Решение по дело №2268/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена М. Т. Д. и Р. К. Д., чрез процесуален представител адв. Н.Драгнев, против Община Приморско.

С исковата молба са предявени искове за заплащане на обезщетение:

за претърпени от двамата ищци на 21.02.2023г. имуществени вреди в размер [рег. номер]., в резултат от отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, в изпълнение на която е разрушен метален контейнер №1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място].

за претърпени от М. Т. Д. за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, в размер на 700лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на Община Приморско.

за претърпени от Р. К. Д. за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, в размер на 500лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П..

Процесуалният представител на ищците претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

В исковата молба ищците твърдят, че против тях е била издадена Заповед № 311/15.02.2023г.на кмета на Община Приморско, с която на основание чл, 57а, ал. 3 от ЗУТ, им е било наредено в качеството им на извършители, да премахнат преместваем обект, представляващ метален контейнер № 1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с правоъгълна форма и приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м. Тази заповед е била отменена с влязло в сила решение №484/10.05.2023г., постановено по адм. дело № 334/2023г. по опис на Административен съд гр.Бургас. На 21.02.2023г. Заповед № 311/15.02.2023г.на кмета на Община Приморско е била изпълнена, като обектът е бил премахнат. Твърдят, че премахването им е причинило имуществени вреди, които оценяват [рег. номер]. Ищецът М. Д. твърди, че е присъствал на събарянето с багер на контейнера и се е опитал да се противопостави, но е бил отстранен от присъствалия полицай. На 80 години е присъствал на административна принуда. Принудително събаряне на собствена негова вещ, поради което е изпитал психически страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име- неимуществени вреди, които оценява на 700лв. И. Р. К. Д. твърди, че не е присъствала по време на събарянето на обекта, но вечерта е разбрала от съпруга си какво се е случило- че разрушавали техни собствени вещи. На 74 години също изпитала силата на държавната принуда без да е имало влязла в сила заповед, което й причинило психически страдания, стрес, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име- неимуществени вреди, които оценява на 500лв.

В съдебно заседание , чрез процесуалния си представител адв. Драгнев, поддържат исковите претенции така, както са предявени. По отношение на имуществените вреди адв. Драгнев иска да не бъде вземана предвид оценката на вещото лице, тъй като то е сгрешило концепцията. Следвало е да не оценява постройка, тъй като такава няма на терена, а е имало метален контейнер, на който следвало да изчисли възстановителната стойност, тоест трябвало да издири пазарни аналози, по които да се установи каква е цената на закупуване на един такъв контейнер и поставянето му на същото място. Счита, че сумата [рег. номер]. е достатъчна за това и доказана по размер. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът О. П. не изпраща представител. Не представя и отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че исковата претенция, съдържаща кумулативно предявените искове, е частично основателна. Досежно имуществената вреда, счита, че тя трябва да намери опора и материална стойност в заключението на вещото лице. Важното е, че той в съдебната зала заяви, че метален контейнер или гараж оценяването не би променило параметрите. Досежно неимуществените вреди, счита, че също частично е налице основание за претендиране на обезщетение, но имайки предвид съответната възраст на ищците – 80 и 84 години, и с оглед Закона за задълженията и договорите и справедливото претендиране, счита, че предявените суми са прекомерни и тази обезвреда би могла да се осъществи с имуществен еквивалент в размер на по 300 лв. на всеки един от тях.

І. ФАКТИТЕ:

Със Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П. на М. Т. Д. и Р. К. Д., на осн. чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, е било разпоредено, в качеството си на извършители да премахнат незаконно изграден обект- метален контейнер №1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Приморско, с правоъгълна форма и приблизителни размери 4.86м/2.81м/2.89м/4.90м и застроена площ от 10 кв.м.

Заповедта била връчена на адресатите й 16.02.2023г.

Според констативен протокол (л.12) от 21.02.2023г. в 10.00ч. Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П. е била принудително изпълнена, като е бил премахнат метален контейнер №1, находящ се в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като събраните материали са били предадени на вторични суровини. По делото няма данни стойността на вторичните суровини да е заплатена на ищците.

С решение № 484/10.05.2023г., постановено по адм. дело № 334/2023г. по опис на Административен съд гр.Бургас Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, е отменена.

За установяване на причинените имуществени вреди по делото е допусната и приета съдебно оценъчна експертиза.

Вещото лице е използвало метода „вещна стойност“, същността на който е в получаването на настоящата стойност, коригирана с физическото остаряване на обекта, както и функционалното и морално остаряване при прилагане на разходен подход.

Според заключението на експертизата пазарната стойност на погиналата вещ (контейнер - метален гараж, поставен на циментови/бетонови основи, с приблизителни размери 4,86м/2,81м/2,89м/4,90м и застроена площ от 10кв.м) към 21.02.2023г., [рег. номер].

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е оценявало обекта като контейнер/гараж. Пояснява, че дори да се приеме, че обектът представлява само контейнер или има характеристиките на метален гараж, заключението не се променя. По отношение на използвания метод за оценка посочва, че същият е предвиден в българските стандарти за оценяване и е подходящ предвид факта, вещта е погинала. С оглед последното обстоятелство не е използван метода на пазарните аналози.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитана Р. Т. Д. (внучка на ищците).

Д. сочи, че на 21.02.2023г. когато било извършено събарянето на контейнера била на работа, но след като чула от баща си какво се е случило заминала на село при баба си. Баба й знаела, че ще ги събарят, но не знаела кога. Съобщили й дядото и бащата на свидетелката. Според последната дядо й и баба й били много притеснени. Тя дори дала на баба си валидол, но не се наложило да викат линейка. Свидетелката заявява, че притеснението било предизвикано от това, че в контейнера се съхранявала храна за животните, която не била изнесена. Това притеснение все още си стояло, защото в селото се говорело за фургона и че едва ли не възрастните хора са престъпници. Притеснявали се и от това, че нямало къде да държат храната за животните, а им се налагало да вземат под наем място, където да я държат. Д. твърди, че през деня, следващ събарянето тя и баба й отишли за хляб. Пред магазина имало събрани 10-15 човека, които говорели за събарянето на фургона, от което баба й се притеснила.

ІІ. ПРАВОТО:

Предявените искове са процесуално допустими.

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл. 203, ал.2 от АПК, към който препраща правото на обезщетение по чл. 301, изр.последно от АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Искът за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му /чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК/, а в случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.

По делото е доказано, че Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., въз основа на която е бил премахнат контейнер №1 е отменена по съдебен ред.

Налице са и основанията по специалната норма на чл. 301, изр. последно от АПК, според която когато административният акт бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение и административният орган не възстанови нарушеното право, съответно не удовлетвори засегнатото лице по друг начин, то последното има право на обезщетение.

В случая изпълнението е предшествало постановяването на отменителното съдебно решение, тъй като е било допуснато по силата на закона. По делото няма данни нарушеното право да е било възстановено или засегнатите лица да са били удовлетворени по друг начин.

Във връзка с допустимостта на производството следва да се посочи и че ищците, като собственици на премахнатия обект, са активно легитимирани да предявят искове за имуществени и неимуществени вреди, тъй като твърдят че те са причинени от изпълнението на отменената като незаконосъобразна заповед.

Ответникът О. П. е пасивно легитимиран да отговаря по исковете.

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

В случая ищците твърдят настъпили вреди от акт, издаден от кмета на Община Приморско.

Община Приморско е юридическо лице по смисъла на чл.14 от ЗМСМА.

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да са осъществени кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; от тези актове да са настъпили реално вреди и настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставя неоснователност на предявения иск за вреди.

Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда задължение за държавата и общините да обезщетят всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следва да се посочи, че пряка вреда е тази, която увреденият е претърпял в имуществената или неимуществената си сфера, в резултат на директното действие на отменения административен акт.

Както вече бе посочено, първият елемент от сложния фактически състав на отговорността е доказан.

С решение № 484/10.05.2023г., постановено по адм. дело № 334/2023г. по опис на Административен съд гр.Бургас Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, е отменена.

Според чл. 177, ал.1 от АПК решението за отмяна на заповедта има сила за страните делото и действие за всички правни субекти, които следва да зачитат отмяната. Мотивите за отмяна на оспорения административен акт, са без правно значение за спора, доколкото по аргумент от чл. 172а, т.6 от АПК със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на решението. Затова отмяната на заповедта води до отпадане с обратна сила на породените от нея правни последици, включително осъщественото принудително изпълнение.

Съдът намира за доказани и останалите елементи от състава на отговорността - реално настъпили вреди за ищците и пряка причинна връзка между тях и изпълнението на незаконосъобразния административен акт, отменен по съдебен ред.

По отношение на претенцията за обезвреда на причинени имуществени вреди:

По делото е установено, че собствената на ищците вещ- метален контейнер е била премахната на 21.03.2023г. в изпълнение на Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на Община Приморско.

Целостта на вещта при премахването не е била запазена. Този факт е удостоверен с констативен протокол от същата дата, в който изрично е посочено, че строителните отпадъци са почистени, а събраните материали са предадени на вторични суровини.

Без съмнение погиването на вещта уврежда имуществения патримониум на ищците и представлява вреда, която има имуществен характер.

Тази вреда е настъпила в резултат на изпълнението на акт, който е бил отменен по съдебен ред. В този смисъл е доказана пряката причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния административен акт.

При това положение следва да се приеме, че са налице законово изискуемите материално правни предпоставки за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

Съдът намира, че обезщетение следва да бъде присъдено в размер на 1100лева, съобразно заключението на съдебно- оценъчната експертиза, определящо пазарната стойност на погиналата вещ, което заключение е дадено добросъвестно и е мотивирано.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ищците, че неправилно вещото лице не е използвало метода на пазарните аналози. Експертът сочи, че използвания от него метод за оценка е предвиден в българските стандарти за оценяване и е подходящ предвид факта, вещта е погинала. Според Стандартите за оценяване сравнителния метод, който е приложим според адв. Драгнев, извежда стойност, като сравнява обекта/актива - предмет на оценката, със сходни обекти/активи, за които е налична надежна ценова информация. В случая оценяваният обект е погинал, и в този смисъл няма категорични данни за всички негови характеристики, поради което няма как да бъде съпоставен със сходни обекти.

По изложените по- горе мотиви съдът намира за основателна и претенцията на всеки един от ищците за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди.

За настъпването им, освен твърденията в исковата молба, сочи и свидетелката Д.. Последната заявява, че баба й и дядо й са били притеснени от премахването на контейнера, защото това действие е станало достояние на жителите на селото, които започнали да го обсъждат в негативен аспект и защото нямало къде да държат храната на животните, които отглеждали.

Съдът намира, че справедливото обезщетение по см. на чл.52 от ЗЗД е в размер на 150 лв. за всеки един от ищците.

Посоченото обезщетение съдът определя като отчита продължителността на периода, през който са търпени неимуществените вреди и особено техния интензитет.

По делото е доказано, че ищците са изпитвали притеснения, които не се отличават с особена сила в сравнение с обичайните такива, които би изпитал всеки човек от унищожаването на собствената му вещ.

Тези притеснения не са довели до влошаване на здравословното им състояние, до промяна на навиците и поведението им.

В случая се касае до изживян стрес, но не и до унижение и накърняване на честта, достойнството и доброто име.

Поради това, за сумата над 150лв. исковете на двамата ищци следва да бъдат отхвърлени като недоказани.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищците за присъждане на адвокатски хонорар на осн. чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ, ако то не бъде оспорено.

Според представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците и адв. Н. Д. защитата и съдействието се осъществяват безплатно на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Оспорване на това обстоятелство от ответника в хода на производството не е направено.

Поради това ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Н. Д. сума в размер на 440 лева, съобразно уважената част на исковете.

Следва да бъде уважено и искането на ищците за присъждане на разноски, което е своевременно направено и доказано в размер на 300лв.(за възнаграждение на вещо лице).

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА О. П. да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] и Р. К. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени на 21.02.2023г. имуществени вреди в размер [рег. номер]. (хиляда и сто), в резултат от отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен метален контейнер №1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер [рег. номер].

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, в размер на 150лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен метален контейнер №1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от 700лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на Р. К. Д., [ЕГН] обезщетение за претърпени за периода 21.02.2023г.- 4.12.2023г. неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания и стрес, в размер на 150лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед № 311/15.02.2023г., издадена от кмета на О. П., в изпълнение на която е разрушен метален контейнер №1, поставен в ПИ с [идентификатор] по КК на [населено място], като отхвърля иска в останалата му част до претендирания размер от 500лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на адв. Н. Д., [ЕГН], на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв, сума в размер на 440лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на М. Т. Д., [ЕГН] и Р. К. Д., [ЕГН] сума в размер на 300лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.