Присъда по дело №298/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 13
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20214310200298
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 март 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Ловеч , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
и прокурора Венцислав Бориславов Василев (РП-Ловеч)
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Наказателно дело
от общ характер № 20214310200298 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ИВ. СТ. Т., роден на 22.05.1996 г. в гр. Ловеч, живущ в гр.
Ловеч, ул. „Сливница“ № 13, ет.2, ап.6, в момента в Затвора Ловеч, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан - опасен рецидив, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН за това, че на 25.11.2020 г. в гр. Ловеч, при условията на
продължавано престъпление, трикратно предал по телефон /като осъществил повиквания от
мобилен телефон с № 0877 905033 към Единен европейски номер за спешни повиквания 112
неверни повиквания за тревога, както следва:
-в 03.56.18 часа, представяйки се за Красимир Петров Спасов, съобщил, че има поставен
пластичен експлозив в гр.Ловеч, на ул."Сливница"№ 13 ет.1 ап.2;
-в 04.19.17 часа, представяйки се за Красимир Петров Спасов, съобщил, че бомбата вече е
избухнала и че има много умрели хора в гр.Ловеч,на ул."Сливница"№ 13;
-в 08.06.08 часа, представяйки се за Николай Лазаров, съобщил, че е заклал майка си в
гр.Ловеч, на ул."Сливница"№ 13, ет.1, ап.2 и иска да се предаде на полицията, поради което
и на основание чл.326 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във вр. с чл.54, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА
НА 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл.57,
ал.1, т.2, б.б от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК приспада времето през което
подс. Т. е бил задържан, считано от 25.11.2020 г. със Заповед за задържане на лице с
рег. № 1762зз190/25.11.2020 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето през
което е бил задържан с Постановление на РП Ловеч за срок до 72 часа, и времето през
1
което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – наложена с
Определение №260195/30.11.2020 г. по НЧД №1051/2020 г. по описа на РС Ловеч,
влязла в сила на 17.12.2020 с Определение №260119 по ВНЧД №443/2020 г. по описа
на ЛОС до 26.01.2021 г.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. СТ. Т., с горната самоличност да заплати по сметка на ОД
на МВР Ловеч сумата от 757.34 лв., представляваща разноски за експертизи.
ОСЪЖДА подсъдимия ИВ. СТ. Т. с горната самоличност да заплати на РС Ловеч
сумата от 110.00 лв., представляваща разноски за вещи лица.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 , във вр. с чл.23 , ал.1 от НК едно общо най -
тежко наказание на подс. ИВ. СТ. Т., с горната самоличност по настоящето НОХД и по
Присъда №260006/23.02.2021 г. по НОХД №898/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч,
влязла в сила от 30.07.2021 г., а именно наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода”.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.б от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за
изтърпяване на определеното общо най – тежко наказание.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК от определеното общо най –
тежко наказание лишаване от свобода приспада времето през което подс. Т. е бил
задържан, считано от 25.11.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
1762зз190/25.11.2020 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето през което е
бил задържан с Постановление на РП Ловеч за срок до 72 часа, и времето през което е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – наложена с Определение
№260195/30.11.2020 г. по НЧД №1051/2020 г. по описа на РС Ловеч, влязла в сила на
17.12.2020 г. с Определение №260119 по ВНЧД №443/2020 г. по описа на ЛОС до
26.01.2021 г. по НОХД №298/2021 г. по описа на РС Ловеч.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най – тежко наказание
лишаване от свобода, приспада частично изтърпяното до привеждане на настоящата
присъда в сила от подс. Т. наказание лишаване от свобода по НОХД №898/2020 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, с начало на наказанието 06.08.2021 г.
Присъдата може да се обжалва и протестира пред Ловешки окръжен съд в 15 дневен
срок от днес.


Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по Присъда по НОХД №298/2021 година
по описа на РС Ловеч
VІІІ – ми наказателен състав

Срещу подсъдимият И. С. Т. от гр. Ловеч било предявено обвинение за престъпление
по чл.326 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 25.11.2020 г. в гр. Ловеч, при
условията на продължавано престъпление, трикратно предал по телефон /като осъществил
повиквания от мобилен телефон с № *****ъм Единен европейски номер за спешни повиквания 112
неверни повиквания за тревога, както следва: -в 03.56.18 часа, представяйки се за К.П.С. съобщил,
че има поставен пластичен експлозив в гр. Ловеч, на ул. *****№ ****; - в 04.19.17 часа,
представяйки се за К.П.С. съобщил, че бомбата вече е избухнала и че има много умрели хора в гр.
Ловеч, на ул. ***** № ****; -в 08.06.08 часа, представяйки се за Н.Л. съобщил, че е заклал майка
си в гр. Ловеч, на ул. ***** № ***** ***** и иска да се предаде на полицията.
В съдебно заседание представителят на РП – Ловеч излага, че поддържа обвинението
по отношение на подсъдимия Т., и че от събраните в хода на ДП доказателства, проверени и
в хода на съдебното следствие била констатирана фактическа обстановка съответстваща на
тази описана в обвинителния акт. Сочи за безспорни констатациите за регистрирани
повиквания на единен европейски номер за спешни повиквания тел.112, които регистрации
сочат телефонния номер на абоната и идентифицират същия съобразно регистрацията му в
системата на мобилния оператор. Излага, че действително телефонния номер е регистриран
на името на бащата на подсъдимия, но в хода на делото било безспорно установено, и не
съществувало никакво съмнение относно това, че подсъдимия Т. живее на същият адрес и
че поддържа условията на съжителство в семейството и постоянен контакт с притежателя
на абонатния номер. Сочи, че съдържанието на самите обаждания също не поражда
съмнения относно естеството и техния смисъл, като в първия случай се касае за съобщение
относно наличие на взривно вещество, във втория случай относно избухнало взривно
устройство, и в третия случай за извършено престъпление против личността чрез умишлено
умъртвяване на роднина. Излага, че безспорно било установено и че съобщеното като
съдържание е недостоверно и че такива факти и събития не са произтекли. Сочи, че
свидетелските показания на длъжностното лице в качеството на оперативен дежурен приело
тези повиквания говорят за едно разпознаване на подаващия сигнала, което разпознаване
почивало на базата на познанството на лицето и на базата на нееднократно подобни прояви
от негова страна. Сочи, че липсата на реакция при първите две обаждания безспорно е
предизвикало третото обаждане при което е реагирал полицейски патрул с посещение на
място, като полицейските служители констатирали присъствието на подсъдимия на адреса,
което в абсолютна степен кореспондирало с изводите относно неговата съпричастност към
деянието. Сочи, че констатациите на в.л. от проведеното освидетелстване на подс. Т. сочещи
на наличието на психично заболяване проявено като психично страдание поради наличие на
смесено личностово разстройство сочат възможността това му психично състояние да
обуславя поведение ангажирано с действията залегнали като изпълнително деяние в
определеното обвинение. Намира, че при тези обстоятелства събраните и проверени
доказателства обуславят в достатъчно категорична степен и не предизвикват съмнения
относно авторството на деянието за което подс. И.Т. е предаден на съд, поради което моли
съда да признае подсъдимия за виновен в неговото извършване, и съобразявайки, че
подсъдимия страда от заболяване от психично естество от една страна, а от друга
негативните характеристични данни за подсъдимия и данните за предходна съдимост при
условията на чл. 54, ал.1 от НК му наложи наказание в размер на 10 месеца лишаване от
свобода, което подсъдимия И.Т. да изтърпи при първоначален строг режим. Сочи, че с оглед
данните за съдимост, удостоверени в приложената справка за съдимост на подс. Т. са налице
предпоставките по чл.25, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание из
1
между настоящето и това наложено с присъда НОХД № 898/2020 год. по описа на РС Ловеч
в размер на една година лишаване от свобода, като съответно бъде приспаднато времето
през което подс. Т. е изтърпявал предходно наложеното наказание по реда на чл.25, ал.2 от
НК и на осн. чл. 59, ал.1 от НК бъде зачетено времето през което подс. Т. е бил задържан със
Заповед по ЗМВР, с постановление за задържане за срок до 72 часа и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража, взета по ДП в настоящето НОХД.
Подсъдимият И. С. Т., редовно призован се явява в с.з. с адв. Г.Г. - сл. назначен на
осн. Чл.94, ал.1, т.2 и т.9 от НПК, отказва да дава обяснения по делото, като единственото,
което казва е, че не е поставял никакви бомби и че не знае за никакво взривно устройство,
както и че не притежава телефон. Защитникът му адв. Г. Г. пледира за оправдателна
присъда, като сочи, че в хода на делото не се било установило деянието да е извършено от
подзащитният му. Сочи, че са налице извършени деяния, но че не е установен по безспорен
и категоричен начин дееца. Установено е, че има три телефонни повиквания към тел. 112 на
25.11.2020 г. Сочи, че според справката от мобилния оператор Сим карта, с която са
осъществени обажданията е собственост на бащата на подсъдимия, с оглед на което и
обвинението се градяло на предположения, а една осъдителна присъда не можела да почива
на предположения. Сочи, че не може да се направи категоричен извод, че щом картата е на
бащата, то разговора е проведен от синът, като в тази насока счита разследването за
непълно, като в хода на ДП не бил разпитан бащата, като установена връзката между Сим
картата на бащата и синът била произволна. Сочи, и че самата Сим карта не е намерена в
подсъдимия, и в негов телефонен апарат, както и че същата не е открита въпреки, че домът е
посетен от полицаи. Сочи, че с показанията си полицейските служители посетили домът на
подс. Т. не допринасяли за изясняване на авторството, а единствено установявали, че
подсъдимия се е намира в домът си. Сочи, че не е направена и експертиза, която
категорично да установи, че гласът, който е записан да се обажда на тел.112 е на подс. И. С.
Т., като в случая било извършено разпознаване от св. С., но същият нямал специални
знания, които да могат да бъдат основание неговите показания да се кредитират като
правдиви, а това било негово субективно усещане, че това е гласът на подс. И.Т.. Сочи, че
свидетелят повече от 15 години не бил контактувал по никакви поводи с подзащиния му, и
нямало как след 10 години да го разпознае по телефона. Моли съда, ако не сподели
аргументите му и приеме, че авторството е доказано да му определи наказание при
условията на чл. 55 от НК с оглед наличието на изключително смекчаващо вината
обстоятелство, а именно здравословното му състояние и му наложи наказание Пробация.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие
доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели: С. И. С., Л. Т. Т. и Г. С.
С., от приобщените по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК показания на св. С. и св. С., от
заключенията на в.л. д-р П.Г., М.К. и Х.Х. по допуснатите и реализирани в хода на ДП
експертизи, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия И. С. Т. живеел с родителите си, в гр. Ловеч, на ул. ***** № **** ет. 2
ап. 6. Бил със средно образование, български гражданин, неженен, и не работел. Осъждан
няколкократно, предимно за престъпления против реда и общественото спокойствие.
Подсъдимия Т. бил добре познат на органите на полицията, като лице с множество
криминални прояви, както и като лице с агресивно и неадекватно поведение.
Видно от заключението изготвената в хода на ДП комплексна съдебно психолого –
психиатрична експертиза подсъдимият Т. страда от СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО
РАЗСТРОЙСТВО /ДИССОЦИАЛНА ЕМОЦИОНАЛНО НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ/, което
според заключението на в.л. представлява болестно разстройство на характера,
характеризиращо се с: постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми;
раздразнителност и емоционална лабилност; волева неустойчивост, импулсивност;
намалени възможности за самоконтрол върху поведението; с нисък праг на отключване на
2
агресивни реакции. Според в.л. посоченото представлява психично страдание в широк
смисъл и не се е отразило върху способността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи своите постъпки в съответствие с това разбиране.
Подсъдимият Т. в ранните часове на денонощието на 25.11.2020 г. осъществил
няколко позвънявания към Единен телефон за спешни повиквания 112, съдържащи неверни
сигнали за тревога. Обажданията били извършени чрез СИМ - карта с № ****** от мобилен
телефон, ползван от подсъдимия. Видно от справка на „Виваком БТК“, Дирекция
„Сигурност“ СИМ - карта с № ****** е регистрирана на името на бащата на подсъдимия -
С. Т., активирана в мрежата на „Виваком" на 28.04.2000 г.
От заключението на аудио техническата експертиза се установява, че първото
позвъняване е било осъществено в 03.56 часа от телефон с № *****ъм тел. 112, като подс.
И.Т. съобщил, че „иска да подаде сигнал за взривно вещество" в гр. Ловеч, на ул. *****
Подсъдимият казал, че подава сигнала от името на „К.П.С." като на въпроса „какво е то
/взривното вещество/", заявил, че е „пластичен експлозив". Обаждането било предадено на
ОДЧ при РУ - Ловеч, откъдето бил получен отговор: „Ще изпратим екип, знаем го много
добре Иван" – подсъдимия бил разпознат като подаващ сигнала, както по съдържанието на
сигнала, така и по адреса на подателя, който бил добре известен на служителите на РУ -
Ловеч.
Малко по - късно, в 04.19 часа, през Единния телефон за спешни повиквания 112, от
телефон с № ****** било получено второто обаждане, с „допълнение към предишния
сигнал" - че взривното устройство/бомбата/ е избухнала и има много кръв и пострадали -
„Бях подал сигнал за бомба, ама тя вече избухна и умряха много хора". Подаващият сигнала
настоявал да „бъде пратена освен полицията, и спецчастите и медицинска помощ" на ул.
***** № ***** в Ловеч. Обаждането отново било заявено от името на „К.П.С." и както на
служителката от Дирекция „НС 112" РЦ Монтана, така и на ОДЧ при РУ - Ловеч станало
ясно, че сигнала е от същото лице и е неверен по своето съдържание.
Подсъдимия Т. не се задоволил с двата подадени от него сигнала и в 08.06.08 часа от
телефон с № ****** отново позвънил на тел. 112, и представяйки се този път за лицето
Николай Лазаров съобщил, „че живее в гр. Ловеч, ул. „*****“ №***** на първия етаж,
апартамент втори“. При това позвъняване от Районен център 112 – Монтана чрез
конферентна връзка свързали обаждането на подс. Т. с дежурния ОДЧ при ОД на МВР
Ловеч – св. С. И. С., пред който подсъдимия Т. споделил, че „е заклал майка си и иска да се
предаде“. Св. С. веднага разпознал по гласа подс. Т. и му казал „И., престани да звъниш!“
при което Т. разбирайки, че е разпознат побързал да прекрати разговора.
По предявеното срещу него в хода на ДП обвинение, подс. Т. не се е признал за
виновен, ползвайки се от правото си да не дава обяснения по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че с действията си
подсъдимият И. С. Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл. 326 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че на 25.11.2020 г. в
гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, трикратно предал по телефон /като
осъществил повиквания от мобилен телефон с № *****ъм Единен европейски номер за спешни
повиквания 112 неверни повиквания за тревога, както следва:
-в 03.56.18 часа, представяйки се за К.П.С. съобщил, че има поставен пластичен
експлозив в гр. Ловеч, на ул. *****№ ****;
-в 04.19.17 часа, представяйки се за К.П.С. съобщил, че бомбата вече е избухнала и
че има много умрели хора в гр. Ловеч, на ул. *****№ ****;
-в 08.06.08 часа, представяйки се за Н.Л. съобщил, че е заклал майка си в гр.
Ловеч, на ул. *****№ ***** ***** и иска да се предаде на полицията.
Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия Т. е доказано по безспорен и
3
несъмнен начин, и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се
направи категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му, и
обяснението на подс. Т., че не е извършил деянието за което е предаден на съд се явяват
неоснователни. Съдът намира даденото от подс. Т. обяснение, видно от което последния
отрича да е извършил деянието за което е предаден на съд, за негова защитна теза, и не
кредитира тези негови обяснения, тъй като цялостния доказателствен материал и
обективните данни по делото опровергават категорично обяснението на подсъдимия и
доказват приетата по - горе фактическа обстановка. Съдът стигна до този извод
съпоставяйки обясненията на подс. Т. със събраните по делото писмени доказателства
/протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение, албум за претърсване и изземване, протокол за оглед на веществени
доказателства, албум за извършен оглед на ВД, 2 бр. писма на Дирекция „Национална
система 112“, Районен център 112 – Монтана, компакт диск, съдържащ аудиозаписи, писмо
на Виваком с рег. №Е-1237/03.02.2021 г., изготвените в хода на ДП 2 бр. експертизи с в.л.
Х.Х., д-р П.Г., М.К. Мирослав, с показанията на свидетелите С. И. С., Л. Т. Т. и Г. С. С., от
приобщените по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК показания на св. С. и св. С..
Съдът намира, че анализа на събраните в хода на ДП и съдебното следствие
доказателства, сочи на безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна страна
признаците на състава на чл. 326, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 25.11.2020 г. в
гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление, трикратно предал по телефон /като
осъществил повиквания от мобилен телефон с № *****ъм Единен европейски номер за спешни
повиквания 112 неверни повиквания за тревога, както следва: в 03.56.18 часа, представяйки се за
К.П.С. съобщил, че има поставен пластичен експлозив в гр. Ловеч, на ул. *****№ ***** *****; в
04.19.17 часа, представяйки се за К.П.С. съобщил, че бомбата вече е избухнала и че има много
умрели хора в гр. Ловеч, на ул. *****№ ****; и в 08.06.08 часа, представяйки се за Н.Л. съобщил,
че е заклал майка си в гр. Ловеч, на ул. *****№ ***** ***** и иска да се предаде на полицията.
От обективна страна субект на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК е всяко
наказателно отговорно лице. Като съставът на престъплението изисква от обективна страна
да се предават по радио, телефон или друг начин неверни повиквания или заблуждаващи
знаци за помощ, злополука или тревога.
В настоящия случай, безспорно подсъдимият е наказателно отговорно лице, тъй като
е пълнолетен, а с оглед заключението на в.л. по изготвената в хода на ДП комплексна
съдебно психолого – психиатрична експертиза е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи своите постъпки в съответствие с това разбиране.
Категорично е установено, че именно подсъдимият лично на процесната дата в
различни часове се е обадил три пъти от мобилен телефон с № ****** на спешен телефонен
номер 112, като и трите пъти е предал по телефона неверни повиквания за тревога.
Тези повиквания са неверни, тъй като подсъдимият Т. е подал три неверни сигнала за
тревога, както следва: подал сигнал за поставен пластичен експлозив в гр. Ловеч, на ул. *****№
**** представяйки се за К.П.С.; вторият сигнал е от същото лице, че бомбата вече е избухнала и че
има много умрели хора в гр. Ловеч на ул. *****№ ****; и представяйки се за Н.Л. подал сигнал, че
е заклал майка си в гр. Ловеч, на ул. *****№ ***** ***** и иска да се предаде на полицията. В
хода на делото безспорно се установи, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели
и събраните по делото писмени доказателства, че и трите сигнала са неверни.
Няма спор по делото, че и трите подадени сигнали покриват едно от изпълнителните
деяния в текста на чл. 326, ал. 1 от НК, а именно – невярно повикване за тревога.
Спорният по делото въпрос е: дали подсъдимият Т. е автор на подадените сигнали.
Настоящият състав намира, че именно подсъдимият от мобилен телефон с № ******
4
три пъти е подал по телефона неверни повиквания за тревога обаждайки се на спешен тел.
112, което се доказва от съдържанието на проведените разговори, отразени в аудио –
техническата експертизата от ДП, от показанията на св. С., косвено от показанията на св. Т.
и св. С. и приобщените по делото писмени доказателства. От показанията на св. С. по
категоричен и несъмнен начин се установява, че при поредното трето обаждане от страна на
подсъдимия е провел о конферентна връзка с него, при която по гласа категорично е разпознал
подсъдимият Т.. Безспорно е установено по делото, че и трите сигнала са подадени от мобилен
телефон с № ******, както, и че използваната Сим карта с № ****** е собственост на бащата на
подсъдимия. Безспорно е установено по делото и че подсъдимият живее заедно с родителите си,
както и че същият е имал достъп до тази карта. Видно от показанията на св. Т. и св. С., след
подаването на третия сигнал, двамата свидетели са посетили домът на подсъдимия Т., където са
открили същият с телефонен апарат в ръцете си. Безспорно от събраните по делото доказателства
се установява и че нито един от подадените сигнали за тревога не е бил верен. По изложените по –
горе съображения, съдът намира, че именно подс. Т. излагайки посочените факти, които сочат
на сигнали за тревога, на три пъти е подал неверни данни чрез оператора на спешния
телефон.
"Законът за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер
112" е създаден за да се използва от гражданите при необходимост от спешна помощ при
различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.
Безспорно в случая подсъдимият е използвал тел. 112 не за целите на закона, като много
добре е съзнавал това, видно от съдържанието на подадените сигнали за тревога. Така той е
предал по телефона неверни, заблуждаващи съобщения за тревога, с което се е опитал да
всее смут в редиците на компетентните органи. С оглед изложеното извършеното от
подсъдимия следва да бъде приравнено на невярно повикване за тревога, по смисъла на чл.
326, ал. 1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият умишлено. Той е
съзнавал обществената опасност на извършеното от него, предвиждал е обществено-
опасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване. Безспорно се установи
по делото, че подсъдимият е съзнавал, че информацията, която предава е невярна и
заблуждаваща и че я предава на телефон специално предназначен за заявяване на опасности
и инциденти. Поведението на подсъдимия Т. свързано с това, че неколкократно заявява, че
има поставен експлозив, че бомбата е избухнала и има жертви, както и че е убил майка си,
за които сигнали безспорно е установено, че са неверни, дават основание да се направи
извода, че е съзнавал, че с подадените от него сигнали за опасност /тревога/ е ангажирал
съответните служби с проверяването му. Нещо повече, поведението на подсъдимия сочи на
извод, че тъй като при първите два сигнала не е било отреагирано и не е бил изпратен
полицейски екип, да провери сигналите, което не е убягнало от вниманието на подсъдимия,
подсъдимия е използвал друг сигнал за тревога, с различно съдържание, заявявайки този
път, че е убит човек, като е бил наясно, че компетентните органи този път ще се ангажират с
неговото заблуждаващо съобщение за тревога и ще проверят същото, както се е и случило.
Именно такава е била и неговата цел.
Стореното от подс. Т. притежава характеристиките и на продължавано престъпление
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице три деяния, осъществяващи един и
същи състав на едно и също престъпление - това по чл. 326, ал.1 от НК, извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като всяко следващо деяние от обективна и субективна страна се явява продължение
на предшестващите.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието на подсъдимия
Т., призна го за виновен и го осъди.
Съдът намира за неоснователни направените от адв. Г. възражения, че в случая не е
5
установен извършителят на деянието по следните съображения:
Обвинителната теза се основава на показанията на свидетелите С., Т. и С.,
заключенията на аудио – техническата експертиза и заключението на комплексната съдебно
психолого –психиатрична експертиза, събраните в хода на ДП писмени доказателства.
На тези доказателства противостоят единствено дадените обяснения от подс. Т., че не
е звънял на никакви телефони, че няма телефони, че не е съобщавал за никакви бомби, и че
не е подавал никакви сигнали за бомби.
За да прецени достоверността на събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, съдът оцени изнесеното от всеки един от свидетелите и подс. Т., с оглед
обективната възможност, на всеки един от тях да възприеме фактите за които свидетелства,
възможната заинтересованост на всеки един от свидетелите, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от свидетелите факти, а така също и
изнесеното от всеки един от свидетелите и обяснението на подс. Т., съпоставено с
останалите ангажирани по делото доказателствени източници, формиращи цялостната
доказателствена съвкупност по делото.
При преценката на показанията на свидетелите С., Т. и С., съдът намира, че по делото
не се събраха, каквито и да било доказателства от които да се установява, че тези трима
свидетели по някакъв начин са заинтересовани от изхода на делото, като и тримата дадоха
показания за факти, станали им известни по повод изпълнение на вменените им служебни
задължения и няма пречка съдът да не ги кредитира. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите С., Т. и С., като депозирани от лица, непосредствено възприели фактите, за
които свидетелстват. Безспорно от показанията на св. С. и събраните по делото писмени
доказателства се установи, че същият е бил дежурен ОДЧ при ОД на МВР Ловеч на
25.11.2020 г. и че в 08.06 ч. от Районен център 112 – Монтана чрез конферентна връзка е
провел разговор с подсъдимия Т., в който разговор категорично разпознал подсъдимият Т..
Показанията на св. С., че е провел разговор именно с подсъдимия Т. и че същият е лицето
подало неверните сигнали за тревога, не се разколебава от събраните по делото
доказателства. Депозираните от свидетеля С. показания се намират в пълна хронологическа
последователност и логическа убедителност. При извършената от съда оценка на
показанията на този свидетел, не бяха констатирани противоречия внасящи, каквото и да е
съмнение, относно обективността и безпристрастността на депозираните от него показания
и едновременно с това показанията на този свидетел са житейски убедителни и в
съответствие с правилата на формалната логика. Този свидетел добросъвестно изнесе пред
съда, само и единствено непосредствено възприетите от него факти, с оглед своето
местоположение и обективно възприетото от него. В подкрепа на показанията на св. С. са
приложените по делото писмени доказателства, в това число 2 бр. писма на Районен център
112 – Монтана и писмо на Виваком, от които се установява по безспорен начин, че
телефонния номер от който са били подадени и трите неверни сигнали за тревога е ****,
както и че използваната СИМ – карта, с този номер е регистрирана на името на бащата на
подс. Т.. Безспорно е установено по делото, и не се спори между страните, че подсъдимия Т.
живее в дома на своите родители и че поддържа постоянен контакт с баща си, който е
притежателя на абонатния номер, с който са осъществени и трите обаждания. От събраните
по делото доказателства се установява, и че подобни прояви и подаване на неверни сигнали
от страна на подсъдимия Т. е имало и друг път, и че същите не са инцидентни, както и че и
трите сигнали се отнасят за адрес на който се намира и жилището обитавано от подс. Т.. В
подкрепа на показанията на св. С. са и показанията на св. Т. и св. С., от които се установява,
че след третия сигнал са били изпратени в домът на подс. Т., където констатирали
присъствието на подсъдимия на адреса. И двамата свидетели са категорични, че са влезли в
домът на подсъдимия едва след многократни позвънявания от тяхна страна, на които в един
момент реагирал бащата на подсъдимия, който им отворил вратата и ги поканил вътре,
6
заявявайки им, че подсъдимия още спи. И двамата свидетели са категорични, че заварили
подсъдимия Т. да лежи завит в спалнята, държейки в ръцете си мобилен телефон, както и че
същият след като ги видял веднага станал, като по нищо не личало да се е събудил в
момента, още повече, че ставайки те видели, че е облечен със сиво долнище на анцуг и
блуза. Действително телефонът, който е държал подсъдимия е бил с извадена сим карта, но
съдът намира, че същият, след позвъняването на полицейските служители, и предвид на
това, че на последните не е било отворено веднага, е имал достатъчно време да извади и
скрие сим картата, с която са били осъществени разговорите с тел. 112. В тази връзка съдът
взема предвид обстоятелството, че процесната СИМ карта при претърсването не е била
открита и иззета, което води на извод, че междувременно е била изхвърлена, тъй като видно
от събраните доказателства собственикът на картата не е подавал сигнал същата да е била
изгубена и унищожена. В тази връзка съдът взема предвид и това, че подс. Т. е бил заварен
да държи в себе си телефонен апарат, без сим карта, което противоречи на нормалната
човешка логика, а липсват данни от които да се установява, че същият не е съзнавал какво
прави към датата на извършване на деянието. Като доказателствено средство, обясненията
на подсъдимия следва да бъдат подложени на внимателна и критична оценка, като същите
бъдат обсъждани, както относно тяхната вътрешна убедителност, така и с оглед останалият
доказателствен материал, доколкото подсъдимият е най - заинтересован от благоприятния
изход на делото за него, а така също и че с оглед упражняваното от него право на защита,
същият не е обвързан от неблагоприятни последици, с оглед обясненията, които дава в това
си процесуално качество. След извършеният обстоен анализ на лаконичните обяснения на
подсъдимия Т. и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съдът
констатира, че обясненията на подс. Т. напълно противоречат на показанията на свидетелите
С., чиито свидетелски показания съдът кредитира като достоверни и обективно
пресъздаващи фактите, както и съответстващи на писмените доказателства по делото.
По отношение на оспорването на валидността на извършеното разпознаване на
подсъдимия Т. от страна на св. С., съдът намира, че възраженията в тази насока са
неоснователни. В случая разпознаване съгласно правилата на чл.169 и сл. от НПК не е било
направено и такова не е било необходимо да се прави по следните съображения. Св. С., още
в хода на ДП ясно и категорично е посочил начина, по който е установил връзка с
подсъдимия е го е разпознал по гласа. Безспорно се установи от показанията на св. С., че
служебно подсъдимият му е много добре познат, от извършвани с него в миналото
събеседвания във връзка с извършени от него престъпления и че си спомня гласа му много
добре. Става ясно от показанията на св. С., че е разпознал подсъдимия Т. посредством
проведен с него конферентен разговор във връзка с подаден сигнал от подсъдимия за
тревога. Св. С. е категоричен и че в разговора след като познал по гласа подсъдимия веднага
споменал името му при което подсъдимият разбирайки, че е разкрит веднага прекъснал
разговора, което още веднъж му е дало основание да смята, че лицето, с което разговаря е
именно подсъдимият. Предприетите в последствия от полицейските органи действия и
посещаване на адреса на подсъдимия от където са били осъществени телефонните разговори
е дало възможност на разследващия орган да установи самоличността на подсъдимия и без
провеждане на разпознаване по глас, тъй като достатъчно данни за самоличността на
подсъдимия са били налице в показанията на св. С., проверени и чрез контролни
доказателства, чрез изпращане на полицейски екип в домът му. Показанията на св. С.
досежно посочените обстоятелства са категорични и убедителни, съответстват изцяло на
показанията му от досъдебното производство, приобщени от съда, които отразяват по
идентичен начин събитията, освен това се подкрепят и от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели и събрани доказателства и доказателствени средства.
Обстоятелството, че в хода на делото не е разпитан бащата на подс. Т., не съставлява
процесуално нарушение, тъй като с оглед разпоредбата на чл.119 от НПК, същият попада в
кръга на лицата, които могат да откажат да дават обяснения. Освен това за разследващия
7
орган не са били налице никакви съмнения, че подаващият сигнала е именно подс. Т., за да
се налага да бъде разпитван неговият баща, поради което съдът намира за неоснователни и
тези възражения на защитата.
Съдът дава вяра на заключенията на аудио - техническата експертиза и комплексната
съдебно психолого – психиатрична експертиза, изготвени на досъдебното производство,
които възприема като пълни, точни, ясни, обосновани и отговарящи на поставените задачи,
изготвено въз основа на теоретичните познания и професионалния опит на трите вещи лица,
поради което по делото не възниква съмнение относно тяхната правилност.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието на подсъдимия
Т., призна го за виновен и го осъди.
Причина за извършване на престъплението от подсъдимия Т., се явяват изградените
престъпни поведенчески навици и незачитане на установения в страната правов ред, липсата
на чувство за отговорност и игнориране на социалните норми, породени от болестното
разстройство на характера на подсъдимия.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства
по делото, от показанията на разпитаните по делото свидетели: С. И. С., Л. Т. Т. и Г. С. С.,
от приобщените по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК показания на св. С., от приобщените по
реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК показания на св. С., от приложените към делото веществени
доказателства: два бр. СО-дискове, предоставени от Началника на Районен център 112-
Монтана, от заключението по аудио-техническата експертиза на двата диска, както и от
заключението на вещите лица по комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-
психологична експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и С. приобщени
по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК, тъй като и двамата в с.з. заявиха, че предвид изтеклия
сравнително дълъг период от време са забравили подробности от случилото се, като и
двамата категорично заявиха, че поддържат показанията дадени от тях в хода на ДП.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Т., съдът взе предвид
наличието на 9 предходни осъждания, събраните по делото негативни характеристични
данни, високата обществената опасност на дееца, обществената опасност на деянието,
процесуалното му поведение, начина на извършване на деянието, и съобразявайки
останалите обстоятелства, очертаващи спецификата на деянието, както и данните за
личността на подсъдимия и обстоятелството, че в случая се касае за извършено
продължавано престъпление. Ето защо, съдът при условията на чл.54, ал.1 от НК осъди
подс. Т. за престъплението по чл.326, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на 6 /шест/ месеца
лишаване от свобода, което наказание, с оглед данните за осъжданията на подс. Т. да
изтърпи на основание чл.57, ал.1, т.2, б.б от ЗИНЗС при първоначален строг режим.
Единственото смекчаващо вината обстоятелство, което съдът намери при
индивидуализацията на наказанието е установеното от експертизата болестно разстройство
на характера. Други смекчаващи вината обстоятелства, съдът не установи.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подс. Т. е справедливо, и че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се
постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при наличието на които и най - лекото предвидено в закона наказание за
конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК. Наличното смекчаващо обстоятелство, а именно данните за
наличието на психично заболяване, представляващо психично страдание в широкият смисъл
на това понятие, което според в.л. не се е отразило върху способността на подс. Т. да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, мотивираха
съдът да наложи на подс. Т. определеното по - горе наказание.
8
При този изход на процеса, съдът на основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от
НК приспадна от наложеното наказание лишаване от свобода времето през което подс.
Т. е бил задържан, считано от 25.11.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
1762зз190/25.11.2020 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето през което е
бил задържан с Постановление на РП Ловеч за срок до 72 часа, и времето през което е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – наложена с Определение
№260195/30.11.2020 г. по НЧД №1051/2020 г. по описа на РС Ловеч, влязла в сила на
17.12.2020 с Определение №260119 по ВНЧД №443/2020 г. по описа на ЛОС до
26.01.2021 г.
При така установената по делото фактическа обстановка и предвид приложената по
делото справка за съдимост на Т. от която се установява, че деянията по настоящето дело и
по Присъда №260006/23.02.2021 г. по НОХД №898/2020 г. по описа на Районен съд –
Ловеч, влязла в сила от 30.07.2021 г., са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е било от тях, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.25,
ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК и наказанията по двете НОХД следва да бъдат групирани,
като на основание чл.25, ал.1 , във вр. с чл.23 , ал.1 от НК определи на подс. Т. едно общо
най - тежко наказание по настоящето НОХД и по Присъда №260006/23.02.2021 г. по НОХД
№898/2020 г. по описа на Районен съд – Ловеч, влязла в сила от 30.07.2021 г., а именно
наказание 1 /една/ година „Лишаване от свобода”. На основание чл.57, ал.1, т.2, б.б от
ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на определеното общо
най – тежко наказание.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК от определеното общо най –
тежко наказание лишаване от свобода, съдът приспадна времето през което подс. Т. е
бил задържан, считано от 25.11.2020 г. със Заповед за задържане на лице с рег. №
1762зз190/25.11.2020 г. на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, времето през което е
бил задържан с Постановление на РП Ловеч за срок до 72 часа, и времето през което е
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” – наложена с Определение
№260195/30.11.2020 г. по НЧД №1051/2020 г. по описа на РС Ловеч, влязла в сила на
17.12.2020 г. с Определение №260119 по ВНЧД №443/2020 г. по описа на ЛОС до
26.01.2021 г. по НОХД №298/2021 г. по описа на РС Ловеч.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най – тежко наказание
лишаване от свобода, съдът приспадна частично изтърпяното до привеждане на настоящата
присъда в сила от подс. Т. наказание лишаване от свобода по НОХД №898/2020 г. по описа
на Районен съд – Ловеч, с начало на наказанието 06.08.2021 г.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати по сметка на ОД
на МВР Ловеч сумата от 757.34 лв., представляваща разноски за експертизи.
При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия Т. да заплати на РС Ловеч
сумата от 110.00 лв., представляваща разноски за вещи лица.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
9
Съобщи за изтекли лични данни