ОПРЕДЕЛЕНИЕ№101/12.02.2020
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през двехиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията ч.в.търг.дело № 103 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.257 от ГПК, образувано по молба на Д.А.К. ***
от 28.01.2020г., за определяне на срок при бавност за произнасяне по възражение
по реда по чл.423 от ГПК, подадено с въззивна частна жалба с вх.№ 12742 по ч.гр.дело № 896/19г. по
описа на РС – Добрич.
В становище по чл.255 ал.2 от ГПК, изготвено от съдебния състав по
в.ч.гр.дело № 714/19г., се сочи че молителя К. няма депозирано възражение по
чл.423 от ГПК. В съответствие с правомощията по чл.257 от ГПК, съдебният състав
от ВАС извърши проверка по делото и констатира следното:
На първо място следва да се отбележе, че по въззивна частна жалба вх.№
12742, подадена чрез РС – Добрич по ч.гр.дело № 896/19г. е образувано пред ОС –
Добрич в.ч.гр.дело № 713/19г., своевременното извършване на процесуални
действия по което, не е предмет на настоящето производство.
Ч.гр.дело № 714/19г. по описа на ОС – Добрич е образувано по частна жалба на
„Райфайзенбанк /България“ ЕАД срещу определение № 2150 от 31.07.2019г. по ч.гр.дело
№ 896/19г. по описа на РС – Добрич, с което е спряно принудителното изпълнение
по изп.дело № 709/19г. на ЧСИ с рег.№ 894. По частната жалба съставът на съда
се е произнесъл с определение № 928 от 04.11.2019г. По делото е постъпила молба
от К., длъжник по ч.гр.дело № 896/19г., за отмяна на определение № 928 от съда,
който го е постановил по реда на чл.253 от ГПК. След размяна на книжа по
молбата с определение № 60 от 16.01.2020г. въззивният съд е оставил е оставил
без уважение молбата на К. за изменение или отмяна на определение № 928.
При така изложените обстоятелства се налага извод, че молбата по чл.255 от ГПК е неоснователна. Данните по делото сочат че Добричкият окръжен съд не е допуснал забава при
произнасянето по молба на К. депозиране по в.ч.гр.дело № 714/19г. В
производство по частна жалба срещу определение за спиране на принудително
изпълнение, образувано въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение,
не може да бъде разглеждано възражение по реда на чл.423 от ГПК. В молбата до
въззивния съд за отмяна на постановеното от него определение вх.№ 23458 от
18.11.2019г. и в допълнителната молба вх.№ 7507 от 22.11.2019г. няма изложени
факти и обстоятелства, сочещи на хипотези по чл.423 от ГПК, както и няма
искане, което да може да бъде квалифицирано като възражение пред въззивен съд
по чл.423 от ГПК срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, налагащо
извършване на процесуални действия по отстраняване на нередовности на молбата.
Само посочването на нормата на чл.423 в молба до съда не може да сезира валидно
въззивния съд с искане за постановяване на съдебен акт по възражение по чл.423
от ГПК.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че липсва несвоевременно извършено
от Окръжен съд Добрич процесуално действие, обуславящо определяне на срок за
осъществяването му и молбата по чл.255 от ГПК следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.257 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Д.А.К. *** от 28.01.2020г., за определяне на срок при
бавност по в.гр.дело № 714/19г. при произнасяне по възражение по реда по чл.423
от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: