О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260137 09.11.2020година гр. Хасково
Хасковският окръжен съд
въззивен граждански състав
На девети ноември
Две
хиляди и двадесета година
В закрито заседание,в състав:
Председател: Милена Дечева
Членове : 1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ч.гр.д.№838 по
описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
и по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
В.ч.гр.д.№838/2020г. по описа на
ОС-Хасково е образувано по частна жалба
на „Клас“ООД-гр.Свиленград,подадена чрез
пълномощникът му адв.И.Д.-АК-Пловдив против Определение №260010/31.08.2020г., постановено
по гр.д.№100/2020г. на РС-Свиленград, с което се връща искова молба с вх.рег.№
2631/18.02.2020г., подадена от „Клас“ООД, ЕИК ********* срещу В.Х.К. и се
прекратява производството по гр.д.№100/2020г.
Недоволен от така постановеното
определение е останал частният жалбоподател „Клас“ООД-гр.Свиленград,който чрез
пълномощникът си адв.И.Д. от АК-Хасково го
обжалва в законоустановения срок с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Твърди,че съдът не е имал основание да прекрати производството по
предявените искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК
вр. чл.88 от ЗКИР вр. чл.90 от ЗКИР
.Счита,че от изложените в исковата молба фактически твърдения по отношение на
предявен установителен иск,съдът
следвало сам да определи правната квалификация ,тъй като това било негово
задължение в съответствие с изискването
на принципа на служебното начало в
гражданския процес.В тази връзка поддържа,че вместо съдът да обсъжда принципна
недопустимост на установителен иск в хипотезата на чл.124 ал.4 изр.2 от ГПК в
конкретния случай и въз основа на обстоятелствата,релевирани в исковата молба
следвало да даде указания на ищеца на отстрани неясноти или противоречия при
формулиране на претенцията.Счита,че вместо да прекратява производството по
делото съдът е следвало сам да определи правната квалификация на предявените искове,вземайки предвид изричното
твърдение на ищеца,че процесния договор за аренда съществува и запазва
действието си за страните. Твърди,че предсрочното прекратяване на договора
за аренда,вписано в СВ при РС-Свиленград
не било равнозначно на прекратяване на договора в последващ момент на основание
изтичане срока на договора и за ищеца бил налице правен интерес да установи,че
договорът е бил действащ към момента на извършеното вписване на неговото
прекратяване в съответния регистър на СВ.
По
предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК вр. чл.88 и чл.90 от ЗКИР
счита,че всяко вписване по реда на Правилника за вписване може да бъде оспорено
по реда на чл.537 ал.2 от ГПК,още
повече,че разпоредбата на чл.90 от ЗКИР предвиждала,че заличаването на
вписването са извършва при три хипотези-когато по исков ред се установи недопустимост
или недействителност на вписването, или несъществуването на вписано
обстоятелство,респективно заличаването предполага уважаването на иск с
посоченото правно основание.Тъй като в конкретния случай ищецът не бил страна в
охранителното производство по вписване по персоналната партида на ответницата ,за
него било налице правен интерес от предявяването на такъв иск.Счита,че защитата
на нарушените права може да се осъществи само със заличаването на вписването,с
което ще отпадне възможността процесното вписване да бъде противопоставено на
ищеца както от арендодателя-ответник така и от трети лица.Счита,че независимо
от факта,че договора за аренда сключен между него и ответницата е със срок до
30.09.2020г.,няма пречка същия да бъде продължен при уговорки между страните.
Претендира от въззивната инстанция да
отмени обжалваното определение на РС-Свиленград и делото да бъде върнато на
съда за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове.
В срока по чл.276 от ГПК ответницата по частната жалба В.Х.К.,чрез
пълномощникът си адв.Н.К.-АК-Хасково е депозирала писмен отговор,с който оспорва
жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното определение
на РС-Свиленград и да присъди направените по делото разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка на
доводите изложени в частната жалба и обсъждане на събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт,от активно легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство,в
законоустановения едноседмичен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Гр.д.№ 100/2020г. по описа на
РС-Свиленград е образувано по искова молба на „Клас“ООД-гр.Свиленград против
ответницата В.Х.К. .Предявени са обективно съединени искове ,съответно: с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.90 ал.1 от ЗКИР ,с които се претендира
да се признае за установено по отношение на ответницата,че сключения между
страните Договор за аренда от 04. 02.2016г. не е прекратен с уведомление за едностранно прекратяване от
08.07.2019г.,както и че вписването на едностранното
му прекратяване в СВ при РС-Свиленград представлява несъществуващо обстоятелство.С
разпореждане №1133/21.02.2020г. съдът е оставил исковата молба без
движение,като е указал на ищеца да
посочи цената на иска за признаване за установено,че договорът за аренда не е
прекратен и да представи доказателства за внесена по сметка на РС-Свиленград
държавна такса в размер на 4% от цената на иска,но не по-малко от 50лв.,както и
да представи доказателства за платена по сметка на РС-Свиленград държавна такса
в размер на 80лв. по неоценяемия иск за несъществуване на вписано
обстоятелство.С разпореждане №1591/18.03.2020г. на ищеца е указано в
двуседмичен срок от получаване на съобщението да впише исковата молба в СВ при
РС-Свиленград и представи заверен препис от исковата молба с отбелязване за
извършеното вписване.С разпореждане № 2958/27.07.2020г. исковата молба е
оставена повторно без движение като на ищеца е указано да изясни в какво се
състои искането му,както и правния си
интерес от търсената защита с оглед предстоящето изтичане срока на договора.С
молба вх.№8971/12.08.2020г. ищецът мотивира исковите си претенции на база на
заявените в исковата молба факти и обстоятелства,като претендира от съда да
бъде признато за установено,че Договорът за аренда,вписан в СВ с вх.№469/04.02.2016г.,том1, Акт № 121/2016г. при
РС-Свиленград не е прекратен с Уведомление за едностранно прекратяване на договора за аренда,вписано в СВ при
РС-Свиленград с вх.№2284/08.07.2019г. и вх.№2282/08.07.2019г.,том 2,, Акт
013782019г. по персоналната партида на ответницата №***,с оглед на което да се
признае за установено несъществуването
на вписано обстоятелство-едностранно прекратяване на посочения договор за
аренда с описаното уведомление по персоналната партида на ответницата.Излага
доводи на наличието на правен интерес от предяваването на исковете,като
твърди,че не е страна в охранителното производство,по което е било вписано
уведомлението за прекратяване на арендния договор,сключен между него и
ответницата,поради което има правен интерес да защити правата си,като предяви
иск по чл.537 ал.2 вр. чл.88 и чл.90 от ЗКИР.Счита,че защитата на нарушените му права би могла да се реализира чрез
заличаване на вписването,с което ще отпадне и възможността това вписване да му
бъде противопоставено на него и на трети лица.Счита,че това е от значение и за
признаване права на дружеството да
получи субсидии в качеството си на арендатор.
Искът е процесуално средство за защита на накърнени
материални права чрез решаване на правния спор със сила на пресъдено нещо.
Основна предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес.
Такъв е налице, когато съдебното решение ще възстанови нормалното упражняване
на нарушеното материално право. Съобразно степента на нарушение и вида на
спорното право защитата се осъществява с осъдителен иск, установителен иск за
правоотношение или право (чл. 124, ал. 1 ГПК) и конститутивен иск (чл. 124, ал.
3 ГПК). В чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК е уреден един специален иск – иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение,
когато това е изрично предвидено в закон.
В случая ищецът желае да се установи със сила на
пресъдено нещо, че не е налице неизпълнение на договорно задължение,поради
което не е налице основание за разваляне/прекратяване/
на Договор за аренда,сключен между него и ответницата с уведомление за
едностранно прекратяване. Всъщност както
правилно е приел първоинстанционния съд ищецът е предявил иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване несъществуването на определен факт – неизпълнение на
договора за аренда , което е равнозначно на липсата на основание за разваляне/прекратяване/
на договора.Предявеният иск за установяване, че не е налице неизпълнение,
респективно основание за разваляне/прекратяване/ на договора за аренда, е
недопустим, тъй като макар предмет на иска да е факт с правно значение законът
не допуска установяването му със сила на пресъдено нещо. В случая
конкретизираната от ищеца искова претенция в молба вх.№.
8971/12.08.2020г. за установяване,че Договора за аренда не е прекратен представлява по правната
си същност иск за установяване несъществуването на факт .
С оглед изпратеното от една от страните по Договора за аренда уведомление
за прекратяване на договора за аренда основният интерес на ищеца е да установи
съществуващо между страните правоотношение .Възможността арендатора да оспори
твърдяното неизпълнение на договора в производството по предявен срещу него
осъдителен иск не изключва възможността самият той да инициира исково
производство за защита на правата си по договора. Най – пълна защита арендаторът
ще получи с предявяване на осъдителен иск, в
производството по който да докаже, че е изправна страна и не са налице
предпоставките за разваляне/прекратяване на
договора. За арендаторът е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск относно съществуването на арендното правоотношение.За него обаче в настоящият случай липсва правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като решението
по него няма да установи със сила на пресъдено нещо съществуването на
правоотношение между страните .
За недопустим съдът намира и
предявения иск с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК вр. чл.90 от ЗКИР ,като за
предявяването на този иск за ищеца също липсва
правен интерес,тъй като срока на
договора за аренда,сключен между страните по делото е изтекъл на 30.09.2020г. и
не са налице данни за инициирана процедура по продължаване срока на действието
му.С едно евентуално заличаване на вписването не биха се възстановили правата
на ищеца по арендния договор,поради което с посоченият иск ищецът не би могъл
да защити правата си.Защитата на ищеца би могла да се осъществи при предявяване
на осъдителен иск и именно в производството по този иск ще се преценява
изправността на страните по арендния договор,както и надлежното упражняване на
правото да се развали този договор.
Като е направил изводи в посочения по-горе
смисъл първоинстанционният съд е постановил правилно определение,в съответствие
с изискванията на материалния и процесуалния закон.Тези правни изводи, изцяло
се споделят от настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното определение.
По изложените по-горе съображения
въззивната инстанция намира обжалваното определение на РС-Свиленград за
правилно и законосъобразно,поради което същото ще следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената
частна жалба на ответника по същата ще следва да се присъдят направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.-платено
адвокатско възнаграждение,посочени в списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №260010/31.08.2020г.,постановено по гр.д.№100/2020г. на
РС-Свиленград.
ОСЪЖДА
„Клас“ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Свиленград,*** да заплати на В.Х.К., ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски
в размер на 200лв.-платено
адвокатско възнаграждение,посочено в списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от връчване на страните.
Председател: Членове: 1. 2.