№ 333
гр. Шумен , 26.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500358 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по частна жалба с вх. № 2423 от 08.07.2021г. (пощ.
кл. от 07.07.2021г.) депозирана от адв. В.Г. от САК, в качеството и на пълномощник на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ... срещу разпореждане № 555/16.06.2021г. на РС – Нови пазар, по
ч.гр.д. № 20213620100819, с което първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните разноски в размер
на 180 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. –държавна такса.
Жалбоподателя намира, че разпореждането е неправилно. В жалбата се сочи, че
районния съд при решаване на делото е направил служебна проверка в деловодната
програма на съда. Според съда, при тази проверка било установено, че заявителя „ЮБЦ“
ЕООД вече е предявил „ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ“
по чл. 410 от ГПК за неизплатени далекосъобщитетелни услуги спрямо същия длъжник – М.
СТ. Г., на същото основание договор за далекосъобщителни услуги от 29.11.2017 г. с доп.
Споразумение към него от 13.03.2018 г. сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД. По това заявление, било образувано ч.гр.д. № 40/2021 г. по описа на РС –
Нови пазар и въз основа на него, на заявителя са били присъдени разноски в размер на 180
лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса. Твърди жалбоподателя, че
процесното заявление, касае друга по вид и размер претенция, а именно за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора на основание клаузите, с които длъжника се е
съгласил. В тази връзка първоинстанционния съд е приел, че заявлението е допустимо и
зависи изцяло от волята на заявителя, дали ще претендира в отделно производство сумата за
неустойка, подчинена на същия договор, въз основа на който договор вече има издадена
заповед за изпълнение по друго частно гражданско дело или ще претендира всичките си
вземания със завеждане на едно производство. Независимо от така достигнатия извод
районния съд в противоречие с него е приел, че претенцията на заявителя за разноски, по
второто образувано ч. гр. д. № 20213620100819/2021 г., водело до натоварване на
1
задълженията на длъжника, поради което и на осн. чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК е отхвърлил
заявлението, в частта за претендираните разноски. Сочи, че разноските по ч.г.д. №
20213620100819/2021 г. са направени на осн. чл. 71 ал. 1 от ГПК и по правилата на чл. 78 ал.
1 от ГПК същите се заплащат от ответника, съразмерно на уважената част от иска. Поради
това заповедния съд е превишил своите правомощия, като е обсъдил по същество
обстоятелства, стоящи извън очертания предмет на проверката в заповедното производство
и същите не следвало да са повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за претендираните от заявителя разноски. В заключение жалбоподателя твърди, че
законодателя не е възложил изрично правомощие на съда, служебно да осъществява
проверка за дължимост или прекомерност на разноските за адвокатска защита. В нормата на
чл. 78 ал. 5 от ГПК било предвидено, че само страната по делото има право да сезира съда с
искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски.
Предвид изложеното жалбоподателя моли въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за претендираните разноски, както и да
укаже на първоинстанционния съд да издаде заповед за изпълнение, за реално сторените от
страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следното:
Производството по ч.гр.д. №20213620100819/2021 г. по описа на РС – Нови пазар е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ... чрез адв. В.Г. от САК против
М. СТ. Г. с ЕГН ********** от с. К.. за парично вземане в размер на 121. 98 лв. – неустойка
за предсрочно прекратяване на договор с клиентски № 16843911001 от 29.11.2017 г. с
допълнително споразумение от 13.03.2018 г. обективирано във фактура №
**********/08.08.2018 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ... с договор за
цесия от 16.10.2018 г., впоследствие прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ... с договор за
цесия от 01.10.2019 г., както и за направените разноски в размер на 25 лв. – държавна такса
и 180 лв. – адвокатски хонорар. В заявлението се сочи, че вземането за неустойка, произтича
от предсрочно прекратяване на договора с мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, като размера на неустойката се определя от
трикратния размер на месечните абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява. В случая за тарифен план: „Smart L+“ (3 х 22. 49 лв. = 67. 47 лв.) и
за тарифен план „VIVACOMMobix 60 LTE“ (3х18. 17 лв.= 54. 51 лв. или общо 121. 98 лв.
която сума е обективирана в издадена фактура № **********/08.08.2018 г.
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед № 259/16.06.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, само за посочената сума в размер
на 121. 98 лв. – неустойка, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на
осн. чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК, е отхвърлил заявлението в частта за претендираните разноски
2
за държавна такса в размер на 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
За да отхвърли заявлението в частта за претендираните разноски,
първоинстанционния съд е направил служебна справка в деловодната програма на съда при
която е установил, че заявителят вече е предявил претенции срещу същия длъжник на
същото основание - договор № 16843911001 от 29.11.2017 г. и допълнително споразумение
от 13.03.2018 г. за заплащане на главница и лихви. Това заявление е било уважено и е
издадена заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми по ч.гр.д. № 40/2021г. по
описа на РС – Нови пазар. Със същата заповед на заявителя са му присъдени и разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. и 180 лв. – адвокатски хонорар. Първоинстанционния съд
установил също така, че по подаденото заявление не е била претендирана сумата за
неустойка, произтичаща от същия договор. Приел е, че претендирането в отделно
производство на сумата за неустойка, подчинена на същия договор въз основа на който вече
има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 40/2021г. на РС – Нови пазар е допустимо
и зависи изцяло от волята на заявителя, тъй като незаявяването й, може да се дължи на
пропуск от негова страна. В тази връзка районният съд е достигнал до извод, че в
конкретния случай този подход на заявителя за претендиране на вземанията си в отделни
производства се прилагал в множество случаи, което превръщало поведението му в
практика и очевидно не се дължи на пропуск от негова страна. Процедирайки по този начин
с претендиране повторно и на разноски (държавна такса и адвокатски хонорар), заявителят
не упражнявал права, а злоупотребявал с тях, тъй като неоснователно натоварвал
задълженията на длъжника.
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на районния съд. Заповедният съд е
длъжен да извърши преценка дали заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК не противоречи на закона и добрите нрави, съобразно разпоредбата на
чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за
обстоятелствата, от които произтичат субективните права предмет на заявлението, със
закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се
издава, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение ако констатира нарушение на закона или на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26 ал. 1 от ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила и норми, а съществуват като общи принципи или произтичат от
тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се
закриля и защитава всеки признат от закона интерес. В тази връзка след като нормата на чл.
411 ал. 2 от ГПК задължава съда в заповедното производство да извърши тази преценка за
съответствие на претендираното вземане с императивни правни норми и добрите нрави, то в
случая първоинстанционния съд не е превишил правомощията си, каквито са основните
възражения на жалбоподателя в разглежданата жалба. Извършването на тази преценка не
противоречи и на принципа на диспозитивното начало, т. к. законът не допуска
3
съществуването на права, които са в нарушение на установения правов ред, а призвание на
съда е да съблюдава за това. В случая на съда е служебно известно, че поведението на
заявителя, за претендиране на вземанията си срещу един длъжник, произтичащи от едно
договорно правоотношение в отделни заповедни производства се прилага многократно (към
настоящият момент в ОС – Шумен са постъпили 5 идентични дела – от същия
жалбоподател), което действително превръща поведението му в практика, с цел натоварване
на длъжника с допълнителни разноски, които обогатяват заявителя и е очевидно, че не се
дължи на пропуск от негова страна.
Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че разпореждането с което
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е отхвърлено в обжалваната част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, като за този си извод на основание чл.
278 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК Окръжен съд – Шумен препраща и към мотивите
на първоинстанционния съд, които както по-горе се посочи са правилни и съответстващи на
закона и на добрите нрави.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 555/16.06.2021 г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д.
№ 20213620100819/2021 г., с което първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението на
„ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ..., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М.
СТ. Г. с ЕГН ********** за сумите в размер на 25 лв. - държавна такса и 180 лв. –
адвокатски хонорар.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4