РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330111586 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по по
чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от
В. Б. Я., ЕГН **********, от гр. **, бул. ** чрез адв. М. срещу „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за потребителски кредит, предвиждаща
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекс“, както и за присъждане на сумата от 160 лева - недължимо
платена по клауза за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“
и „Флекси“, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата
молба в съда до окончателното погасяване. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
паричен заем № ** на ** г. за сума от 200 лв. при ГЛП 40,70% и ГПР 47,10
%. Срока е 7 месеца на вноски от по 22,86 лв. Общата дължима сума е 387,03
лв. Предвидено е заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ -60 лв. и
„Флекси“ -100 лв. Клаузата от договора, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е нищожна.
1
Противоречи на разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Налице е значителна
нееквивалентност на насрещни престации по договора и злепоставяне на
интересите на кредитополучателя. Налице е скрито увеличаване на
възнаграждението. Услугите „Фаст“ и „Флекс“ представляват по своята
същност такси за усвояване и управляване на кредита. Разхода за
допълнителни услуги не е включен в размера на ГПР.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Не е
налице противоречие с разпоредбите на ЗПК. Не е налице заблуда по
отношение на разходите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени документи- договор за кредит от ** на ** г.
погасителен план; справка за извършени плащания (лист 32 от делото) е
видно, че на ** г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от
ответинка на ищеца на сума от 200 лв. за срок от 7 м. платима на вноски от по
55,29 лв. при ГЛП -40,70%, ГПР-47,10 %, възнаграждение по пакет от
допълнителни услуги-160 лв. при общо задължение за всички плащания
227,03 лв. и общ размер на задължението с оскъпяването от 387,03 лв. По
договора са извършени плащания от длъжника към 24.11.2022 г. в размер от
388,17 лв.
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед депозирание отговор от ответинка и представените от него
писмени документи съдът намира за безспорно възникването на заявеното
провоотношение с посочените от ищеца параметри и извършени плащания,
част от които - сума от 160 лв. - отнесена за погасяване на възнаграждение за
допълнителна услуга.
Спорът се състои в същността на допълнителните услуги „Фаст” и
„Флекси”, при които клиентът получава приоритетно разглеждане на
искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената
услуга, и има право да променя погасителния си план при изпълнение на
съответстните специфични изисквания, визирани в разпоредбата. Това
възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не
участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът
2
задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуги, които на
практика влизат в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът
предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на
отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и
в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят
на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит
за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели
възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с
характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е
предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят
изискванията на закона, са нищожни, то предявения иск по чл. 26 от ЗЗД е
основателен и следва да се уважи.
Съобразно с това на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да
върне това, което е получил при начална липса на основание – нищожна
клауза за заплащане на допълнителни услуги, а именно сумата от 160 лева.
Уважаването на иска за връщане на притендираната главница е
основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за
периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно
представения списък и ангажирани доказателства в размер от 100 лв. за
държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.,
действала към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от общо 600 лв.за двата иска. На ответинка
разноски не се дължат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
3
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за „заплащане на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекс“ обективирана в
раздел VІ от Договор за потребителски кредит от ** г., сключен между В. Б.
Я., ЕГН **********, от гр. **, бул. ** и „Профи кредит България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, като противоречаща на ЗПК.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на В. Б. Я., ЕГН **********, от гр. **, бул. ** сумата от 160 лева (сто
и шестдесет лева), недължимо платена по клауза за допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекс“, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и
сумата от 100 лв. (сто лева) за разноски по производството.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, да
заплати на адвокат Д. В. М., с адрес: гр. **, бул. **, сумата от 600
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4