РЕШЕНИЕ
№ 737
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100513389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение №20120991 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. 8845/2019 г., по описа
на СРС, 63 с-в, частично е уважен предявеният от Б.Д. Б. против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 1 200, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2017г. в гр. София, кв. Красна поляна, ул.
Колъо Фичето, по вина на водача на МПС марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. №
******* който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност с ответното
дружество“, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018г. до окончателното й
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 200, 00
лева до пълния предявен размер от 5 000, 00 лева.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 167, 04 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Ответникът е осъден да заплати в полза на съдебната власт на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 48, 00 лева – държавна такса и 96, 00 лева – разноски за
експертизи.
Пак със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.
78, ал. 3 сторените по делото разноски, а именно: 38, 00 лева – разноски за свидетел, 304, 00
лева – разноски за експертизи и 76, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Ц. В. Б., И.
Б. Т. и В. Б. Б. в качеството им на наследници на починалия ищец Б.Д. Б., чрез
пълномощника си - адв. Я. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в
1
частта, с която предявеният осъдителен иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата от 1 200,00 лева до пълния претендиран размер от 5000,00 лв., с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Сочат, че съдът неправилно е определил
размера на обезщетението за неимуществени вреди като е присъдил занижено обезщетение в
размер на сумата от 1 200, 00 лв. Твърдят, че при определянето му съдът не се е съобразил с
тежестта на причинения противоправен резултат и степента на претърпените
неимуществени вреди. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване,
поради което е намалил определената сума за обезщетение с 1/3. Сочат, че макар да са били
приети за установени твърдените от ищеца травматични увреждания, съдът не е взел
предвид предвид контузията на ляво коляно с открита рана, както и наличието на остра
стресова реакция, преминала в посттравматично стресово разстройство. Посочват още и че
констатацията на съда, съгласно която причинените на ищеца увреждания са подлежали на
възстановяване за около 2-3 седмици е направена единствено въз основа на представената по
делото СМЕ, при изготвянето на която са използвани доказателства, които не са били
събрани по реда на ГПК. Което само по себе си опорочавало изготвената СМЕ и нейната
достоверност. Изтъкватят, че не е изпълнено отправеното с исковата молба на ищеца искане
за извършване на личен преглед на ищеца, както и че съдът не е взел предвид показанията
на допуснатия свидетел относно претърпените болки и страдания на пострадалия.
Поддържат, че съдът неправилно е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на правилата на ЗДвП, който извод
се базирал единствено на оспорената по делото САвТе. Молят съда да отмени решението в
обжалваните му части и да постанови друго, с предявеният иск да бъде изцяло уважен.
Претендират разноски в производството пред СРС и СГС.
Въззиваемият ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. Т.Т., в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с която оспорва същата,
поддържайки че присъденото обезщетение е справедливо с оглед на обстоятелството, че в
резултат на процесното ПТП на ищеца е причинена лека телесна повреда. Посочва, че съдът
правилно е установил наличието на съпричиняване от страна на ищеца, доколко съгласно
свидетелските показания и изготвената САвТе ищецът е изскочил внезапно на пътното
платно без да съобрази приближаващия срещу него автомобил. Моли постановеното
решение да бъде потвърдено в обжалваната му част, а при условията на евентуалност - ако
предявеният от ищеца иск бъде уважен, то размерът на присъденото обезщетение да бъде
съобразено с изложените доводи. Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, с която предявеният иск с правно
основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 1 200, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2017г. в гр. София, кв. Красна поляна, ул.
Колъо Фичето, по вина на водача на МПС марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. №
******* който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018г. до окончателното й
изплащане, поради което същото е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна
2
по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. По оплакванията във въззивната жалба, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
На първо място следва да се посочи, че Решение №20120991 от 20.05.2021 г.,
постановено по гр.д. 8845/2019 г., по описа на СРС, 63 с-в не е обжалвано в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от
1 200,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2017г. в гр. София, кв. Красна
поляна, ул. Колъо Фичето, по вина на водача на МПС марка „Тойота“, модел „Корола“, с
рег. № ******* който е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 26.01.2018г. до окончателното й
изплащане, поради което същото е влязло в законна сила. Ето защо в конкретния случай със
сила на пресъдено нещо са установени материалните предпоставки за възникване на
притезателното право за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на
извъндоговорно (деликтно) основание, както и наличието на основание за ангажиране на
отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател по „Застраховка
гражданска отговорност“, тъй като съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в
Република България, поради което същите обстоятелства не са предмет на обсъждане във
въззивното производство.
Спорен във въззивното производство се явява въпросът за основателността на
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 200,00 лева
до пълния претендиран размер от 5 000,00 като с оглед на въведените във въззивната жалба
оплаквания следва да бъде споделено следното:
Съгласно представената по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като компетентно и обективно дадена, въз основа на приложената по делото
медицинска документация е установено, че в резултат на процесното ПТП, ищецът е
получил травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на поясната област,
охлузвания по тялото, контузия на десен лакът с хематом на дясна предмишница, контузия
на ляво коляно и бедро, като е прието, че са били налице и данни за травма в областта на
левия глезен, а видно от приложените по делото фотоснимки – в областта на ляво коляно е
имало и нараняване от типа на охлузване. Съгласно заключението на вещото лице
установените травматични увреждания са били с характер да причинят на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като същите са довели до болки и
страдания с възможни функционални нарушения, проявяващи се до около 2-3 седмици след
настъпилото ПТП. Като е посочено, че по правило след този период следва да е настъпило
пълно възстановяване на ищеца.
От изслушаните по делото свидетелски показания на св. В.Н. и св. И. Т., които
преценени при условията на чл.172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективни,
последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по
делото доказателства, и които показания кредитира с доверие, безспорно се установява, че
настъпването на инцидента е причинило на ищеца стрес и състояние на болка. Съгласно
показанията на св. И. Т., които съдът кредитира като непосредствено възприети и
обективни, след неговото настъпване ищецът е станал плах и е изпитвал страх да излиза сам
навън без придружител.
3
Недоказано обаче в хода на производството е останало твърдението на ищеца за
получена в резултат на процесното ПТП черепно-мозъчна травма, а съгласно експертизата
на вещото лице в конкретния случай липсват данни въобще за травма на главата и лицето.
По отношение на оплакването за опорочаване на изготвената СМЕ и поставянето под
съмнение на нейната достоверност, следва да бъде посочено, че същата е изготвена от вещо
лице – специалист в областта на медицината, като при изготвянето й са използвани
документи, относими към процесния случай. В процесуалният закон не е предвидено
изготвянето на експертиза да бъде извършено единствено и само въз основа на събрани по
реда на ГПК доказателства, а и доколкото при изготвянето й са използвани документи,
приложени по проведеното досъдебно производство, то наведените във въззивната жалба
оплаквания се явяват неоснователни.
Неоснователно се явява и оплакването по отношение на липсата на извършен личен
преглед на ищеца, въпреки отправено в този смисъл искане в исковата молба. В конкретния
случай извършването на личен преглед на ищеца не е било необходимо с оглед на
обстоятелството, че процесното ПТП е реализирано в период 3г. преди момента на
предявяване на исковата молба, и доколкото видно от представеното по делото заключение
след момента на настъпване на произшествието не са налични данни и документация за
последващи прегледи и лечения на ищеца.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема за установено, че претърпените
от ищеца увреждания не са били с постоянен характер, от което следва, че не са довели до
съществено намаляване на качеството му на живот за продължителен и неопределен период
от време, до какъвто извод правилно е достигнал и първоинстанционният съд.
Неоснователно в този смисъл е оплакването във въззивната жалба, съгласно което съдът не е
взел предвид всички причинени на ищеца увреждания в резултат на процесното ПТП.
Според правилото, уредено в чл. 52 ЗЗД обезщетението следва да се определи по
справедливост. Ето защо причинените на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
следва да се преценяват с оглед на комплексен критерий, включващ обстоятелства като
характер на увреждането, причинените морални страдания, неудобствата в нормалната
деятелност, социално-икономическите условия в страната и т.н. В този смисъл и т. 2 на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, който изяснява правнорелевантното
обстоятелство, че понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а се определя
конкретно според обстоятелствата по делото.
В тази връзка следва да бъде посочено, че в понятието “неимуществени вреди”,
според последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение
№407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от 16.07.2013 по
гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които в своята цялост формират
именно негативните емоционални изживявания на същия, за които е ноторно известно
отразяването им върху психиката и създадения от това социален дискомфорт.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че всички доказателства преценени
в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.
52 ЗЗД водят до извод, че същото е в размер на 5000,00 лв., като следва да се посочи, че
първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен възрастта на ищеца към момента
на ПТП – 91 г., на която преживения стрес е по-травматичен, както и че целият
възстановителен процес е протича по-бавно и е свързан с повече натоварване в нормалната
деятелност на човек на такава възраст. В заключение следва да се отбележи, че принципът за
справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални
вреди (болки и страдания), поради което определеният размер на обезщетение в размер на
5000,00 лв. е в съответствие с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
4
Спорно в конкретния случай се явява и наличието на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД в резултат на поведението на ищеца при настъпване на процесното ПТП.
Съгласно приетата и изслушана по делото САвТе участъкът, където ищецът е
пресичал е бил прав, без обозначение за пешеходна пътека, като с оглед на конкретните
обстоятелства ищецът е можел своевременно да възприеме приближаващото се МПС.
Следователно, с поведението си ищецът е нарушил разпоредбите ЗДвП относно правилата
за движение на пешеходни и по-конкретно разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, които
предвиждат преминаването на пешеходци в населените места да бъде извършвано по
пешеходните пътеки. Обстоятелството, че ответникът е пресичал на необозначено за целта
място се потвърждава и от показанията на св. В.Н., съгласно които на мястото, на което е
извършено пресичането от ищеца, няма пешеходна пътека.
В резултат на което следва да бъде прието за безспорно установено поведение на
ищеца, което по същността си представлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
като конкретният принос на ищеца за настъпването на процесното ПТП с оглед на
конкретните обстоятелство по делото възлиза на 1/3, до какъвто извод е достигнал и
първоинстанционният съд. Което обстоятелство съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
основание за намаляване на размера на обезщетението на неимуществени вреди.
Поради което с оглед на изложеното неоснователно се явява и оплакването за липса
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, доколкото същият извод се
доказва въз основа на събрани и преценени в своята съвкупност доказателства по делото.
Така определеният размер на обезщетението на неимуществени вреди в размер на
5000,00 лева след съобразяването на приносът на ищеца за настъпване на процесното ПТП в
размер на 1/3 възлиза на 3500,00 лева.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над
сумата от 1 200, 00 лева до сумата от 3500,00 лева, както и в частта, с която ищецът е бил
осъден да заплати разноски в производството пред СРС в размер над сумата от 206,53 лв. до
присъдените такива в размер на 418,00 лв. В останалата част, с която искът е отхвърлен за
разликата над сумата от 3500,00 лв. до пълния предявен размер от 5000,00 лв., обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция въззиваемият ответник
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищците – въззивници, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 47,05 лв., представляващи разноски за държавна такса в
производството пред СГС, съразмерно на уважената част от въззивната жалба, а
въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 50,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение
за настоящата съдебна инстанция съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба.
С оглед на цената на иска чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №20120991 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. 8845/2019 г.,
по описа на СРС, 63 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от Б.Д. Б., ЕГН:
**********, починал на 16.04.2021г., в чиито права на основание чл. 227 ГПК са
конституирани наследниците му: Ц. В. Б., ЕГН: **********, И. Б. Т., ЕГН: ********** и В.
Б. Б., с ЕГН: ********** против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, осъдителен иск с
5
правно основание основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата над присъдената
сума в размер на 1 200, 00 лева до сумата от 3500, 00 лева, предявен като частичен иск от
общия размер от 15000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.08.2017г. в гр.
София, кв. Красна поляна, ул. Колъо Фичето, по вина на водача на МПС марка „Тойота“,
модел „Корола“, с рег. № ******* който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност с ответното дружество“, ведно със законната лихва от 26.01.2018 г., както и в
частта, с която в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски в
производството пред СРС над сумата от 206,53 лв. до присъдения размер от 418,00 лв.,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, да заплати на Ц. В. Б., ЕГН:
**********, И. Б. Т., ЕГН: ********** и В. Б. Б., с ЕГН: **********, в качеството им на
законни наследници на Б.Д. Б., ЕГН: **********, починал на 16.04.2021г. и в чиито права на
основание чл. 227 ГПК са конституирани, сумата от още 2300,00 лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 12.08.2017г. в гр. София, кв. Красна поляна, ул. Колъо Фичето,
по вина на водача на МПС марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ******* който е имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност с ответното дружество“, ведно със
законната лихва от 26.01.2018 г. до окончателно заплащане на сумата, както и сумата от
47,05 лв., представляващи разноски за държавна такса в производството пред СГС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20120991 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д.
8845/2019 г., по описа на СРС, 63 с-в, в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени
предявените от Б.Д. Б., ЕГН: **********, починал на 16.04.2021г., в чиито права на
основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му: Ц. В. Б., ЕГН: **********, И. Б.
Т., ЕГН: ********** и В. Б. Б., с ЕГН: ********** против ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК:
*******, осъдителен иск с правно основание основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за
разликата над 3500, 00 лева до пълния претендиран размер от 5 000, 00 лева, предявен като
частичен иск от общия размер от 15000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, настъпило на
12.08.2017г. в гр. София, кв. Красна поляна, ул. Колъо Фичето, по вина на водача на МПС
марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № ******* който е имал валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност с ответното дружество“, ведно със законната лихва от
26.01.2018 г.
ОСЪЖДА Ц.В. Б., ЕГН: **********, И. Б. Т., ЕГН: ********** и В. Б. Б., ЕГН:
********** (в качеството им на наследници на починалия ищец Б.Д. Б., ЕГН: **********,
починал на 16.04.2021г.) да заплатят на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. „******** на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 50,00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството пред СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6