Р Е Ш Е Н И Е
№………….
гр. С., 23.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав в открито съдебно заседание, при закрити врата, на двадесети
януари през две хиляди
и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при
участието на секретар В.Х., като разгледа търговско
дело № 4260 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище *** за откриване производство по
несъстоятелност на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***.
Молителят твърди, че на 09.12.2013 г. сключил с
ответника по молбата договор за банков кредит, въз основа на който му
предоставил сума в размер на 20 000 000 евро, която следвало да бъде
върната на 20 равни месечни погасителни вноски, всяка от които възлизаща на по
400 000 евро, платима на 10-то число на съответния месец в рамките на периода,
считано от 10.11.2015 г. до 10.02.2019 г. Уговорената за плащане годишна лихва
по отпуснатия кредитен ресурс е в размер на 9 %. При просрочие на плащания по
главницата, съответно при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в полза
на Б.та е уговорено наред с дължимата договорна лихва да се породи и вземане за
наказателна надбавка в размер на 10 %. Длъжникът допуснал изпадане в забава по
отношение погасяване ан кредитните си вноски, считано от 12.01.2015 г. Поради
необслужване на задълженията произтичащи от възникналото кредиторно
правоотношение, считано от 08.04.2015 г. Б.та-кредитор упражнила правото си да
обяви целия остатък по предоставения кредит за предсрочно изискуе, за което
ответното дружество било надлежно уведомено посредством изпратена и връчена
нотариална покана. Към 22.04.2015 г. общия размер на вземанията на молителя по
договора за кредит възлизали на сумата от 21 832 265,14 евро. За дължимите
й суми Б.та се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като по образуваното спрямо ответното дружество – длъжник
изпълнително дело въпреки от упражнените изпълнителни способи /възбрани и
запори/ към момента не се постигало удовлетворяване на паричния дълг. Поддържа
се, че паричните задължения на ответното търговско дружество, доколкото имали
за свои правопораждащ факт – договор за банков кредит, то следвало да се
разглеждат, като такива произтичащи от Т.сделка
и били изискуеми, съответно неизпълнението им обуславяло извод за настъпила
неплатежоспособност на ответника. Тъй като последният не притежавал никакви
активи, се твърди и наличие на състояние на свръхзадълженост.
В
тази връзка релевираното искане е за постановяване на решение по реда на чл.630
ал.1 ТЗ - установяване неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на
ответника и откриване на производство по несъстоятелност.
Ответникът
не депозира отговор на молбата. Същото не е упражнило правото си да се яви в
насроченото за разглеждане на молбата съдебно заседание, за което е било
редовно призовано, респективно да вземе становище по заявената против него
молба за откриване на производство по несъстоятелност с оглед заявените
предпоставки за това – допуснато състояние на неплатежоспособност, съответно на
свръхзадълженост на капиталовото дружество.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата – „Е.С.“АД, е капиталово търговско дружество с правноорганизационна
форма – АД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 18 670640
лева, изцяло внесен, чрез извършена непарична вноска – апарот на недвижими
имоти. Дружеството е учредено на 23.04.2013 г.
Не
е спорно и от представен
документ, именуван договор за банков
кредит, се
установява, че на 09.12.2013 г.
страните постигнали съгласие молителят да предостави на ответника
кредит в размер на 20 000 000 евро, които средства са предназначени за
закупуване на дълготрайни активи. От дружеството-кредитополучател е поето
насрещно задължение така отпуснатия му от Б.та-молител банков кредит да й бъде
върнат в срок до 10.02.2019 г., заедно с възнаградителна лихва в размер на 9 %
годишно. В чл. 18 от договора е предвидено, че отпуснатия кредит следва дас е
издължи от кредитополучателя по него чрез изплащането на 50 равни ежемесечни
погасителни вноски, всяка от които фиксирана на сумата от по 400 000 евро,
респективно определената падежна дата е 10-то число на месеца, за които се
дължи съответната вноска. Начлният момент на възникване на задължението за
връщане на отпуснатия ба нков кредит чрез уговореното разсрочено плащане на
погасителни вноски е установен на датата – 15.01.2015 г., а последната
погасителна вноска има за свои падеж датата – 10.02.2019 г. В договора се
съдържа клауза, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и
да е от задълженията му, Б.та има право да обяви за предсрочно изискуем целият
размер на кредита (чл.40 от договора). В чл.46 от договора, страните се
съгласили съобщенията между тях да се считат за надлежно дадени, когато са
предадени на ръка, чрез куриер, изпратени са с препоръчана поща на адрес на
всяка от страните по този договор или предаването на банковата поща в банковия
салон, съгласно установения от Б.та ред.
С
нотариална покана рег. № 1231/23.03.2015 г. на нотариус Т. Б.та –молител в
качеството си на носител на правата по договор за банков кредит сключен на
09.12.2013 г. е отправила изявление до кредитополучателя си и ответник по
молбата с правно основание чл. 625 ТЗ - „Е.С.“ АД, ЕИК ********, че поради
неизпълнение на задълженията му да заплати съответните вноски по главницата и лихвата
по сключения договор за банков кредит, Б.та е обявила задълженията по този
договор за изцяло предсрочно изискуеми, като всеки един от компонентите на
общото задължение на ответника спрямо Б.та е надлежно описан по вид /главница,
лихви, неустойки, такси/ и размер във възприемчив табличен вид. Видно от извършеното
върху поканата нотариално удостоверяване от нотариуса комуто е поверена за
връчване се установява, че същата е била връчена на адресата си чрез залепване
на уведомление на 14.04.2015 г., при условията на чл.50, ал.4 ГПК.
Съобразно
представени с молбата по чл. 625 ТЗ – заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ издадена на 13.07.2015 г., ведно с
изпълнителен лист от същата дата се установява, че в рамките на инициирано от
молителя заповедно производство по гр.д. № 35881/2015 г. по описа на СРС, 62
с-в спрямо ответното дружество е признато, че дължи на Б.та молител, суми както
следва : 20 000 000 евро – главница; 1 424 509,58 евро –
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.06.2014 г. до
25.03.2015 г.; 28 077,78 евро – просрочени лихви върху просрочена главница
за периода от 26.01.2015 г. до 25.03.2015 г.; 61 100 евро – текущи лихви
върху редовна главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.;
156 011, 11 евро – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.03.2015
г. до 22.04.2015 г.; 62 535,99 евро - неустойка върху просрочена главница
за периода от 25.06.2014 г. до 22.04.2015 г.; 100 000 евро – дължима
еднократна комисионна по кредита; 30,68 евро – разноски направени във връзка с
принудуително изпълнение за периода 24.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; договорна
лихва за забава в размер на 19 % годишно върху просрочената главница, считано
от 24.06.2015 г. до изплащане на просрочената лихва в цялост, договорна
неустойка в размер на 10 % годишно върху просрочената лихва, считано от
24.06.2015 г. до изплащане на просрочената лихва в цялост, както и законна
лихва върху просрочената главница и неустойка, считано от 24.06.2015 г. до
изплащането на тези вземания в цялост, а така също сумата от 641 032,98
лева – разноски за длъжимо възнаграждение на юрисконсулт представлявал
кредитора. След снабдяване с издадения изпълнителен лист Б.та – молител е
предприела действия за удовлетворяване на съдебно признатите си вземания, като
е образувала срещу ответното дружество – нейн длъжник изпълнително дело,
считано от 26.0.2015 г. пред ЧСИ- Г. Дичев, вписан в регистъра на ЧСИ и имащ
район на действие СГС.
От
постъпилата от Служба по вписванията - гр. С. справка, се установява, че „Е.С.“
АД е вписано като носител на вещни права по отношение на значителен брой недвижими
имоти, чието местоположение и индивуализация /предназначение, площ и момент на
придобиване е видно от прегледа на справката. Установява се, че придобивното
основание за „Е.С.“ АД относно всеки един от упоменатите в справката недвижими
имоти е извършен апрот на същите в капитала му от дружеството – „ОМИКРОН“.
Отново от съдържанието на справката се установява, че след придобиването на
тези имоти дружеството-ответник се е разпоредило с част от тях, като ги е
прехвърлило посредством сключени договори за продажба на трети лица.
От
писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната
баса на АИС-КАТ към 27.10.2016 г. не са налице данни - „Е.С.“ АД да е
регистрирано като собственик на пътни превозни средства.
След
изискване от ТД на НАП – С., Офис „********“ по делото са изпратени заверени
преписи относно подадени към данъчната администрация от страна „Е.С.“ АД
годишна данъчна декларация по смисъла на чл. 92 ЗКПО за данъчния финансов
резултат и дължимия годишен корпоративен данък за 2013 г., както и отчет за
приходите и разходите на „Е.С.“ АД съставен за 2013 г.
Директора
на ТД на НАП – С. по повод служебно изискване от съда е ангажирал по делото два
броя издадени от Публичен изпълнител при НАП постановления за налагане на
обезпечителни мерки от 10.12.2015 г. и 29.01.2016 г. по отношение притежавано
имущество от „Е.С.“ АД, а именно възбранени са негови недвижими имоти, както и
постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на Публичен
изпълнител при ТД на НАП от 13.10.2016 г., а именно възбранени са недвижими
имоти и са постановени запори върху налични и постпващи суми по банкови сметки
на дружеството.
В
производството е прието заключение на съдебно финансово-икономическа
експертиза, което съдът кредитира, като съответно на събраните в производството
доказателства. Вещото лице е посочило, че ответното търговско дружество не е
обявило в ТР при АВ годишния си финансов отчет за нито едина от излседваните
отчетни финансови години, като при опит за осъществяване на контатк от страна
на вещото лице с представител на ответното дружество, такъв не е бил постигнат,
защото на обявения в ТР при АВ адрес на управление не е открит представител
на „Е.С.“ АД. При осъществена проверка
във воденото при молителя счетоводство и съобразяване на приобщените към делото
документи вещото лице е формирало извод, че общия размер на паричните
задължения на „Е.С.“ АД към молителя, считано към датата – 22.04.2015 г.
възлиза на сумата от 42 700 199,13 лв. Доколкото вещото лице не е
могло да осъществи контакт с представител на ответника, то посочва в
заключенето си, че не разполага с изискуемия обем от информация, която да му
позволи да посочи, дали дружеството разполага с имущество, което да му бъде
достатъчно да покрие всички свои задължения към кредитори. Вещото лице в табличн
вид е пресъздало вписването по партидата на търговеца в ТР при АВ на
непаричната вноска, съставляваща съвкупност от апротирани недвижими имоти в
капитала на „Е.С.“ АД. Вещото лице след запознаване с ГФО на дружеството за
2013 г., което се намира в кориците на делото по повод изпращането му от НАП е
констатирало, че към 31.12.2013 г. „Е.С.“
АД е разполагал с активи имащи балансова стойност от общо 57 553 лв.,
които вещото лице е посочило конкретно по вид актив и стойност на всеки вид актив.
Дружеството „Е.С.“ АД има внесен капитал от 18 670 640 лв., като
същия е набран чрез апортна непарична вноска на недвижими имоти. В заключението
е отразено, че последното извършено от „Е.С.“ АД към „КТБ“ АД /н./ датира от
25.06.2014 г., когато ответника е осъществил частично погашение на изискуемо
свое задължение. Впоследствие, считано от 25.06.2014 г. до момента на изготвяне
на заключението по СФИЕ при молителя няма данни за осъществно погашение от
ответника по молбата. Стойностите на показателите на ликвидност на
дружеството за периода 2013 г. /тогава е
възникнало, като правен субект
дружеството-ответник/ – 2016 г. са еквивалентни на нулева величина, като
това е последица от обстоятелството, че дружеството не е раполагало с никакви
краткотрайни активи или поне такива не са доказани по делото с оглед
разпределената доказателствена тежест междру страните, вкл. и чрез допуснатите
по служебна инициатива от съда доказателства целящи установяване какво е
финансовото състояние на ответника в периода от 2013 г. до настоящия момент.
Другият фактор, които влияе за нулевите коефиценти на ликвидност в палитрата на
тяхната разновидност /обща, бързан, незабавна, абсолютна/ е изключително
високото по своя обем парично задължение, чиито кредитор е молителя възлизащо
на сума над 42 мил. лева. Този анализ на показателите за ликвидност на
търговското дружество ясно илюстрира състоянието му на неплатежоспособност и в
липса на каквато и да е възможност да посрещне инзпълнението на текущите си
задължения. При събраните по делото сведения за финансовото положение на
дружеството в рамките на периода 2013 – 2016 г. вещото лице е посочило, че
коефицента определящ финансовата автономност на ответника също е нулева
величина срещу породилите се големи по своите предели парични задължения няма
налично имущество, като последния извод на вещото лице не се споделя от
решаващия състав, защото е видно от приложената справка от СВ при АВ, че
ответното дружество има значителен обем
от недвижими имот, макар да се е разпоредило с част от тях, но независимо от
това, доколкото няма конкретни данни за балансовата стойност на тези имоти за
да може да се съотнесе тя към общия размер на задълженията, които възлизат на
сумата над 42 мил. лева, то съда счита, че извода за стойности на коефицента за
финансова автономност, които са извън референтните стойности трябва да бъде
споделен, но не при извод за нулева величина на този коефицент. Извън
общорпиетите стойности е и кофеицентът за задлъжнялост, които надхвърля
възприетия за максимум размер от единици, което прави дружеството да се намира
в състояние на свръхзадлъжнялост. Активите на дружеството под формата на
недвижими имоти могат да се определят, като достатъчен според вещото лице
ресурс за покриването на първоначалните разноски при откриване на производство
по несъстоятелност спрямо длъжника.
С
определение от 20.01.2017 г. съдът е указал и предоставил възможност на молителя
и на всички кредитори в 10-дневен срок от вписване на определението в книгата
по чл.634в ТЗ да привнесат разноски по сметка на съда в размер на 7 000 лева,
като са разяснени неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение
– прилагане последиците на чл.632, ал.1 ТЗ. Към постановяване на съдебното
решение от страна на молителя е ангажирано доказателство, че е привнесъл по
набирателната сметка на СГС сумата в размер от 7 000 лв., която да послужи
за обезпечаване разноските в производството по несъстоятелност на длъжника в
хипотезата, че такова бъде открито по решение на съда.
Други
доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна
квалификация чл.625 ТЗ.
Съгласно
чл.625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване на производство
по несъстоятелност е кредитор на длъжника по Т.сделка, ето защо следва да се прецени дали молителят „К.Т.Б.“ АД
– в несъстоятелност разполага с активна процесуална
легитимация.
Сключениият
договор за банков кредит от 09.12.2013 г. и 28.01.2013 г. несъмнено има
белезите и съдържанието на уредения в чл.430 ТЗ договор за банков кредит, включващо задължението на Б.та да
предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната
възнаградителна лихва. Посочената правна сделка трябва да
се определи, като реализирал се юридически
факт, породил търговско правоотношение между страните - ответникът е
обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при
условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на Б.та за
предоставяне на паричната сума не е спорен и се установява от кредитираното заключение на
съдебно-финансово икономическата
експертиза, в което е посочено, че задълженията към молителя,
възникнали от договора са осчетоводени, вкл. по тях е било оъществено и
частично плащане от ответника, макар през далечната 2014 г.
Б.та-кредитор
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договорите
за банков кредит, предвид неизпълнение на задълженията на „Е.С.“ АД да заплаща
в срок уговорените погасителни вноски. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че когато се претендира вземане, произтичащо от банков кредит,
съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането
на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
настъпването на обстоятелствата, след като Б.та е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
В
случая, Б.та-кредитор на 23.03.2015 г. е отправила до длъжника „Е.С.“ АД чрез
изпратена нему нотариална покана, в която се съдържа недвусмислено изявление за
обявяване предсрочната
изискуемост на кредита. Това изявление трябва да се приеме
за надлежно получено от адресата си на 08.04.2015 г. с връчване на нотариалната покана,
когато е изтекъл 2-седмичния срок за получаване на книжата /уведомлението е
залепено на адреса на управление на дружеството на 23.03.2015 г./, след
залепване на уведомление по чл.50, ал.4 ГПК, поради неоткриване на лице,
съгласно да я получи.
Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на процесния отпуснат на ответника кредит, е
датата, на която волеизявлението на Б.та, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В случая, кредитополучателят не твърди и не доказва да е изпълнил точно
задълженията си по договорите, поради което следва да се приеме, че непогасените
задължения по назования от молителя договор за кредит са станали изискуеми с изтичане на
предоставения с изявлението 7-дневен срок за доброволно плащане, т.е. от 16.04.2015
г..
Длъжникът не твърди и не доказва да е изпълнил
задълженията си, възникнали от процесния договор, които са породени от Т.сделка
и са с настъпила на 16.04.2015 г. изискуемост.
Следва
да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и предмет на силата на присъдено нещо
на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ решение, е състоянието на
неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост на
ответника и началната й дата, а не съществуването на самото вземане на молителя – така Решение № 277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д.
№ 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна практика с Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, молбата на „К.Т.Б.“ АД
– в несъстоятелност, с правна квалификация чл.625 ТЗ, е
подадена от процесуално легитимирано лице – кредитор с изискуемо и
неудовлетворено вземане, проитичащо от Т. сделка - договор за банков кредит.
Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно
Решение №71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО, постановено по
реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна практика за съдилищата, неплатежоспособността
е едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по
несъстоятелност по ТЗ, наред със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е
правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец
да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието
трябва да може да посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения. Краткосрочните
задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват
освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, задълженията към молителя „К.Т. Б.“ АД
– в несъстоятелност, след обявената им предсрочна
изискуемост, са краткосрочни и изискуеми.
Преценката за способността на
предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ
на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.
Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар.
постоянен капитал), не служат за извършване на
плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като предвид
предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват
еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл.608, ал.1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни
активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността
им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена,
близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите
показатели водещи относно преценката за състоянието на неплатежоспособност,
свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите
за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи
(всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи:
материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания
(с падеж до 1 год.), краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др.
подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични
средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността на
активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. С парични средства в наличност –
„Е.С.“ АД няма данни да разполага.
С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена
част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси. В настоящият случай „Е.С.“
АД не разполага с материални активи,
затова този коефициент съвпада с бързата ликвидност. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения, поради което при едно действащо предприятие този показател
е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични средства са
най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи
могат да се реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост,
която зависи и от отрасловия сектор на икономиката, в който работи
предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си
предприятието разчита на целия си оборотен капитал, чийто активи при извършване
на стопанските операции се трансформират в парични средства, по начало коефициентът
на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че
посредством тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези
активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на
конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания. Ето защо, ако актив от оборотния капитал не може
да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при
изчисляването на който е включен този актив, не дава реална картина на
способността на предприятието да осъществи текущите плащания към кредиторите
си. В този случай, предприятието следва да може да посрещне
краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи. Следва да се съобрази и реалната ликвидност на
краткосрочните инвестиции и събираемостта на краткосрочните вземания. Изводите
на вещото лице са, че всеки един от коефицентите за ликвидност е равен на нула,
защото дружеството не разполага с каквито и да е било краткотрайни активи,
които да послужат за посрещане на изискуемите му парични задължения, за които
молителя проведе необходимото доказване, че съществуват и то в изключително
високи размери – над 42 мил. лева. Възприетото равнище на този релевантен за
финасовото състояние на длъжника показател показва, че дружеството се намира в
състояние на неплатежоспособност
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на
него показател на задлъжнялост дават съотношението на собствения към
привлечения капитал (базов 0.33), съответно на привлечения към собствения
капитал на предприятието. С оглед на информацията, на която са носител,
посочените коефициенти имат само спомагателен характер при преценка на
наличието на състояние на неплатежоспособност на предприятието, тъй като те не
отчитат каква част от задълженията на предприятието, формиращи привлечения
капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при реализацията на
краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на финансова
автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежоспособност на търговеца
към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва
плащанията си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези израженията на тези показатели
се наслагват към неблагоприятните показатели за ликвидност и потвърждават
извода за невъзможност на ответника да покрива краткосрочните си задължения.
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната
дефиниция в чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение,
породено от или отнасящо се да Т. сделка, публичноправно задължение към
държавата или общината, свързано с Т.та му дейност, а от 13.05.2006 г. - и
частно държавно вземане. Действително, при спиране на плащанията, законът
въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в доказателствена
тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните си
задължения.
В
случая, анализът на обективното икономическо състояние „Е.С.“ АД установява, че
за целия изследван период: 2013 г. – 2016 г. показателите за ликвидност са в неприемливи
граници – равни са на нула, което обуславя невъзможност на търговеца да
изпълнява паричните си задължения. Тази невъзможност е трайна.
В
този смисъл, въз основа на заключението на СФИЕ, следва да се приеме, че
ответното дружество не е в състояние да изпълнява текущите си задължения. То е
напълно декапитализирано, няма данни да извършва, каквато и да е било дейност
след 2014 г., докогато единствената установима по делото дейност на дружеството
е да продава част от имуществото си в полза на трети лица, но няма данни за
размер на уговаряната продажна цена, както и дали тя е била реално заплатена от
купувачите по сделките. Общият анализ на доказателствата по делото навежда на
заключението, че ответното дружество не може да се класифицира, като такова което
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност
за интересите на кредиторите.
На
самостоятелно основание извод за наличие на състояние на неплатежоспособност
при ответния търговец следва да се формират и при приложение на въведената с
чл. 608, ал. 4 ТЗ презумпция, която предвижда, че тъговецът не е в състояние да
изпълни свое изискуемо задължение по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ ако преди
подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност не е заявил
за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните
три години, считано от подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Осъществяването на
обикновена справка в ТР при АВ по партидата на ответника показва ясно, че от
същия отсъства заявяване на ГФО, за която и да е било финансова година, считано
от възникването му като правен субект до момента на даване на устните състезания
по делото. Следователно, доколкото молбата за откриване на производство по
несъстоятелност е депозирана от кредитора през 2016 г., то релевантния период
за преценка евентуално приложение на презумпцията заложена в чл. 608, ал. 4 ТЗ
трябва да се сведе до финансовите 2013 г., 2014 г. и 2015 г., за които
ответника е имал нормативното задължение да изготви и заяви пред АВ за вписване
годишни финансови отчети. Предвид това, че няма данни подобно заявяване пред
органа водещ ТР при АВ да е заявено от търговеца адресат на задължението да
обяви този съществен за финансовата си дейност документ, то трябва да се
приеме, че тези факти с правно значение отсъстват и да се приложи презумпцията
по чл. 608, ал. 4 ТЗ. Тук е мястото да се отбележи, че изготвянето на ГФО от
търговеца без представянето му за обявяване в ТР на АВ по партидата на
дружеството не опровергава презумпцията на чл. 608, ал. 4 ТЗ. Ето защо наличния
по делото и представен пред НАП ГФО за 2013 г. не променя изводите на СГС за
приложимост на презумптивната норма установена от законодателя.
Предвид
осъществяването на състава на чл.630 ал.1 ТЗ и липса на пречки по чл.631 ТЗ, молбата
за откриване на производство по несъстоятелност на основание
неплатежоспособност следва да бъде уважена.
По
аргумент на чл.608 ал.1 ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието
неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която
длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по Т. сделка,
като това състояние е налице при неблагоприятни
показатели на ликвидност. От заключението на СФИЕ се установи, че
последното извършено плащане на сума по договора за кредит е от 25.06.2014 г.,
след която дата не се доказва да са извършвани плащания, въпреки че вземанията
на молителя за относно целия размер на отпуснатия кредит и генерираните лихвени
плащания и неустойки, са били изискуеми.
По въпроса за начина на определяне
на началната дата на неплатежоспособност
на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на
ВКС, включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така
например, в Решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., Решение № 115 от 25.06.2010 г. по т. д.
№ 169/2010 г., II т. о., Решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д.
№ 1152/2011 г., I т. о., Решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на
неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните
си краткотрайни активи, се определя от неговото цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите за
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-ранния момент на спиране на плащанията
като външен белег на неплатежоспособността. В
случая, спиране на плащанията се установява към 25.06.2014 г..
Видно
от кредитираното заключение на СФИЕ още към 31.12.2013 г. показателите за
ликвидност са били извън общоприетите референтни стойности. Затова съдът приема, че установената трайна
невъзможност за погасяване на изискуеми парични задължения е настъпила към
25.06.2014 г., към който момент всички показатели за ликвидност са под
допустимите граници и е налице спиране на плащанията като външен белег на това
състояние на търговеца. Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът
приема датата 25.06.2014 г., като най-ранен момент, в който всички предпоставки
по чл.608 ТЗ са били налице.
В
молбата, „К.Т. Б.“ АД
– в несъстоятелност претендира в условията на
кумулативност да е налице и свръхзадълженост на „Е.С.“ АД, поради което ако
това състояние предхожда неплатежоспособността, то ще е основанието за
откриване на производство по несъстоятелност, защото поглъща
неплатежоспособността.
За
да е налице състояние на свръхзадълженост е необходимо имуществото на дружеството
да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения (чл.742 ТЗ). В решение
№201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І ТО, е указано, че за разлика от неплатежоспособността,
при свръхзадължеността, легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не е нужно
задълженията да са изискуеми и за
наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите задължения.
Двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност – неплатежоспособност и
свръхзадълженост, са самостоятелни. Могат да бъдат предявени в условията на кумулативност, както в случая, или евентуалност. Възможно е откриване на производство по несъстоятелност и на двете
основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда
момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на
свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на
решението. При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена
по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване
на решението.
Преценката
налице ли е свръхзадълженост следва да отчита действителната, а не балансова
стойност на активите на предприятието, тъй като е възможно счетоводно да не са
отчетени парични задължения или необосновано да са вписани активи, които не са
действително придобити. В този смисъл, вещото лице изрично уточнява, че поради
ненамиране на ответното дружество на адреса на управление, проверка на
документите, които да дават сведение за стойността на притежаваните от
ответното дружество дълготрайни материални активи – вписаните в справката на СВ
при АВ недвижими имот е била невъзможна. Преценявайки, че изцяло по вина на
ответното дружество по делото е препятствана възможността за изследване на
структурата на активите на дружеството и частност, тази касаеща притежаваните
от него дълготрайни материални активи, СГС приема, че за да определи оценката
на тези активи следва да се съобрази със стойността на определената непарична
вноска при момента на нейното извършване през 2013 г., когато дружеството е
учредено и когато според нормата на чл. 72, ал. 2 ТЗ е направена оценка от
лицензирани оценители, които са определили, че непаричния актив има обща оценка
в размер на сумата от 18 670 640 лв. Дори да се приеме, че това е
паричния еквивалент на ДМА, с което капиталовото търговско дружество е
разполагало след момента на неговото учредяване, то вкл. към датата на
сключване на договора за банков кредит с Б.та молител, които датира от
09.12.2013 г., респективно към 31.03.2014 г., която е датата заложена, като
краен срок за усвояване на кредита, „Е.С.“ АД се е намирало в състояние на
свръхзадълженост. Както вече се посочи в изложението на настоящия съдебен акт за разлика от
неплатежоспособността, при свръхзадължеността,
легално дефинирана в чл.742 ТЗ, не е нужно задълженията да са изискуеми и за наличие на свръхзадълженост се преценяват и неизискуемите
задължения. Така е достатъчно да се установи
само това, че дадено задължение с паричен характер, произтичащо от Т. сделка е
възникнало без да е необходимо да е настъпила изискуемост по него за да се
реализира хипотезата на свръхзадълженост. Именно такъв е и процесния случай с
ответното дружество, което към датата на усвояване на банковия кредит /съдът
приема, че това е 31.03.2014 г., доколкото няма ангажирани доказателства за
момента на усвояване, но категорично се установява, че такова е налице от
кредитополучателя/ е разполагало с дълготрайни материални активи, които далеч
не са били достатъчни да покрият банковия дълг в размер на 20 000 000
евро, които е поет посредством подписания договор за кредит. СГС при преценката
за състоянието на свръхзадълженост отчита и това, че се касае до новоучредено
дружество, което в началния си етап на развитие за да осигури средства във
връзка с дейността, която възнамерява да развива се нуждае от ликвиден ресурс,
които е набавен чрез отпуснатия банков кредит, но същевременно не може да се
пропусне и това, че в периода на своето съществуване, като търговец по
отношение на ответника не се установява да е предприел, каквато и да е Т.
дейност, която да е насочена към генериране на печалба, а напротив пристъпено е
и към разпродажба на недвижимите имоти, които съставляват непаричната вноска в
капитала му, както и до обременяването им с учредяване на ипотеки.
Съобразявайки това, че към момента на приключване на устните състезания са налице и двете основания за откриване на производство по
несъстоятелност, но датата на свръхзадълженост е по-ранна
от тази на неплатежоспособността и цел
максимално охраняване интересите на всички кредитори налага да бъде обявена свръхзадълженост
на ответния търговец при приемане на дата на настъпване на това състояние –
31.03.2014 г.
Молителят претендира присъждане на
разноски за производството в общ размер от
600 лева, представляващи внесен депозит за възнаграждение за вещо
лице, които съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да се възложат в тежест на ответника. От
друга страна, съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК вр. чл. 621 ТЗ и чл.57,
ал.6 ЗБН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда и
дължимата за производството държавна такса в
размер на 250 лева.
Така
мотивиран и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността –
31.03.2014 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА за ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със
седалище *** и адрес на управление:*** - В.П.М.,
с адрес – гр. С., бул. „*******“ №112 – партер, като му определя месечно
възнаграждение в размер на сумата от 1 200.00 лева.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:*** за 17.03.2017г. от 15.30 часа в Съдебна палата, гр. С., бул. „******* зала.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на „К.Т. Б.“ АД
– в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище ***, сумата от 600,00
лева – разноски, представляващи внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „Е.С.“ АД, ЕИК ********, със седалище ***
и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна
такса за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията - търговския
регистър за обявяването му, на основание чл.622 ТЗ.
СЪДИЯ: