Р
Е Ш Е
Н И Е № 260874
гр. Бургас, 15.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и
двадесета година, с
Председател: К. Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 1597 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск по чл.187, ал.5 от ЗМВР, във вр. с чл.19, ал.2
от ЗИНЗС, предявен от К.М.М. против Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Мини-стерство
на правосъдието, гр.С.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществува
служебно правоотноше-ние, по силата на което заема длъжността “Надзирател“ в ОЗ
“Затвора” – Б. Твър-ди и че работи на смени, по график – като 24-часови,
12-часови и 8-часови дежурства. Сочи, че в периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г.
е полагал извънреден труд: по 30 ми-нути за подготовка и провеждане на
инструктажа преди започване на смените, и по 45 минути за отвод и сдаване –
след края им, т. е. по час и 15 минути за всяка от тях, а след издаването на Заповед № Л-2271/2019г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на
на-казанията“, с която е определено отработено време от общо 30 минути за тези
дейности считано от 11.05.2019г. – по 45 минути, който не му е платен – общо 1 000 лв. Иска от Съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да стори това. Претендира за-конната лихва, както и
деловодните разноски.
Ответникът оспорва претенцията и иска тя да бъде
отхвърлена.
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства,
намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от
събраните по делото доказателства, се уста-новява, че ищецът е в служебно
правоотношение с ответника, по
силата на което заема длъжност “Надзирател“
в ОЗ “Затвора” – Бургас, включително и за исковия период – от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., и през това
време е полагал труд на смени, по график, като 24-часови,
12-часови и 8-часови дежурства.
Не се спори и
за това, че преди започването на смените той е участвал в провеж-дания
инструктаж, а след края им – в отвода, сдаването и освобождаването от наряда.
Със Заповед № Л-2271/11.05.2019г. на Гл. директор на ГД “Изпълнение на
нака-занията“ е указано, че към отработеното от надзирателите време следва да се прибави и това – за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство, което за всички затвори следва да е в рамките на 30 минути.
В съответствие с нея, Началникът на ОЗ “Затвора” – Б, със
своя Заповед № 436/01.07.2019г. е детайлизирал времената, необходими за извършване на горните дей-ности, а именно – 30 минути при 24-часовите и 12-часови дневни смени, и 15 минути за
12-часовите нощни и 8-часовите смени.
Считано от 11.05.2019г. на ищеца е заплащано възнаграждение за положения
из-вънреден труд в рамките на така определеното време.
До тази дата, въпреки наличието на Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на затвора, в която е било предвидено, че инструктажът започва 15
минути преди съответ-ното дежурство, такова не му е било начислявано, респективно –
заплащано.
Или безспорно между страните е обстоятелството,
че преди началото на смените и след техния край – през целия исков период,
ищецът е полагал извънреден труд /в то-зи смисъл цитираните по-горе заповеди от
2019г. представляват извънсъдебно призна-ние на същото за указаните в тях
времена, доколкото няма твърдения, а и не се устано-вява по делото каквато и да
било промяна в процедурите по провеждане на инструкта-жа, отвода,
сдаване и освобождаването от наряд/, като спорът е относно продължител-ността му.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и до-пълнителни
такива, а според чл.178, ал.1, т.3 от с.з. – и допълнително такова за извън-реден
труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките
за държавните слу-жители са определени със заповеди на
министъра на правосъдието, в които е отбеляза-но
също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното ме-сечно
възнаграждение, преповтаряща чл.187,
ал.6 от ЗМВР. А според чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж,
приемането, сдаването и
освобождаването от наряд или дежурство, също е част от
отработеното време.
Тъй като липсва обективна възможност да се
установи конкретната продължи-телност на полагания от ищеца труд, извън този –
в рамките на самите смени, за всяко отделно дежурство, по делото е допуснато извършването
на ССЕ от специалист по ор-ганизация на труда, който да отговори на въпроса –
какво е необходимото време за осъ-ществяване на процесните дейности,
респективно – да изчисли размера на дължимото и неизплатено възнаграждение за
тях.
От заключението на вещото лице Д.П., във връзка с
това на вещото лице Г.Г., което като обективно и компетентно изготвено Съдът
изцяло креди-тира, включително и с направените в съдебното заседание при
приемането му уточне-ния, се установява, че определените със заповедите на Гл. директор на ГД “Изпълнение на
наказанията“ и Началника на ОЗ “Затвора” – Б, времена са напълно достатъчни за
извършване на дейностите по инструктажа,
приемането, сдаването и
освобождаване-то от наряд, както и че
дори и да има отделни случаи на превишаване на 30-те минути при 24-часовите
дежурства, то същото се компенсира с по-малко отработваните при 12-часовите
смени. Установява се, също така, че дължимото, неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца извънреден труд, изчислено с оглед тези времена, за целия
про-цесен период, от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., е общо 581.88 лв. До този размер претен-цията
е основателна и следва да бъде уважена. За разликата над него – до 1 000 лв.,
ис-кът следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата се дължи законната лихва – от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски – 174.56 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно
с уважената част от ис-ка, а по сметка на РС Бургас – 50 лв. за държавна такса
и 380 лв. за възнаграждения на вещите лица по ССЕ.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.С, да заплати на К.М.М., с ЕГН: **********,***, сумата
от общо 581.88 лв., представ-ляваща дължими
възнаграждения за положен извънреден труд в периода 02.03.2017г. – 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2020г. до оконча-телното й изплащане, както и
сумата 174.56 лв. – разноски по делото за адвокатско въз-награждение, като за разликата до пълния предявен размер – от 1 000 лв., ОТХВЪРЛЯ претенцията, като
неоснователна.
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието да
заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 380 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на стрaните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярнос оригинала: З.М.