№ 1632/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения иск от Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. Б., ул. „И. В.“ № **, чрез адв. Р.Д. и адв.
М.Т. от АК- Б., срещу И. П. Г., ЕГН**********, с адрес гр. Б., ул. „В.“ № *, за
осъждане на ответницата да заплати на ищците на основание чл.190, ал.2 от
ЗЗД сумата от 9769,64 евро /девет хиляди седемстотин шестдесет и девет
евро и шестдесет и четири евроцента/, представляваща разликата между
заплатената от тях цена по нотариален акт № ** по нотариално дело № ** от
**.**.**** г. за покупко-продажба на сграда с идентификатор 07079.660.287.1
по КККР на гр. Б. и реално дължимата цена, и са осъдени Щ. Р. Т. и К. Н. Т.,
да заплатят на И. П. Г. сумата от 2800 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски, като ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ Е
1
ПОСТАНОВЕНО:
ОСЪЖДА на осн. чл.190, ал.2 от ЗЗД, И. П. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. Б., ул. „В.“ № * да заплати на Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. Б., ул. „И. В.“ № **, сумата от 9769,64
евро /девет хиляди седемстотин шестдесет и девет евро и шестдесет и четири
евроцента/ , представляваща сумата, с която се намалява цената от общо 25
000 евро платена от Щ. Р. Т., ЕГН ********** по време на брака и с К. Н. Т.,
ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Б., ул. „И. В.“ № ** на И. П. Г.,
ЕГН**********, с адрес гр. Б. ул. „В.“ № * за покупко-продажбата
обективирана в нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, дело № **/**.**.****
год. на нотариус № *** на НК.
ПОТВЪРДЕНО е решение № 436/23.12.2020 год. по гр.д.№ 1632/2019
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪДЕНА е И. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „В.“ № * да
заплати на Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. Б., ул. „И. В.“ № ** направени по делото разноски за двете
инстанции съобразно уважената част от исковата претенция в размер на общо
2836 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и шест лева/.
ОСЪДЕНА е Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. Б., ул. „И. В.“ № ** да заплатят на И. П. Г., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ул. „В.“ № * направени по делото разноски за
двете инстанции съобразно отхвърлената част от исковата претенция в размер
на общо 2055 лв. /две хиляди и петдесет и пет лева/.
В срока по чл.250, ал.1 от ГПК е подадена молба по чл.250 от ГПК ,
от Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр. Б., ул. „И. В.“ № **, чрез процесуални представители адв. М. Т. и адв. Р.
Д., за допълване на постановеното решение в осъдителната му част с
присъждане на законната лихва върху присъдената с въззивното
решение главница. Твърди се, че претенцията за законна лихва е била
заявена като евентуален иск и с нея въззивният съд е бил редовно сезиран,
поради което са налице условията за произнасяне на въззивния съд по тази
претенция, респ. - за допълване на постановеното решение по начина поискан
2
от молителите.
В дадения срок е постъпил отговор по молбата от насрещната страна
И. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „В.“ № *, чрез процесуален
представител адв. С. А., в която са изложени съобразения за нейната
неоснователност, направено е искане за отхвърляне на молбата по чл. 250 от
ГПК поради липсата на предпоставки за допълване на решението на
въззивния съд.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изразените
становища, обстоятелствата по делото и като съобрази закона, намира
следното:
Както първоинстанционният окръжен съд, така и въззивният апелативен
съд са сезирани с осъдителен иск по чл. 190, ал. 2 от ЗЗД, предявен при
условията на субективно съединяване от двамата ищци срещу ответницата.
Противно на твърденията в молбата по чл. 250 от ГПК, не са били предявени
обективно съединени евентуални искове. Претенцията пред окръжния съд е
била заявена за главница общо в размер на 18 480 евро, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба -
25.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Искането за
присъждане върху главницата на законна лихва, считано от предявяване на
иска не е евентуален иск както считат молителите, а е акцесорна претенция
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, включена в предмета на исковата претенция и по нея
окръжният съд е бил надлежно сезиран за произнасяне. С решението
постановено по спора обаче, окръжният съд не се е произнесъл по заявената
като предмет на исковата претенция, акцесорна претенция за присъждане на
законна лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на
иска до окончателното заплащане на сумата. В срока по чл. 250 от ГПК
страните са можели да поискат допълване на решението на окръжния съд
в този смисъл. Такива действия не са предприети от страните в срока по чл.
250 от ГПК - липсва сезираща окръжния съд молба за произнасяне с
допълнително решение по въпроса за законната лихва.
Пред въззивния съд е обжалвано решението на окръжния съд, в което
липсва произнасяне по заявената с исковата молба акцесорна претенция за
3
законна лихва. Както е посочено и в мотивите към решението чието
допълване се иска, поради липсата на първоинстанционно произнасяне,
въззивният съд, който след частична отмяна на решението на окръжния съд е
уважил частично претенцията за главница, не би могъл да се произнесе за
дължимост на законната лихва за първи път. Тази претенция в случая се
явява извън възможния предмет на въззивно обжалване за ищците.
Въззивният съд би могъл да уважи претенцията за законна лихва само след
отмяна на отхвърлителен петитум на окръжния съд в този смисъл, какъвто в
решението на окръжния съд липсва. Ако въззивният съд се произнесе по
същество на акцесорната претенция за законна лихва, по която
първоинстанционният съд не се е произнесъл, решението му би било
недопустимо и би подлежало на обезсилване от горната инстанция. В този
смисъл са Решение № 285 от 5.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.
о., ТК, Решение № 279 от 3.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 944/2012 г., I т. о., ТК
и др.
Предвид горното, молбата като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, подадена
от Щ. Р. Т., ЕГН ********** и К. Н. Т., ЕГН **********, и двамата с адрес
гр. Б., ул. „И. В.“ № **, чрез процесуални представители адв. М. Т. и адв. Р.
Д., за допълване на решение № 14/21.05.2021 год. по в.гр.д. № 151/2021 год.
по описа на Бургаския апелативен съд в осъдителната му част, с
присъждане на законната лихва върху присъдената с въззивното
решение главница, считано от предявяване на иска, до окончателното
изплащане на главницата.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5