РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Д., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500479 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба /приложена към предходно в.гр.д.№115/2021 г. на ДОС и
уточнена с молба вх.№261828/11.06.2021 г. по описа на БРС/ от ХР. Ж. Р. и Н.
Ж. К.,двамата от с.К.,общ.Б.,срещу решение №260060/17.12.2020 г. по гр.д.
№806/2019 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която насрещните
установителни искове за собственост на ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К. срещу Д. К. ИВ.
и Б. К. ИВ. са отхвърлени в частта за установяване на тяхно право на
собственост върху горницата от 1/2 ид.ч. до 7/10 ид.ч. от поземлен имот с
площ *** кв.м с идентификатор 39459.502.55 по кадастралната карта на
с.К.,общ.Б..Излагат се доводи за неправилност на решението в атакуваната му
част,като се настоява за отмяната му в тази част и за уважаване изцяло на
насрещните искове на въззивниците и признаване правото им на собственост
върху 7/10 ид.ч. от процесния поземлен имот.Неправилно
първоинстанционният съд приел за неоснователно възражението на
1
въззивниците,че всички възражения за придобиване по давност на идеални
части от процесния имот е следвало да се заявят от страните своевременно в
рамките на спора по гр.д.№664/2019 г. на БРС,представляващ производство
по чл.32 ал.2 от ЗС между същите страни,и че незаявените в тази насока
възражения са преклудирани.В производството по чл.32 ал.2 от ЗС ищците по
първоначалните искове,респ. ответници по насрещните искове по настоящото
дело, Д. К. ИВ. и Б. К. ИВ. не били оспорили правата на въззивниците в
размер на 7/10 ид.ч,като не заявили и свои права над размер от 3/10
ид.ч.Правото им да заявят в настоящото производство права в размер на 1/2
ид.ч. от имота поради горното било преклудирано.Първоинстанционното
решение било и незаконосъобразно по същество.Подробно в жалбата
въззивниците излагат фактическата обстановка по спора и становището си по
същество,като мотивират извод за цялостна основателност на насрещните си
искове.Въззивниците претендират присъждане на сторените от тях разноски.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемите Д.
К. ИВ. и Б. К. ИВ. изразяват становище за неоснователност на въззивната
жалба и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част.Подробно в отговора са оборени всички доводи на
въззивниците.Въззиваемите също претендират с отговора сторените от тях
разноски.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивниците са получили препис от първоинстанционното решение на
07.01.2021 г.,а жалбата им е подадена по пощата на 14.01.2021 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 21.01.2021 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирани лица-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за тях
част.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими насрещни искове.По същество е
2
правилно в атакуваната част и следва да бъде потвърдено при следните
съображения:
Гр.д.№806/2019 г. на БРС е образувано по повод искова молба вх.
№4019/10.10.2019 г.,с която са предявени активно и пасивно субективно
съединени установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от Д. К.
ИВ. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,*** и Б. К. ИВ. с ЕГН ********** от
гр.В.,*** срещу ХР. Ж. Р. с ЕГН ********** и Н. Ж. К. с ЕГН
**********,двамата от с.К.,общ.Б.,***,за установяване правото на
собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. /5/10 ид.ч./ от недвижим имот,находящ
се в с.К.,общ.Б.,***-,представляващ поземлен имот с идентификатор
39459.502.55 по кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Д. целият с площ от
*** кв.м,по силата на изтекла в полза на ищците придобивна давност.
В срока за отговор на исковата молба са предявени /отговор вх.
№5103/13.12.2019 г./ насрещни активно и пасивно субективно съединени
установителни искове на основание чл.124 ал.1 от ГПК от ХР. Ж. Р. с ЕГН
********** и Н. Ж. К. с ЕГН **********,двамата от с.К.,общ.Б.,***,срещу Д.
К. ИВ. с ЕГН ********** от с.К.,общ.Б.,*** и Б. К. ИВ. с ЕГН ********** от
гр.В.,*** за установяване правото на собственост на ищците ХР. Ж. Р. и Н.
Ж. К. върху 7/10 ид.ч. от недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.Б.,***-
,представляващ поземлен имот с идентификатор 39459.502.55 по
кадастралната карта на с.К.,общ.Б.,обл.Д. целият с площ от *** кв.м,по силата
на изтекла в полза на ищците придобивна давност и прехвърлителни сделки.
С решение №260060/17.12.2020 г. по гр.д.№806/2019 г. на БРС са
уважени изцяло първоначалните искове и е признато за установено по
отношение на ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К.,че Д. К. ИВ. и Б. К. ИВ. са титуляри на
правото на собственост върху 1/2 ид.ч. /5/10 ид.ч./ от процесния поземлен
имот.Насрещните искове са уважени частично,като е признато за установено
по отношение на Д. К. ИВ. и Б. К. ИВ.,че ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К. са собственици
на 1/2 ид.ч. /5/10 ид.ч./ от същия недвижим имот.Насрещните искове са
отхвърлени в частта на претендираните от ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К. права на
собственост в частта за горницата от 1/2 ид.ч. /5/10 ид.ч./ до 7/10 ид.ч. от
имота.
При първоначалното постъпване на подадената от ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К.
въззивна жалба вх.№260206/18.01.2021 г. по описа на БРС срещу
3
първоинстанционното решение е образувано в.гр.д.№115/2021 г. по описа на
Д.кия окръжен съд.С определение №260249/12.05.2021 г. по в.гр.д.№115/2021
г. въззивният съд е констатирал нередовност на въззивната жалба по смисъла
на чл.260 ал.1 т.4 от ГПК поради неяснота на отправеното от въззивниците
искане.В началото на обстоятелствената част на жалбата въззивниците Р. и К.
сочат,че обжалват първоинстанционното решение в частта,с която
предявените от тях насрещни установителни искове за собственост са
отхвърлени за размера от 1/2 ид.ч. до 7/10 ид.ч. от процесния поземлен
имот.По-нататък в изложението се изразява недоволство от извода на
първоинстанционния съд,че всяка от насрещните страни по спора притежава
по 1/2 ид.ч. от имота,който извод е инкорпориран в частта от
първоинстанционното решение,с която са уважени първоначалните искове на
Д. К.И. и Б. К.И. за установяване правото им на собственост върху 1/2 ид.ч.
от имота,респ. са частично уважени и насрещните искове на Х.Р. и Н.К. за
установяване тяхното право на собственост върху имота до размер от 1/2
ид.ч.Констатирано е от ДОС,че ответниците по първоначалните искове и
ищци по насрещните искове Х.Р. и Н.К. имат правен интерес да обжалват
първоинстанционното решение както в частта,с която изцяло са уважени
първоначалните искове срещу тях,така и в отхвърлителната част по
насрещните им искове.Още тогава съдът е посочил,че очевидно
произнасянето по първоначалните и насрещните искове е взаимообвързано
при определяне на квотата на всяка от страните в съсобствеността върху
процесния имот.В окончателно отправеното искане в края на жалбата
въззивниците Р. и К. настояват за отмяна на решението и за установяване
правото им на собственост върху 7/10 ид.ч. от процесния имот.В жалбата е
липсвал унисон между първоначално заявеното частично обжалване на
решението само в отхвърлителната му част и окончателно заявеното искане за
отмяна на цялото решение.При така констатираните противоречия въззивният
съд е прекратил производството по в.гр.д.№115/2021 г. и е върнал делото на
първоинстанционния съд,който да укаже по реда на чл.262 ал.1 от ГПК на
въззивниците Х.Р. и Н.К. да уточнят искането си във въззивната жалба в
насока дали обжалват първоинстанционното решение само в отхвърлителната
му част по предявените от тях насрещни искове за собственост или и в други
части,респ. цялото първоинстанционно решение,като съблюдават правния си
интерес от обжалване.В изпълнение на горното БРС е указал на въззивниците
4
да уточнят искането си в жалбата,като в определения едноседмичен срок
същите с молба вх.№261828/11.06.2021 г. /на лист 8 от настоящото дело на
ДОС/ са заявили,че обжалват първоинстанционното решение само в частта,с
която предявените от тях насрещни установителни искове за собственост са
отхвърлени за размера от 1/2 ид.ч. до 7/10 ид.ч,и настояват за отмяна на
решението само в тази отхвърлителна част.
Както е посочил ДОС и в определение №260249/12.05.2021 г. по в.гр.д.
№115/2021 г.,е очевидно в случая,че насрещните претенции за признаване на
право на собственост на въззивниците Х.Р. и Н.К. върху 7/10 ид.ч. от
процесния имот са неразривно свързани с проверка на първоинстанционното
решение и в частта,с която са уважени първоначалните искове за собственост
на Д. К. ИВ. и Б. К. ИВ. и е признато право на собственост на същите върху
1/2 ид.ч. от имота.Първоинстанционното решение обаче не е обжалвано от
Х.Р. и Н.К. в частта,с която е признато за установено правото на собственост
на Д. К. ИВ. и Б. К. ИВ. върху 1/2 ид.ч /=5/10 ид.ч./ от процесния поземлен
имот и в тази част същото вече е влязло в сила.Решението на БРС е влязло в
сила и в частта,с която е признато за установено по отношение на Д. К. ИВ. и
Б. К. ИВ.,че ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К. са собственици на 1/2 ид.ч. /5/10 ид.ч./ от
същия недвижим имот.В тези две части влязлото в сила първоинстанционно
решение има сила на пресъдено нещо между страните и последните са
обвързани от установените права на всяка от тях върху процесния поземлен
имот,а именно със сила на пресъдено нещо е установено,че Д.И. и Б.И. са
собственици на 1/2 ид.ч. от имота,а Х.Р. и Н.К. са собственици на останалата
1/2 ид.ч. от имота.При това положение чисто математически сборът от вече
установените права на всяка от страните дава целия възможен обем на
правото на собственост върху имота /1/2 + 1/2 =2/2=1/.Въззивниците Х.Р. и
Н.К.-ищци по насрещните искове не могат да се легитимират като
собственици на още 2/10 ид.ч. от имота,т.е. общо на 7/10 ид.ч.,защото с
уважената с влязло в сила решение част от първоначалните и насрещните
искове обемът на правото на собственост върху поземления имот е
изчерпан.Последната констатация е достатъчна при зачитане на силата на
пресъдено нещо на частта от първоинстанционното решение за уважаване на
първоначалните искове и частично уважаване на насрещните искове да
обоснове неоснователност на насрещните искове за собственост в частта за
установяване право на собственост на Х.Р. и Н.К. върху още 2/10 ид.ч. от
5
процесния имот,без да е необходимо обсъждане по същество на доводите и
възраженията на страните по спора.В обжалваната отхвърлителна част
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора въззивниците Х.Р. и Н.К. нямат право на
допълнителни съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство /освен вече присъдените им от районния съд съразмерно на
уважената част от насрещните им искове/.Същите нямат право на разноски и
за въззивната инстанция поради оставяне на жалбата им без уважение,респ.
поради потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната
му част по насрещните им искове.Право на разноски за въззивната инстанция
имат на основание чл.78 ал.3 от ГПК въззиваемите и ответници по
насрещните искове Д.И. и Б.И.,които обаче в хода на устните състезания пред
ДОС заявяват чрез процесуалния си представител,че не претендират разноски
за настоящата инстанция,поради което такива не следва да им се присъждат.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260060/17.12.2020 г. по гр.д.№806/2019 г.
на БРС в частта,с която насрещните установителни искове на основание
чл.124 ал.1 от ГПК,предявени от ХР. Ж. Р. с ЕГН ********** и Н. Ж. К. с
ЕГН **********,двамата от с.К.,общ.Б.,***,срещу Д. К. ИВ. с ЕГН
********** от с.К.,общ.Б.,*** и Б. К. ИВ. с ЕГН ********** от гр.В.,***,за
установяване правото на собственост на ищците ХР. Ж. Р. и Н. Ж. К. върху
7/10 ид.ч. от недвижим имот,находящ се в с.К.,общ.Б.,***-,представляващ
поземлен имот с идентификатор 39459.502.55 по кадастралната карта на
с.К.,общ.Б.,обл.Д. целият с площ от *** кв.м,по силата на изтекла в полза на
ищците придобивна давност и прехвърлителни сделки,са отхвърлени в
частта за установяване на правото на собственост върху горницата от 1/2
ид.ч. до 7/10 ид.ч. от описания поземлен имот.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7