№ 77
гр. Варна, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110204896 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.58 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на ИВ. Н. АТ. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 21-0819-004574/04.11.2021 г./приложен оригинал/, издадено от
С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на
въззивницата за нарушения на чл.25 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 б.б от Закона за движението
по пътищата/ЗДвП/ са наложени административни наказания глоба в размер на 200
лева за първото нарушение и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца за второ нарушение.
В жалбата си А. посочва, че според нея наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, за което излага доводи и моли съда за отмяната му в
частта относно нарушението на чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП и отмяна на наложеното за
това нарушение наказание, а в условията на еветуалност намаляване на размера на
наложените наказания.
В съдебно заседание въззивницата, нередовно призована, не се явява, не се
представлява. Жалбоподателката не бе открита на посочения от нея адрес, поради
което на основание чл.61 ал.4 от ЗАНН бе даден ход на делото в нейно отсъствие.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Варна, редовно
призована, не се представлява в съдебно заседание. Преди съдебното заседание са
постъпили писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от директора А.М.
чрез главен юрисконсулт К.С.Л.-А., с които се моли да се даде ход на делото, излагат
се съображения по същество моли се съда да отхвърли въззивната жалба като
неоснователа, да потвърди наказателното постановление като правилно и
1
законосъобразно, да им присъди юрисконсултско възнаграждение и в случай, че уважи
жалбата да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 18.09.2021 г. около 05:40 часа жалбоподателката ИВ. Н. АТ. управлявала
собствения си лек автомобил Пежо 206 с рег.№ В 1232 РК по Аспарухов мост в посока
гр.Варна. Пътното платно било с две пътни ленти посока гр.Варна и А. се движела в
дясната пътна лента. Заедно с нея в автомобила пътувал и Р.Я.П.. Наближавайки
билото на моста А. решила да изпревари автобус, който се движел пред нея и навлязла
в лявата пътна лента. Но тогава в огледалото за обратно виждане видяла, че по същата
лента приближава автомобил с висока скорост и решила да се върне отново в дясната
лента за движение, за да не засече този автомобил. Тръгнала да се прибира в дясната
пътна лента, но тогава зад автобуса в тази лента се появил мотопед Пежо с рег.№ В
1056 Р, управляван от Д.И. Г., А. не преценила правилно разстоянието до него и с
дясната част на автомобила го блъснала. Мотопедът и Г. паднали на земята. А. спряла
автомобила, П. веднага слязъл от автомобила и отишъл при Г., след това там отишла и
А.. Предложили на Г. да извикат Пътна полиция и Бърза помощ, но той отказал. А. му
дала номера на мобилния си телефон, помогнали на Г. да запали мотопеда и всички
тръгнали от мястото на произшествието.
На 18.09.2021 г. дъщерята на Годподинов се обадил в Сектор Пътна полиция и
съобщила за инцидента.
На 18.09.2021 г. Г. след обяд се обадил по телефона на А., но не постигнали
съгласие за приключване на инцидента.
На 18.09.2021 г. в 18:25 часа Д. Г. посетил спешно отделение на МБАЛ Света
Анна-Варна АД, където бил прегледан и му бил издаден лист за преглед на пациент в
консултативно-диагностичния блок/спешно отделение № 5273/приложено незаверено
копие/ от с диагноза травма на гръден кош и глезени на двата крака след ПТП като
мотопедист. Били му направени рентгенови снимки и ехография на коремни органи,
като не били установени по-сериозни травматични увреждания.
На 20.09.2021 г. Д. Г. посетил Отделение Съдебна медицина при МБАЛ Света
Анна-Варна АД, където бил прегледан от д-р Е.И.Д. и му било издадено медицинско
удостоверение № 1044/приложено незаверено копие/ със заключение, че се касае за
контузия на гръден кош, контузия на лявата глезенна става, кръвонасядане и ожулване
в областта на гръдния кош, травматичен оток, кръвонасядане и ожулване в областта на
левия глезен, кръвонасядане по лявата длан, описаните травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 21.09.2021 г. Д. Г. подал до началника на Пътна полиция Варна жалба УРИ:
819000-47208/приложен оригинал/ за това, че на 18.09.2021 г. около 06:00 – 06:10 часа
е станало ПТП на Аспарухов мост посока центъра, като той управлявал мотопед с рег.
№ В 1056 и бил засечен и блъснат в страни от автомобил Пежо с рег.№ В 1232 РК.
Госпожата слезла от автомобила, написала ли телефона и номера на колата, казала, че
много бърза за работа и няма време за протоколи и да му се обади по-късно. Той не
звъннал на тел.112. След обяд се обадил на дадения му телефон, но не постигнали
съгласие.
На 15.10.2021 г. е снето обяснение от от Д. Г./приложено незаверено копие, в
което той твърди, че е бил блъснат отзад от автомобила и паднал на пътното платно,
2
мъж и жена му се притекли на помощ, бързали за работа и му оставили телефонен
номер, около 14 часа дъщеря му се обадила на Пътна полиция, около 17 часа се обадил
на дадения му номер и разбрал, че е бил подведен. Посетил Спешен център в 18:30
часа.
На 15.10.2021 г. е снето собственоръчно обяснение от от Р.Я.П./приложен
оригинал/, в което той посочва, че е бил в автомобила с И., движели се по Аспарухов
мост, един автобус искал да ги изпревари и И. се прибрала в лентата си, мотора се
появил непосредствено след автобуса и се блъснал в дясната част на автомобила. И.
спряла и слезли, оказал съдействие, поискал да извикат КАТ и бърза помощ, но другия
водач отказал, миришел на алкохол, разменили си номерата и той си тръгнал.
На 15.10.2021 г. е снето ръкописно обяснение от от Е. А./приложен оригинал/, в
което тя твърди, че произшествието е станало около 05:40 часа, било мокро. Пред нея
се движел автобус, тя решила да го изпревари и тръгнала, но видяла зад нея засилен
автомобил, тръгнала да се прибира в дясната лента и тогава моторът се блъснал в
дясната страна на автомобила. Веднага спряла. Р. П., който пътувал с нея, предложил
на другия водач КАТ и бърза помощ, но мотористът отказал, разменили си телефоните,
оказали му съдействие да запали мотора и той си тръгнал.
На 15.10.2021 г. от И.А. попълнила декларация за предоставяне на информация
във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП/приложен оригинал/, в която декларирала,
че на 18.09.2021 г. около 05:40 часа тя е управлявала МПС с рег.№ В 1232 РК.
Служителите на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Варна установили
автомобила, управляван от Димитрова, съпоставили следите от контакт на двата
автомобила и на 01.07.2016 г. в 02,00 часа съставили Протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1662504. В него като щети на МПС за лек автомобил „Нисан“
записали деформации предна част, а за лек автомобил „Опел Астра“ записали
деформации в задна част и деформации на предна броня.
На 15.10.2021 г. СТ. ПЛ. Ф. – младши автоконтрольор при Сектор ”Пътна
полиция” към ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АА бл.№ 441195/15.10.2021 г./приложен оригинал/ на
въззивницата ИВ. Н. АТ. ЕГН ********** за това, че на 18.09.2021 г. около 05:40 часа в
гр.Варна, по Аспарухов мост посока гр.Варна управлява собствения си лек автомобил
Пежо 206 с рег.№ В 1232 РК, като на билото на моста преминава в съседна дясна
лента, не пропуска и блъска движещия се по нея мотопед Пежо с рег.№ В 1056 Р.
Същата не остава на мястото на произшествието да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. ПТП с пострадало лице – мотопедистът Д. Г.. В АУАН
е посочено, че ПТП е обслужено по преписка № 819 000-47208. Актосъставителят е
квалифицирал нарушенията по чл.25 ал.2 и чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП. АУАН е
предявен на А. на 15.10.2021 г., която се запознала със съдържанието му, не направила
възражения и получила препис от акта.
СТ. ПЛ. Ф. – младши автоконтрольор при Сектор ”Пътна полиция” към ОД на
МВР Варна съставил акт за установяване на административно нарушение и на Д.И. Г..
На 18.10.2021 г. С.Ф. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 1502/приложено заверено копие.
Във връзка с жалбата на Г. инспектор И.К. от Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна извършил проверка, установил, че в случая се касае за лека телесна
повреда и не е осъществен състава на чл.343 ал.1 б.б от НК, констатирал е, че при
съставянето на актовете липсват процесуални нарушения и е предложил издаване на
3
наказателни постановления на двамата водачи, като своите констатации изложил в
докладна записка от 26.10.21 г./приложен оригинал/.
В последващото наказателно постановление № 21-0819-004574/04.11.2021
г./приложен оригинал/, издадено от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна е възприета изцяло обстановката, отразена в АУАН, като
административно-наказващият орган е приел, че А. виновно е нарушила чл.25 ал.2 и
чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП, за което ѝ наложил за първото нарушение административно
наказание глоба в размер на 200 лева и за второто нарушение административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 месеца.
От приложената справка за нарушител на И.А. като водач на МПС е видно, че
същата притежава свидетелство за управление на МПС от 2009 година и до този
случай няма издадени наказателни постановления, има 2 фиша за нарушения по ЗДвП.
В съдебно заседание актосъставителят С.Ф. свидетелства, че му е била
разпределена за отработване жалба, по посочения регистрационен номер установил
участниците в ПТП и ги призовал в сектора, двамата водачи потвърдили за
настъпването на произшествието и че след това и двамата са напуснали
местопроизшествието, без да уведомят службите на МВР, за което съставил и на
двамата актове. Водачите представили моторните превозни средства за оглед, но лекия
автомобил на А. бил боядисан изцяло и по него не е имало никакви следи от
инцидента. Съдът кредитира свидетелските показания на св.Ф. като обективни и
подкрепени от писмените доказателствени средства по делото с отчитане на факта, че
не е посетил местопроизшествието непосредствено след произшествието и не е
възприел лично обстоятелствата по него.
Съдът, след като се съобрази с приложената административно-наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно - наказателното производство, достига до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е връчено на А. на 16.11.2021 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е входирана в Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна на 17.11.2021 г. Жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.57 ал.2
от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е съставен от компетентен орган - СТ. ПЛ. Ф. – младши автоконтрольор
в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за
контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи
съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи, /приложено заверено копие/ на министъра на
вътрешните работи. В точка 1.2. от заповедта са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП полицейските органи в
секторите Пътна полиция в областните дирекции на МВР.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С. –
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно чл.189 ал.12
от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В
точка 2.11. от заповедта са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП
началниците на групи в секторите Пътна полиция при ОД на МВР – на обслужваната
територия.
4
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия
орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Наказателно постановление е съобразено с изискванията за минимално
съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно
обвинение, което съдържа лимитивно очертан кръг от факти.
Съдът счита, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушенията на Димитрова по чл.25 ал.2 и чл. 123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.25 ал.2 от ЗДвП при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. А. не е пропуснала
движещия се по съседната пътна лента мотопед, поради което се е стигнало до контакт
между управлявания от нея автомобил и мотопеда.
Според чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали хора, е
длъжен да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи и
да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи. Пределно ясно е било в случая, че
след като Г. след удара с автомобила на А. е паднал на пътното платно, същият е
пострадал от произшествието, но А. нито е уведомила органите на МВР, нито е
останала на мястото на произшествието до пристигането им.
Наложено е наказание глоба в максимален размер на 200 лева за първото
нарушение.
За второто нарушение са наложени административни наказания глоба в в
максимален размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2
месеца.
Съдът счита, че наложените наказания глоба в максимален размер, както и
лишаване от право да се управлява МПС над минимума са силно са завишени и не
отговарят на обществената опасност на деянието и дееца. От нарушението са
причинени материални щети и е пострадал друг участник в движението, но те не са
били значими, което се подкрепя и от обстоятелството, че самият пострадал не е
пожелал да се уведомява МВР и да се търси медицинска помощ. А. веднага е спряла
автомобила и е оказала помощ на пострадалия Г.. Видно от приложената справка от
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, като водач на МПС досега на
въззивницата няма налагани наказания с наказателни постановления за допуснати
нарушения на ЗДвП. В този смисъл съдът като взе предвид разпоредбата на чл.12 от
ЗАНН, която визира, че административните наказания се налагат с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и затова
трябва да се съобразяват всички оттегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, прие, че в случая имат превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което намали размера на наказанията в минималния размер, а
именно – глоба в размер на 100 лева за първото нарушение и глоба в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за второто нарушение,
5
които съответстват на степента на извършеното нарушение.
Съдът счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно
нарушение. Нарушението е в сферата на осигуряване на безопасни условия за
движение по пътищата, създадена е опасност за здравето и имуществото на друг
участник в движението, поради което не може да се каже, че обществена опасност на
деянието е незначителна.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, според който заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за
заплащането на правната помощ, където в чл.27е е посочено, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80
до 120 лева.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение
на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане на
разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери
приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78 ал.1 и ал.3 от
ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на
разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на административно-
наказващия орган, съизмеримо с размера на намаляване на имуществената санкция.
Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност. Като взе предвид, че производството по делото
е приключило в едно съдебно заседание, че обвинението е за извършени две
нарушения на ЗДвП, че са изготвени писмени бележки, изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на административно-
наказващия орган, съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 120 лева. В съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция – 37,5 % от 150 лева, а именно сумата от 56.25 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
Изменя наказателно постановление № 21-0819-004574/04.11.2021 г., издадено
от С.М.С. – началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на
ИВ. Н. АТ. ЕГН ********** са наложени административни наказания: глоба в размер
на 200 лева на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП за извършено нарушение
на чл.25 ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по
пътищата за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.б от Закона за движението по
пътищата, като намалява размера на наказания на: глоба в размер на 100 лева за
първото нарушение и глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за второто нарушение.
Осъжда ИВ. Н. АТ. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
56.25 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на
ИВ. Н. АТ..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на Административно-
процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да
се върне на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7