Определение по дело №1917/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1800
Дата: 16 септември 2019 г.
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева
Дело: 20195300501917
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 1800

 

                                                                                                                                              16.09.2019г, гр.Пловдив           

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       мл.с.Св.Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д. 1917/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Делото е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 24500/ 15.08.2019г. по описа на ПОС от Ц.П.Е. *** чрез Д.Т.Г., Н.Г.М. *** и Съба П. И. от с.***, ул.***** против Определение № 8407/ 26.07.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 6590/ 2019г. по описа на ПРС- ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателите и прекратено производството по делото. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

                        Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на частните жалбоподатели, намери следното:

                        Подадената частна жалба изхожда от надлежни страни, като ищци по предявената пред районния съд искова молба, предмет на обжалваното определение за нейното връщане. За обжалваното определение е върната редовно оформена разписка за получаване само за жалбоподателката С. П. И.с дата на получаване 01.08.2019г., като по отношение на останалите двама жалбоподатели не са налице данни за получаване на съобщението за връщане на исковата молба, поради което срокът за тях се счита да не е започнал да тече. С оглед на това подадената по пощата с дата на пощенско клеймо 08.08.2019г. частна въззивна жалба се явява едноседмичния преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК и като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Жалбоподателите като ищци в първоинстанционното производство с исковата си молба от 23.04.2019г. са предявили осъдителни искове по чл.108 ЗС против три физически лица / Т. В. Ц. и А. С. Ц. и двамата от гр*** и Д.В.Р., ул.**** №**/ и две юридически лица / Агрокомерс – 98 кооперация-гр.Хисаря и Агромакс ЕЪР ЕООД-с.Старосел/.

                        В производство по проверка редовността на исковата молба по чл.129, ал.1 и сл. ГПК районният съд е постановил две последователни разпореждания от 24.04.2019г. и 14.05.2019г. в които подробно мотивирано е дал указания за изправяне на констатирани нередовности на исковата молба,  вкл. след изпълнението на които е и изрично указано вписване на исковата молба в даден двуседмичен срок от получаване на разпорежданията от ответниците.  С обжалваното определение от 26.07.2019г. районният съд е отчел непълно изпълнение указанията на съда за изправяне нередовностите на исковата молба, вкл. относно изричното указание за вписване на исковата молба, както и изтичане на срока за изправяне на тези нередовности, считано от  момента на получаване на съобщенията от страна на всеки от ищците за второто разпореждане на съда от 14.05.2019г., въз основа на които констатации е постановено връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и прекратяване на производството по делото.

                        С настоящата частна жалба жалбоподателите-ищци формулират доводи по повод указанията на съда за вписване на исковата молба , в каквато насока заявяват твърдението, че исковата молба като редовна е била вписана на 16.07.2019г., въз основа на което формулират довода, че съдът не е дал срок за вписване на исковата молба, какъвто срок бил и недопустим, позовавайки се на т.1 от ТР №3/2009г. на ОСГК на ВКС.

                        Видно от материалите по комплектованото първоинстанционно дело не се налага извод за доказаност на заявеното с частната жалба твърдение за представен екземпляр от редовна искова молба с данни за нейното вписване на основание чл.114 ЗС; налице е изрично указание с постановеното разпореждане на съда от 14.05.2019г. за вписване на исковата молба с определен двуседмичен срок от получаване на разпореждането, в който срок, вкл. за последно получилия съобщението за разпореждането / Ц.  Е./, се е явил изтекъл на 12.07.2019г. Така изричното указание на съда за вписване на исковата молба не се явява изпълнено. 

                        Неоснователно се намира извършеното от жалбоподателите частичното позоваване на т.1 от ТР №3/ 19.07.2010г. на ВКС по тълк.д.№3/2009г. на ОСГК . Това се намира да е така, тъй като независимо, че с тълкувателното решение се приема изискването за вписване на исковата молба на основание чл.114, б.“в“ във вр. с чл.112, б.“з“ ЗС не изисква представяне на исковата молба на вписан екземпляр от нея / т.1/, както и че това не е пречка за възникване на валидно процесуално правоотношение и постановяване на валиден съдебен акт / т.2/, то с оглед действието на правилата за проверка на исковата молба по чл.127 във връзка с необходимите приложения по чл.128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл.7, ал.1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл.114 ЗС, е основание за нейното връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК / т.3 от ТР/.  Мотивите за приложението на правната последица по чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба се свързват с неизпълнение от страна на ищците на допълнителните изисквания, наложени от предприетата от тях искова съдебна защита на определен вид субективни права, установени с материалния закон, който ги урежда, което неизпълнение се приравнява по последици с неизпълнението на изискванията за редовност на исковата молба предвид целите на гражданския процес: яснота за заявените в съдилищата искови молби, подлежащи на вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, с оглед защитата и на обществения интерес при засиления граждански оборот на сделките с вещни права.

             По така изложените съображения не се намира да е приложена необосновано и недопустимо правната последица на разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК за връщане на исковата молба поради неизпълнение в срок на изричното указание на съда за вписване на исковата молба, съответно представяне на вписан екземпляр от нея по делото.

            Въз основа на горното, въззивният съд

 

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е Л  И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх.№ 24500/ 15.08.2019г. по описа на ПОС от Ц.П.Е. *** чрез Д.Т.Г., Н.Г.М. *** и Съба П. И. от с.****, ул. **, №** против Определение № 8407/ 26.07.2019г. постановено по ч.гр.д.№ 6590/ 2019г. по описа на ПРС- ІІІ гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателите и прекратено производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на съобщението за него пред ВКС на РБ.

 

          Председател:                                               Членове: