№ 161
гр. Враца, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело №
20251400500129 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от Н.
К. Н. от гр.Бяла Слатина, чрез упълномощения му адвокат И. С., против Решение
№16/12.01.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело № 1550/2023г. в
частта му, в която Н. К. Н. е осъден да заплати на Ц. С. С. сумата от 7500 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдание вследствие на причинено телесно
увреждане на 23.11.2021 г.
Счита, че решението в обжалваната част за неправилно.
От събраните доказателства напълно се опровергавала тезата на ищеца за отговорност
на жалбоподателя по чл. 45 ЗЗД. Същият действал правомерно в условията на неизбежна
отбрана по чл. 12 НК и граждански арест по чл. 12 а НК и съдът неправилно приел, че в
случая не е налице неизбежна отбрана и не коментирал възражението за граждански арест
по чл. 12 а НК. Безспорно се установило, че ищецът неправомерно и умишлено влязъл в
дома на ответника и изблъскал ответника като го е повалил на стълбите. Неправилно съдът
не кредитирал в цялост показанията на свидетеля Н.М.. Ищецът проявил агресия и затова Н.
Н. предприел действия по задържането на ищеца, като се опитал да догони ищеца и след
това е произвел изстрел. С това действие на ответника по никакъв начин не бил застрашен
живота на ищеца. Целта била последният да бъде спрян и задържан, тъй като не се знаело
1
какво може да е откраднал. Излага се, че с деянието си ищецът реализирал опит за кражба
по чл. 194 от НК, дори опит за кражба по чл. 195, ал. 1, т. 10, предл. 3 и 4 от НК, предвид
обстоятелството, че ответникът съхранявал в имота законни оръжия и боеприпаси.
Престъплението останало недовършено само и единствено, поради намесата на ответника.
Тезата на ищеца, че търсил тоалетна била несериозна и житейски нелогична. Ищецът който
твърдял, че търсил тоалетна не влязъл в магазина или в кафенето, а ги подминал като влязъл
във вътрешния двор, минал поне двадесет метра до входа на къщата, където се е качил на
втория етаж и е започнал да тършува. Ответникът не намерил ищеца в тоалетната, а в едно
другите помещения.
Излагат се аргументи за правомерността на деянието, извършено в условията на
неизбежна отбрана.
Ако се приемело, че исковата претенция е основателна, то присъдената сума от 7500 лв.
се явявала прекомерна, защото било налице съпричиняване от страна на ищеца, който
неправомерно и без позволение влязъл в дома на ответника и агресивно го е изблъскал.
Също така не се събрали писмени доказателства ищецът да е полагал труд и какво е било
възнаграждението му и претърпяната от него травма по никакъв начин не влошила
качеството му на живот. Установило се, че сам ищецът напуснал болницата преждевременно,
както и че няма собствен дом и живеел с родителите си като не поддържал дори среден
стандарт на живот.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго
решение, с което искът за неимуществени вреди бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Ц. С. С., чрез упълномощения му
адвокат Х. П. Я., е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение.
Раната на Ц. С. С. била в задната част на крака му, тоест той бил прострелян в гръб,
като това се случило извън имота на ответника, на паркинга. Този факт сочел, че няма
никакво законово основани за произвеждане на изстрел и причиняване на нараняване.
Предвид факта, че той отивал към паркирания си автомобил било достатъчно да се подаде
сигнал на правозащитните органи, с посочване номера на автомобила, за да се изясни
напълно случая. Показателен бил и фактът, че практически до приключване на гражданското
дело пред Районен съд - Бяла Слатина нямало подаден сигнал за извършено престъпление
(или опит) от страна на ответника против ищеца. Това било достатъчно красноречиво дали
наистина е имало опит за кражба, съответно дали има неизбежна отбрана в случая.
В срока по чл.263, ал.2, вр.ал.1 от ГПК Ц. С. С. чрез упълномощения му адвокат Х. П.
Я. е подал и насрещна въззивна жалба срещу решение №16/12.01.2025г. на Районен съд-Бяла
Слатина, постановено по гр.дело № 1550/2023г. в частта му,в която частично е отхвърлен
иска на С. за неимуществени вреди, като се иска същият да бъде уважен в цялост. Счита, че
поставеното решение в отхвърлителната му част е неправилно и в противоречие с критерия
за справедливост по чл. 52 ЗЗД и трайно установената съдебна практика по аналогични
2
казуси.
В мотивите си съда приел, че е нанесена лека телесна повреда, при която обичайно
оздравителния период е 3-4 седмици. С мотив, че става въпрос за лека телесна повреда било
прекратено и воденото против ответника наказателно производство. Този факт повлиял на
съда, поради което било занижено присъденото обезщетение.
От свидетелските показания на С. С. и Г. С.-баща и брат на ищеца било изяснено, че
всъщност причинената рана не била заздравяла в обичайния срок, а лечението продължило
три месеца. През това време обективно било причинено трайно затрудняване движението на
засегнатия крак. Съдът неправилно преценил срока за възстановяване от нараняването и
наличието на трайно последствия от него. Предвид това бил определен размер на
обезщетение като за нанесена лека телесна повреда. Събраните данни обаче сочели далеч по-
тежко увреждане, което налагало и съответно по-високо обезщетение.Размерът от 15 000 лв.
бил напълно обоснован от гледна точка на справедливостта.
Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и вместо това да
се приеме, че предявеният иск е изцяло основателен и да бъде уважен в пълен размер.
В подадения отговор на насрещната въззивна жалба Н. К. Н. чрез адв. И. С. поддържа
становище за неоснователност на насрещната жалба, тъй като счита, че изложените
аргументи в жалбата били неправилни. Подробен анализ на обжалваното съдебно решение
бил направен в подадената от Н. К. Н. въззивна жалба.
Иска се постановяване на решение, с което да се потвърди атакуваното решение на
Районен съд – Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлена претенцията на Ц. С. С..
Претендират се деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за
събирането на такива.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в
рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
След анализ на всички събрани доказателства, поотделно и в пълнота, във връзка
с доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено
от фактическа страна следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Ц. С. С. срещу Н. К. Н. с искане
последният да бъде осъден да му заплати сумата от 15 000 лв. – парично обезщетение за
причинени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание и затруднения в
нормалното придвижване в периода 23.11.2021 г. – до края на месец февруари 2022 г., ведно
със законната лихва върху посочената сума за периода от 23.11.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 23.11.2021 г. ищецът бил
с. Попица, област Враца. Тъй като имал естествена нужда спрял пред едно кафе, за да
потърси тоалетна. Минал през кафето и тръгнал навътре да потърси къде е тоалетната.
3
Оказало се, че е попаднал в частен дом, което към този момент той не знаел. Слизайки
обратно по стълбите бил пресрещнат от ответника, който бил с насочен срещу него
пистолет. Ищецът се изплашил и тръгнал да бяга. Избутал Н. от пътя си и побягнал навън
към улицата. Когато вече се намирал отвън и тичал към колата си, Н. произвел изстрел
срещу него, като изстрелът попаднал в него. Почувствал силна болка в левия крак и паднал
на земята. Впоследствие била извикана линейка, която го откарала в болница в гр. Плевен.
Там му били направени необходимите изследвания, като било установено, че чрез
използване на огнестрелно оръжие пистолет марка „НК SEP 9“ при произвеждане на изстрел
със стоп патрон му е причинено временно разстройство на здравето. Това наложило
оперативна интервенция за отстраняване на проектилни частици. Впоследствие получената
рана се инфектирала и заздравяла трудно. Повече от два месеца търпял болки. В условия на
КОВИД епидемия се налагало да посещава здравни заведения за промивки и превръзки.
Това допълнително излагало на риск неговото здраве. Отворената рана създавала
затруднения в ежедневното му придвижване. Предвид състоянието на раната бил принуден
да стои вкъщи обут с къс панталон, тъй като допира и натиска на по-дълъг крачол до
превръзката му причинявало болка. Кракът заздравял напълно едва към края на месец
февруари 2022 г. Било образувано досъдебно производство № 587/2021 г. по описа на РУ –
Бяла Слатина, прокурорска преписка № 7024/2021 г. по описа на Районна прокуратура –
Враца. По него била назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение
установило, че на ищеца е причинено временно разстройство на здравето без опасност за
живота, което представлявало лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Предвид
квалификацията ищецът можел да подаде тъжба против извършителя, но адвокатът, който го
представлявал в хода на наказателното производство пропуснал срока за подаване на тъжба
и извършителят останала ненаказан.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Излага, че сградата, в която живее се намира в с.Попица, ***. На първия етажа били
обособени склад, магазин и кафене, а вторият етаж бил жилищен и се намирал над кафето.
На 23.11.2021 г. сутринта около 10:30 часа бил в неработещото кафене на първия етаж, като
точно над мястото, където се намирал, дюшемето скърцало и се хлопало. Излязъл от
кафенето и влязъл през вратата, която води към стълбището, по което се стигало до
жилището му, което се състояло от няколко стаи. Когато отворил вратата към стълбището и
се качил на стълбищната площадка видял, че входната врата на жилището е широко
отворена. Видял вътре в помещението непознато за него лице. Зад него се виждали отворени
шкафове, на пода били разхвърляни вещи, чекмеджетата били издърпани. Ответникът
попитал лицето какво прави и търси в помещението. Лицето го напсувало, бутнало го на
земята, вследствие на което паднал по стълбите. Бил прескочен от лицето, което започнало
да бяга. Ответникът се затичал след него. Когато непознатото за ответника лице било
излязло вече пред сградата, той извадил законно притежаваното от него оръжие и произвел
първи изстрел във въздуха и казал на лицето да спре, но то не спряло. Произведен бил втори
4
изстрел, но лицето също не спряло. След това то се обърнало и бръкнало в джоба на якето
си. Рязко извадил ръцете си от там, като държало нещо в едната си ръка. Ответникът
помислил, че лицето е въоръжено и че смята да използва оръжие срещу него. След това
произвел трети изстрел в крака му. Нямало физическа саморазправа между лицето и
ответника. След това ответникът оказал първа помощ на непознатия и подал сигнал на тел.
112. Магазинът работел, като на смяна била майката на ответника. Кафенето не работело с
клиенти, в него бил само Н.. Помещенията се намирали едно до друго. Никой не бил чукал
на вратата да търси тоалетна – нито в кафенето, нито някой питал продавачката в магазина.
Зад сградата, в която били разположени имало врати за зареждане на склада и обектите.
Ясно личало, че е частен имот, ограден с висока тухлена ограда. На търговските обекти
имало ясни табели. Не отговаряло на истината, че ищецът да бяга от уплах, най-
естествената човешка реакция в такава ситуация била да вдигне ръце и спокойно да обясни
на собственика защо се намира в дома му и какво търси в шкафовете там. Счита, че
представените медицински документи за необективни, неотразяващи правилно нанесените
щети, в случай, че действително са били нанесени такива. В случая заявената от ищеца
претенция за заплащане на причинени имуществени вреди многократно надхвърляла
размера на причинените несгоди. В случая се касаело за престъпление, за което може би
всее още виновникът не бил наказан и не бил понесъл отговорност.
Иска се да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна предявената искова
претенция. Претендират се разноски.
Районният съд е приел, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 15 000 лв. , парично
обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в претърпени болка и страдание и
затруднения в нормалното придвижване в периода 23.11.2021 г. – до края на месец февруари
2022 г., ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства,
както и е прието заключението на съдебно-медицинска експертиза.
За да постанови обжалваното Решение №16/12.01.2025г. на Районен съд-Бяла Слатина,
постановено по гр.дело № 1550/2023г., първоинстанционният съд след обсъждане на
доказателствата е приел, че са елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане, които са в доказателствената тежест на ищеца, са доказани. Безспорно се
установило извършено деяние от страна на ответника – на 23.11.2021 г. произвел изстрел,
който попаднал в левия крак на ищеца, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща
се в огнестрелно нараняване по задно-страничната повърхност на лявото бедро в долна
трета с наличие на множество проектили в меките тъкани. Изложил е мотиви, че не са
налице хипотезите, в които деянието макар и вредоносно, не е противоправно. Приел е за
неоснователно възражението на ответника, че същият е действал в условията на неизбежна
отбрана, предвид извършен опит за кражба от страна на ищеца, тъй като в хода на
производството не били събрани доказателства за извършен опит за кражба, не били налице
5
заявителски материали от страна на ответника и първият сигнал бил депозиран едва на
24.09.2024 г. – близо три години след инцидента, в хода на настоящия процес.
Първоинстанционният съд не e кредитирал показанията на св. Н.М. в частта, в която тя
посочва, че ищецът влязъл в дома им с цел да извърши кражба, тъй като същите не се
подкрепяли от други доказателства по делото. Не са кредитирани и показанията на св. Г.ева,
тъй като не кореспондирали нито с посоченото от ответника в отговора на исковата молба,
нито с останалия доказателствен материал по делото. В мотивите е изложено, че в хода на
процеса ответникът не е оборил презумцията, регламентирана в чл.45, ал.2 ЗЗД.
Преценявайки начинът на извършване на противоправното деяние, претърпените от ищеца
болки и страдания, наличието на претърпени оперативни интервенции, относително краткия
период за неговото възстановяване, възрастта на пострадалия, причинените неудобства и
дискомфорт, социалните и икономически условия в страната към момента на настъпване на
непозволеното увреждане, районният съд е определил обезщетение в размер на 7500 лв.,
като исковата претенция по пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлена.
За да се произнесе по основателността на жалбите, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че на 23.11.2021 г. ищецът е получил огнестрелна рана в
левия крак в резултат от проведен изстрел от страна на ответника.
С исковата молба е приложена епикриза от Клиника по ортопедия и травматология към
УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ – гр. Плевен, от която се установява, че ищецът е постъпил на
лечение на 23.11.2021 г., като при извършения преглед било констатирано наличие на
огнестрелна рана в областта на левия крак. Приложена била медикаментозна терапия и след
клиничен преглед се взело решение за оперативно лечение, извършено на същата дата.
Извършена била и повторна оперативна интервенция на 26.11.2021 г., а на 27.11.2021 г.
ищецът бил изписан от болничното заведение.
По делото са приложени Амбулаторен лист №8548/06.12.2021г., Амбулаторен лист
№1604/08.12.2021г. и Амбулаторен лист №12/16.01.2022г., 2бр. Медицинско направление от
16.01.2022г. и Лист за преглед на пациент №18473/31.01.2022г. за извършени прегледи на
ищеца във връзка с полученото травматично увреждане и извършените оперативни
интвервенции, от които се установява, че ищецът е спазил медицинските указания за
извършване на последващи консултации със специалист.
По делото е приложено ДП №587/21г. по описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр. №7024/21г.
по описа на РП-Враца, което е спряно с постановление за спиране на наказателното
производство от 29.03.2022 г., тъй като е прието, че е налице лека телесна повреда и
съгласно чл. 161 НК наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба
на пострадалия и съгласно чл. 25, ал.1, т. 6 НПК наказателното производство се спира,
когато се установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Постановлението е потвърдено с С Определение №61/20.04.2022г., постановено по ч.н.д.
6
№178/2022г. по описа на РС- Бяла Слатина. От приложеното досъдебно производство се
установява, че впоследствие същото е прекратено с постановление от 10.11.2022 г., тъй като
към 24.10.2022 г. в Районен съд – Бяла Слатина няма образувано наказателно производство
по тъжба на Ц. С. С. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, извършено на 23.11.2021 г. в с.
Попица, като същото е влязло в сила.
От Писмо с вх.№ 3742/02.07.2024г. от РП-Враца след извършена справка в
Унифицирана информационна система на ПРБ се установява, че не са констатирани данни за
образувани и водени наказателни производства и преписки за извършена кражба или опит за
кражба по заявителски материал от Н. Н..
От Писмо с вх.№ 3751/03.07.2024г. от РУ-Бяла Слатина се установява, че не са налице
регистрирани заявителски материали от ответника за извършена кражба или опит за кражба
на 23.11.2021г.
По делото е приложен Сигнал от ответника Н. Н. с вх.№ 248000- 8977/25.09.2024г. до
Началника на РУ-Бяла Слатина за извършване на проверка във връзка с опит за кражба,
осъществен от ищеца на 23.11.2021г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. Ц. С., Г. С.
С., Н.Д.М. и П.Е. Г.ева.
Свидетелят С. С. – баща на ищеца, сочи, че не е бил на мястото на деянието, но
посетил болницата в гр. Плевен, където бил синът му, като престоят на ищеца там бил десет
дни. Правена му била операция на крака, почистена му била раната от барути. След
изписването от болницата синът му куцал и пиел антибиотик, защото раната му не
заздравявала. След като ищецът излязъл от болницата в Плевен, свидетелят го карал след
това в „Пирогов“ за превръзки. Там щели да правят пластична операция на ищеца, но той се
бил уплашил. Свидетелят посочва, че раната му заздравяла след 6-7 месеца, върху нея нямал
кожа. Ищецът напуснал работата си като разносвач на храна, тъй като не бил в състояние да
шофира. Променил се животът на ищеца, защото без работа не можел да оцелее. Събуждал
се нощем, изпитвал стрес, не смеел сам да пътува, не можел да шофира пълноценно.
Заплатата му била около 500- 600 лв.
Свидетелят Г. С. С. - брат на ищеца, сочи, че той също не е бил на мястото на
инцидента. Посетил заедно с баща си ищеца в болницата в Плевен. Когато отишли в
болницата видял, че брат му има огромна рана на лявото бедро, която била третирана от
лекарите, но била огромна. На ищеца били изписани антибиотици, които той пиел. След
като бил изписан от болницата, ищецът ходил няколко пъти в гр.Ботевград, а след това и в
гр.София за смяна на превръзки. След инцидента ищецът ползвал болничен, но той не
можел да шофира с раната на крака и впоследствие му бил прекратен трудовият договор.
Имал личен автомобил, който продал. Сочи, че към настоящия момент ищецът не ползва
медикаменти, като раната му е заздравяла, но не е зараснала напълно.
Свидетелката П.Е. Г.ева - без родство със страните по делото посочва, че по време на
7
инцидента била в магазина, като чула, че някой вика навън. Излязла и видяла, че ищецът
вървял, а след него вървял и ответникът, който казвал на ищеца да спре. Ответникът държал
пистолет, който бил насочен нагоре. Не знае по какъв начин се е появила кръвта на ищеца,
която била на единия му крак.
Свидетелката Н.М. – майката на ответника, сочи, че по време на инцидента е била на
работа в магазина в с.Попица. Чула два изстрела, придружени с викове „спри“, след което
чула и трети изстрел. Излязла от магазина и видяла ищеца с окървавено коляно. Твърди, че
ответникът оказал помощ на пострадалия, обадили се на телефон „112“, след което тя се
върнала в магазина. Kачила се горе в къщата с няколко полицаи. Там всичко било
разтворено – гардероби, скринове, имало чаршафи на земята, всичко било в безпорядък. По
земята имало разхвърляни вещи от чекмеджетата. Излага, че не познава ищеца и не го е
виждала. В кафето имало тоалетна и нямало как човек да се обърка като дойде, тъй като
имало табели за хранителен магазин и кафе аперитив. Вратата на магазина била отворена, а
кафето било затворено. Ответникът се бил обадил на тел. 112, както и той указал първа
помощ на ищеца. Паркингът отпред бил за клиенти, а нейният личен паркинг бил в тунел.
Когато спре лек автомобил, нямало видимост от всички страни, защото зависело къде се
намира. Паркингът не бил обществен, но нямало как да знае кой с каква кола е дошъл.
Когато някой минел в прохода, където били паркирани личните автомобили, нямало пълна
видимост от магазина. Отзад нямало паркинг. Не видяла ответникът да държи оръжие, нито
видяла ищецът да държи нещо. Посочва, че ответникът притежава законно оръжия –
пистолет и пушка, за които има документ и съхранява в касата. Посочва, че по принцип имат
охранителни камери, които обхващали и паркинга, но по това време не работело
устройството за запис. От 2010 г. живеели в настоящия им дом и от тогава до момента на
инцидента не бил се обърквал човек. Идвали хора да питат за тоалетна, но объркал се човек
не бил влизал в двора им.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице Ф.Т. – съдебен лекар, от чието заключение е установено,
че от приложената по делото медицинска документация и след преглед на ищеца се
установява, че е възможно вследствие на произведения от ответника изстрел на С. да е
причинено сляпо огнестрелно нараняване по задно- страничната повърхност на ляво бедро в
долна трета с наличие на множество проектили в меките тъкани. Вещото лице твърди, че
посоченото травматично увреждане е причинило на ищеца временно разстройство за
здравето, неопасно за живота. Характерният оздравителен период при подобни наранявания
е около 3-4 седмици, през който ищецът е изпитвал болки при съприкосновение на раната с
предмети от бита и носеното облекло. Експертът сочи, че не са налице данни за наличие на
усложнения, но видно от приложената медицинска документация, оздравителният период е
удължен. В съдебно заседание вещото лице сочи, че от медицинска гледна точка към
настоящия момент ищецът е напълно възстановен от полученото увреждане. Сочи, че
физиологически раната не може да зарасне напълно, тъй като липсва част от кожата, която
може да бъде възстановена единствено чрез пластична операция. Експертът твърди, че не са
8
засегнати структури, които да водят до ограничаване на движението на крайниците. В
заключение вещото лице сочи, че е налице причинно- следствена връзка между
произведения от ответника изстрел и причинената огнестрелна рана.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни
изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния
закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 269, изр. 2 ГПК и в отговор на
изложените във въззивните жалби оплаквания, настоящият съдебен състав намира следното:
За да бъде основателен искът по чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи наличието на елементите от състава му – извършване
на описаното в исковата молба противоправно деяние; настъпили неимуществени вреди и
техния размер, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилите
вреди.
Проявлението на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане в
случая се установяват от събраните по делото доказателства, както правилно е посочил в
мотивите си районният съд.
Налице е противоправно поведение от страна на Н. К. Н. , който на 23.11.2021 г. в
с.Попица на паркинга пред магазин „При Джимбата“, изразяващо се в произвеждане на
изстрел от законно притежавания от него пистолет, който попаднал в левия крак на Ц. С. С.,
причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в причинено сляпо огнестрелно
нараняване по задно- страничната повърхност на ляво бедро в долна трета с наличие на
множество проектили в меките тъкани.
Посочените в исковата молба травми, вследствие, на които са причинени болки и
страдания, се установяват от приложените по делото медицински документи, от
заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-медицинска
експертиза, както и от показанията на свидетелите С. Ц. С. и Г. С. С..
Настоящият състав не споделя изложеното във въззивната жалба от Н. К. Н., че същият
е действал правомерно в условията на неизбежна отбрана и граждански арест по чл. 12 а
НК.
9
Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено.
Неизбежна отбрана обаче не може да се допусне при завършено нападение, защото такова в
момента обективно не съществува /т. 4 от Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. №
11/73 г., Пленум на ВС/. За правилното прилагане на закона относно неизбежната отбрана е
необходимо точно да се установи моментът, в който нападението е прекратено. А то е
прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам се е
отказал да го завърши или го е завършил и др. При неизбежната отбрана отбраняващият се
действа в момент, когато нападението продължава и целта му е да го отблъсне /т. 5 от
Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС/. В този смисъл е и
трайната съдебна практика. Институтът на неизбежната отбрана предполага непосредствено
и противоправно нападение, изразяващо се в активни действия или бездействие на
пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква
то да е започнало и продължаващо във времето. Същият е недопустим при обективирана
неправомерна дейност срещу възможна в неопределено бъдеще агресия, при извършена и
вече прекратена по собствени подбуди или поради обективна невъзможност за продължение,
което в житейското разнообразие на хипотези може да бъде проявено в различни
проявления.
От възприетата по делото фактическа обстановка, се установява, че Ц. С. е прострелян
от Н. Н. на паркинга пред магазин „При Джимбата“ след напускането на С. на сградата, в
която се намира кафенето и жилището на Н..
Въззивният съд се солидализира с извода на контролираната инстанция, че в хода на
производството не са събрани доказателства за извършен опит за кражба или кражба.
Депозирането на сигнал от страна на Н. Н. на 24.09.2024 г. – близо три години след
инцидента в хода на настоящия процес не може да обуслови наличието на извършено
престъпление. Макар и да не са налице основания за напълно игнориране на довода във
въззивната жалба на Н. за наличие на агресивно и странно поведение от страна на С. на
стълбите в помещението, това не обосновава изключване на отговорността на ответника.
Нападението е прекратено, когато: е отблъснато от нападнатия или трети лица;
нападателят сам се е отказал да го завърши; когато го е завършил.
Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови, не
означава прекратяване на нападението. То не може да се смята отстранено, когато от
обстоятелствата по делото и от душевното състояние на отбраняващия се не е било ясно, че
е настъпил моментът, в който е завършило нападението и то няма вече да се възобнови.
Прекратяване на нападението ще е налице, когато нападателят по собствени подбуди или
обективна невъзможност да го продължи е дал външен израз на отказ от по-нататъшни
действия, застрашаващи живота или здравето на нападнатия (например захвърляне на
оръжието, с което е извършено нападението, напускане на местопроизшествието и др. (
Наказателно материално право – Ръководство за съдии, прокурори и следователи, книга
първа, Национален институт на правосъдието)
10
Настоящият състав счита, че в случая дори да се приеме, че е имало нападение, то
същото е прекратено, тъй като С. е напуснал имота на ответника, респективно
местопроизшествието. Дори и да се установи извършването на престъпление, то същото е
довършено с напускането на имота на Н.. Не са налице индикации, съобразно изложената
фактическа обстановка, че нападението ще се възобнови.
Въззивният съд не намира наличие на непосредствено нападение и в изложеното от
фактическа страна от Н., че бъркайки С. в джоба на якето си и изваждайки рязко ръцете си
от там, държейки нещо в едната си ръка, Н. помислил, че С. е въоръжен и че смята да
използва оръжие срещу него и в този момент произвел трети изстрел в крака му.
В случая може да се разсъждава за наличието на мнима неизбежна отбрана, когато
деецът, в случая Н., е изпаднал в грешка относно действителността на нападението и
извършва действия, с които цели да предотврати едно непосредствено противоправно
поведение. За наличието й би могло да се разсъждава, ако се установи, че поведението на С.
неправилно е възприето от Н. като опасност. В този смисъл практиката приема, че деецът
греши относно действителността на нападението и счита че такова е налице, когато то
обективно не съществува. /Р по н. д. 353/21 г. на 3-то НО, Р 327/12 г. по н. д. 89/12 г. на 2 –ро
НО на ВКС, Р 86 по н. д. 146/16 г. на 1-во НО на ВКС/.
Въззивният съд намира, че в случая не е налице и мнима неизбежна отбрана, тъй като
липсва започнато нападение. От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, се установява, че е възможно вследствие на произведения от ответника изстрел
на С. да е причинено сляпо огнестрелно нараняване по задно- страничната повърхност на
ляво бедро в долна трета с наличие на множество проектили в меките тъкани, което дава
основание да се приеме, че изстрелът е бил произведен, когато Ц. С. е в бил в гръб към Н. Н.
и Н. не е бил обект на непосредствено нападение, за да се защитава от него. В конкретния
случай липсват обстоятелства, от които да се направи извод за изпадане в грешка относно
действителността на нападението.
Окръжен съд – Враца в настоящия му състав счита, че не е налице и хипотезата на чл.
12а от НК, т. нар. "граждански арест". Правото на задържане възниква вследствие
извършването на престъпление, а целта на задържането е да се залови и предаде
престъпника на компетентните органи. Чл. 12а НК систематически законодателят го
асоциира с правния институт "Неизбежна отбрана"/предвид мястото му в Общата част на
НК като обстоятелство, изключващо обществената опасност/ Законът предоставя право на
отблъскване на нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е
необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени органи ( чл.
12а НК). Като предоставя право на гражданите да отблъснат нападението чрез причиняване
вреди на нападателя, законът допуска това, ако защитата е в пределите на неизбежната
отбрана, каквато Видно от описаната фактология по делото посочените по-горе
предпоставки не са налице, макар и да е налице съмнително поведение от страна на Ц. С.. В
контекста на конкретната ситуация пострадалият не е бил престъпник, като този факт остава
11
недоказан, както и същият не е заловен на местопрестъплението, ако е налице въобще
извършено престъпление. Налице е единствено депозирането на сигнал от страна на Н. Н.
на 24.09.2024 г. – близо три години след инцидента в хода на настоящия процес, а е било
напълно реалистично и възможно такъв да бъде подаден още на деня, в който е станал
инцидентът, още повече, че са извикани органите на реда на мястото на инцидента.
Причинната връзка между деянието и вредите е изводима от заключението на вещото
лице по назначената съдебно- медицинска експертиза, което се подкрепя и от показанията на
свидетелите С. Ц. С. и Г. С. С..
На следващо място спорен между страните е и въпросът относно справедливия размер
на дължимото обезщетение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото
деяние, броя, произхода, вида, характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата – в случая края на 2021 г. Правнорелевантните общи и
специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа
на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС № 4/23.12.1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
". Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират
не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното му състояние, и които в своята цялост представляват конкретните
12
неимуществени вреди.
При съобразяване на горепосочените критерии, настоящият съдебен състав намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат от
извършеното от ответника престъпление, възлиза на сумата от 7500 лв., както правилно е
приел и районният съд. Така определеното обезщетение в най-пълна степен би довело до
репариране на претърпените от Ц. С. С. вреди. Този размер е съобразен с
общественоикономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
деяние, както и със следните обстоятелства, имащи отношение към имащи отношение към
определянето на по-висок размер на обезщетението: времето и мястото на извършването на
деянието - на 23.11.2021 г. преди обяд в с.Попица на паркинга пред магазин „При
Джимбата“; механизма на деянието - произвеждане на изстрел от законно притежавания от
Н. Н. пистолет, който попаднал в левия крак на Ц. С. С.; възрастта на пострадалия към
датата на инцидента – 51 години, в трудоспособна възраст; вида, характера и степента на
телесните увреждания, причинили болка и страдания – сляпо огнестрелно нараняване по
задно-страничната повърхност на ляво бедро в долна трета с наличие на множество
проектили в меките тъкани, вследствие на изстрел от огнестрелно оръжие (пистолет),
заредено със стоп патрон; наличието на хирургическа интервенция и болничен престой;
провеждането на контролни прегледи на 06.12.2021 г., на 08.12.2021 г. и на 16.01.2022 г.;
оздравителният период, който според заключението на вещото лице е около 3-4 седмици при
липса на усложнение и нормален оздравителен процес, но от предоставената медицинска
документация, оздравителният период е бил удължен, като не е имало данни за възникнали
усложнения. Същевременно съдът отчита, че причинената с изстрела рана е напълно
заздравяла, каквото становище е изразило и вещото лице по допуснатата съдебно-
медицинска експертиза при защита на заключението си в съдебно заседание от 09.04.2024 г.
пред първата инстанция.
Въззивният съд не споделя изложеното във въззивната жалба на Ц. С. С., че районният
съд неправилно е преценил срока за възстановяване от нараняването и наличието на трайни
последствия от него и предвид това бил определен размер на обезщетение като за нанесена
лека телесна повреда, но събраните по делото данни сочели далеч по –тежко увреждане,
което налагало и съответно по-високо обезщетение. Цитира се и заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза с акцент, че единствената възможност
за пълно възстановяване е чрез пластична операция.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
което настоящият състав намира, че следва да бъде кредитирано като компетентно,
обективно и пълно, се установява, че на Ц. С. С. е причинено временно разстройство на
здравето, неопасно за живота- лека телесна повреда с оздравителен период около 3-4
седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, както и че от
предоставената медицинска документация оздравителния период е бил удължен, като не е
имало данни за възникнали усложнения. При защита на заключението си в съдебно
заседание от 09.04.2024 г. пред първата инстанция, вещото лице е заявило, че го поддържа и
13
изменения и допълнения към него няма да прави. От така изложеното от вещото лице и от
събраните по делото медицински документи не може да се обуслови извод за по –тежко
увреждане, както се сочи във въззивната жалба, респективно това да доведе съответно и до
присъждане на по-високо обезщетение.
По отношение на периода на възстановяване действително вещото лице посочва, че
около 3-4 седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен процес, но от
предоставената медицинска документация, оздравителният период е бил удължен, като не е
имало данни за възникнали усложнения. Отделно вещото лице при защита на заключението
си в съдебно заседание от 09.04.2024 г. пред първата инстанция посочва, че от медицинска
гледна точка счита, че получената рана от изстрела е напълно заздравяла, че е налице
козметичен дефект на раната, която физиологически никога няма да заздравее напълно,
защото липсва кожа, която няма способността да се регенерира и за това се прави пластика
по желание на пациента. Но в същото време също посочва, че физиологически по принцип
не може да има ограничение на движението на крайника, но дърпане може да има, заради
развила се съединителна тъкан, както и че не са засегнати структури, които да водят до
ограничаване движението на крайниците.
Не на последно място следва да се отбележи, че видно от епикризата от УМБАЛ „Д-р
Г. Странски“ – гр. Плевен и както е посочило и вещото лице при защита на заключението
си, Ц. С. С. е напуснал доброволно клиниката преди изтичане на клиничната пътека, както и
че по делото не се установи С. да е полагал труд и респективно какво възнаграждение е
получавал и контузната рана да рефлектирала като евентуално е намалила получаваните от
него доходи.
При тези изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
основания за присъждане на по-голям размер на дължимото обезщетение от Н. Н..
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния
съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
По разноските:
И двете страни претендират разноски пред първата и въззивната инстанция, като и от
двете страни до приключване на въззивното производство не са релевирани възражения за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед неоснователността на двете въззивни жалби, разноските следва да бъдат
изчислени съразмерно с изхода на делото пред въззивната инстанция.
В случая обжалваемия интерес за двете страни във въззивното производство е еднакъв
– 7500 лв. - за която сума е бил отхвърлен предявеният иск с цена 15 000,00 лв. и за която
сума искът е бил уважен.
Съгласно чл.78, ал.1 и ал. 3 от ГПК съдът разпределя сторените съдебни разноски за
защита срещу въззивната жалба на насрещната страна. Това правило се прилага във всяка
една съдебна инстанция по делото, вкл. за въззивната и за касационната и в случаите, когато
14
и двете страни са подали въззивни жалби срещу неизгодната/цялата или част от нея/ част от
първоинстанционното решение. Когато последното бъде потвърдено изцяло в обжалваните
части, т. е. неоснователни са и двете въззивни жалби на насрещните страни, искът остава
уважен/отхвърлен в същата част, поради което всяка от насрещните страни има право на
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената
част от иска, при положение,че това възнаграждение е уговорено общо по размер за
въззивната инстанция или се дължи в хипотезата на чл.38 ЗАДв. (безплатно процесуално
представителство).
В случай, че въззивният съд потвърди първоинстанционото решение/респ. изцяло не
уважи и двете въззивни жалби/ съгласно гореизложеното, той следва според уговореното в
договора да присъди в полза на страната само разноските за оказаната й адвокатска защита
срещу въззивната жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната адвокатска
защита по подадената от нейно име въззивна жалба. В този смисъл е и практиката на ВКС
обективирана в Определение № 387/14.08.2019 г. на ВКС по ч. търг, д 1669/2019 г. на I т. о.,
ТК; Определение № 480/12.11.2019 г. на ВКС по гр. д 122/2019 г. на VI г. о., ГК;
Определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д 1342/2020 г., III г. о., ГК; Определение
№ 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д 20/2021 г., II т. о., ТК и др./
Ц. С. С. пред въззивната инстанция е претендирал разноски за държавна такса – 150 лв.
и за адвокатско възнаграждение – 1500 лв., съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК /л. 58
от въззивното производство/.
Следователно в настоящето въззивно производство при неоснователност и на двете
въззивни жалби на насрещните страни и въведен от тях обжалваем интерес в размер на
15000,00 лв., каквато е и цената на иска, ищецът има право на разноски за защитата си по
неоснователността на въззивната жалба на ответника пропорционално на уважената част от
иска му /7500,00 лв./ или 825 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Н. К. Н. пред въззивната инстанция е претендирал разноски за държавна такса – 150 лв.
и за адвокатско възнаграждение – 1800 лв., съобразно приложен списък с разноски по чл. 80
ГПК /л.57 от въззивното производство/.
Следователно ответникът Н. К. Н. във въззивното производство има право на разноски
за защитата си по неоснователността на въззивната жалба на ищеца пропорционално на
отхвърлената част от иска му /7500,00 лв./ или 975 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Окръжен съд – Враца в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №16/12.01.2025г., постановено по гр.дело № 1550/2023г.
по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Х.
15
Я. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:
гр.Враца, ул.“Х. Ботев“ №23, ет.2, чрез адв.И.М. от АК-Враца, сумата в размер на 975,00лв.
/деветстотин седемдесет и пет лева/, представляваща разноски във въззивното производство,
съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, с адрес: г***, съдебен адрес: гр.Враца, ул.“Х.
Ботев“ №23, ет.2, чрез адв.И.М. от АК-Враца на ОСЪЖДА Ц. С. С., ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Х. Я. от САК сумата в размер на 825,00
/осемстотин двадесет и пет лева/, представляваща разноски във въззивното производство,
съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16