№ 205
гр. Велико Търново, 05.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20224100500343 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 - чл.438 от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Пeнчев Т., ЕГН: *, с. Г., общ. Д. по
изпълнително дело № 20184110400084 по описа на Държавен Съдебен
Изпълнител при Районен съд гр. В. Търново. Жалбоподателят намира
процесния отказ за прекратяване на изпълнителното производство за
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Счита, че съдебният
изпълнител неправилно е приел, че не е настъпила перемпция и на това
основание не е прекратил изпълнителното дело. Твърди, че двугодишният
период визиран в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл. Моли съдът да отмени
издаденият от ДСИ отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, обективиран в Разпореждане от 28.02.2022г.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от
взискателя.
В мотивите си ДСИ прави хронологично изложение на всички извършени
действия по изпълнителното дело от момента на образуването му до
момента на настоящото съдебно производство. Счита, че жалбата е
1
неоснователна.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на
жалбоподателя и мотивите на държавния съдебен изпълнител, настоящият
състав намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от легитимиран правен
субект срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на обжалване,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Изпълнително дело № 20184110400084 по описа на Държавен Съдебен
Изпълнител при Районен съд гр. В. Търново е образувано по молба на Д.В. Д. и
ЕЛ. СТ. Д. въз основа на няколко изпълнителни листи, издадени срещу В. Пeнчев Т., ЕГН:
* заради обезщетение за причинени неимуществени вреди, лихви и разноски.
Съдебният изпълнител е изпратил до длъжника покана за доброволно
изпълнение и е предприел различни изпълнителни действия. Съответно е
издал обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното производство.
По принцип основание за прекратяване на изпълнителното производство
по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е изтичането на период от две години, в които
взискателят по изпълнителното дело не е поискал извършването на
изпълнителни действия и това му бездействие законодателят приравнява по
последици на десезирането на съдебния изпълнител поради житейски
обоснованото предположение, че всискателят е загубил интерес от
продължаването на процеса. Прекратяването на изпълнителното
производство поради „перемпция“ настъпва по силата на закона – ex lege, а
съдебният изпълнител, след като установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти чрез своя акт –
постановление - прогласява прекратяването на изпълнителното дело, тоест
актът на съдебния изпълнител има декларативен, а не конститутивен
ефект. В този смисъл са и мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС. Бездействието
на взискателя има правно значение за развитието на процеса, тъй като ако
взискателят не посочва изпълнителни способи изпълнителният процес няма
да приключи никога. Такава правна несигурност, както за длъжника, така и
за гражданския оборот е необоснована, поради което законодателят е
скрепил бездействието на взискателя със санкция, така както и
2
бездействието на кредитора е скрепено със санкцията на погасителната
давност.
В процесният случай двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не
е изтекъл. 20.02.18г. – образуване на изп. дело, 20.02.2020г. – молба от
взискателя за налагане на запор, респективно на 17.02.2022год. отново
молба от взискателя за налагане на запор - перемпцията е прекъсната.
На кого са подписите положени в тези молби не е въпрос за изследване
на настоящото производство.
При това положение жалбата е неоснователна.
На основание чл.437, ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Пeнчев Т., ЕГН: *, с. Г., общ.
Д., подадена срещу постановен отказ, обективиран в Разпореждане от
28.02.2022г. за прекратяване на изпълнително дело № 20184110400084 по описа на
Държавен Съдебен Изпълнител при Районен съд гр. В. Търново, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3