№ 532
гр. Бургас, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20212100102231 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Б.К.И., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** ул.**** № * бл.**** вх.* ет.*, със съдебен адрес:
гр.Варна, бул.“Съборни“19А, ет.2, офис №4, с която моли да бъде осъден
ответникът Б. Б. З., ЕГН **********, с адрес: гр.*** обл.*** ул.*** № ** да
му заплати сумата от 5984,51 лв., представляваща обезщетение за причинени
му имуществени вреди- платени средства във връзка с лечение и сумата от
30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства, всички в резултат от
причинена му от ответника средна телесна повреда, ведно със законната
лихва върху претендираните обезщетения, считано от датата на завеждане на
исковата молба- 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 1823,76 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от
5984,51 лв.(претендираното обезщетение за имуществени вреди) за периода
21.12.2018г.- 21.12.2021г., сумата от 9142,40 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 30 000 лв.(претендираното обезщетение за
неимуществени вреди) за периода 21.12.2018г.- 21.12.2021г., както и
направените по делото разноски. В подкрепа на исканията и твръденията си
ангажира доказателства.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Б. Б. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.*** ул.*** №** е депозирал писмен отговор, с който
1
оспорва исковете по основание и размер. Навежда възражение и за изтекла
погасителна давност. В случай, че съдът намери исковете за основателни,
прави възражение за прекомерност на претендирания размер на
обезщетението за неимуществени вреди и моли за съобразяване на размера на
обезщетението с практиката. Отправил е и покана към ищцовата страна за
постигане на спогодба по отношение на размера на претенциите, но до такава
до края на производството не се стигна. Не представя доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищецът твърди, че в резултат на нанесен му побой от ответника на
08.07.2018г., около 03.00 часа в гр.Обзор, пред бар „Анно Домини“, а именно-
удар с юмрук в лявата част на лицето, му е била причинена средна телесна
повреда, с което се затруднява трайно дъвченето и говоренето му за срок от
около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради
настъпили счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната кост-
престъпление по чл.129, ал.2, предл.трето, алт.първа, във връзка с ал.1 НК .
Безспорно е по делото, че по случая е било образувано НОХД
№20212150200257 по описа на Районен съд- Несебър, приключило със
споразумение, имащо силата на присъда, с което ответникът се е признал за
виновен за извършеното деяние и му е наложено наказание „пробация“.
Изяснявайки механизма на настъпване на увреждането, ищецът сочи, че
ударът е бил неочакван от него и с нищо непредизвикан. Ищецът е паднал на
земята, първоначално е изпитал силна и остра болка в главата, както и
усещане, че челюстта му е строшена, тъй като са изтръпнали цялата му лява
половина и зъбите. При удара е получил и аркада на лявата скула, от която е
текла кръв. Кръв е текла и от носната кухина, продължило два-три часа след
удара. Първоначално, заедно с момчето, което му е помагало- Георги, са
отишли до спешния кабинет в гр.Бяла, където са обработили раните по
лицето му, като са ги изпратили в Спешния център в МБАЛ“Света Анна“АД-
гр.Варна. Там са залепили аркадата на лявата скула, проведени са били
клинични прегледи и рентгенографии. Резултатите от изследванията са
показали, че ищецът има контузия на главата, разкъсно-контузна рана на
2
лицето, обсъждано е счупване на носни кости, дадено е указание за
компютърен томограф на лицеви кости, обсъждане счупване на зигоматична
кост. Изпратен е в лицево-челюстна хирургия в МБАЛ „Света Марина“ЕАД-
гр.Варна, където след преглед от специалист, е бил изпратен за изследване-
компютърна томография на глава. От резултатите от изследването се
установило, че е налице: посттравматичен хематосинус вляво, множествени
фрактури на стените на ляв горночелюстен синус, счупване на лява
зигоматична дъга, счупване на птеригоидните процесури на сфеноидалната
кост. През цялото това време /08-09.07/ ищецът твърди, че е изпитвал силни
болки, страх и дискомфорт, тъй като е имал силен оток, лицето му е било
подуто и деформирано в лявата част, лявото му око е било затворено и не е
виждал с него. Всички лекари са му казали, че следва да се подложи на
оперативна намеса. През цялото това време ищецът е бил сам и сам се е
придвижвал.
Насочен е бил към „Специализирана болница за активно лечение по
лицево-челюстна хирургия“ ЕООД, където се е подложил на операция на
18.07.2018г., след консултация с доц.Янев. Обяснено е било на ищеца, че се
налага да му сложат титаниеви импланти и т.нар. „мрежи“- плаки.
Всичко това е породило и финансови проблеми за ищеца, тъй като тези
медицински изделия не се поемат от НЗОК. Той е нямал всички средства,
поради което се е наложило и баща му, който живее и работи в Англия да се
върне в България, както е и станало. Баща му е бил в периода, когато е
извършена операцията и го е подпомогнал в лечението. Операцията е била
необходима, тъй като в противен случай лицето му е щяло да остане силно
деформирано, лявото му око е щяло да хлътне още повече в очната кухина и с
този външен вид ищецът е щял да остане за цял живот. Наред с физическите
увреждания и болки, ищецът е щял да остане и психически травмиран цял
живот.
Ищецът твърди, че преди операцията е изпитвал силен страх и
притеснение, от една страна- от общата анестезия, от друга- че може да
настъпят усложнения, които да застрашават живота му, от трета- да не бъде
засегнат лицев нерв и не на последно място- дали впоследствие лицето му ще
остане деформирано и асиметрично, дали ще има белези и др.подобни.
След операцията, ищецът е приемал обезболяващи медикаменти. Той
3
описва и състоянието си след операцията, при което е бил два часа в
реанимация и е бил напълно дезориентиран.
Ищецът е бил 4 дни в болницата, като на 20.07.2018г. е бил изписан.
Притеснения за здравето си изпитвал и, защото в рамките на три месеца му се
е наложило четири пъти да понесе стреса от вредното за тялото му облъчване
с рентгенови лъчи.
След нанесената му от ответника телесна повреда, освен че е изпитвал
силни болки, ищецът не е можел да се храни и да пие течности по нормален
начин, тъй като не е можел да си отваря нормално устата, не е можел да
говори нормално и това състояние твърди, че е продължило повече от два
месеца и половина. Тези обостоятелства са го травмирали допълнително и е
изпитвал страх, и тревожност за бъдещето си.
Наред с нанесената му от ответника средна телесна повреда, ищецът е
бил с влошено психическо състояние, прераснало в психическа травма.
Ежедневието и животът му се променили в негативна посока. Потърсил е
специализирана помощ, като сочи, че е посетил д-р Ивайло Райчев-
психиатър и психотерапевт, който след извършен преглед е установил, че
ищецът страда от „Посттравматично стресово разстройство“ и му е била
изписана медикаментозна терапция. Бил му е издаден амбулаторен лист
№652/08.10.2018г.
Твърди също така, че поради засегнат лицев нерв, повече от година и
половина не е усещал лявата страна на лицето си, включително носа, зъбите
и устните си, които са били изтръпнали дълго време.
Понастоящем, поради поставените метални плаки, ищецът имал
асиметрия между лява и дясна половина на лицето, тъй като мястото, на което
са поставени, е леко издадено като подутина. Тази деформация, ищецът
твърди, че ще остане пожизнено. Ако се предприеме премахване на металните
плаки-шини, което отново изисква провеждането на операция, той отново
следва да преживее изследванията, болките, притесненията и страховете,
както при първата операция.
Освен асиметрията на лицето, ищецът е получил като последица от
травмата и силно щракане на челюстта при по-широко отваряне и затваряне
на устата.
Въпреки, че от операцията са минал повече от три години, ищецът все
4
още има белег под лявото око и вътрешната страна на бузата, които вероятно
ще са пожизнени.
По отношение на продължителността на болките от оперативната
намеса, ищецът заявява, че непосредствено след операцията е изпитвал силни
болки няколко седмици, а впоследствие болките са станали по-слаби, но са
продължили няколко месеца.
По делото е извършена, приета неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, вещото лице по която, след преглед на цялата
представена по делото медицинска документация от момента, в който ищецът
е бил в Спешна помощ до края на лечението си след операцията, както и след
преглед на ищеца към настоящия момент, е установило безспорно, че
травматичните му увреждания са следните: многофрагментно счупване на
горната челюст в лявата половина; счупване на лявата орбита; счупване на
лявата зигоматична кост; разкъсно-контузна рана; кръвонасядане и
травматичен оток в областта на лицето и левостранен субконюнктивален
кръвоизлив.
Не е спорно по делото, че тези увреждания са получени при инцидента,
за който твърди ищеца, случил се на 08.07.2018г. в гр.Бяла. Получени са
вследствие нанесен директен удар в лицето със значителна сила в посока
отпред назад. Не е спорно между страните, а и се установява от
представеното по делото НОХД №257/2001г. по описа на Районен съд
Несебър, че ответникът е автора и носи вината за настъпилите увреждания на
ищеца, след като му е нанесъл удар с юмрук в областта на лявата част на
лицето и му е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на дъвченето и говоренето, поради настъпили счупвания на
горната челюст вляво и на зигоматичната кост.
Получените телесни увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е установило, че действително
е било предприето оперативно лечение, което е свързано с оперативен и
анестезиологичен риск, както и с необходимостта от поставяне на титаниев
имплант. Според вещото лице, травматичните увреждания на ищеца са
напълно възстановени след приложеното лечение. Но последиците от тях,
изразяващи се в болка и изтръпване в лявата част на лицето, деформация,
изразяваща се в изпъкване на лява зигоматична кост, „щракане“ на челюстта
5
при по-широко отваряне и затваряне на устата все още са налице и не е ясна
прогнозата за пълно възстановяване от тях. Посочено е още от експерта, че
ищецът е претърпял дълъг възстановителен период, по време на който е
развил посттравматично стресово разстройство, изпитвал е силни болки и
дискомфорт, както в покой, така и по време на хранене и прием на течности. В
съдебно заседание, вещото лице д-р Тодоров уточнява, че болките,
изтръпването и деформацията са налице към настоящия момент. Те са
последица, която вероятно ще бъде доживотна и може да се приемат като
усложнение. Дори при предприемането на нова оперативна интервенция, не
може да се даде гаранция, че ще отшумят. Асиметрията, деформацията и
белезите, които не са фрапантни, но ги има, ще останат пожизнено. Под
„пълно възстановяване“ от всички травми и наложилата се операция, се
пояснява, че се има предвид, че ищецът няма да изглежда така, както е
изглеждал преди.
Освен физическата травма, стреса и болките, получени от удара, а
впоследствие и от операцията, ищецът е получил и психическа травма.
Ежедневието и животът му са се променили в негативна посока.В
продължение на повече от година не е ходил на работа, изпаднал в депресия,
не излизал от дома си почти никъде, не се е виждал и срещал с хора, тъй като
изпитвал страх, притеснение и неудобство. Често е сравнявал двете половини
на лицето си. След повече от три години от инцидента, ищецът твърди, че
продължава да е по-затворен и да не иска да излиза поради притеснение,
свързано с промяната в лицето му. Заявява, че животът му се е променил в
негативна посока- освен травматичните увреждания и стреса, получени по
време на инцидента, както и след това, и към настоящия момент той изпитва
стрес и дискомфорт, тревожни мисли, от които изпада в нервно напрежение и
психо-емоционален стрес, не спи спокойно. Освен той, семейството му също е
претърпяло и емоционални, и финансови щети. Наложило се баща му да
прекрати работа в Англия за известен период от време- по време и малко след
операцията. Всички разходи по издръжката му също били поети от баща му.
По делото са ангажирани и свидетелски показания.
Разпитан е бащата на ищеца- свидетелят К.Б. И., който е пожелал да
свидетелствува, под клетва. Свидетелските показания на св.И. са ценни в
частта на личните възприятие в момента преди и след операцията.
6
Останалото, разказано от свидетеля по отношение на самия инцидент и
причините са без значение, тъй като ситуацията му е пресъздадена от сина му.
Бащата на ищеца е бил пряк свидетел на състоянието му преди и
непосредствено след операцията. Преди нея, свидетелят обяснява, че лицето
на ищеца било цялото насинено, а окото му полузатворено, бил е стресиран,
говорел с недомлъвки, не знаел къде се намира и много го е било страх от
операцията. След операцията, според свидетеля, синът му е бил в шок първия
ден, като му е обяснено, че най-вероятно е от самата интервенция. След
първия ден, окото му било изцяло затворено, имало е синини, пиел е със
сламка. Започнало да се отваря на третия ден. Ищецът е престоял в болница
общо четири дни. Свидетелят се прибрал с него в гр.***, където престоял още
един ден и се върнал в Англия, за да не си загуби работата. Свидетелят
обяснява, че приятел на ищеца му е помагал в следващите около две седмици.
Обяснява и това, което ищецът му у споделял- че го е боляло, че не си е
чувствал половината лице, че не е излизал. След година и половина след
операцията ищецът още не е имал усещане при допир, не е можел да се смее,
изпитвал болки в зъбите, а впоследствие и челюстта му започнала да щрака
при по-широко отваряне и затваряне на устата. Както инцидента, така и
последиците, и преживяното след него са нанесли силна психическа травма
на сина му. Последният е отишъл през м.октомври 2018т. при семейството си
в Англия, но не е успял да се адаптира, поради изпитвания страх и
притеснение от болките и вида си. Свидетелят често го е виждал посред нощ
да става, да седи дълго време, гледайки в една точка. От края на 2021г.
ищецът живее със семейството си в Германия, където и работи вече, но все
още отказва да излиза, още повече-да участва в големи събирания. Според
свидетеля, ищецът още изпитва страх. Включително и, ако се наложи нова
оперативна интернеция.
В качеството на свидетел е разпитан и П.А., приятел на ищеца от
детските години. Свидетелят обяснява, че е видял ищеца след операцията, на
когото освен, че лицето е било променено и е бил отслабнал, бил е променен
и психически. Затворил се в себе си, не излизал, не можел да спи. Десетина
дни след операцията и след прибирането на ищеца в гр.***, свидетелят му е
полагал като му е купувал храна, защото ищецът не е излизал, боляло го е.
Отказвал е на свидетеля да излизат навън, защото се е срамувал от белега,
боляли го зъбите и ченето. Заради случая, ищецът не е искал да работи повече
7
като сервитьор, защото се е притеснявал от вида си. Свидетелят обяснява, че
ищецът е заминал при родителите си в чужбина, но поддържат връзка.
Миналото лято са се видели, при което ищецът е изглеждал по-добре
физически, но си е останал по-затворен. Свидетелят прави сравнение между
поведението на приятеля си преди и след инцидента. Преди са излизали
веднага при уговорка, а сега ищецът не е провявал такава готовност. Затова,
познавайки ищеца, свидетелят счита, че психическата травма още не е
отминала. По лицето на ищеца, казва свидетелят, и сега има деформация,
макар и да изглежда много по-добре от периода след операцията, когато го е
виждал ежедневно за около 10 дни. Знае, че му е правена операция и са му
сложени „някакви неща“, но не знае подробности, тъй като ищецът не е
говорел много на тази тема. Обяснява, че сега лицето на ищеца е друго, има
видим белег и деформация на едната буза. Първоначално ищецът се е
оплаквал от болки в зъбите, но при последното им виждане миналото лято е
споделил само, че нещо му прищраквала челюстта. Знае, че към момента
ищецът работи в Германия, но преди това близо година, не е работил.
Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. За
да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител, осъществил
деликта, следва да са налице при условията на кумулативност следните
елементи: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието
и вредата, както и вина, независимо от нейната форма- умисъл или
небрежност. Основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване
на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищеца
фактическа обстановка. Необходимо е да бъде установено наличието на пряка
причинно-следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат, за
да подлежат на репариране всички вреди.
На първо място, от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че е налице непозволено увреждане на ищеца, причинено от
ответника Б.З.. Безспорно е между страните, че на 08.07.2018г., около 03.00
часа в гр.Обзор, пред бар „Анно Домини“, ответникът е нанесъл удар с юмрук
в лявата част на лицето на ищеца, при което му е била причинена средна
телесна повреда, затрудняваща трайно дъвченето и говоренето му за срок от
около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, поради
8
настъпили счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната кост-
престъпление по чл.129, ал.2, предл.трето, алт.първа, във връзка с ал.1 НК . С
отговора на исковата молба, ответникът заявява, че оспорва иска по
основание, но оспорването е формално. Не е посочено какво се оспорва, нито
са ангажирани доказателства, оборващи твърденията на ищеца.
Уврежданията, като вид, характер и обем са установени по делото, както
от съдебно-медицинската експертиза, така и от свидетелските показания.
От заключението на допуснатата и приета, неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Светослав Тодоров, се
установява, че ищецът е получил вследствие удара от ответника
многофрагментно счупване на горната челюст в лявата половина; счупване на
лявата орбита; счупване на лявата зигоматична кост; разкъсно-контузна рана;
кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето и левостранен
субконюнктивален кръвоизлив. Причинена му е била средна телесна повреда,
представляваща счупвания на горната челюст вляво и на зигоматичната кост,
затрудняваща трайно дъвченето и говоренето му за срок от около два месеца.
Безспорно е установено, че ищецът е преживял оперативна намеса, свързано с
оперативен и анестезиологичен риск, поставен е титаниев имплант. Като
последици за ищеца са останали белег на лявата половина на лицето, болка и
изтръпване в лявата част на лицето, деформация, изразяваща се в изпъкване
на лява зигоматична кост, „щракане“ на челюстта при по-широко отваряне и
затваряне на устата и не е ясна прогнозата за пълно възстановяване от тях.
Установено е, че ищецът е претърпял сравнително дълъг възстановителен
период, по време на който, освен че е изпитвал силни болки и дискомфорт,
както в покой, така и по време на хранене и прием на течности, е развил и
посттравматично стресово разстройство. Безспорно е, че асиметрията,
деформацията, белезите и дискомфорта с челюстта ще останат пожизнено,
като следва да се отчете и младата възраст на ищеца.
Свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели
кореспондират с останалия по делото доказателствен материал. Съдът
отчита, че единият от свидетелите е баща на ищеца, но и пряк свидетел на
първоначалното и следоперативното му състояние, на физическите болки и
душевни страдания за период от около седмица, когато те са били най-
интензивни. По отношение на стреса и преживяваното от ищеца дълго време
9
страдание от инцидента и най-вече от последиците за здравето и външния му
вид, съдът кредитира показанията на свидетеля и в тази част, тъй като те
кореспондират, както с показанията на другия разпитан свидетел- приятел на
ищеца, така и със заключението на съдебно-медицинската експертиза.
От съвкупната преценка на доказателствата, следва обоснован извод, че
безспорно доказана е и причинно-следствената връзка с деянието на
твърдяните травми и причинените, като последица от тях, неимуществени
вреди.
Съдът намира, че по делото са установени и останалите елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане: претърпените
неимуществени вреди от ищците, техния вид, степен на увреждане,
включително направените от разходи за лечението му, формиращи
претенцията за имуществени вреди, които се установяват от представените и
приети като доказателства по делото документи.
Съобразно критерият за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД, при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид обективно съществуващите обстоятелства, като вида, броя и
характера на претърпените увреждания, продължителността и интензитета на
болките и страданията, продължителността на лечебния и възстановителния
период, наличието на остатъчни негативни последици, възраст на пострадалия
и др. В конкретния случай, ищецът е получил средна телесна повреда,
лекувана оперативно и с доживотни, макар и не тежки последици. Като се
има предвид, че ищецът е преживял операция на лицето, с гладък
следоперативен период, но придружен с болки и то доста време след
обичайния оздравителен процес от около 2 месеца, останали са видими
външни белези и дискомфорт в челюстта, младата му възраст и страховете,
които несъмнено са го съпътствали през целия период на възстановяване,
съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за сумата
в размер на 10 000 лева.
Наред с болките и страданията, които е преживявал ищецът, той е
направил и разходи за възстановяването си, чиито общ размер претендира да
е 5984,51 лв. На 13.07.2018г., по предписание на лекуващия го лекар, е
направил изследвания за обща анестезия в СМДЛ“Сити Лаб“ ЕООД,
гр.Варна, за което е заплатил 49 лв., а на същата дата- в МБАЛ“Св.Анна“АД,
10
гр.Варна е извършил преглед и консултация със специалист, за което е
заплатил 40 лв. По делото са представени касовите бонове за извършените
плащания. Извършени са били още три компютърни томографии на глава- на
11.07.2018г., на 26.07.2018г. и на 01.10.2018г., за които е заплатил по 150 лв.
за всяка. По делото са представени документи за извършените плащания за
тези изследвания- квитанция №514506/11.07.2018г., издадена от
УМБАЛ“Св.Екатерина“ ЕАД квитанция №227902/26.07.2018г., издадена от
УМБАЛ“Св.Екатерина“ЕАД и квитанция №517309/01.10.2018г., издадена от
същата болница. Видно от фактура №**********/12.07.2018г., издадена от
„Епсилон 04“ ЕООД, ищецът е закупил необходимите за операцията
титаниеви плаки и винтове, за които е заплатил сумата от 4500лв. За избор на
лекарски екип за извършване на операцията в „СБАЛ-ЛЧХ“ ЕООД той е
заплатил 900 лв., за което има представен по делото касов бон
№009980/17.07.2018г. След изписването си от болницата, на 20.07.2018г.,
ищецът закупил от аптека „Профама Трейдинг“ООД, гр.София компрес
марля и предписаните му медикаменти, за което заплатил 22,51 лв., за който
разход също представя касов бон №25699/20.07.2018г.
За извършване на контролни прегледи, ищецът е следвало да пътува до
гр.София, като за връщането обратно от София представя билета си за
пътуване, серия А-2018 №030174/01.10.2018г., издаден от „Юнион Ивкони“
ООД.
Така представените доказателства обосновават твърдението на ищеца за
извършени от него разходи във връзка с лечението, в причинно следствена
връзка от инцидента, в размер на 5984,51 лв.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на
ищцовите претенции. Давността за тях започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Вземането от непозволено увреждане става
изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава,
а когато не е известен- от деня на неговото откриване- чл.114, ал.3 ЗЗД и
Постановление №2/81г. на Пленума на ВС. В случая, деецът е известен още
на датата на деликта- 08.07.2018г., от който момент вземането за главницата-
имуществени и неимуществени вреди и лихва за забавата са станали
изискуеми (Така напр. Решение №100/13.02.2009г. по гр.д.№2621/2007г., ІІІ
г.о., ВКС ; Решение №737/30.04.2010г. по гр.д.№865/2009г., ІІІ г.о., ВКС и
11
др.). Исковата молба е изпратена на 21.12.2021г. по пощата, респ. получена и
входирана в съда на 23.12.2021г., към която дата вземанията на ищеца са
погасени по давност, съгласно чл.111, т.б ЗЗД. По тези съображения,
възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претенциите на
ищеца е основателно. Това е основанието и за отхвърляне на исковете на
ищеца.
Ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, като процесуалният му представител е представил и списък по
чл.80 ГПК. Разноските на ищцовата страна следва да се присъдят съобразно
разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, като в конкретния случай на ищеца не се
дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.45 ЗЗД вр. чл.111, б.“б“,
чл.114, ал.1 и 3 ЗЗД, поради изтекла погасителна давност, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.К.И., ЕГН **********, с адрес: гр.***
ул.**** № * бл.**** вх.* ет.*, със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Съборни“19А, ет.2, офис №4, против Б. Б. З., ЕГН **********, с адрес:
гр.*** обл.*** ул.*** № ** претенции за осъждане на последния да му
заплати сумата от 5984,51/пет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и
петдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди- платени средства във връзка с лечение и сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинени му
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства,
всички в резултат и в причинно-следствена връзка с причинена му от
ответника средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху
претендираните обезщетения, считано от датата на завеждане на исковата
молба- 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1823,76 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от
5984,51 лв.(претендираното обезщетение за имуществени вреди) за периода
21.12.2018г.- 21.12.2021г.,, сумата от 9142,40 лв., представляваща мораторна
лихва върху сумата от 30 000 лв.(претендираното обезщетение за
12
неимуществени вреди) за периода 21.12.2018г.- 21.12.2021г., както и
претенцията за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13