№ 8292
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110118763 по описа за 2023 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с ответника И. С. О. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №2, находящ се в гр. ////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Обосновава интерес от предявяване на
исковете с разпореждане на съда от 07.03.2023 год., с което му е дадено указание за
предявяване на искове срещу ответника, с които се иска от съда да признае за
установено, че ответникът, че му дължи сумата от 4050,26 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. –
м. 04.2016 год. за посочения по-горе недвижим имот и сумата от 771,85 лв. – лихва за
забава от 15.08.2014 год. – 08.08.2017 год., ведно със законната лихва, считано от
18.08.2017 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до
изплащане на сумите, както и сторените разноски.
Ответникът-И. С. О. не е депозирал отговор на исковата молба. В открито
съдебно заседание състояло се на 23.04.2024 год. ответникът заявява, че не оспорва
основанието и размера на предявените искове.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не взема становище по предявените искове.
1
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качеството му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ответникът,
чрез назначеният му особен представител, не оспорва качеството си на потребител на
топлинна енергия, поради което съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. В случая несъмнено е, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответника е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от
закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
2
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай видно от Договор №4238 от 25.09.2002 год., етажната
собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. //// е възложила извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем сървисиз” ЕООД.
В конкретния случай ответникът не оспорва исковете по основание и размер,
поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по
категоричен начин потребената от него топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период, а именно сумата от 4050,26 лева,
представляващи стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2013 год. до м.04.2016 год.. От страна ответника не се ангажираха доказателства,
че е изпълнил задължението си за заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за процесния имот, поради което съдът приема, че искът е основателен.
При неизпълнение на парично задължение съгласно разпоредбата на чл. 86 от
ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 84, ал.1 от ЗЗД, когато има
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно
клаузите на Общите условия на договора, срокът за заплащане на цената на ползваната
топлинна енергия е в 30-дневен срок от датата на публикуване на ежемесечните
фактури на интернет страницата на продавача, като съгласно чл. 32, ал.2 от ОУ след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 за отчетния
период, в 30-дневен срок от дата на публикуването на интернет страницата на
продавача, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи само за
задълженията по чл. 32, ал.2, ако не са платени в срока по ал.2. С оглед посочения ден
на изпълнение на задължението в Общите условия, не следва да намери приложение
разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, т.е. длъжникът да изпада в забава едва след
3
отправяне на покана от страна на кредитора, от което следва, че с изтичане на срока,
предвиден в Общите условия, длъжникът е изпаднал в забава и за периода на своята
забава дължи обезщетение, съгласно разпоредбите на чл.86 от ЗЗД. Предвид
изложеното съдът приема, че ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-
во число от месеца следващ публикуването на фактурата. В тази връзка и с оглед
ангажираните доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на
„ТС“ ЕАД съдът счита, че ответникът е изпаднал в забава, с оглед на което следва да се
приеме, че втората претенция на ищеца е установена по основание и размер-доколкото
същата не е оспорена от ответника. Предвид изложеното приема, че размера на
дължимата лихва за забава за процесния период 15.08.2014 год. до 08.08.2017 год. е
771,85 лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 313 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 146,44
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №56839/2017 год. по описа на
СРС, 75 с-в..
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „ТС” ЕАД, ЕИК
/////, със седалище и адрес на управление: гр. ///// против И. С. О., ЕГН **********, с
адрес: гр. ////, ап.2, че И. С. О. дължи на „ТС” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
сумата от 4050,26 лева /четири хиляди и петдесет лева и двадесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от месец
05.2013 год. до месец 04.2016 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №2, находящ се
в гр. ////, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2017 г. до окончателното и
изплащане и сумата от 771,85 лева /седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.08.2014 год. до 08.08.2017год..
ОСЪЖДА И. С. О., ЕГН ********** да заплати на „ТС” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 313 лева /триста и тринадесет лева/,
представляваща разноските по настоящото производство, съразмерно с уважената част
от претенциите, както и сумата от 146,44 лева /сто четиридесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължимите разноски по гр.д.
№56839/2017 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5