РЕШЕНИЕ
№ 791
гр. Кюстендил, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20241520101141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІХ – чл.341 ГПК от Граждански
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание
чл.34 ЗС Закон за собствеността (ЗС) – във фазата по допускане на делбата и
определяне квотите на съделителите в делбената маса.
Съдът е сезиран с искова молба вх. № 5612/10.05.2024г. по описа на
КРС, подадена от Д. К. Е. против В. Л. И., К. К. Е. и Н. К. В..
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответниците са съсобственици
при квоти по ¼ ид. част за всеки от тях на сграда с идентификатор
29386.501.211.1 по КККР на с. ****, одобрени със заповед № РД-18-
1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 29386.501.211, със
застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение:
жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе,
херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре,
дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна. Твърди се, че
горепосочената сграда била собственост на бившите съпрузи М. Й. И. и Л. Н.
И.. Съпругът починал първи, в следствие на което притежаваната от него ½
ид. ч. от процесната сграда била наследена при равни права от преживялата
съпруга М. И. и сина му В. Л. И.. Заявява се, че теренът върху който е
построена сградата е собственост на ищеца и неговите братя – ответниците К.
К. Е. и Н. К. В., по наследство от покойната им леля М. И.. Като наследници
на М. И. същите наследили при равни права – по ¼ ид.ч., и притежаваните от
наследодателката ¾ ид. ч. от процесната сграда. Сочи се, че върху ½ ид.ч. от
1
сградата е учредено пожизнено право на ползване за Д. Д.Е., по силата на
нотариален акт № 182, том I, рег. № 2230, дело № 168/2024 г. по описа на
нотариус Н. М. с рег. № ***. Заявява се, че съсобствениците не могат да
поделят доброволно сградата, поради което се иска съдът да постанови
решение, с което да допусне до делба процесната сграда при права по ¼ ид.ч.
за всеки от съделителите, както и да извърши делбата като изнесе сградата на
публична продан като неподеляема. Ищецът заявява, че с подадената искова
молба отправя покана до В. Л. И. да му заплаща наем в размер на 500 лв.
месечно за притежаваната от първия ¼ ид.ч. от сградата, поради това че само
ответникът я ползва.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от
ответника В. Л. И., чрез адв. А. Г. – САК. Заявява се, че исковата молба е
допустима, а изложената в нея фактическа обстановка отговаря на
действителността. Сочи се, че е възможно да бъдат установени различни от
посочените от ищеца квоти на съделителите в съсобствеността, с оглед на
което е отправено доказателствено искане за издаване на съдебни
удостоверения. Иска се съдът да допусне процесния имот до делба като се
заявява, че същият е поделяем и не следва да бъде изнасян на публична
продан, тъй като са налице предпоставките за възлагането му на някой от
съделителите.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца, а ответникът В. Л. И., чрез процесуалния си
представител, е направил възражение, че е придобил собствеността върху
процесния имот въз основа на давностно владение, считано от 2010г.
Останалите ответниците не се явяват, нито изпращат представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 ЗС
вр. с чл.341 ГПК. Според посочените правни норами всеки от
съсобствениците може да иска делба и тя е допустима по отношение на общи
вещи, освен ако законът разпорежда друго или това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта, респ. по силата на закона правото на
съдебна делба по чл.34 ЗС принадлежи на всеки съсобственик.
Съществуването му е предпоставено от доказването, че страните са участници
в имуществена общност и че е налице съсобственост по смисъла на чл.30, ал.1
ЗС.
Видно от копие на Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № 401, том I, рег. № 630, дело № 37 от 2009г. е признато
правото на собственост на Л. Н. И. и М. Й. И. са собственици на следния
недвижим имот – самостоятелен обект – едноетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 130 кв.м., представляваща сутерен и включващ
мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж, включващ входно
антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна, която сграда е
построена в УПО, представляващ парцел ХI, имот планоснимачен номер –
2
100,99, в квартал 26 по плана на с. ***, утвърден със Заповед №
5699/06.10.1954г., състоящ се целият от 1233 кв.м., при съседи: улица с осови
точки 47-48, УПИ XIV-100, УПИ XII-98, УПИ XIII-98.
Видно от копие на Скица на поземлен имот № 15-38947-16.01.2024г.
поземлен имот с идентификатор 29386.501.211 сграда с идентификатор
29386.501.211.1 по КККР на с.***, одобрени със заповед № РД-18-
1234/13.06.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ****, е с
номер по предходен план парцел ХI, имот планоснимачен номер – 100,99, в
квартал 26 по плана на с. ***.
Видно от горецитираната скица сграда с идентификатор 29386.501.211.1
по КККР на с. ***, одобрени със заповед № РД-18-1234/13.06.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***, е разположена в поземлен
имот с идентификатор 29386.501.211, и същата е със застроена площ на
сградата от 65 кв.м, брой етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда,
еднофамилна, състояща се от сутерен включващ мазе, херметично помещение
и склад, и жилищен етаж, включващ входно антре, дневна, спалня, кухня,
дрешник, и баня с тоалетна.
Видно от копие на удостоверение за наследници изх. №
66801823/08.12.2023г., издадено от Община Кюстендил, Л. Н. И. е починал на
28.01.2021г., като е оставил наследници по закон – М. Й. И. /съпруга, починал
на 08.07.2022г./ и В. Л. И. /син/.
От същото удостоверение, както и от копие на удостоверение за
наследници изх. № 061/23.05.2024г., издадено от Община Кюстендил, е
видно, че наследници на М. Й. И. се явяват нейните племенници, синовете на
нейния брат – К. Й. Е. /починал на 29.12.2006г./, а именно: Д. К. Е., К. К. Е. и
Н. К. В..
Видно от копие на Нотариален акт за собственост за учредяване на
вещно право на ползване върху недвижим имот № 182, том I, рег. № 2230,
дело № 168 от 2010г. Д. К. Е. и К. К. Е. са учредили в полза на Д.Д. Е.
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху ½ ид.ч. върху
сграда с идентификатор 29386.501.211.1.
Представено е копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
ДОПК, която възлиза на общо за целия имот в размер на 8852,60 лева.
Събрани са и гласни доказателствена средства чрез разпит на
свидетелите Ч. И. З., Р. Г. П., Р. Г. М., А. Б. П., К. Б.С. и Т. А. В..
Съответно, при предявен иск за делба на недвижим имот, с правно
основание чл.34 ЗС вр. чл. 69 ЗН вр. с чл.341 ГПК, страните следва да
докажат, че са участници в имуществена общност, тоест че е налице
съсобственост, на твърдяното правно основание – в случая наследяване.
За страните е безспорно, а и от представените Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот № 401, том I, рег. № 630, дело № 37 от
2009г. и удостоверения за наследници се установява, че В. Л. И. е наследник
на своя баща Л. Н. И., а останалите съделители – са наследници на своята леля
М. Й. И., както и че наследодателите са били собственици на процесния имот.
3
Спорния въпрос в случая се концентрира върху това дали имотът е бил
придобит въз основа на давностно владение от страна на съделителя В. Л. И.,
по отношение на който съдът намира следното:
За да бъде уважена претенцията за изтекла придобивна давност,
представляваща оригинерен способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, съсобственикът, който се позовава на
нея, следва да докаже своето владение по смисъла на чл.68 ЗС върху
процесния имот и изтичане на 10-годишен период от време. Обективният
елемент на владението – упражняването на фактическа власт – съвпада с този
при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69 ЗС/ предполага
наличието на намерението да се свои вещта. Доколкото обаче в процесния
случай се касае за съсобственост между страните, произтичаща от
наследяване, презумпцията по чл.69 ЗС се счита за оборенаа. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича
от юридически факт, различен от наследяването. ВКС приема, че след като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху
вещта, признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател
на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на
чл.69 ЗС.
За да се установи съсобственост върху една вещ по силата на
наследяване, не е задължително наследниците да са придобили правата върху
имота от един и същ наследодател. Когато вещта е била съсобствена и всеки
от съсобствениците се наследява от различни наследници, това не се отразява
на обективния факт, че всеки един от наследниците е придобил права върху
вещта по силата на наследяване на своя наследодател, т.е. презумпцията на
чл.69 ЗС не може да намери приложение в този случай. Обстоятелството, че
след смъртта на двамата наследодатели те биват наследени от различни
наследници, това обстоятелство се явява ирелевантно и не променя
настъпването на правните последици досежно процесния имот, а именно
настъпилата съсобственост между съделителите въз основа на наследяване.
ВКС приема, че за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар.
преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването на частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
4
им и установяващи своене освен ако това е обективно невъзможно.
В конкретния случай по спорния въпрос дали ответникът В. Л. И. е
демонстрирал по отношение на останалите съсобственици, че е започнал да
държи целия имот за себе си с намерение да я свои, както и че това намерение
е доведено до знанието им са разпитани свидетелите Ч. И. З., Р. Г. П., Р. Г. М. и
А. Б. П.. Всички те свидетелстват, че ответникът често посещавал процесния
имот, в който живеели наследодателите до смъртта на Л. Н. И., починал на
28.01.2021г. Свидетелстват, че ответникът полагал грижи за къщата,
осъществявал ремонтни дейности в нея, поддържал двора, помагал на
наследодателите, с които бил в прекрасни отношения. През цялото това време
ответникът живеел и продължава да живее в гр. София. Свидетелите твърдят,
че пред тях ответникът не е отричал правото на собственост на
наследодателите. Съдът кредитира показанията на свидетелите като подробни,
логични и добросъвестно депозирани. Същите се подкрепят и от показанията
на свидетелите на ищеца в частта досежно това, че процесният имот е бил
собственост на наследодателите, че същите са живеели там до смъртта на Л.Н.
И., след което наследодателката отишла да живее при ответника В. Л. И. в гр.
София поради здравословното й състояние и че не знаят някой да е оспорвал
собствеността на наследодателите върху имота.
Съответно, с оглед анализа на целия доказателствен материал съдът
счита, че възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника В.
Л. И. е неоснователно. Не се установи, че същият е владеел имота или че е
оспорил правото на собственост на наследодателите преди тяхната смърт.
Напротив, доказа се, че същият ги е почитал и се е грижил за тях и за дома им.
Не се доказа и след датата на откриване на наследството ответникът да е
манифестирал своето намерение да свои имота спрямо останалите
наследници. Дори да се приеме, че същият е започнал да владее за себе си
процесния имот и това обстоятелство да е станало известно за останалите
съсобственици, не е изтекъл необходимият законово определен 10-годишен
срок, явяващ се част от фактическия състав за уважаване на претенцията за
давност, предвид че най-ранният момент, от който може да започне да тече, е
датата на откриване на наследството от Л. Н. И..
По изложените съображения делбата по отношение на процесния имот
следва да бъде допусната от отношение на всички наследници по закон,
съобразно притежаваните от тях дялове – чл.5, ал.1 ЗН, а именно: между
съделителите Д. К. Е., В. Л. И., К. К. Е. и Н. К. В., при права по ¼ ид.ч. за
всеки един от тях.
По отношение на обстоятелството, че видно от Нотариален акт за
собственост за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот
№ 182, том I, рег. № 2230, дело № 168 от 2010г. Д. К. Е. и К. К. Е. са учредили
в полза на Д. Д.Е. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху
½ ид.ч. върху сграда с идентификатор 29386.501.211.1., съдът приема
следното:
Съгласно задължителната съдебна практика за съда съществува
задължение при постановяване на решението в първата фаза на делбата да
5
отрази и съществуващо право на ползване, като постанови изрично дали върху
имота, за който се допуска делбата, съществува вещно право на ползване в
полза на съделител, което да бъде отчетено и при нейното извършване.
Установяване съществуването на ограничени вещни права, чийто носител е
някой от съсобствениците, следва да бъде осъществено в първата фаза на
делбеното производство, когато съществува спор между страните за
съществуването на правото и неговия обем. Същото е от значение за избора на
способ за извършване на делбата. Когато не е налице такъв спор или носител
на правото е трето лице, съобразяването на правото на ползване и неговата
оценка ще са от значение при определяне стойността на дяловете във втората
фаза на делбеното производство – така Решение № 50079/03.11.2022г. по гр. д.
№ 946/2020г. на ВКС, второ ГО. Предвид гореизложеното съдът счита, че
следва да отрази в диспозитива на решението си обстоятелството, че спрямо
едно трето за делбата лице, а именно: Д. Д.Е., е учредено право на ползване
върху ½ ид.ч. от процесната сграда.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл.355 ГПК, разноските подлежат на
възлагане с решението по извършване на делбата, поради което не се следват в
настоящата фаза.
На страните следва да бъде съобщено, че на основание чл.115, ал.1 вр.
чл.114, ал.1, б.„в”, вр. чл.112, б.„з”, вр. б.„а” ЗС, настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията при Районен съд – гр. Кюстендил.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на недвижим имот,
представляващ сграда с идентификатор 29386.501.211.1 по КККР на с. ****,
одобрени със заповед № РД-18-1234/13.06.2018 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с адрес: с. ****, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 29386.501.211, със застроена площ на сградата от 65 кв.м, брой
етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, състояща се от
сутерен включващ мазе, херметично помещение и склад, и жилищен етаж,
включващ входно антре, дневна, спалня, кухня, дрешник, и баня с тоалетна,
като върху ½ ид.ч. от сградата е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно
право на ползване в полза на Д. Д. Е., ЕГН **********, по силата на
Нотариален акт за собственост за учредяване на вещно право на ползване
върху недвижим имот № 182, том I, рег. № 2230, дело № 168 от 2010г.,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Д. К. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
В. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, К. К. Е., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** и Н. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ПРИ ПРАВА: за Д. К. Е., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; за В. Л. И., ЕГН
********** – ¼ ид.ч.; за К. К. Е., ЕГН ********** – ¼ ид.ч.; за Н. К. В., ЕГН
********** – ¼ ид.ч.
6
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл.115, ал.1 вр. чл.114, ал.1,
б.„в”, вр. чл.112, б.„з”, вр. б.„а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията гр. Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизането на решението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
незабавно за продължаване на процесуалните действия по него във втората
фаза на делбата и назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7