№ 6427
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110163295 по описа за 2021 година
Образувано е по предявен от „,,,,,,,“ АД конститутивен иск с правно основание чл. 56,
ал.1 ЗН против С. П. С. за унищожаване в полза на ищеца на извършения от ответника на
07.04.2021г. отказ от наследството на ,,,,, С.а.
Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника на сонование сключен между страните
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.09.2005г. за сумата от 150 000 евро
със срок на издължаване 180 месеца, изпълнението на задълженията на кредитополучателя
по който е обезпечено със законна ипотека върху недвижим имот, представляващ овощна
градина с площ от 5,701 кв.м., находящ се в землището на гр. ,,,. Излага, че поради
неизпълнение на задълженията на ответника кредитополучател е обявил кредита за
предсрочно изискуем, като за вземанията по кредита на ищеца е издаден изпълнителен лист
от 07.04.2013г. по ч.гр.д. №9702/2013 по описа на СРС, 63-ти състав, въз основа на който е
образувано изп.д. №483/2019 по описа на ЧСИ рег. №712 на КЧСИ. Изяснява, че
ипотекираният в полза на банка недвижим имот е продаден на публична продан, проведена
на 02.11.2020г. за сумата от 27 000лв., като след разпределението е установено, че същата е
недостатъчна за погасяване на пълния размер на задълженията на ответника. Твърди, че
ответникът е придобил по силата на наследствено правоприемство от ,,,,, С.а, починала на
25.10.2017г., ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими имоти, върху които са
наложени възбрани по изп. д. №483/2019 по описа на ЧСИ рег. №712. Допълва, че с молба
вх. №12810/26.07.2021г. ответникът и другият наследник – Петко С. С., са посиакли
вдигането на наложените възбрани на основание извършен от ответника отказ от
наследството на ,,,,, С.а, вписан на 07.04.2021г. посочва, че след извършването на процесния
отказ – на 25.10.2021г., ответникът се е разпоредил с част от наследствените имоти.
поддържа, че така извършеният отказ от наследство има увреждащ кредитора характер. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл.146, ал.1, т.5 от ГПК УКАЗВА на ищеца
по иска с правно основание чл. 56 ЗН, че носи тежестта да докаже качеството си кредитор
на ответника, а именно, че има валидно възникнало вземане към него, извършен от страна
на ответника валиден отказ от наследството на ,,,,, С.а.
1
В тежест на ответника е да докаже възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуещството му.
По отношение на молбата по чл. 218 ГПК, депозирана от „,,,,,,“ ЕООД.
„,,,,,,“ ЕООД е подало в срока по чл. 218 ГПК молба за конституиране като трето лице
помагач на страната на ищеца в настоящото производство.
В предоставения от съда с Разпореждане №86088/16.09.2022г. срок ищецът не е взел
становище по подадената от „,,,,,,“ ЕООД молба.
Съдът намира, че процесната молба е подадена в преклузивния срок по чл. 218, изр.1
ГПК, поради което счита същата за допустима.
Дружеството извежда правния си интерес за встъпване в производството в качеството
на трето лице помагач на страна на ищеца от обстоятелството, че по силата на договор за
цесия от 30.12.2016г., ведно с анекс към него, е придобил вземане срещу ответника,
произтичащото от подробно изброени в депозираната молба договори, обезпечени с
договори за поръчителство, сключени от ответника в качеството му на поръчител. В тази
връзка изяснява, че ответникът е солидарно задължен с главни длъжник по описаните
договори. Навежда твърдения, че на основание чл. 429 ГПК се е суброгирал в изпълнителен
лист от 07.02.2013г. по ч.гр.д. №4037/2013, по описа на СРС, 33-ти състав, издаден за част
от вземанията, дължими от ответника. Поддържа, че с молба от м. ноември 2019г. е
присъединил вземането си към процесното изп.д. №483/2019 по описа на ЧСИ рег. №712 на
КЧСИ.
Съгласно чл. 218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес
решението да бъде постановено в нейна полза. Интерес от встъпването е налице тогава,
когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение
на третото лице, а според приетото в теорията и съдебната практика такива хипотези са
налице: когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице;
когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като
повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за
спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се
затрудни или усложни защитата на правата на третото лице. Правният интерес от
встъпването на трето лице помагач следва да бъде обоснован с конкретни фактически
твърдения от третото лице. В конкретния случай подобни хипотези не следват от
изложените от молителя факти, преценени през призмата на предявения иск по чл. 56 ЗН.
Напротив, изложените от молителя твърдения обосновават правен интерес от предявяване
на отделна претенция за прогласяване на процесния отказ от наследство за относително
недействителен по отношение на него, доколкото същият извежда легитимацията си от това,
че е носител на валидно вземане към ответника, от имуществото на който не може да се
удовлетвори.
Освен това, от представените от молителя доказателства не се установява същият да е
придобил вземане към ответника. Действително с процесния договор за цесия, анекс и
приложение към него са прехвърлени в полза на молителя вземания от лицето, посочено в
молбата като главен длъжник, за обезпечение на задължението на който длъжникът е
поръчителствал. Въпреки това, молителят не представя твърдените от него договори за
поръчителство, нито пък ответникът фигурира като цедиран длъжник в някой от
горепосочените документи. Ето защо, съдът намира, че молбата по чл. 218 ГПК на „,,,,,,“
ЕООД следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че представените от ищеца документи следва да бъдат приети като
2
писмени доказателства.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №154793/25.07.2022г. по чл. 218 ГПК,
депозирана от „,,,,,,“ ЕООД.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.03.2023.г. от 15.00 часа, за
която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител , който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, както и на „,,,,,,“ ЕООД.
Определението в частта, с която молбата по чл. 218 ГПК на „,,,,,,“ ЕООД е
оставена без уважение, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийски
градски съд.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3