Определение по дело №44/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 41/25.06.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 429/2009 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Х. М. Ч. от Г.Б. за виновен в това, че за периода от 26.11.2008 год. до 16.03.2009 год. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. Б. М., К. С. Ч., С. Ч. Ч. и Р. А. А., всички от Г.К., и с това причинил имотни вреди, както следва: на Д. Б. М. - в размер на 440 лв., на К. С. Ч. - в размер на 660 лв., и на "Мобил-свят" ЕАД - Г.София - в размер на 180 лв., като общо причинените вреди са в размер на 1280 лв., поради което и на основание чл.209 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК го е осъдил на наказание "пробация", със следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящ адрес" два пъти седмично за срок от 2 години и 6 месеца, "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 2 години и 6 месеца, и "поправителен труд" за срок от 1 година и 11месеца, при 17 % удръжки върху трудовото му възнаграждение.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Х. М. Ч. от Г.Б., който чрез защитника си я обжалва като неправилна и незаконосъобразна в частта й относно наложеното наказание „Пробация”, като моли същата да бъде изменена в тази част, като бъдат намалени пробационните мерки, както следва: пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” да бъде за срок от една година, „задължителните периодични срещи с пробационен служител” – за срок от 8 месеца, и „поправителният труд” - за срок от 6 месеца, при удръжка от трудовото възнаграждение на подсъдимия в размер на 10 %. В съдебно заседание подсъдимият и неговият З. не се явяват, редовно призовани. Не сочат нови доказателства.

Прокурора от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия Ч. обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК, като с жалбата не се сочат нови доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните доказателства на досъдебното производство, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. М. Ч. е роден на 19.08.1964 год. в Г.Б., където живее постоянно. Има завършено средно образование, женен е, осъждан. Работи като продавач – консултант в „Бекам” ЕООД – Г.Б.. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

На 26.11.2008 год. подсъдимият Ч. пристигнал в Г.К. и около 19.00 часа отишъл в пункт на "Еврофутбол", находящ се в бл.58 в кв.Възрожденци. Отишъл при букмейкъра на пункта- св.М., на когото казал, че бил спечелил джакпота в казиното, но му изплатили печалбата в банкноти от по 2 и 10 лв., като помолил свидетеля да му уедри сумата, обещавайки му да му заплати и възнаграждение за това в размер на 20 лв. Подс.Ч. извадил пачка с банкноти и я показал на св. М., при което последния се съгласил да уедри парите на подсъдимия. Свидетелят М. извадил от касата и отброил сумата от 1000 лв. в банкноти от по 20 лв. и я оставил пред себе си. След това започнал да брои парите, които му дал подсъдимият. При преброяването св.М. установил, че парите били с 20 лв. по- малко, при което подсъдимият взел пачката с банкнотите и започнал да ги брои. Заедно с това бъркал в джобовете си, като вадел и прибирал там банкноти, а също добавял и изваждал такива от пачката. След това отново дал пачката на св.М., който преброил парите и установил, че същите били с 10 лв. по - малко. Свидетелят отново върнал пачката с пари на подсъдимия, който пак започнал да брои, да вади и прибира банкноти в джобовете си. Всичко това се повторило няколко пъти, като междувременно свидетелят М. имал и други клиенти, които обслужвал. При поредното преброяване подсъдимият Ч. ловко скрил у себе си една част от банкнотите в пачката, без свидетелят М. да го забележи, след което дал остатъка от парите на последния и му казал, че сумата била точна и да я прибере. Св. М. дал на подс. Ч. приготвената от него сума от 1000 лв., след което започнал да брои парите, дадени му от подсъдимия. Докато броял, подсъдимият непрекъснато го заговарял и му отвличал вниманието, като по някоя време казал, че св.М. му бил дал с 20 лв. по-малко. При тези думи свидетелят оставил купчината с дребни банкноти, дадени му от подсъдимия, отделно в чекмеджето с парите, и започнал отново да брои сумата, която бил дал на подс.Ч.. Когато изброил тези пари и се уверил, че те били точно 1000 лв., св. М. ги дал на подсъдимия Ч., който ги взел и веднага си тръгнал. След като свидетелят М. обслужил клиентите, които в същия момент били на гишето, той взел пачката, дадена му от подс.Ч. и започнал да я брои. Тогава установил, че сумата била 560 лв., а не 1020лв., при което липсата била в размер на 440 лв., без да се смята обещаното му възнаграждение от 20 лв.

На 17.12.2008 год. подс.Ч. пристигнал в Г.К. и около 18.00 часа влязъл в търговската част на бензиностанция „ОМВ”, като отишъл при касиерката-св.К. Ч.. Поставил на плота пред нея 20 лв., като й казал, че й дава тези пари, ако му уедри сумата от 1700 лв. Последната се съгласила, при което подсъдимият й дал една дебела пачка с банкноти с номинал от по 2 и 10 лв. Свидетелката започнала да ги брои, но бързо се откÓзала да прави това на ръка и отишла при колежката си З. К. на бара, където имало банкното-броячна машина. След като пуснала парите на нея, установила, че сумата била 1680 лв. Св. Ч. се върнала при подсъдимия Ч. и му казала това, като оставила парите до принтера, вдясно от монитора на плота пред нея. Подсъдимият й казал, че ще й доплати още 20 лв., като взел пачката с парите, които първо разделил на две, а след това ги събрал на една купчина. Св. Ч. не обърнала голямо внимание на това, което прави подсъдимия, тъй като решила, че той не й вярва и иска да преброи парите отново. При тези си действия, обаче, незабелязано от свидетелката, подсъдимия прибрал една част от пачката в джоба си, а от там извадил още 20 лв., които й дал. Св. Ч. не се усъмнила и не преброила отново сумата, която взела от подсъдимия, а извадила от касата сумата в размер на 1700 лв. в банкноти от по 50 лв. и му я предала, при което подсъдимият си тръгнал. По- късно свидетелката Ч. решила да преброи парите, дадени й от подсъдимия, като при преброяването установила, че същите възлизали на сумата от 1040 лв., при което липсата възлизала на 660 лв., без да се брои обещаното й от подсъдимия възнаграждение в размер на 20 лв.

На 16.03.2009 год. подс. Ч. отново дошъл в Г.К.. Около 19.00 часа, точно преди края на работния ден, влязъл в магазин "М-свят", находящ се на бУ.Тракия № 1, където на работа били свидетелите С. Ч. и Р. А.. Подс.Ч. започнал да разглежда изложените на витрините мобилни телефонни апарати. Попитал за цената на модел, който не бил изложен, като свидетелите му отговорили, че нямали такъв в момента, но отворили каталог и му показали цената. След това подсъдимият поискал от тях да му уедрят банкноти, при което Ч. и А. се съгласили. Подс.Ч. извадил от джоба си банкноти с номинал от по 2 и 10 лв. и ги дал на св. Ч., като му казал, че са около 500- 600 лв. Последният започнал да ги брои и установил, че парите възлизали на 490 лв., което съобщил на подсъдимия. Същият извадил от левия си джоб банкнота от 10 лв., а в другата си ръка взел купчината банкноти, изброена от св.Ч., като демонстративно ги събрал и оставил на бюрото пред свидетеля. Св.Ч. взел част от банкнотите и ги поставил на неоновата лампа за проверка. През това време подс. Ч. се навел над плота, за да види проверката и казал, че нямало как парите да са фалшиви, тъй като идвал от казиното. При навеждането си през плота, подс.Ч. незабелязано хванал част от банкнотите оставени от него на плота и ги скрил веднага в левия джоб на якето си. След това св. Ч. извадил от касата 5 банкноти от по 100 лв. и ги дал на подсъдимия, който веднага напуснал магазина. След неговото излизане, св.Ч. забелязал, че оставената от дееца купчина банкноти на плота като че ли била по- тънка, поради което още веднъж преброил парите, при което установил, че същите възлизат на 320 лв. вместо на 500 лв. Липсата възлизала в размер на 180 лв.

В хода на досъдебното производство били проведени разпознавания на лице по снимки от свидетелите М., Ч., Ч. и А., които свидетелите разпознали подс.Ч. като лицето, което искало уедряване на пари на съответните инкриминирани дати, и им предало по-малко пари от дадената му от тях равностойност на пари в банкноти с по-големи номинални стойности.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от самопризнанието на подс.Ч., направено в хода на проведеното съкратено съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в което същият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти; както и от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, които изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия – показанията на свидетелите М., Д., Ч., Г., Т., Ч., А. и Б., дадени на досъдебното производство пред орган на разследването; протоколи за разпознаване на лица; справка за съдимост на подс.Ч.; характеристична справка на подсъдимия и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Х. М. Ч..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК – за периода от 26.11.2008 год. до 16.03.2009 год. в Г.К., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Д. Б. М., К. С. Ч., С. Ч. Ч. и Р. А. А., всички от Г.К., и с това причинил имотни вреди, както следва: на Д. Б. М. - в размер на 440 лв., на К. С. Ч. - в размер на 660 лв., и на "Мобил-свят" ЕАД - Г.София - в размер на 180 лв., като общо причинените вреди са в размер на 1280 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които изцяло го подкрепят, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като по отношение на осъществяването на деянието от подсъдимия от обективна и субективна страна първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Няма спор и относно авторството на деянието, формата на умисъла, правната квалификация на същото, както и по отношение на наложеното наказание „пробация”, като единственото оплакване на подсъдимия касае справедливостта на същото и с въззивната жалба се иска намаляване на сроковете на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, както и намаляване на срока и процента на удръжките от трудовото възнаграждение по наложената пробационна мярка „поправителен труд”. В тази връзка съдът съобрази следното:

Осъществяването на престъплението „измама” от обективна страна се характеризира с извършването на действия, с които деецът възбужда и/или поддържа у някого заблуждение и с това причинява нему или на другиго имотна вреда; а от субективна страна – с наличието на пряк умисъл и специална /користна/ цел за набавяне на имотна облага за дееца или за другиго. Възбуждането на заблуждение /вследствие на което измаменото лице се разпорежда със свое имущество в полза на дееца и последното неоснователно излиза от патримониума на пострадалия/, което е елемент от състава на престъплението „измама” по чл.209 ал.1 от НК, представлява процес, който включва от една страна както активни действия на дееца по създаване на невярна представа у измамения относно съществуването или несъществуването на определени факти /представяне на такива, убеждение и агитация, така че адресатът им да повярва в тях/, така и от друга страна- подлагането им на оценка, възприемането им и сформирането на заблуждение у пострадалия по отношение на тези факти, което го мотивира да се разпореди със свои средства в своя вреда. В настоящият случай безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че подсъдимият е възбудил у всеки от свидетелите М., Ч., Ч. и А. заблуждение, че им предава определена сума пари за уедряване, докато в действителност, чрез ловко прибиране на част от същата сума /при неколкократно преброяване, добавяне и изваждане на пари към и от сумите за уедряване/, им е предал по-малки суми, получавайки обаче от свидетелите равностойността на първоначално твърдяните от подсъдимия по-големи такива, като това подсъдимият е направил с цел да набави за себе си имотна облага, вследствие на което е причинил на свидетелите М. и Ч., респ. на „Мобил-свят” ЕАД – Г.София имотна вреда в общ размер от 1 280 лв., както следва: на св.М. – имотна вреда в размер на 440 лв., на св.Ч. – в размер на 660 лв. /които суми посочените двама свидетели възстановили за своя сметка на работодателите си/, и на „Мобил – свят” ЕАД – Г.София – в размер на 180 лв. Същевременно, общата сума в размер на 1 280 лв. представлява имотната облага, която подс.Ч. е набавил за себе си. За възбуждане на заблуждението у посочените свидетели е спомогнало и обещанието на подс.Ч. да им заплати възнаграждение за извършване на исканата услуга по уедряване на парите, като всъщност именно това обещание е мотивирало свидетелите да извършат акта на имуществено разпореждане в полза на подсъдимия. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, от обективна страна престъплението подс.Ч. е извършил при условията на продължавано престъпление, тъй като са налице няколко деяния /3 бр./, всяко от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление /такова по чл. 209 ал.1 от НК/, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Обосновани и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и отн¯сно извършването на престъплението от подсъдимия от субективна страна, при форма на вината: пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се установява от обективираното поведение на подс.Ч., посочено по-горе в мотивите; както и при наличието на специална цел – да набави за себе си имотна облага.

За да определи и наложи посоченото по-горе наказание „пробация” на подсъдимия Ч., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства семейното му положение и направеното самопризнание, а като отегчаващи такива – завишената степен на обществена опасност на деянието, обремененото съдебно минало на подсъдимия и завишената с оглед на това обществена опасност на дееца, лошите му характеристични данни, както и немалкия размер на причинената от престъплението вреда. Въз основа на тях, с оглед на преобладаващите отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, и съгласно императивната норма на чл. 373 ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а от НК, първоинстанционният съд е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК му е определил и съответни пробационни мерки в размери над средните предвидени в закона такива, а именно: „задължителна регистрация по настоящ адрес” два пъти седмично за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца, както и „поправителен труд" за срок от 1 /една/ година и 11 /единадесет/ месеца, при седемнадесет на сто удръжки от възнаграждението му в полза на държавата. Настоящата инстанция намира така наложените на подс.Ч. пробационни мерки по вид и размери за необходими и достатъчни, отговарящи на тежестта на извършеното престъпление и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подс.Ч. наказание не е явно несправедливо, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41/25.06.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 429/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.