Решение по дело №448/2016 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е №15

гр. Видин, 21.03.2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Видинският окръжен съд, граждански състав  в публичното заседание на двадесет и първи февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: В.В.

  А.П.

В.М.                                                              

при секретаря В.К.   като разгледа докладваното от съдия В. М. в гр. дело № 448 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано е по жалба от А.Г.К.  ЕГН ********** от с.А..., чрез адв.А. против въззивна жалба от М. Г. *** против: Решение от 06.07.2016 година на Районен съд Видин по гр. д.№ 997 за 2014 г. по отношение на присъдените  разноски, тъй като е следвало бъде присъдена от съда далеч по-ниска сума съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и че обжалва това, че в делото  разноските трябва да си останат изцяло за сметка на този, който се е ползвал от адвокат. с което  е осъдена  да заплати на С.Г. Ц.   с ЕГН  **********сумата от 6182.78 лева, представляваща увеличената стойност на имот № 069081 в землището на с. А., обл.В. по чл.12 ал.2 ЗН.

Подържа , че претенцията е погасена по давност, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни.Касае е се  до изградено в съсобствен имот бунгало и бетонова пътека - преди   20 години и ПРИЖИВЕ НА НАСЛЕДОДАТЕЛЯ, който е живял до и смъртта си в този имот.  Няма учредено право на строеж в полза на съделителката С. Ц. за -изграждане на масивно бунгало, електрифицирано, и трайно прикрепено, в смисъл дори да се приеме, че тя е влагала труд и средства в построяване  на бунгало и то не  сама,а със съпруга си, това е приживе на общия наследодател, при което не е разграничено участието на наследодателя като собственик  и на една от неговите дъщери, в случая С. Ц.  Отделно от това, дори да се приеме, че тя е вложила свои труд и средства, което  е установено, това бунгало и тази бетонова пътека са служили на нейни нужди защото имотът с №069081 е съседен на друг имот, който е нейна собственост и за който е представила нотариален акт. Тя не е искала съгласието  на своите сестри да построи бунгалото, то не отговаря на характеристиките на законнА СГРАДА, не са представени строителни книжа и не е нанесено в представената по делото скица, а съдебната практика е категорична че незаконни строежи не подлежат на възмездяване и обезщетяванекато подобрения.

Ищцата по  претенцията по сметките С. Ц. не доказва при условията на пълно и главно доказване, че е вложила свои средства и изграждането на бунгало и следствие на тези подобрения стойността на наследството се е увеличила.

        Относно присъдената сума за стойността на овощни насаждения в делбения имот № 069081т.ч. лозе с бетонни колове - в размер на 4 391,88 лв. липсват доказателства  такива суми да са дължими на съделителката С. Ц., защото тези – насаждения  и лозе са насадени приживе на бащата на страните по делото и се установи, че част от тях попада в границите на общинско място, което граничи с процесния имот.

Подържа, че ответницата е държател, а по  отношение на вземането на съсобственика-държател на идеалните части на  останалите  съсобственици, които отношения се уреждат по правилата на чл.зо ал.з от  ЗС, на  гестията по чл.61 ал.2 от ЗЗД или на неоснователното обогатяване-чл.59 от ЗЗД, във всички тези случаи погасителната давност тече не от деня предявяване на иска, а от деня на извършване на  подобрението.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на ВРс ипостанови ново по претенцията по сметките, предявена от С. ц, като я отхвърли изцяло като неоснователна.

              Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от З.Г.Й. от гр.Б., в който заявява, че оспорва въззивната жалба и счита, че същата е неоснователна. Претенцията па ответницата С. Ц. изрично е предявена / с писмена молба в съдебното заседание на 26.11.2014 година/ като претенция но чл.12, ал.2 ЗН-за увеличение на наследството-предмет на делбата, което увеличение на наследството се състои в увеличаване стойността на конкретен наследствен имот- № 069081 в резултат на построяване на бунгалото и бетоновата пътека и насаждане и отглеждане на лозе и плодни дръвчета.

Това претендирано увеличение на наследството е доказано и по основание и по размер. И в самата жалба изрично се признава, че става въпрос именно за увеличение на наследството.

Погасителната давност за претенцията по чл.12, ал.2 от ЗН не тече от момента на извършване подобренията, а в най-неблагоприятния за отв.С. Ц-от датата на предявяване на иска за делба. Дори отв. С. Ц. да беше подобрител върху чужд имот, то давността тя да търси обезщетение за извършени подорения ще започне да тече от момента, в който тя изгуби владението върху имота, който момент безспорно още не е настъпил.Това е така, понеже Ц. е владетел /което не се оспорва и е доказано по делото/ , като владее не само своята наследствена част, а и частите на останалите наследници.Освен горното, добросъвестността се предполага до доказване на противното- чл.69 от ЗС, обаче жалбоподателката не е направила дори опит да докаже недобросъвестност у отв. Ц.Не на последно място  имотът с № 069081 по кадастралния план на с.Антимово е част от дворното място, собственост на отв.С. Ц, придобито чрез правна сделка между нея самата и общия наследодател.

 Напълно невярно и произволно е твърдението, че "част" от насажденията са в общинско място. Доказано е по делото с две експертизи, че претендираните насаждания са в имот 069081, а съвсем други насаждении-предмет на производство пред Адм. съд-В. са били в общинското място, извън имот 069081

Неоснователно е твърдението, че отв.Ц. нямала разрешение за строеж; ако такова разрешение имала, тя щеше да стане собственица на постройките. Без значение е тук „знанието и съгласието на останалите съделители", тъй като подобренията, които увеличават наследството, са извършени именно приживе на общия наследодател, а напълно безспорно е, че живият човек няма наследници.

          По отношение размера на претендираного увеличение на наследството- понеже става въпрос за насаждения и строеж на сграда, то естествено наследството /терена/ е увеличил стойността си със стойността на това, което се намира върху терена и не е извършено от наследодателя. Отново експертизата не е оспорена от жалбоподателката. Затова счита, че жалбата е напълно неоснователна, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Постъпил е писмен отговор от С.Г. Ц., в който изцяло оспорва въззивната жалба. Твърди че е сънаследник, който е спомогнал да се увеличи наследството на нейните сестри и поради тази причина смята че жалбоподателката А.Г. й дължи средствата, с които се е увеличила стойността на имота, който е поставен внейн дял.

          Постъпила е и въззивна жалба от М. Г. *** против: Решение от 06.07.2016 година на Районен съд Видин по гр. д.№ 997 за 2014 г. по отношение на присъдените  разноски, тъй като е следвало бъде присъдена от съда далеч по-ниска сума съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и че обжалва това, че в делото  разноските трябва да си останат изцяло за сметка на този, който се е ползвал от адвокат. В този смисъл е и постановеното тълкувателно решение  ВКС, че разноските по делбени дела си остават за сметка на страната,която си е наела адвокат за това дело.Присъдените разноски, които са за адвокатски хонорар, който трябва да заплати на А.Г.К. - 261, 25 лв. и на С.Г. Ц. - 49, 50 лв, са прекомерно високи  тъй като  е  пенсионер с изключително малка пенсия.

Присъдения  адвокатски хонорар от съдията в районен съд не съответства на сложността на случая и не е в рамките на минимално определения в Закона за Адвокатурата.

ВОС като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Производството е по чл. 346 от ГПК.

С решение № 392 от 06.07.2016г по грд №  997 от 2014 г по описа на ВРс,  А.Г.К.   е осъдена  да заплати на С.Г. Ц.   с ЕГН  ********** сумата от 6182.78 лева, представляваща увеличената стойност на имот № 069081 в землището на с. А., обл.В. по чл.12 ал.2 ЗН.

Вещото лице по назначената и приета съдебно – агрономическа експертиза е дало заключение за стойността на овощните насаждения и лозе в делбения имот, в т.ч. бетонни колове. Общата им стойност според вещото лице е 4 391.88 лева.

Вещото лице  по назначената съдебно-техническа експертиза е посочило, че в имот № 069081 в землището на с. А, общ. В. е посторено бунгало с площ от 13.95 кв.м., което се състои от една стая и мазе, и стаичка пред мазето с площ 10.35 кв.м. Бунгалото е с метална носеща конструкция, стени от гипскартон, стоманобетонна плоча между етажите, външно е с релефна ламарина и покрито с ламарина, с дървена дограма и метални единични прозорци. Електрозахранено е. Построено е през 1987г. Стойността на бунгалото е 1 562.00 лева, а стойността на бетоновата п.ека е 46.50 лева.

Вещото лице М.К. е дала заключение, че увеличената стойност на имот № ***** вследствие на извършените подобрения е 6182.78 лева.

Разпитаните свидетели Р. А.П. и В. Н.  установяват, че процесното бунгало е построено от съделителката С. Ц. и съпругът й преди повече от 20 години. Свидетелите посочват също, че в имота, където е бунгалото съделителката има и различни насаждения – лозе и дръвчета.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.

По исканията по сметки на съделителя С.Г. Ц. против А.К. , З.Й.  и М.  С.  за извършени подобрения в делбения имот № 069081 в землището на с. А., представляващи увеличение на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН .

Съгласно  чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение, в тяхна полза. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество и трябва да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др. и да е налице в момента на откриване на наследството. За разМ. на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследственото имущество.

Установи се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че приживе на наследодателя, съделителката С. Ц. е извършила редица подобрения в имот № 069081 в землището на с. А., в т.ч. направено бунгало и различни насаждения – лозе и плодни дръвчета. Тези обстоятелства не се оспорват от другите съделителки. От назначената по делото допълнителна експертиза и приетото заключение на вещото лице М.К. , се установява, че  увеличената стойност на този имот вследствие на извършените подобрения е 6182.78 лева.

Неоснователно е становището в жалбата, че вземането на С.Ц. е такова на  съсобственика-държател на идеалните части на  останалите  съсобственици, които отношения се уреждат по правилата на чл.зо ал.з от  ЗС, на  гестията по чл.61 ал.2 от ЗЗД или на неоснователното обогатяване-чл.59 от ЗЗД.

Налице е  разлика във възникването на вземането по чл. 12 ал. 2 от ЗН в сравнение с общия състав на подобренията  и тя съществува и когато приносът на наследника се състои само в извършени полезни разноски, довели до увеличаване стойността на наследствения имот на наследодателя. Разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от ЗН е специална спрямо тези на чл. 72 и чл. 74 от ЗС. Специалният характер на нормата е налице и по отношение на тези по чл. 59, чл. 61 от ЗЗД и чл. 30 ал. 3 от ЗС, а това изключва прилагането на последните.

Неоснователно е възражението на  жалбоподателката, че тази претенция е погасена по давност.

Вземането по  чл. 12, ал. 2 ЗН е облигационно и се подчинява на същите правила за изискуемост, изпълнение, погасяване по давност, както и всички останали облигационни отношения. За нея е характерно, че преди образуването на делото за делба съделителят не може да предяви тази претенция и че това може да стане само след предявяване иска за делба, което означава че от този момент започва да тече и 5 годишната погасителна давност. В случая  искът е предявен на 13.05.2014г., а претенцията е заявена на 26.11.2014г. и давността не е изтекла.

Правилно и обосновано  ВРс е приел, че  претенцията  следва да бъде уважена  за  сумата от 6182.78 лева,  съобразявайки представените и неоспорени по делото експертизи.

 При теглене на жребий този имот се е паднал в дял на съделителката А.Г.К. и поради правилно първоинстанционния съд  е приел, че претенцията ще следва да се уважи само спрямо тази съделителка, а по отношение на останалите ще следва да се отхвърли като неоснователна.

 

Неоснователна е жалбата от М. Г.С. по отношение на присъдените  разноски, тъй като е следвало бъде присъдена от съда далеч по-ниска сума съгласно Наредбата за адвокатските възнаграждения, както и че обжалва това, че в делото  разноските трябва да си останат изцяло за сметка на този, който се е ползвал от адвокат.

 При определяне на дължимите  разноски всеки от съделителите ще следва да поеме разноските съобразно притежаваната идеална част от делбените имоти.

От приложените по делото съобщения се установява, че препис от решение  № 392 от 06.07.2016г . е вдръчено лично на съделителката  М.Г.С. на дата-11.07.2016,а постъпилата жалба вх.№ 11143 е  от 04.11.2016г, т.е в четиримесечен срок след изтичане на срока за обжалване. С оглед на това същата е процесуално недопустима съобразно чл.262 ал.2  ГПК.

От друга страна съделителката М. С. е подържала и искане за  изменение на решението в частта за разноските, по което ВРС се е произнесъл с определение  от 24.11.2016, като е приел, че е извън срока по чл.248 ГПК.

Воден от горното, Съдът

 

                            

                  Р   Е    Ш   И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА № 392 от 06.07.2016г по грд №  997 от 2014 г по описа на ВРс. 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му до страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                               2.