РЕШЕНИЕ
№ 8513
Пловдив, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ |
При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180701684 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство чл.145 и сл АПК, вр. чл. 118 КСО.
Образувано е по жалба на В. Б. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Д., против Решение № 2153-15-170/24.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-[област], с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № 1012-15-245/17.06.2024 г. на Комитова против Разпореждане № Д-15-999-00-**********/03.06.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – [област] за спиране на производството за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по БЛ №Е20212664221 за периода 15.05.-28.05.2024г. и е потвърдено същото.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Сочи се, че разпореждането от 03.06.2024 г., потвърдено с оспорваното решение, е издадено при липса на висящо производство по проверка на законосъобразността на издаден на жалбоподателката болничен лист /БЛ/. Отделно се сочи, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – [област], чрез процесуалния си представител юриск. В. е на становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Излага съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи за прекомерно адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице, което е негов адресат и чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
От фактическа страна се установи, че до директора на ТП на НОИ-[област] е подадено Удостоверение с вх. № Р14-15-000-00-*********/30.05.2024г. от осигурител „ВП Брандс Интернешънъл“ АД /Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО)/ за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на В. Б. К. по болничен лист № Е20212664221, издаден на 21.05.2024 г. с период от 15.05.2024 г. до 28.05.2024 г..
С жалба изх. № 1029-15-19697/03.06.2024г. (л.15) Директорът на ТП на НОИ – [област] е оспорил болничен лист с № Е20212664221, чрез РЗИ, пред ТЕЛК, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и във връзка с чл. 63, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Жалбата на Директора на ТП на НОИ – [област] (изходирана на 03.06.2024г.) по данни от писмо с изх. 97-00-676-1/07.06.2024г. от директора на РЗИ [област], адресирано до П. на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Пантелеймон“ ЕООД (л. 18), е входирана в РЗИ с вх. № 97-00-676/05.06.2024 г.
При тази фактическа обстановка с Разпореждане № Д-15-999-00-**********/03.06.2024 г. Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – [област] на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО и чл. 47, ал. 2 от НПОПДОО е спрял производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № Е20212664221 за периода от 15.05.2024 г. до 28.05.2024 г. на Комитова. В мотивите на разпореждането е посочено, че с жалба изх. № 1029-15-19697/03.06.2024 г. по реда на чл. 112, ал. 1 от ЗЗ и във връзка с чл. 63, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, болничен лист № Е20212664221 е обжалван, тъй като ТЕЛК следва да се произнесе относно продължителността на временната неработоспособност на лицето. В тази връзка, на основание чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО административното производство по изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е20212664221 се сочи, че е спряно до приключване на производството със стабилен административен акт.
С. Р. № Д-15-999-00-**********/03.06.2024 г. Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – [област] пред директора на ТП на НОИ-[област] е депозирана жалба от Комитова с искане за отмяна на разпореждането като незаконосъобразно и неправилно. По жалбата решаващият административен орган се е произнесъл с оспорваното в настоящото производство решение. В мотивите на същото са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Посочено е, че към датата на постановяване на решението, няма данни за произнасяне на ТЕЛК и липсва основание за възобновяване на спряното производство по отпускане/изплащане на паричното обезщетение по БЛ № Е20212664221.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Оспореният пред съда административен акт - Решение № 2153-15-170/24.06.2024 г. е постановен от материално компетентен орган – Директор на ТП на НОИ-[област], в рамките на предоставените му по закон правомощия и в рамките на неговата териториална компетентност. Административният акт е издаден при спазване изискванията за писмена форма и формално съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК, приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за издаването му.
Независимо от изложеното, при извършената проверка, с оглед обхвата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-[област], е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби в противоречие с целта на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО, длъжностното лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), когато са обжалвани актове на органите на медицинската експертиза. Разпоредбата на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО изисква наличие на висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза, доколкото неговият изход има преюдициално значение за производството по изплащане на обезщетение по същия акт на органа на медицинската експертиза. А висящо производство е налице от постъпване на жалбата пред компетентния да се произнесе административен орган, в случая – ТЕЛК и/или органа, чрез който следва да бъде подадена жалбата – в случая РЗИ съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
В случая, от събраните и неоспорени по делото доказателства се установява, че независимо, че жалбата на Директора на ТП на НОИ – [област] срещу БЛ № Е20212664221, е изходирана от ТП на НОИ – [област] на дата - 03.06.2024 г., в РЗИ същата е входирана на 05.06.2024 г., поради което и тази дата – 05.06.2024 г. следва да се приеме за начало на производството по оспорване на административния акт по административен ред.
Разпореждането за спиране на производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, е издадено на 03.06.2024 г. към която дата не е било налично висящо производство по обжалване на акта на органа на медицинската експертиза (БЛ № Е20212664221), поради което не е осъществен състава на чл. 40, ал. 4, т. 1 от КСО.
Тези съображения налагат извод за незаконосъобразност на Решение № 2153-15-170/24.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област] и потвърденото с него Разпореждане № Д-15-999-00-**********/03.06.2024 г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – [област], поради което и същите следва да бъдат отменени.
При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството. Те са претендирани в общ размер на 700 лева, съгласно представен по делото списък. Срещу размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е направено възражение за прекомерност от ответника. Съдът, предвид същото, като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, констатира, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и следва да се намали на 500 /петстотин/ лева.
По изложените мотиви и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В. Б. К., [ЕГН], с адрес в [населено място] РЕШЕНИЕ № 2153-15-170/24.06.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – [област], с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-15-245/17.06.2024г. против Разпореждане № Д-15-999-00-**********/03.06.2024г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – [област] и е потвърдено същото.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на В. Б. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица]сумата от 500 (петстотин) лева разноски по делото.
Решението, съгласно разпоредбата на чл. 119 от КСО във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "ж" от КСО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
| Съдия: | |