Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 240/09.12.2004 г., постановено по гр.д. № 140 по описа за 2004 г. Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените от Фахри Юсеин Емин и, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска № 6 против Красимир Асенов Моллов, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, ап.18, с искове: 1.с правно основание чл.97, ал.1, във вр. с чл.472 и сл. от ГПК, във вр. с чл.179 от ЗЗД за установяване по отношение на Красимир Асенов Моллов нищожността на нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград и постановяване на заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград, като неоснователен и недоказан; 2. с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.2, във вр. с чл.167, във вр. с чл.179 от ЗЗД за установяване по отношение на Красимир Асенов Моллов нищожността на сключения с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград, договор за ипотека и постановяване заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград, като неоснователен и недоказан; 3. с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.179 от ЗЗД за установяване по отношение на Красимир Асенов Моллов недължимостта на вземането му за сумата от 4000 марки по договор за заем, за обезпечаване на който е учредена договорна ипотека с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.080.2000 г. . по описа на РС – Момчилград и постановяване заличаване на вписаната договорна ипотека по нотариален акт № № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград, като неоснователен и недоказан; 4. с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26 от ЗЗД за прогласяване по отношение на Красимир Асенов Моллов нищожността на договора за заем за 4000 марки със срок на погасяване 1 месец и задължение за неустойка от 0.5% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, за обезпечаване, на който е учредена ипотека по нотариален акт № № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград. Със същото решение Фахри Юсеин Емин и, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска № 6 са осъдени да заплатят на Красимир Асенов Моллов ,с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, ап.18 направените по делото разноски в размер на 200 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Фахри Юсеин Емин и Мелиха Ибрям Емин, които го обжалват като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Сочат, че изводите на съда били в пълно противоречие с доказателствата по делото и установеното от тях действително фактическо положение между страните. Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да уважи изцяло предявените искове. Претендират разноски. В съдебно заседание, редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбата си. Въззиваемият Красимир Асенов Моллов, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Момчилградския районен съд. Въззивният съд, при извършената проверка на атакуваното решение, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира: Жалбата е допустима, а по същество е частично основателна. С нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград ответникът Красимир Асенов Моллов отпуснал на ищците Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин безлихвен заем в размер на 4000 марки със срок на погасяване един месец, като заемателят длъжник се задължил да плати неустойка от 0.5% на ден върху дължимата сума за всеки просрочен ден. За обезпечаване на вземането Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин учредили в полза на Красимир Асенов Моллов договорна ипотека върху собствения им недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт. От представените като доказателства по делото заверени копия от нотариална покана рег. № 3985 на Нотариус Мария Даскалова, рег. под № 279, с район на действие РС – Кърджали, с дата 29.10.2002 г., връчена на 30.10.2002 г., както и квитанция към валутен приходен касов ордер с дата 16.09.2001 г., се установява, че Фахри Юсеин Емин и Мелиха Байрям Емин са уведомили Красимир Асенов Моллов, че с платената по ПКО сума в размер на 5000 лв. правят прихващане с вземането му – главница и мораторни лихви по договор за заем от 10.08.2000 г., за обезпечаване на който била учредена договорна ипотека с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград. С друга нотариална покана възвивнцата Мелиха Байрям Емин е поканила въззиваемия Красимир Асенов Моллов да й върне недължимо платената сума от 5000 лв. с приходен касов ордер от 16.09.2001 г. По делото са представени като доказателства заверени копия от запис на заповед с дата на издаването 09.09.2000 г., както и приходен касов ордер за валута с дата 16.09.2001 г. и разходен касов ордер от същата дата за платени суми по запис на заповед с падеж 09.09.2000 г., които са неотносими към делото, поради което съдът не ги обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 и 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за заем от 10.09.2000 г., сключен с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград поради противоречие със закона и заобикалянето му, липса на предвидената в закона форма, липса на предмет и съгласие е неоснователен и недоказан. Сключеният между страните договор за заем не е нищожен поради липса на предмет и съгласие. Разбира се в същия е посочено, че се “отпускат”, предоставят в заем 4000 марки, без да е уточнено дали става въпрос за валутата на определена страна, но без съмнение става въпрос за германски марки. Това така е най-напред защото в обществените отношения в страната под валутата “марки” се подразбира германски марки, а не валута на друга държава. Това обстоятелство е известно и не се нуждае от доказване. Ако страните са имали предвид нещо различно от общоприетото разбиране на валутата “марки”, то съвсем логично е това да бъде изрично отразено. Неоснователен е доводът, изложен от процесуалния представител на въззивниците, че се касае за “фински” марки. Валутата на Финландия няма такава популярност в страната ни, както тази на Германия, още повече, че след въвеждането на валутен борд българският лев първоначално бе привързан именно към германската марка. Така не само съгласно официалния курс на БНБ, но и в сложилите се в обществото ни отношения, един български лев бе равен на една германска марка. А че се касае за парична сума, а не за пощенски или други марки е пределно ясно, тъй като навсякъде в договора се говори за дължима сума. Отделно от това в изпратената до ответника нотариална покана ищците сами заявяват, че правят прихващане на задължението си – главница и мораторни лихви с платената от тях сума в размер на 5000 лева. И най-накрая, но не на последно място, в нотариалния акт е отразен материален интерес в размер на 4000 лв., върху която сума е събрана и дължимата държавна такса. Всичко това говори, че действителната воля на страните е била да сключат договор за заем с предмет 4000 германски марки. Предвидената от закона форма при сключването на договора за заем не е опорочена, тъй като за сключването на този вид договори не е предвидена форма за действителност. Без съмнение страните са сключили договор за заем на определена парична сума, което ясно личи от клаузите на сделката. Заемополучателите са получили сумата и са поели насрещно задължение на върнат същата в определен срок. Нещо повече, за обезпечаване на вземането са учредили договорна ипотека, от което може да се направи недвусмислен извод за получаване на уговорената сума. В този смисъл неоснователни са доводите, за липса на волеизявление за предаване и приемане на паричната сума, предмет на договора за заем. Що се отнася до соченото противоречие със закона и заобикалянето му, касаещо уговорената неустойка за забавено изпълнение на парично задължение, то следва да се посочи, че договорът за заем, в частта му, касаеща уговорена неустойка е частично нищожен. Поетото задължение за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение е недопустимо, тъй като по отношение на изискуемо и валидно парично задължение може да се търси единствено обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, арг. от чл.86 от ЗЗД. Или, размерът на обезщетението за забавено изпълнение на парично задължение е определено с императивна законова разпоредба. Поемането на задължение за заплащане на по-висок размер на обезщетението е недопустимо и не поражда правни последици. Ето защо договорът за заем в тази му част, касаеща уговорената неустойка за забавено плащане на главницата, надвишаващо размера на законната лихва, следва да бъде обявен за нищожен. На следващо място неоснователни са исковете с правно основание чл.97 от ГПК за недължимост на сумата от 4000 марки, като несъществуващо вземане, както и иска за погасяване на вземането, поради прихващане на основание чл.103 и чл.104 от ЗЗД. Разбира се по делото е представен РКО за сумата от 5000 лв., но тази сума е платена на ЕТ “Магика 11 – Красимир Моллов”, като не е посочено за кое задължение е плащането. На този едноличен търговец са извършвани и други плащания по запис на заповед, видно от представените РКО. По изложените съображение неоснователен е и искът с правно основание чл.167, ал.2 от ЗЗД, чл.472, във вр. с чл.476, б.”е” от ГПК и чл.470 от ГПК. Неоснователен е доводът, че в нотариалния акт липсва година на издаването му. Годината, както и датата на съставянето на нотариалния акт са изрично посочени след посочване на номера на нотариалното дело. Разбира се на следващия ред липсва година, но несъмнено се касае за 2000 г., поради което това обстоятелство само по себе си не може да доведе до нищожност на нотариалния акт. По отношение на твърдението, че липсва подпис на третото задължено лице – Мелиха Емин, следва да се посочи, че същата е била представлявана от своя съпруг – Фахри Емин, който е положил подпис както за себе си, така и за представляваното лице. А, представянето или не на удостоверение от съответното данъчно подразделение за дължимите данъци и такси не може да бъде условие за валидността на нотариалния акт. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 240/09.12.2005 г., постановено то Момчилградския районен съд по гр.д.№ 140 по описа за 2004 г. на същия съд, в частта с, която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на уговорената неустойка за забавено плащане на главницата, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на договор за заем, сключен с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград между Красимир Асенов Моллов, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, ап.18 от една страна и от друга Фахри Юсеин Емин и, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска № 6, в частта му, касаеща уговорената неустойка за забавено плащане на главницата, надвишаващо размера на законната лихва. В останалата му част решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са направени. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА № 240/09.12.2005 г., постановено то Момчилградския районен съд по гр.д.№ 140 по описа за 2004 г. на същия съд, В ЧАСТТА с, която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на уговорената неустойка за забавено плащане по договор за заем, сключен с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград, вместо което постановява: ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за заем, сключен с нотариален акт № 21, том І, дело № 184/10.08.2000 г. по описа на РС – Момчилград между Красимир Асенов Моллов, с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ул.”В.Априлов” № 1, бл.”ГУСВ”, ап.18 от една страна и от друга Фахри Юсеин Емин, с ЕГН ********** и Мелиха Байрям Емин, с ЕГН ********** и двамата от гр.Момчилград, ул.”Пазарска № 6, В ЧАСТТА му, касаеща уговорената неустойка за забавено плащане на главницата, надвишаваща размера на законната лихва ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |