Решение по дело №2721/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ _________

 

 

 

гр. Варна _____________2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

           

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  ДИМИТРОВА

 

при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2721 на Административен съд - Варна по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на Ц.Д.Л., ЕГН: **********,***, чрез адв.С.С., против отказ на кмета на кметство с.Близнаци, обективиран в писмо № БЛ-М-328(1)/01.12.2020г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето А.Д.Л..

Жалбоподателката твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Твърди, че съпругът ѝ е притежавал удостоверение за „продължително пребиваване“ и с оглед посочения в него срок, който съответства на изискванията за „дългосрочно пребиваване“ по смисъла на чл.23, ал.1, т.3 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, следва да се приеме, че А.Д.Л. е гражданин на ЕС, като за него е била приложима нормата на чл.7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства /ЗВПНРБГЕСБГЧС/. На починалия ѝ съпруг е съставен Акт за смърт № 0020/20.11.2020г. от с.Близнаци, и същият е подлежал на вписване в регистрите за гражданско състояние. Позовава се чл.89, ал.1 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/ според който наследяването се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Приложимото право към наследяването урежда кръга на наследниците съгласно чл.91, т.2 от КМЧП. С А.Д.Л. имат сключен брак на 17.07.2018г. и са живяли на заявения пред ОДМВР - Варна адрес в с.Близнаци. Предвид така установеното обичайно местопребиваване на А.Д.Л. към момента на смъртта му, твърди, че следва да се приложат разпоредбите на българското законодателство въз основа на чл.89, ал.1 и 2 вр.чл.91, т.2 от КМЧП. Твърди и че отказът е постановен при съществено нарушение на изискванията на чл.35 АПК, тъй като административният орган не е изискал представянето на допълнителни доказателства, в случай че е счел, че наличните не са достатъчни за произнасянето му - не е изискал доказателства от ОДМВР-Варна за лицето-чужденец и заявения от него адрес на пребиваване, не е извършил справка относно собствеността на имота.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.С., която поддържа жалбата. Иска отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката за ново произнасяне, след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за спора.

Ответната страна, чрез юрк.Н., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Сочи, че при постановяване на отказа кметът на с.Близнаци е посочил точно каква е процедурата при издаване на удостоверение за наследници на жители, които имат постоянно пребиваване, както и че същата е регламентирана в Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и Съвета. Счита, че издаденият отказ е законосъобразен и не страда от пороци водещи до отмяната му.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 30.11.2020г. с вх.№ БЛ-М-328 Ц.Д.Л. *** искане за издаване на удостоверение за наследници на А.Д.Л., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, починал на 19.11.2020г.

Към искането приложила удостоверение за сключен граждански брак
№ 0752/17.07.2018г. и препис-извлечение от акт за смърт № 0020/20.11.2020г., видно от който А.Д.Л. е починал на 19.11.2020г. в с.Близнаци, община Аврен.

По подаденото искане кметът на кметство с.Близнаци постановил отказ, обективиран в писмо изх.№ БЛ-М-328(1) от 01.12.2020г. Отказът е мотивиран с това, че кметство с.Близнаци не е компетентният орган, който да издаде исканото удостоверение за наследници съгласно Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Посочено е, че приложима е разпоредбата на чл.4 от Регламента, според който съдилищата на държавата членка на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му са компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия, както и че редът и действията, които трябва да се предприемат, са посочени в чл.14 от Регламента. Отделно е посочено, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверение за наследници се издава за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението, а в случая за лицето няма посочен ЕГН. По така изложените съображения е прието, че заявлението е подадено пред некомпетентен орган и в несъответствие с Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г.

В съдебното производство като доказателства са приети копие от лична карта на А.Д.Л., Удостоверение изх.№ 94-00-14774/18.12.2015г. от РЗОК-Варна  и Удостоверение за продължително пребиваване № 6897 на А.Д.Л. за периода 04.05.2015г. - 05.02.2020г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.3 от АПК, тъй като с него се отказва издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права и задължения. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно § 5 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл.24, ал.2 от Закона за гражданската регистрация /§ 6 ПЗР/ за неуредени въпроси във връзка с издаването на удостоверения въз основа на регистъра на населението се прилагат разпоредбите на АПК. Следователно, жалбата е насочена срещу отказ за извършване на административна услуга, който отказ е обективиран в оспорения акт.

В обжалвания отказ липсва указание относно възможността същият да бъде оспорен по съдебен ред, поради което относно срока за обжалване е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК. По преписката липсват данни за датата, на която отказът е съобщен на заявителката, но в случая жалбата до съда е подадена в 14-дневния срок от датата на постановяване на отказа.

С оглед изложеното жалбата е подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност и в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователно жалбоподателката твърди приложение на разпоредбите на КМЧП за разрешаването на спора за законосъобразността на отказа за издаване на удостоверение за наследници. Спорът по делото не касае признаването или отричането на наследствени права от страна на длъжностното лице от общинската администрация. Предвид обстоятелството, че починалото лице не е български гражданин действително е налице международен елемент, но той е уреден в Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, регламентиращ статута на лицата, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Поради това чл.91, т.2 от КМЧП, уреждащ приложимото гражданско право относно определянето кръга и реда на наследниците спрямо наследяването по чл.89 и чл.90 от КМЧП, няма пряко отношение към преценката за законосъобразността на отказа да бъде издадено исканото удостоверение за наследници /Решение № 7622/15.06.2017г. на ВАС по адм.д. № 2428/2017г; Решение на ВАС № 13654/10.11.2017г. по адм.д. № 7894/2016г./.

Основателно обаче е оплакването, че отказът е постановен в нарушение на чл.35 от АПК - без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значения за случая.

Обжалваният отказ е постановен при неспазване на разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК. Същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде издадено удостоверение за наследници. Допуснато е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на заявителя, доколкото не са изследвани релевантните за решаване на случая факти и обстоятелства.

В нарушение на принципа на служебно начало не са обсъдени приложените към заявлението писмени доказателства, а за изясняване на действително осъществилата се фактическа обстановка и за релевантните за извършване на услугата факти, не са изискани допълнително такива, каквото задължение има административният орган в съответствие с принципа за служебното начало - чл.9, ал.2, чл. 35-36 АПК.

Неправилно административният орган се е позовал на Регламент (ЕС) № 650/2012г. на Европейския парламент и на Съвета, и е приел, че не е компетентен да се произнесе по заявлението.

С въвеждането на Регламент (ЕС) № 650/2012, в сила 17 август 2015г., се създава европейско удостоверение за наследство, което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69 от Регламента. Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество - чл.63, § 1 Регламент (ЕС) № 650/2012/.

В случая се цели доказване правата на наследник на територията на Република България и в този смисъл не е необходимо издаването на европейско удостоверение за наследници. Всъщност издаването на такова изобщо не е било предмет на процесното заявление, поради което неправилно административният орган е приел, че разпоредбите на Регламента са приложими в случая.

Следва в тази връзка да се посочи, че използването на удостоверението не е задължително, поради което то не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки - чл.62, § 2 и § 3 Регламент (ЕС) № 650/2012. В този смисъл европейското удостоверение за наследници не подлежи на задължително издаване в съответната държава-членка, когато целените с него последици ще настъпят на нейната територия. В случая административният орган е сезиран с искане за издаване на удостоверение за наследници, с което цели доказване правата на наследник на територията на Република България, а не с искане за издаване на европейско удостоверение за наследници по реда на чл.627е, ал.1 от ГПК. Касае се за два различни режима с различни приложими правни норми и процедури по прилагането им, поради което неправилно отказът е мотивиран с липсата на компетентност по Регламент (ЕС) № 650/2012. /Решение на ВАС № 1103/28.01.2019г. по адм.д.№ 8044/2018г./.

Бланкетно и без мотиви е и позоваването на чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. като само е посочено, че за „лицето няма даден ЕГН“. 

В нарушение на чл.9, ал.2 и чл.30, ал.2 от АПК административният орган не е уведомил заявителката за недостатъци по заявлението ѝ, не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г.

Съгласно чл.1, ал.3 ЗГР гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др., като за физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон - чл.2, ал.1 ЗГР. Получаването на информация за едно физическо лице, вкл. и за неговите наследници, се извършва въз основа на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), представляваща национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях - чл.100 ЗГР. По смисъла на чл.9 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава „Удостоверение за наследници по образец“, което се осъществява от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или района.

Производството по издаването на удостоверения за наследници стартира по заявление на наследниците на лицата, за които се отнася, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по чл.5, ал. 1 Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. Данните от ЕСГРАОН се предоставят на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси /чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР/, като отказът за предоставянето им подлежи на обжалване по реда и условията на АПК /чл. 107 ЗГР/. Удостоверението за наследници се издава въз основа на данните, съдържащи се в Национална база данни „Население“ и Локална база данни „Население“ /част от регистъра на населението по чл.22, ал. 4 ЗГР/, както и на данни от регистрите на актовете за гражданско състояние /чл.4, ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г./.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗГР в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2 (раждане, брак и смърт) за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България. Според ал.2 от с.р., в регистъра на населението се вписват: 1/ всички български граждани; 2/ чужденците, които са: а) получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; в) получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България.

Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г. удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт.

В случая за починалия в с.Близнаци А.Д.Л. има съставен акт за смърт, но спорно е обстоятелството дали лицето е вписано в регистъра на населението - за което липсват изрични доказателства, респ. вписването в регистрите автоматично ли следва издаването на разрешението за пребиваване на територията на Република България, удостоверено чрез документ, издаден от МВР по смисъла на § 1, т.2 ДР от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани и членовете на техните семейства.

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1, буква „а“ ЗГР, в регистъра на населението се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. При приравняване на понятията „дългосрочно“ пребиваване, въведено със ЗГР, и „продължително“ пребиваване, въведено със ЗВПНРБГЕСБГЧС, се налага извод, че предпоставка за вписването на чужденците в регистъра на населението е полученото разрешение за продължително пребиваване.

По делото се установи, че А.Д.Л. е имал разрешено продължително пребиваване по смисъла на ЗВПНРБГЕСБГЧС с период на валидност от 04.05.2015г. до 05.02.2020г., но това обстоятелство не е изследвано в административното производство. Липсват данни дали е подавано заявление за подновяване на регистрацията на чужденеца, дали към него са приложени документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес *** чл.26, ал.3, т.1 ЗГР, за да се формира извод за вписването или липсата на такова на А.Д.Л. в регистъра на населението /Решение на ВАС № 13654 от 10.11.2017г. по адм.дело № 7894/2016г./.

Релевантните обстоятелства за преценката дали се извърши или откаже исканата административна услуга не са изследвани от компетентния административен орган-предпоставка за отмяна на акта поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка, водещо и до неправилност на обективираните в него правни мотиви.

Обжалваният отказ следва да се отмени, а преписката да бъде върната за ново произнасяне от компетентния орган, с указания да бъде извършена преценка за данните по чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012г., съответно – при необходимост да бъдат изискани или служебно събрани удостоверяващите ги писмените доказателства.

Независимо от изхода на спора разноски на жалбоподателката не следва да се присъждат, т.к. не са поискани.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на Ц.Д.Л., ЕГН: **********,***, отказа на кмета на кметство с.Близнаци, обективиран в писмо
№ БЛ-М-328(1)/01.12.2020г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето А.Д.Л..

 

ВРЪЩА преписката на кмета на кметство с.Близнаци за ново разглеждане и произнасяне по искането на Ц.Д.Л. вх.№ БЛ-М-328/30.11.2020г. за издаване на удостоверение за наследници на А.Д.Л. починал на 19.11.2020г., при съобразяване с указанията в мотивите на настоящото решение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                           Административен съдия: