№ 83
гр. Русе , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Олга В. Петрова
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20214520200246 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-1085-000721/19.03.2020г., издадено
от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против Н. А. И., с ЕГН-
**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени наказания
„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Срещу постановлението е подадена жалба от Н.И.. Жалбата е допустима
подадена в законоустановеният срок в нея се твърди, че издаденото срещу
него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно и моли
съда да го отмени.
Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, вместо него се
явява редовно упълномощен представител - адв.Д.Ц., който поддържа
жалбата.
Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган е редовно
призован, не се явява представител.
Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира
становище.
Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 19.12.2019г. около 12.55 часа, бил заснет с техническо средство –
СПУКС №11743Е4 лек автомобил марка „Ауди 80“, с рег.№Р 64 16 КК, който
се движил в гр.Русе, бул.“България“№9, до бензиностанция „ШЕЛ“ и в
1
посока КПП-1 - към гр.Бяла. При извършена служебна проверка от органите
на ОДМВР – Русе било установено, че автомобила бил със служебно
прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП – от 21.10.2019г.,
т.к. предстоящия собственик /Емел Себайдинова И.а/ не изпълнила в
двумесечен срок от придобиването на автомобила задължението си да го
регистрира. С оглед попълнената по реда на чл.188 от ЗДвП декларация от
Емел И.а, както и от дадените по преписката обяснения от Н.И. и Е.И.а било
установено, че на процесната дата и място, именно Н. А. И. е управлявал това
МПС.
С оглед горепосочените констатации е съставен АУАН, Серия АА,
№632613/06.02.2020г. за допуснато от Н. А. И. на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, като били иззети СР МПС №*********,
част II и 2 броя регистрационни табели с номер Р 6416 КК. По случая било
образувано досъдебно производство за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1
от НК. Прокурор от РРП разгледал материалите по пол. преписка и на
основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК отказал да
образува ДП, като указал на адм. орган да извърши действия по налагане на
административно наказание, поради което и било издадено процесното на
настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, а НП е издадено при
условията на чл.36, ал.2 от ЗАНН.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Жалбата е основателна.
Въззивният съд приема, че следва процесното на настоящото
производство деяние, с което е осъществено адм. нарушение да се
квалифицира като „маловажен случай“.
Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни
случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната
норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от
ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен
да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно
нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
2
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, както и при определяне на маловажните
случаи при административни нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП следва
да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН, както и тези по чл.93, т.9 и
чл.14 от НК.
От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се
направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение
съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността
обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността
на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които
следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на
събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно
нарушение.
За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера
на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката
остават и другите смекчаващи обстоятелства.
Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен
случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения
следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената
опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви
и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя, поради което „маловажен случай“ ще е
налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като „маловажен
случай“.
Безспорно жалбоподателя Н.И. формално е осъществил от обективна
страна състава на нарушението, но административният орган не е прецезирал
всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. Видно от
3
показанията при проведената пол. проверка на Н.И. и Емел И.а е, че
последната е предстоящ собственик на автомобила, ако е била изпълнила
задължението си да регистрира това МПС в двумесечен срок съгласно чл.143,
ал.1 от ЗДвП. Поради неизпълнение от нейна страна на това си задължение,
регистрацията била прекратена служебно с изтичането му на 21.10.2019г., за
което не се изисква уведомяване на предстоящия и предходния собственик.
Тъй като не знаела, че регистрацията на автомобила е прекратена, Емел И.а не
уведомила и Н.И. за това обстоятелство, когато той управлявал процесния
автомобил. Предвид горното, доколкото по настоящото производство не са
събрани доказателства опровергаващи твърденията на Н.И., че на 19.12.2019г.
не е знаел, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена, то съдът
намира, че от субективна страна не са налице интелектуалния и волеви
елемент на прекия умисъл, с оглед на което деянието не разкрива
съставомерните признаци нито на престъпление, както е посочил прокурора в
постановлението си за прекратяване на наказателното производство, нито на
адм. нарушение по смисъла на чл.6, във вр. с чл.11 от ЗАНН, във вр. с чл.14
от НК.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита, че
настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
обикновените случаи по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДП, налице е хипотезата на
"маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице
съществени основания за неговата отмяна.
По гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-000721/19.03.2020г.,
издадено от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против Н. А. И.,
с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП са наложени
наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4