О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в закрито
заседание на шестнадесети април
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията Алексиева гр. дело №
4968 по описа
за 2021 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по искова молба подадена от В.К.П., С.И.П. и Е.И.С. срещу
К.Й.Н., с която предявяват искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК за
установяване недължимост спрямо ответника на сумата от 65 700 лв.,
непогасени суми по главница по договорна ипотека, учредена с нотариален акт №
56, дело № 51/2018 г. на Нотариус с рег.
№ 239 на НК, с район на действие-РС Самоков, ведно със законната лихва от
14.03.2019 г. до изплащане на вземането, на сумата от 9396 лв.-договорна лихва
за периода от 01.09.2018 г.-28.02.2019 г., на сумата от 4659,60 лв. разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист на 10.07.2019 г. по гр.д. №
14981/2019 г. по описа на СРС, 142 състав.
В
исковата молба ищците твърдят, че с процесния изпълнителен лист са осъдени да
заплатят солидарно на ответника посочените по-горе суми. Твърдят, че въз основа
на изпълнителния лист срещу тях е образувано изпълнително дело №
201979304006617 по описа на ЧСИ Н.Д.с рег. № 793 на КЧСИ, район на
действие-Софийски окръжен съд. Ищците твърдят, че не са получили покана за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело. Твърдят, че същата им е връчена
нередовно по реда на чл.47 ГПК, поради което са пропуснали срока за подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, поради което за ищците се поражда правен интерес
да сезират съда с настоящата искова молба.
По
същество излагат твърдения за недължимост на сумите с твърдението, че ищците не
са поръчители на заемателя Р.А.А.. Поддържа се, че в заповедното производство
на основание чл.417, т.2 от ГПК не може да се издава заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист срещу лица, които са дали своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на дълга, каквито се явяват ищците. Твърди
се, че тези лица, по волята на кредитора могат да придобият качеството на
длъжници едва в изпълнителното производство, ако принудителното изпълнение бъде
насочено срещу вещта, която са дали в залог или ипотека. Твърди се, че ищците
не са длъжници по договора за заем, а са страни по ипотечния договор, т.е.
трети лица, които са учредили ипотека за обезпечаване на чужд дълг.
При тези фактически твърдения, настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове са процесуално недопустими, поради което и
на основание чл.130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството
по делото прекратено.
От изложените в исковата молба
факти става ясно, че в рамките на заповедно производство по ч.гр.д.
№ 14981/2019 г. по описа на СРС, 142 състав, ответникът е упражнил съдебно правото си на
вземане срещу ищците, произтичащо от договор за паричен заем от
11.04.2018 г. за сумата от 65 700 лв. предоставена на заемателя Р.А.А.-Я.,
който заем е обезпечен с учредена договорна ипотека с нотариален акт № 56, дело
№ 51/11.04.2018 г. на нотариус, с район на действие РС-Самоков, вписан под №
239 на НК върху имот съсобствен на ищците.
Установява
се, че ищците не са подали възражение по чл. 414 ГПК, с оглед нередовното им връчване на покана за
доброволно изпълнение и съответно издадената заповед по чл.417 ГПК, с която е
допуснато и незабавно изпълнение, следователно издадената заповед се е
стабилизирала, влязла в сила.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава
право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно
значение за неговото съществуване.
Исковете са процесуално недопустими,
тъй като ищците-длъжници се позовават не на новонастъпили след влизане в сила
на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 от ГПК факти, а на аргументи и факти, които са им били известни към момента на
издаване на заповедта, а именно, че не са длъжници по договора за заем, а са
страни по ипотечния договор.
След изтичане на срока по чл.414
от ГПК, издадената заповед по чл.417 от ГПК е влязла в сила и установяването на
недължимост на сумите, предмет на издадената заповед на обстоятелства, които са
били известни на ищците към този момент, е недопустимо и ищците на биха могли да санират
този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече установените с влязлата в сила
заповед дължими суми.
Всички възражения срещу
недължимостта на сумите, които са били известни и са могли да бъдат заявените
от длъжниците-ищци в срока по чл.414 от ГПК, са преклудирани.
Съгласно постановките на т. 11.б и т. 11.в от ТР № 4/14 г. по
тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл. 422 ГПК е допустимо
да се противопоставят срещу претендираното вземане всички възражения, които
биха довели до отхвърлянето на иска, в това число и за недействителност на
основанието, от което произтича вземането. Тези възражения по общото правило на
чл. 133 ГПК се преклудират с подаването на отговора на исковата молба, освен
ако не се основават на по-късно възникнал факт /т. 4 от ТР № 1/13 г. по тълк.
д. № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/, в който случай преклузията настъпва с приключването
на съответното открито заседание, към датата на което страната е била узнала за
новото обстоятелство и би могла да направи основаното на него свое възражение /Решение
№ 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г. о./. Съобразно
приетото в Решение № 380/15.10.12 г. по гр. д. № 1015/11 г. на ВКС, четвърто г.
о. непредявените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на
съдебното решение, както и ако са били предявени. Относно връзката на
обусловеност между настъпила в едно производство преклузия на възражение спрямо
предявен на същото основание отделен иск също е налице задължителна съдебна
практика - решение № 198/10.08.15 г. по гр. д. № 5252/14 г. на ВКС, четвърто г.
о., с което се приема, че "когато по предявен ревандикационен иск
ответникът е направил възражение, че е придобил имота по сделка, преклудираните
в първото заседание по делото реплики за недействителност на сделката не може
да бъдат предявени по-късно с иск в отделно производство. Постановеното решение
по такъв иск е недопустимо.". Допълнителен аргумент в тази насока
представляват и принципните постановки на ТР № 5/14.11.12 г. по тълк. д. № 5/12
г. на ОСГТК на ВКС за недопустимост на воденето на отделен иск за оспорване
истинността на документ, при пропуснат срок за оспорването му във висящ исков
процес, доколкото допустимостта на иска по настоящото производство от гледна
точка на правен интерес е обоснован със съображения за наличие на възникналия
правен спор по исковото производство по чл. 422 ГПК. В същото тълкувателно
решение се посочва, че процесуалните преклузии имат и извънпроцесуален ефект,
който настъпва без оглед влизането в сила на съдебното решение по делото, в
което е настъпила преклузията.
Все в този смисъл и Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
С оглед твърденията на ищците, че
на същите не е връчен редовно препис от издадената заповед, в резултат на което
са били лишени от възможността да я оспорят чрез възражение по реда на чл.414
от ГПК, то техният ред за защита не е исково производство с предявяването на
отрицателен установител иск, а възражение пред въззивния съд по реда на чл. 423,
ал.1, т.1 от ГПК, съобразно която норма в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори
вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за
изпълнение не му е била връчена надлежно.
С оглед на обстоятелството, че
предявените искове се явяват недопустими, то и искането за тяхното обезпечаване
чрез спиране на принудителното изпълнение се явява неоснователно и като такова
следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горните съображения и на основание чл.130 ГПК Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба, подадена
от В.К.П., С.И.П. и Е.И.С. срещу К.Й.Н., с която предявяват искове с правно
основание чл.439, ал.1 ГПК за установяване недължимост спрямо ответника на
сумата от 65 700 лв., непогасени суми по главница по договорна ипотека,
учредена с нотариален акт № 56, дело № 51/2018 г. на Нотариус с рег. № 239 на НК, с район на
действие-РС Самоков, ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. до изплащане на
вземането, на сумата от 9396 лв.-договорна лихва за периода от 01.09.2018
г.-28.02.2019 г., на сумата от 4659,60 лв. разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист на 10.07.2019 г. по гр.д. № 14981/2019 г. по описа на СРС,
142 състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 4968/21 г. по описа на
Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав като недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с
правно основание чл.389 ГПК, с която се иска допускане на обезпечение на така
предявените искове, чрез допускане на обезпечителна мярка: спиране на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 201979304006617 по описа на
ЧСИ Н.Д.с рег. № 793 на КЧСИ, район на действие-Софийски окръжен съд като
неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищците пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: