РЕШЕНИЕ
№. 87
гр. Пловдив, 17.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2911 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от М.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Н.,
срещу решение № 1484 от 16.09.2021 г., постановено по а.н.д № 3166 по описа за
2021 г. на Районен съд - Пловдив XI - ти наказателен състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 21-1030-001533/04.03.2021
г. на началник група сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Пловдив в
частта, с която на жалбоподателя на основание чл. 179, м. 2. пр. 2 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушение на чл. 123, ал. т. 3, б. „а” от ЗДВП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният
съд неправилно е възприел установената фактическа обстановка, поради което
достигнал до погрешни правни изводи по приложението на процесуалния и
материалния закон. Сочи се, че необосновано съдът е пренебрегнал голям част от
доказателствата и едностранно в ценил събраните свидетелски показния, поради
което неправилно е счел за безспорно изяснен механизмът на настъпване на
пътнотранспортното произшествие /ПТП/. Поддържа се, че не е доказано
оспорващият да е причинил ПТП с настъпили материални щети, поради което не били
осъществени и съставомерните признаци на вмененото му административно
нарушение. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора
срещу НП № 21-1030-001533/04.03.2021 г.
на началник група сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № АА855658/09.02.2021г., съставен
от Й.В.К. – на длъжност полицейски инспектор при ОД на МВР – Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното: На 05.02.2021г. М.П.П. управлявал
личния си автомобил „Хонда“ (модел
Сивик, черен на цвят) с рег. № ***като: 1. Не спазва необходимата дистанция от
спрелия пред него лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** и го удря в задната му
част, като в следствие на удара посоченият лек автомобил „Ауди“ отскача напред
и се удря в престояващия пред него лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***като
причинява ПТП с материални щети; 2. Напуска местопроизшествието без да окаже
съдействие за установяване на вредите от него, без да уведоми органите на МВР
за случая.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. основание чл. 179, ал. 2. пр. 2 от ЗДвП наложил на нарушителя
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец за нарушението по чл. 123, ал. т. 3, б. „а”
от ЗДВП.
За отразеното в АУАН № АА855658/09.02.2021г. пътнотранспортно
произшествие бил съставен протокол, чието съдържание кореспондира с
установената от контролните органи фактическа обстановка.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд били разпитани водачите на автомобил „Ауди“ с
рег. № *** и лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, които без противоречие и в
съответствие с отразената в акта фактическа обстановка потвърдили механизма на
настъпване на ПТП, вида и размера на нанесените материални щети, както и
обстоятелството, че П. след кратък разговор с тях отрекъл да са налице щети по
автомобилите и напуснал местопроизшествието.
В обратна насока били
показанията на свидетеля С.В.С., който заявил, че на процесната дата, място и
час бил в автомобила на
П. (по спомен сив „Ситроен“), с който се движили по посока кв. Тракия на
кръстовището на Макдоналдс, когато на П. се наложило рязко да натисне спирачки
след като потеглял от място на светофар. При спирането докоснал леко колата
пред тях, която също преди това спряла рязко. Не усетил удар. Били три коли. Не помни да е видял някакви
щети по колата на П.. Водачът на втората кола не пожелал да се съставя
протокол, за това с П. си тръгнали.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не е намерил и основания за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Доколкото спорът се свежда до това установен ли е безспорно механизмът на
настъпване на ПТП, следва да се отбележи, че напълно обосновано въззивната
инстанция се е позовала на отразената в протокола за ПТП фактическа обстановка,
която се явява подкрепена изцяло от свидетелските показния на двама от преките
очевидци на произшествието. Правилно
показанията на свидетеля С.са ценени
частично относно факта на настъпване на ПТП, доколкото същият потвърждава, че
между колата на П. и стоящият пред него автомобил е имало контакт, респ. за
обстоятелството, че П. е напуснал самоволно местопроизшествието без да изчака
органите на МВР. Останалият субстрат от показанията на С.се явява
непоследователен и противоречиви на съвкупния доказателствен материал.
Преценката му относно поведението на участниците в ПТП и липсата на материални
щети по автомобила на П. се явява
субективна и неподкрепена от доказателствата по делото. Същата следва да бъде
разгледана критично и с оглед обстоятелството, че свидетелят няма ясен спомен дори
за модела и цвета на автомобила на П..
При това положение
напълно законосъобразен и правилен се явява решаващия извод на районния съд, че
като не е съобразил поведението си на пътя в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП
оспорващият е причинил ПТП с материални щети, след което го е напуснал без да
окаже съдействие за установяването им, с което е реализирал и състава на нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б „а“ от ЗДвП.
Така извършените
административни нарушения са подведени законосъобразно към приложимите
санкционни норми, а наложените наказания са съобразени по вид и размер, поради
което не подлежат на ревизия от съда.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление в оспорената част районният съд е постановил валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1484 от 16.09.2021 г.,
постановено по а.н.д № 3166 по описа за 2021 г. на Районен съд - Пловдив XI -
ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.