РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Горна Оряховица , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-
Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100563 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Ищцата Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул.. чрез пълномощник – адвокат
Л.И. от ВТАК, със съдебен адрес и адрес за призоваване : град Г.О. ул..., твърди в исковата
си молба, че А.А.Я. с ЕГН ... е потребител на електрическа енергия за битови нужди по см.
на §1,т.42 от ЗЕ, за имот с административен адрес : гр. Г.О. ул..., обект с номер: **********
и клиентски номер: **********. Сочи, че отчитането на ползваната ел. енергия се
осъществявало посредством монтиран СТИ/електромер, който бил присъединен към
електропреносната мрежа, поради което за ищеца възникнало задължението да заплаща
използваната и отчетена ел. енергия на ответното дружество. Твърди, че на 15.07.2020г.
ответникът издал фактура № ********** за сумата от 34,15 лв., за консумирана ел. енергия
за периода от 24.05.2020г. до 23.06.2020г., от които данъчна основа - 28,17 лв., ДДС в размер
на 20% -5,83 лв. и неустойка - 0,35 лв. Сочи, че срокът за плащане бил 03.08.2020г., но
Янакиев не е извършил плащане в срок и захранването с ел. енергия за имота било
преустановено. Заявява, че на 09.09.2020г. А.Я. е заплатил на ответното дружество сумата от
19,00 лв. за „възстановяване на захранването“, на обект с аб. № ********** и кл. №
**********, за което му е издадена фактура № ********** от същата дата. Пояснява, че към
момента на плащането А.Я. все още имал валидно сключен договор за доставка на ел.
1
енергия с ответното дружество.
Заявява, че с договор за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г. е продал на ищцата Т. П.
М. вземането си, като ответното дружество е уведомено за прехвърляне на вземането с
уведомително писмо. Твърди, че изискването на чл.99,ал.3 от ЗЗД е изпълнено и към
момента на образуване на настоящото производство страна по материалното
правоотношение между А.А.Я. и ответното дружество като кредитор е ищцата М..
Твърди, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 19,00 лв., заплатена му на
посоченото по-горе основание, каквото не съществува, тъй като ответникът не е извършвал
разходи за възстановяване на ел. захранването. Заявява, че така определената такса е в
противоречие на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, които не предвиждат такси за
възстановяване на ел. захранване. Твърди, че с така начислената такса от 19,00 лв. е
въведено неравноправие/неравнопоставеност между потребител и доставчик на ел. енергия
по смисъла на разпоредбите на ЗЗП, както и че липсва индивидуално договаряне на
условията с потребителя, поради което клаузата от Общите условия за вреди, въз основа на
която е начислена посочената сума, е нищожна. Твърди, че ответното дружество се е
обогатило неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е получило сумата от 19,00 лв. без
основание.
Счита, че съгласно чл.7,ал.3 от ГПК съдът служебно следва да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор сключен с потребител, какъвто твърди, че е този сключен
между ответното дружество и ищеца. Твърди, че в Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД за продажба на електрическа
енергия на ответното дружество има норми, които са нищожни, тъй като уговарят
неравноправни клаузи. Пояснява, че към датата на предявяване на исковата молба и към
датата на прекъсване подаването на ел. енергия действат ОУПЕЕ одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, тъй като с Решение № 595/17.01.2017 г. на ВАС окончателно е
отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, понастоящем КЕВР, с което са
одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД (с настоящо фирмено
наименование „Електроразпределение Север“ АД), влезли в сила на 07.09.2014г. Посочва, че
с Решение № 798/20.01.2017г. на ВАС окончателно е отменено Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго- Про Продажби“ АД, влезли в сила на 07.09.2014г. Сочи, че съгласно
чл.21,ал.1 от тези ОУПЕЕ от 2007 година: „„Енерго-Про Продажби" АД изисква от
„Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия
след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на „Енерго-Про
Продажби" АД и „Електроразпределение Север" АД всички направени разходи за
прекъсване и за възобновяване на снабдяването.“ Твърди, че цитираната клауза противоречи
на чл.122-124 от ЗЕ, тъй като така предвиденото в ОУПЕЕ изискване на „компенсиране от
2
потребителя на разходите“ за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора
в нормите на ЗИ. Заявява, че съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, обществения доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на
ел. енергия имат правото да преустановят временно снабдяването с ел. енергия на крайните
потребители при неизпълнение на задължението по договора за продажба на тази ел.
енергия, напр. неизпълнение на задължението за плащане в срок на всички суми във връзка
с това доставяне, вкл. и потребената ел. енергия, а според чл.124 от ЗЕ, енергийното
предприятие възобновява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след
отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието-ответник има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи други условия за възстановяването,
освен отстраняването на причините за преустановяване на електроснабдяването по
чл.123,ал.1 от ЗЕ. Поради това счита, че клаузата е неравнопоставена по см. на чл.143,т.2 от
ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. Заявява, че при
наличието на договорни отношения между две страни и претенция на едната от тях - в
случая доставчика, че от страна на потребителя има виновно неизпълнение на договорно
задължение, следва да се докажат по вид и размер разходите, които доставчикът е
претърпял. Сочи, че горната клауза от ОУПЕЕ допуска и реално позволява на доставчика да
изисква предварително заплащане на тези суми, като в същото време определя едностранно
и техния размер, т.е. доставчикът сам определя обезщетението за претърпените от него
вреди поради включване и изключване на снабдяването с ел. енергия към потребителя.
Твърди, че това я прави неравноправна по смисъла на чл.143,т.18 и т.19 от ЗЗП.
Твърди, че не може ответното дружество да събира суми като такси за дейности, които
то реално не извършва, а те се извършват от трето лице - в случая „ЕРП Север“ АД,
разписано в чл.20,ал.1 от ОУДПЕЕ. Счита, че ответникът не е направил и няма как да
направи разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването с ел. енергия и такива не
му се дължат. Сочи, че сумата от 19,00 лева е получена при липса на основание от ответника
и той дължи нейното възстановяване. Заявява, че тази сума е събрана и в нарушаване на
собствените ОУ на „Енерго- Про Продажби“ АД, тъй като съгласно чл.20,ал.2, дружеството
е следвало да изпрати до ищеца писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако
в определения срок в ОУПЕЕ (десет дни) не последва изпълнение или допуснато нарушение
не бъде отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа
енергия, а такова писмено предупреждение до А.А.Я. не е достигало.
Посочва, че с Решение № 125/07.08.2015г. по ТД № 990/2015г., ВКС е приел, че
аналогичната клауза на тази по чл.21,ал.1 от ОУ на „Енерго - Про Продажби“ АД, макар и в
ОУ на друго енергийно предприятие, е неравноправна по см. на чл.143 от ЗЗП клауза, а
доколкото не е говорено индивидуално, същата се явява и нищожна на осн. Чл.146 от ЗЗП.
Заявява, че плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено
без основание и обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство,
с което претендира осъждането на ответното дружество да върне тази сума, ведно с
направените от нас разноски.
3
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Енерго-Про Продажби“ АД да
заплати на Т. П. М. сумата от 19,00 лв., представляваща недължимо изискана и заплатена
такса на 09.09.2020г. за възстановяване преноса на ел. енергия на обект с кл. № **********,
за адрес на потребление: гр. Г.О. ул..., за което е издадена фактура № ********** от
09.09.2020г., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на образуване на
настоящото производство до окончателното й изплащане. Претендира и всички направени
на инстанцията разноски, за които прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния
си представител – адв. Л.И. от ВТАК, депозира писмено становище, с които поддържа
исковата молба. Признава фактите, че след образуване на настоящото съдебно производство
ответникът е възстановил на ищцата процесната сума от 19 лв. Заявява, че с поведението си
ответникът е станал причина за образуване на делото и дължи в полза на ищцата сторените
от него разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в пълния му
размер. Излага съображения. Моли съда да се произнесе в този смисъл.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д.,
депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния му представител –
адв. АН. М. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. В.Т. ул... Ответникът заема становище, че искът
е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Твърди, че не дължи заплащане на
процесната сума в размер на 19.00 лв., тъй като тя е върната своевременно на ищеца.
Заявява, че А.А.Я. е потребител на ел.енергия за обект в гр. Г.О., ул..., кл. №
**********, аб. № **********. Посочва, че на 15.06.2020г. от ответното дружество е
издадена фактура на стойност 46,82 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване,
и отчетена електрическа енергия, за обекта в гр. Г.О., като срокът за плащане на фактурата е
01.07.2020г. Твърди, че на 15.07.2020г. от ответното дружество е издадена фактура на
стойност 33,80 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване, и отчетена
електрическа енергия, за обекта в гр. Г.О., като срокът за плащане на фактурата е
03.08.2020г. Посочва, че на 13.08.2020г. от ответното дружество е издадена фактура на
стойност 39,74 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване, и отчетена
електрическа енергия, за обекта в гр. Г.О., като срокът за плащане на фактурата е
01.09.2020г. Заявява, че стойността на фактурите не е платена в срок, поради което
ответното дружество е изпратило предупреждение за прекъсване на захранването на обекта
в гр. Г.О. и същият е включван в списък за прекъсване на захранването. Не оспорва факта,
че снабдяването с електрическа енергия действително е било прекъснато за процесния
обект. Твърди, че сумите по просрочените фактури са заплатена от абоната на 09.09.2020г.,
когато са заплатени и 19 лв. - такса за възстановяване на подаването на електрическа
енергия, като абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което
4
е и извършено.
Посочва, че претенцията на ищеца за заплащане на сумите в общ размер на 19 лв. се
основава на разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД, като се твърди, че тази сума е
получена от ответника при начална липса на основание, поради което и подлежи на
връщане. Заявява, че вземането, основано на тази разпоредба, възниква от момента на
престирането /на даването на нещо/ без основание, от който момент започва да тече и
давността /чл.114,ал.1 от ЗЗД/. Сочи, че задължението за връщане на даденото при начална
липса на основание в хипотеза на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД обаче е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок
за изпълнение, като такъв няма определен и в закона. Твърди, че за да е налице
неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква покана на кредитора -
чл.84,ал.2 от ЗЗД, като изключение от това правило изрично е предвидено в чл.84,ал.3 ЗЗД -
само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без
покана. Счита, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след
като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага /чл.69,ал.1 от ЗЗД/, тъй като то
възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на
задължението и не води до забава на длъжника. Заявява, че за да настъпи падежа на
безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, като именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в
неизпълнение, забава. Посочва, че възникването и изискуемостта на вземането ясно са
разграничени от законодателя в разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД, където изрично е
прието, че когато вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня,
в който задължението е възникнало, т.е. възникването на задължението е отделен правен
институт, чийто момент не съвпада с падежа, дължимостта на същото.
Счита, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на
разместване на имущественото благо вземането съществува, но длъжникът ще дължи
изпълнение и ще изпадне в забава от момента, в който е получил поканата на кредитора, а
когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок, т.е. с поканата кредиторът на практика определя падежа на
вземането си - моментът, в който длъжникът му дължи изпълнение.
Заявява, че в случая покана за плащане на сума от 19 лв., получена без основание, не е
отправяна от абоната А.Я. към ответното дружество. Посочва, че на 22.03.2021г. ответното
дружество е получило уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД от ищеца, в качеството му
на цесионер на вземането, от което става ясно, че именно той е негов носител. Сочи, че
макар уведомлението да има друг материалноправен ефект – противопоставимост на
цесията на длъжника, както и на всички трети лица, ответникът е счел, че същото
представлява и покана за плащане на прехвърленото вземане. Заявява, че с поканата не е
индивидуализирано самото вземане, не е указан начина на плащане, не му е предоставен и
5
разумен срок за това. Въпреки това, ищецът е предприел необходимите действия и
организация в най-кратък срок да установи данни за цедента, да провери действително ли и
кога е заплатена такса от 19 лв. от негова страна. Твърди, че едва на 30.03.2021г. ответникът
е получил конкретни данни за прехвърленото вземане с връчването на препис от исковата
молба, след което е предприел действия по възстановяване на сумата на цесионера чрез
изпращането на пощенски запис. Пояснява, че ответникът е ЮЛ, което извършва дейност по
продажба на ел.енергия на голяма територия, във връзка с което комуникира и получава
кореспонденция ежедневно от хиляди лица, като последното изключва възможността
плащането на сумата от 19 лв. да бъде наредено „незабавно“, както се претендира в
уведомителното писмо от 22.03.2021г. Счита, че с подобно искане и търсенето на съдебна
защита, без да се изчака разумен срок за доброволно изпълнение, ищецът злоупотребява с
правата си. Твърди, че на практика процесната сума е заплатена незабавно след получаване
на исковата молба и индивидуализиране с нея на прехвърленото вземане.
Твърди, че в случая към датата на предявяване на исковата молба на 22.03.2021г.
вземането на ищеца за връщане на получена без основание сума в размер на 19 лв. е
съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му.
Заявява, че до тази дата от страна на кредитора /ищец/ не е отправяна покана до длъжника
/ответника/ за изпълнение на безсрочното му задължение. Приема, макар и условно, че
предявената искова молба представлява именно такава покана, каквато изисква
разпоредбата на чл.84,ал.2 от ЗЗД. На това основание, в срока за отговор на същата,
ответникът е извършил плащане на ищеца за процесната сума, претендирана като
недължимо платена. Счита, че тъй като е налице изпълнение в срок на задължението на
ответника да върне получената без основание сума в размер на 38 лв., предявеният иск е
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като на ответното дружество
бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. АН. М. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство са фактите, че А.А.Я. е клиент и абонат на
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. №
**********, за обект на потребление с адрес : гр. Г.О. ул..., съгласно договор за продажба и
доставка на ел. енергия.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на абоната Я. е прекъснато захранването с ел.
енергия за горепосочения обект на потребление поради неплащане в срок от страна на
6
абоната на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура от 15.06.2020г. на стойност
46,82 лв., фактура от 15.07.2020г. на стойност 33,80 лв. и фактура от 13.08.2020г. на
стойност 39,74 лв., трите издадени от ответното дружество за същия обект на потребление.
Безспорни са и фактите, че абонатът А.Я. е заплатил на 09.09.2020г. на „Енерго-Про
Продажби” АД сумите по издадените от ответника фактура от 15.06.2020г. на стойност
46,82 лв., фактура от 15.07.2020г. на стойност 33,80 лв. и фактура от 13.08.2020г. на
стойност 39,74 лв., както и сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП
**********/09.09.2020г., с основание : „такса възстановяване на захранването
(електромер)”.
Безспорни между страните в случая са и фактите, че абонатът А.А.Я. и ищцата Т. П. М.
се намират в договорни отношения във връзка с валидно сключен между тях и действителен
договор за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г., по силата на който абонатът Я. е
прехвърлил в полза на ищцата вземането си срещу „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна в
размер на 19 лв., представляваща заплатена на 09.09.2020г. такса за възстановяване на
преноса на ел.енергия за кл. № ********** и аб. № **********, за обект на потребление с
адрес : гр. Г.О. ул....
Съдът е приел за безспорни и фактите, че страните по договора за цесия са изпълнили
изискванията, установени в чл.99 от ЗЗД и на ответника е съобщено надлежно за
извършената цесия, чрез писмено уведомление, получено от „Енерго-Про Продажби“ АД гр.
Варна на 22.03.2021г., по реда и съгласно изискванията на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
Посочените по-горе факти се установяват и от приетите писмени доказателства -
заверени преписи от фискален бон от 09.09.2020г. към фактура № ТП
**********/09.09.2020г., фискален бон от 09.09.2020г. към фактура от 15.07.2020г., договор
за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г., системен бон от 19.03.2021г., изд. от „Български
пощи“ ЕАД, препис-извлечение от проследяване на пратка, фактура № ТП
**********/09.09.2020г., уведомително писмо, известие за доставяне, справка за
потреблението през последните 12/24/36м, извлечение фактури и плащания към дата
30.03.2021г., извлечение от сметка към дата 30.03.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е допустим, но разгледан
по същество, същият се явява неоснователен.
Съдът приема за доказани твърденията на двете страни, че между тях е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като А.А.Я. е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на
§1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, по партида, заведена с кл. № ********** и
аб. № **********, за обект на потребление с адрес : гр. Г.О. ул.... Въз основа на приетите по
7
делото писмени доказателства (заверени преписи от фискален бон от 09.09.2020г. към
фактура № ТП **********/09.09.2020г., фискален бон от 09.09.2020г. към фактура от
15.07.2020г., фактура № ТП **********/09.09.2020г., справка за потреблението през
последните 12/24/36м, извлечение фактури и плащания, извлечение от сметка към дата
30.03.2021г., извадка от списък за възстановяване на ел. захранването на кл. № **********
на 10.09.2020г., и др.), в случая се обосновава извод, че по силата на сключения между тях
договор ответникът е предоставял на потребителя Атанас Янакиев, който е ползвал ел.
енергия в горепосочения обект на потребление, при редовно извършен отчет, съответно - за
абоната е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за
продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената му от ответното дружество и
ползвана от него ел. енергия в обект на потребление гр. Г.О. ул... при условията и по начина,
визирани в договора. Безспорни между страните са фактите, че поради неплащане в срок от
страна на ищеца на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура от 15.06.2020г. на
стойност 46,82 лв., по фактура от 15.07.2020г. на стойност 33,80 лв. и по фактура от
13.08.2020г. на стойност 39,74 лв., трите издадени от ответното дружество за процесния
обект на потребление, е прекъснато захранването с ел. енергия на горепосочения обект на
потребление.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява и подлежащия
на установяване факт, относно липсата на основание за начисляване от ответното дружество
и за заплащане от потребителя на сумата от 19.00 лв. по издадената фактура № ТП
**********/09.09.2020г., на соченото от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - „такса за
възстановяване на захранването с ел.енергия (електромер)”.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните
мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в
нормите на чл.122 – чл.124 от ЗЕ. Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се
реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества. Според
чл.123,ал.4 от ЗЕ, сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа
енергия, съответно в общите условия, а разпоредбата на чл.124 от ЗЕ повелява, че
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите
след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.
По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за
8
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД,
съществуват. В тази връзка, обаче, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че
облигационните отношения между страните не могат да се регулират от Общите условия,
влезли в сила на 07.09.2014г., тъй като с влязло в сила съдебно решение 798/20.01.2017г. по
адм. дело № 3068/2016г. по описа на ВАС, IV колегия, е отменено Решение № ОУ-
06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени цитираните Общи условия, в чл.37,ал.1 от
които ОУ е предвидено, че „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна изисква от „Енерго-Про
Мрежи“ АД /”Електроразпределение Север” АД/ възстановяване на преноса на ел. енергия
след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като
клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. При това
положение, в случая би следвало да намерят приложение Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия мрежи на „Енерго-Про Продажби” АД/, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, в чл.20,ал.1 от които е предвидено, че „Енерго-
Про Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от
10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от тези ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми, но само след като ответното
дружество изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че
ако в определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде
отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел. енергия. Според
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ, „Енерго-Про Продажби” АД изисква от „ЕРП Север” АД
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последният заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В ценоразпис на услуги,
предлагани от „ЕРП Север” АД, в сила от 16.12.2019г., е предвидено, че за услугата
възстановяване на преноса и достъпа до електроразпределителната мрежа от електромер,
прекъснат поради неплащане, дължимата цена е в размер на 19 лв., а за услугата за
експресно възстановяване снабдяването на клиент, прекъснат за неплатена ел. енергия, от
електромер, дължимата цена е в размер на 38 лв., като плащането на тези такси е условие за
извършване на услугите.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на ищцовата страна, че в случая липсва
законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни
такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на задължението му за възстановяване на ел. захранването, произтичащо
както от закона /чл.123-124 от ЗЕ/, така и от договора му с потребителя на ел.енергия.
Единственото условие, поставено от закона - чл.124 от ЗЕ, за възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиентите от енергийното предприятие, след
9
отстраняване на причините, довели до преустановяването им, е да са отпаднали причините,
наложили това прекъсване. В този смисъл, дори и принципно предприятието да реализира
разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика на ел. енергия налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения, по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Наред с изложеното, ответникът не
оспорва фактите, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „ЕРП
Север“ АД, а това обуславя извод за изначална неопределеност по вид на разходите, които
„Енерго-Про Продажби” АД реализира за тази дейност. Съгласно практиката на ВКС,
клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, е
неравноправна на основание чл.143,т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването /в този смисъл е Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./. Клаузите в ОУ, цитирани по-горе, за заплащане на такса за
възстановяване на ел. захранването, противоречат на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, като
с тях се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона. В тази връзка, се
установява противоречие със закона на въведеното от ответното дружество изискване за
предварително заплащане на такси за възстановяване на ел. снабдяване като условие същото
да бъде извършено, както на възможността на ответното дружество едностранно и без да
изчисли конкретни разходи за всеки отделен случай на възстановяване, да задължава
потребителя да заплати такси за възстановяване в максималния допустим размер, като
икономически обосновани разходи за услугите на електроразпределителните дружества.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че клаузата на чл.37,ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енерго-Про Мрежи” АД, влезли в сила на 07.09.2014г., - отменени, както и клаузата на
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, са неравноправни по
смисъла на чл.143,ал.2,т.2 и т.18 от ЗЗП, защото ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, и предоставят възможност на доставчика едностранно да определя
дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. Същевременно, доколкото тези клаузи не са уговорени индивидуално, те се
явяват нищожни и на основание чл.146 от ЗЗП /Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед нищожността на цитираните клаузи от ОУ, платената от потребителя сума от
19.00 лв. по издадената от ответника фактура № ТП **********/09.09.2020г., на соченото от
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна основание : „такса за възстановяване на захранването
10
с ел.енергия (електромер)”, се явява дадена от А.Я. и получена от ответното дружество на
09.09.2020г. без основание, поради което подлежи на връщане съобразно чл.55,ал.1,пр.1 от
ЗЗД.
Безспорно се установява в процесния случай обаче, въз основа на приетото писмено
доказателство – известие за доставяне на паричен превод от 31.03.2021г., че „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна е върнало /заплатило/ сумата от 19 лв. на ищцата Т. П. М., в
качеството й на цесионер по договор за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г., по силата
на който абонатът Я. е прехвърлил в полза на ищцата вземането си срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна в размер на 19 лв., представляваща заплатена на 09.09.2020г. такса
за възстановяване на преноса на ел.енергия за кл. № ********** и аб. № **********, като
този факт се признава и от ищцовата страна като факт, настъпил след предявяването на иска
по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК. Поради това, в случая се налага извод, че в хода на
настоящото съдебно производство ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на
ищцата на дължимата в нейна полза парична сума от 19 лв., получена от „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна без основание. Предвид изложеното, съдът счита, че в случая
претенцията за осъждане на ответника да заплати на Т. П. М. сумата от 19,00 лв.,
представляваща недължимо изискана и заплатена такса на 09.09.2020г. за възстановяване
преноса на ел. енергия на обект с аб. № ********** и кл. № **********, за обект на
потребление с адрес : гр. Г.О. ул..., за което е издадена фактура № ТП
**********/09.09.2020г., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на
образуване на настоящото производство до окончателното й изплащане, се явява
неоснователна, тъй като до приключване на съдебното дирене в настоящото съдебно
производство това парично задължение е погасено чрез извършено плащане от „Енерго-Про
Продажби“ АД гр. Варна. Предвид изложеното, съдът счита, че искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв, заедно с акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.03.2021г. до окончателното изплащане на главницата.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се
явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
платена държавна такса /50 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /300 лв./, общо в
размер на 350 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с
поведението си /неизпълнение на падежа на парично задължение/, същият е станал причина
за завеждане на настоящия иск, интересът от който е отпаднал поради последващо
погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на ищеца. В тази
връзка, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недължимост на
сторените от ищеца разноски поради погасяване на дължимото вземане от ответника в хода
на процеса, незабавно след поканата му да стори това с предявяване на исковата молба. При
отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК.
11
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се
екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице
в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът да признава
правопораждащите факти, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Извършеното плащане в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски
досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е
практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по
описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на
I т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/.
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
На следващо място, неоснователно се явява и възражението на ответната страна, че не
дължи заплащане на разноски, тъй като към датата на предявяване на исковата молба на
22.03.2021г. вземането е съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил
падежът за изпълнението, а същият е настъпил с получаване на исковата молба от ответното
дружество, считана от същото като покана по смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка,
съдът съобрази, че съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно
решение № 5/2017 от 21.11.2019г. по тълк.дело № 5/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС,
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на
чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, какъвто е и процесният случай, е безсрочно - правоотношението е
с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните
субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв
няма определен и в закона. В мотивите си ВКС пояснява, че при неизпълнение на парични
задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на
кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, като изключението е изрично
предвидено в чл.84,ал.3 от ЗЗД - само при задължения от непозволено увреждане, когато
длъжникът се смята в забава и без покана. Същевременно, задължението за връщане на
дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора
веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става
изискуемо, както е изяснено и в т.7 от ППВС № 1/1979 г., като началото на изискуемостта е
начало и на погасителната давност, на основание чл.114,ал.1 от ЗЗД, но автоматично не
води до забава на длъжника, за която е необходимо длъжникът да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, както и вина за неизпълнението,
съответно за късното изпълнение. В този смисъл, основателни се явяват твърденията на
12
ищцовата страна, че в случая при връщане на дадено при начална липса на основание, от
момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, но длъжникът ще
изпадне в забава и ще дължи обезщетение /законната лихва за забава/ от момента, в който е
получил поканата на кредитора. Поради това, в конкретния случай, падежът се определя
като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като
момента, в който настъпва изискуемостта, т.е. от момента на получаване на недължимото от
„Енерго-Про Продажби“ АД – 09.09.2020г., от който момент кредиторът А.Я. разполага с
възможността да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до
длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право, от които
същият не се е ползвал, тъй като е продал изискуемото парично вземане на ищцата Т.М. с
договор за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г., а тя от своя страна се е ползвала от
правото на кредитора на предяви настоящия иск.
Не на последно място, съдът намира за неоснователни и възраженията на ответната
страна, че не дължи разноски, тъй като „Енерго-Про Продажби“ АД е уведомен за
извършената цесия едва с получаване на исковата молба, считайки същата за покана по
смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД от новия кредитор, в полза на който е изпълнил
претендираното парично задължение незабавно. Съдът счита, че след като в исковото
производство безспорно се установява, че задължението на ответника да върне на
потребителя недължимо платената от него сума в размер на 19 лв. не е било погасено от
„Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна до датата на предявяване на настоящия иск
/22.03.2021г./, то получаването на уведомлението за извършена цесия е ирелевантно за
основателността на предявения иск, тъй като ответникът може да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия до момента на получаване от него на преписите от
исковата молба и приложените към нея книжа само, ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на
длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да плати. В случая не се твърди да е платено на
ненадлежен кредитор. Според установената съдебна практика, изходящото от
упълномощения цесионер уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до
длъжника с нея съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,ал.3,пр.1 от
ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание
чл.99,ал.4 от ЗЗД, и като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на
иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата
на чл.235,ал.3 от ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по
т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на
ВКС, ІІ т. о./. В случая обаче ищцата претендира парично вземане, чиято изискуемост е
настъпила на 09.09.2020г. и е била налице и към датата на прехвърляне /30.09.2020г./, което
е допустимо, като по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е изпълнил
13
паричното задължение на стария кредитор или на друго овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението /30.03.2021г./, съгласно гореизложеното.
Предвид изложеното, съдът счита, че основателността на главния иск е отпаднала в
хода на делото предвид късно извършеното плащане от ответника, поради което ищецът има
право на разноски, а ответникът няма право на такива в настоящото производство.
В разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК законодателят е уредил правото на разноски на
ищеца по иска, съразмерно на уважената част от същия, като своеобразна санкция в тежест
на ответника, станал причина за завеждане на делото и за извършване от ищеца на разноски
за организиране и провеждане на правната си защита по спора. От приложените към
исковата молба адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от
18.03.2021г., се установява, че ищцата Т.М. е упълномощила надлежно адвокат Л.И. от
ВТАК за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане на иск и
защита по гражданско дело на ГОРС срещу „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна с правно
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, като са договорили възнаграждение в размер от 300 лв. В тази
връзка, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че заплатеният от ищеца на адв.
Л.И. от ВТАК адвокатски хонорар напълно съответства на минималния размер, предвиден в
чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията на тази норма към датите на сключване на договорите за
правна помощ и съдействие /18.03.2021г./ и към настоящия момент. Поради това, съдът
счита, че ответникът по делото следва да заплати на ищцата сторените от същия разноски
както за платена държавна такса /50 лв./, така и за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Действително, в разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК е предвидена възможност, по искане
на насрещната страна, съдът да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност по делото, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Същевременно, съобразно чл.36,ал.1 от ЗА,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд,
като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа /ал.2/. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено
в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. (, обявен за нищожен с Решение
№ 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г.) ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Такава е и
трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. №
14
687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, и др.). Предвид изложеното, съдът счита, че в случая не са
налице предпоставките, визирани в чл.78,ал.5 от ГПК, за намаляване на размера на
дължимото в полза на упълномощения от ищцата адвокат адвокатско възнаграждение в
настоящото исково съдебно производство, тъй като същото е определено в минималния
размер, в съответствие с изискванията на чл.36,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и тълкуването, дадено в
т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Наред с това, при предявяване на иска никой не е в състояние да предвиди
как ще се развие съдебния спор, за да бъде съобразен точен размер на хонорара, като затова
Наредбата е регламентирала някакви справедливи размери и граници (в този смисъл е и
Определение № 72/07.02.2018г. по в.ч.гр.дело № 40/2018г. по описа на ВТОС).
В тази връзка, съдът намира за неоснователни и доводите на ответната страна, че делото
се характеризира с по-ниска фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК,
и предвид погасяване в хода на процеса на претендираното парично вземане. Ниският
размер на цената на иска сам по себе си не обуславя извод за ниска правна и фактическа
сложност на делото, образувано по иск на потребител на ел.енергия за установяване
дължимостта от ответното дружество – доставчик на ел.енергия на сума, начислена и
събрана без основание, под формата на такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия, и разгледано по правилата на исковото съдебно производство, при събиране и
преценка на множество писмени доказателства, обсъждане на множество доводи и
възражения в подкрепа и против твърденията на всяка една от страните относно
основателността на исковата претенция.
Не на последно място, данните по делото сочат, че именно ответникът с поведението си
е дал повод на ищцата да потърси защита и съдействие, чрез предявяване на иск по
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, съобразно изложеното по-горе. Поради това, съдът намира, че
ответното дружество следва да понесе санкцията по чл.78,ал.1 от ГПК, като заплати на
ищцата сторените съдебни разноски в пълния им размер.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на ответната страна, че в случая е налице
основание съдът да се позове на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на
Европейския съюз в Люксембург, като приеме, че целите на договореното от ищеца
адвокатско възнаграждение биха били легитимни, ако неговият размер се намали под
минималния такъв. Настоящият съдебен намира, че цитираното Решение на Съда на
европейския съюз в Люксембург не само, че не е задължително и не обвързва българския
съд, но е и напълно неотносимо към настоящия правен спор, доколкото в същото са
разисквани въпроси, касаещи ограничаването на конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар от гледище на приложението на общностното право и в частност на разпоредбата на
чл.101,§1 от ДФЕС, а освен това не е разглеждана хипотеза, която да дава право на
българския съд да намалява реално заплатено възнаграждение под минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004г., нито е констатирано противоречие на националното
15
законодателство - чл.78,ал.5 от ГПК и чл.36 от ЗА, на общностното право - нормативен акт
на европейското право. Неоснователността на искането за намаляването на дължимото в
полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение произтича и от поведението и
процесуалната активност на ответника «Енерго-Про Продажби» АД гр. Варна, който освен,
че е станал причина за образуване и водене на съдебното производство, твърди и излага
подробни доводи, че целите на определеното адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуалното представителство от ищеца в минималния размер от 300 лв. са
нелигитимни в конкретния случай, то сам е заплатил на упълномощения от него адвокат
АН. М. от ВТАК адвокатски хонорар в по-висок размер от 360 лв. /договор за правна защита
и съдействие № 21308 от 31.03.2021г., фактура № ********** от 31.03.2021г./ за
осъществяване на процесуалното му представителство и защита по настоящото дело,
противно на собствените му твърдения за нелигитимност, несправедливост и
незаконосъобразност на адвокатски хонорар в подобен размер с оглед фактическата и
правна сложност на делото, и при наличие на възможност да ползва правна защита и
съдействие чрез работещите при ответното дружество множество правни отдели и
юрисконсулти. Основен аргумент е, че ответникът не би могъл основателно да твърди, че
съобразяването с минималните размери в Наредба № 1/2004г. в случая не преследва
легитимните цели на тази нормативна уредба, ако той сам се е съобразил именно със същите
размери. Ако страните по делото са заплатили еднакъв хонорар (в случая хонорарът, платен
от ответника е по-висок, с оглед начисления ДДС), съдът няма основание да приеме, че
приложението на Наредба № 1/2004г. в случая ограничава конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Това е именно критерия за
проверката за съответствие с легитимните цели на нормативната уредба, която дължи съда
съобразно приетото по приложението на чл.78, ал.5 ГПК в Решение по съединени дела
C‑427/16 и C‑428/16 по преюдициални запитвания на Софийски районен съд, на което
искането се основава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, предявен от Т. П. М. с
ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., чрез пълномощник – адвокат Л.И. от ВТАК, със
съдебен адрес и адрес за призоваване : ..., против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д. и Д.Д., за
заплащане на сумата от 19,00 лв. /деветнадесет лева/, представляваща недължимо изискана и
заплатена такса на 09.09.2021г. за възстановяване преноса на ел. енергия на обект с аб. №
********** и кл. № **********, за адрес на потребление: гр. Г.О., ул...., за което е издадена
фактура № ТП **********/09.09.2020г., което вземане е прехвърлено от потребителя А.А.Я.
в полза на кредитора Т. П. М. с договор за прехвърляне на вземане от 30.09.2020г., заедно с
16
акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 22.03.2021г. до окончателното изплащане на
главницата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на, Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., СУМА в размер на 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените в исковото производство
съдебни разноски за платена държавна такса /50 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение
/300 лв./.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 от ГПК, предявена от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД град Варна, чрез процесуален представител : адв. АН. М. от ВТАК, за
заплащане от ищцата Т. П. М. с ЕГН **********, с адрес: ..., на сумата от 360 лв.,
представляваща направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
17