Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, …… март 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Търговско отделение, 6-6 състав, в публичното заседание на
осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 2100 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 110 ГПК и чл. 71 ТЗ.
Постъпила
е искова молба от Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН ********** и Б.Б.Н. с
ЕГН ********** чрез законния им представител А.П.Д. с ЕГН ********** срещуЮ.П.Н.
с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********, Г.Б.Н. с ЕГН ********** и „П.а.“ АД
с ЕИК *******, в която се твърди, че ищците заедно с ответниците – физически
лица са наследници на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 година. Ищците са приели
оставеното от него наследство под опис, съгласно чл.61, ал.2 ЗН с решение, постановено
по гр.д.№39313/2014г. по описа на СРС. Същите са наследници на 1/2 идеална част
от оставеното от Б. Н. наследство, като наследственият дял на всеки от ищците е
1/6 идеална част. Част от полученото наследство са 125 броя поименни налични
акции в капитала на ответника „П.а.“ АД, ЕИК *******, всяка с номинална
стойност от 100лв, за които са издадени временни удостоверения.Твърдят, че
упражняването на правата по тези акции за ищците е невъзможно, защото
ответниците, използвайки законовата празнина и нормата на чл.177 ТЗ, приемат,
че общият брой на наследените акции и неделим, тъй като са съсобствени, макар
съсобственост и неделимост да са различни понятия. Акциите са наследими и всеки
от ищците, в резултат на настъпилото наследяване е в членствена връзка с
ответника- търговец. Разпоредбата на чл.177 ТЗ, тълкувана превратно от
ответниците, ги възпрепятства да упражняват правата си, произтичащи от
членственото правоотношение с АД. Наследените акции са делими, като всеки от
ищците притежава дял от тях, представляващ 1/6 част от общия им брой- т.е. по
20 броя акции, а неделими остават 5 броя. Поради това молят съда да признание
за установено по отношение на ответниците, че всеки от ищците притежава 20 броя
поименни налични акции с номинална стойност от 100лв. всяка, представляващи
част от капитала на ответното АД. Обосновава интерес от предявяване на този
установителен иск с невъзможността да упражняват индивидуалните си права върху
наследените акции, включително и неимуществените такива.
В срока
за отговор ответниците физически лица възразяват по допустимостта на
предявените установителни положителни искове. Навеждат твърдения за липса на
правен интерес от предявяване на тези искове и това е така, поради липса на
спор относно наследствените права на ищците, тъй като ответниците, които също
са наследници на този наследодател, не оспорват нито наследствената маса, нито
правата на ищците, които са установени в процеса по гр.д.№39313/2014г. по описа
на СРС. Фактът на наследяването и правата на ищците са намерили отражение в
алонж №1 към временните удостоверения, легитимиращи наследниците на Н. като
акционери в ответното дружество. Предявяването на иск по чл.110 ГПК е
необходима предпоставка само при наличие на спор относно размера на
наследствените дялове, какъвто в настоящия случай спор не съществува. Твърдят,
че исковете за наследство имат за цел да установят кои са лицата, призвани да
наследяват, както и какъв е обемът на техните наследствени права. Ако ищците са
с оспорени права, произтичащи от членствената връзка с АД, то редът на защита е
специалния иск по чл.71 ТЗ, но не и претенцията по чл.110 ГПК. Oспорваг по
иска, предявен на основание чл.110 ГПК надлежна страна по делото да е ТД, в
чийто капитал е имал участие наследодателя на ищците. Aко се
приеме, че претенцията има основание в нормата на чл.71 ТЗ, то ответниците- ФЛ
не се явяват надлежна страна по този иск. Oспорват и
възможността ищците да предявят искове, с оглед нормата на чл.177 ТЗ и
задължителната в тези случаи легитимация, касателно всички наследници.
По основателността на предявените искове
развиват доводи за това, че в това производство не следва да се уважава
искането на ищците съдът да признае по отношение на ответниците, че ищците са
собственици - всеки един от тях - на посочения брой поименни налични акции,
поради това, че наследяването не води да автоматично прекратяване на
съсобствеността по отношение на ценните книги.Твърдят, че всеки от наследници
на общия им наследодател има по 1/6 идеална част от всяка акция, притежавана от
техния наследодател и тази съсобственост не е прекратена. Прекратяването
и може да се извърши чрез доброволна делба, каквато в настоящия случай не е
извършена. Излагат доводи за това, че
фактически и правно невъзможно е автоматично прекратяване на съсобствеността по
отношение на тези ценни книги, а ако се приеме, че с предявяването на тези
искове ищците дирят делба на ценните книги, то това е самостоятелно основание
претенциите да бъдат отхвърлени. Молят съда,
ако не приеме, че исковете са недопустими, да ги отхвърли като неоснователни. И
в двата случая претендират разноски.
Ответникът-
търговец въвежда аналогични възражения и твърди, че се присъединява към
възраженията на ответниците – физически
лица.
В допълнителната
искова молба ищците оспорват основателността на възраженията, касателно
допустимост на предявените искове. Позовават се на постановена от ВКС съдебна
практика, която допуска предявяване на искове с правно основание чл.71 ТЗ от
съсобственици на акции.Твърдят, че съществуващата съсобственост не следва да се
прекратява по реда на доброволното делба, а управителното тяло на ответника-
търговец е компетентния орган, който следва да приведе издадените временни
удостоверения в съответствие с променените обстоятелства, като разпредели
акциите по номера и издаде временни удостоверения на всеки от наследниците,
като впише ищците в книгата на акционерите.
В
допълнителните отговори ответниците поддържат заявените тези.
С молба
от 16.05.2018 година ищците внасят уточнение в своите претенции, като заявяват,
че исковете с правно основание чл.110 ГПК са насочени срещу ответниците – ФЛ,
имащи качество на наследници на общия им наследодател Б. Н., а исковете с
правно основание чл.71 ТЗ / за защита на членствени права/ са насочени срещу
търговското дружество- ответник, поради неправомерни действия на тази страна,
изразяващи се в отричане на самостоятелно акционерно участие в капитала на
ответника на всеки от ищците.Т.е. с тези претенции, намиращи основанието си в
нормата на ТЗ са предявени установителни искове касателно самостоятелното
участие на всеки от ищците в капитала на това дружество.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните - ФЛ и е
видно от представените доказателства (акт за смърт, удостоверение за
наследници, удостоверение за раждане), че общият им наследодател Б.Г.Н. е
починал на 14.05.2014 година и е оставил наследници, които са страни в това
производство – Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н.
с ЕГН **********,Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********,
Г.Б.Н. с ЕГН **********.
По делото не се спори и относно това, че между страните в процесуалната
връзка по чл.110 ГПК е налице наследяване на притежаваните от общия им
наследодател акции в капитала на ответника „П.а.“ АД, ЕИК *******.
Видно от представения алонж № 1
към книгата на акционерите на „М.П.“ АД Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с
ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН **********,Ю.П.Н. с ЕГН **********,
Б.Б.Н. с ЕГН **********, Г.Б.Н. с ЕГН ********** притежават заедно 125 поименни
налични акции (всяка с номинална стойност 100 лв.).
По силата на решение № 147 от 14.10.2014
г., постановено от СРС, III ГО, 86 с-в,
е допуснато приемане под опис от Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********,
Б.Б.Н. с ЕГН ********** на наследството на Б.Г.Н., част от което
са акции от „М.П.“ АД, като решението е вписано в особената книга на съда.
С определение № 677 от 21.12.2016 г. по гр.д. 832/2016 г. на
Костинбродския районен съд, 4
с-в, е дадено разрешение на А.П.Д. да се разпореди чрез продажба на по 20 бр.
акции на всяко едно от децата си Б.Б.Н. с ЕГН **********, П.Б.Н. с ЕГН **********,
Б.Б.Н. с ЕГН ********** от капитала на ответника „М.П.“ АД.
По силата на договор от 04.01.2018 г. с нотариална заверка на подписите,
извършена от нотариус С.В.е рег. № 93, ищците са продали чрез законния си
представител А.П.Д. на третото лице „М.А.“ ЕООД цялото си наследство от Б.Г.Н..
По делото е представена покана от „М.А.“ ЕООД до изпълнителния директор
на „П.а.“ АД Г.Н. за вписване в книгата на акционерите на първия като акционер
в дружеството-ответник на 26.03.2018 г. при нотариус И.И.-Ж.с рег. № 701.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Както
съдът е приел в постановеното от него определение предявените искове са кумулативно
съединени искове с правно основание чл.110 във връзка с чл.124 ГПК –за
установяване по отношение на ответниците - ФЛ, че ищците са изключителни
собственици /всеки един от тях/ на определен брой поименни налични акции, оставени
в наследство от Б. Н., а също и искове по чл.71 ТЗ във връзка с чл.124 ГПК – че
имат участие в капитала на ответника ТД със същия този брой акции, а остатъкът
от 5 броя са неделими и съсобствени, като неподеляеми.
По
искове с правно основание чл.110 във връзка с чл.124 ГПК.
Нормата
на закона сочи, че исковете за наследство, за унищожаване
или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на
доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.
С оглед на постановено Определение №1 от
03.01.2019 година по гр.д.№4692/2018г., с което касационната инстанция
постановява, че е налице правен интерес от разрешаване на спор между
сънаследници относно на упражняване на правата върху наследените акции - дали
те се упражняват съвместно от всички наследници или всеки от тях може да
оперира самостоятелно с полагащия му се според наследствената квота брой акции, настоящият състав приема, че следва да
разгледа предявените установителни искове с правно основание чл.110 ГПК. Този
спор е вид спор за наследство по смисъла на чл. 110, ал. 1 ГПК.Съобразно посоченото по-
горе определение на ВКС, предявяването на иск по чл. 71 ТЗ от част от наследниците против
дружеството, не лишава от интерес иска за упражняване правата върху акциите
между сънаследниците. Двата иска би следвало да се разглеждат съвместно, тъй
като по този начин би била осигурена цялостна защита на правата на ищците.
Ето защо съдът приема, че следва да разгледа
спорът за наследство между наследниците на Б. Н., а именно да даде отговор на
въпроса дали при наследяване на поименни налични акции всеки от наследодателите
получава в своята правна сфера определен брой акции, а останалите, които не
могат да бъдат разпредели между тях остават в съсобственост.Интересът на този
спор е изведен от касационната инстанция във връзка с упражняване правата по
тези акции.Тезата на ищците е, че правата по акциите следва да се упражняват след разпределение на
тези акции, съобразно наследствената квота на всеки един наследник, а тези,
които не могат да се разпределят да останат под режима на чл.177 ТЗ.
При разглеждане на този спор настощият състав на съда намира, че следва
изрично да се посочи, че е необходимо разграничение на правата върху акцията от
правата, които инкорпорира акцията.
Традиционно въпросът относно това какво представлява акцията се
разглежда в няколко насоки: 1/.акцията като част от капитала (от
гледна точка на дружеството): всеки акционер участва в капитала на акционерното
дружество с номиналната стойносттна акциите, които притежава; капиталът на дружеството представлява сбора от
номиналните стойности на притежаваните от акционерите акции; в този смисъл акцията се определя като форма на
финансиране на дружеството; 2/.като членство
в АД (от гледна точка на акционера) - акцията предоставя определени права на своя
притежател, който той може да упражнява спрямо акционерното дружество и спрямо
останалите акционери: право на глас, право на дивидент, право на ликвидационен
дял; в този смисъл акцията се определя като титул за участие
в акционерното дружество; 3/.като ценна
книга (от гледна точка на съдържанието), акцията удостоверява, че притежателят й участва в
капитала на съответното акционерно дружество и е носител на свързаните с това
членствени права; акцията като
ценна книга удостоверява съществуващото между нейния притежател и дружеството
членствено правоотношение.
Когато акцията е налична ценна книга, тя има и
качеството на вещ. В този
случай при съпритежаване на налични акции се стига до паралелното прилагане на
два самостоятелни и различни правни режима: този, уреждащ съсобствеността върху
акцията като вещ (ЗС) и този, уреждащ съупражняването на членството в АД и
съпритежаването на свързаните с него права (ТЗ) и именно това е
смисълът на подобно разграничение.Относно приложението на нормите на ЗС и
съотношението им в тези на ТЗ както теорията, така и практиката, приемат, че ТЗ
съдържа специални правила, което дерогират възможността за приложение нормата
на чл.32 ЗС.Тази постановка изхожда от статута на акцията като членствено
правоотношение.В настоящия случай между страните – ФЛ няма спор относно
наследствените права на всеки един от тях.Всеки един от ищците и всеки един от
наследниците имат по 1/6 идеална част от наследените акции, като ценни книги.
Въпросът е дали така определените
безспорни наследствени квоти водят до автоматично разделяне на тези общо на
брой 125 акции от капитала на ответника „П.А.“ АД, ЕИК *******, така, че всеки
от наследниците на Б. Н. да получи по 20 броя налични поименни акции, а неподеляемият
остатък от 5 броя акции да е под режима на чл.177 ТЗ.
В настоящия случай смисълът на
разглеждането на понятието акция е акцията като членство в АД, защото това е
смисълът на акцията от гледна точка на акционерите, с оглед правата, които им
дава акцията.
Правна база за понятието за акция като
членство е нормата на чл.181 ТЗ която сочи основните права, които дава акцията,
т.е. инкорпорира членствените права, които дава съдържание на членственото
правоотношение. Основните права, които дава акцията за неимуществени и
имуществени права: право на глас в ОС, право на дивидент и на ликвидационен
дял. Както се знае тези права не са еднакви за всички акционери, защото законът
допуска издаване на акции с особени права – так.нар. привилегировани акции, а
акциите с еднакви права образуват клас.
Акцията, разгледана като
членствено правоотношение, е неделима именно, поради комплексния характер на
членствената връзка, включващ имуществени и неимуществени права. Акцията, която
принадлежи на няколко лица им дава право да упражняват правата по нея като
определят пълномощник. Въпросът е дали притажаването от акционера на повече от
една акция дава право да се счита, че всяка акция е отделно членствено
правоотношение. По очевидни причини това не е така. Броят на притежаваните
акции не води до извод, че това са различни членствени правоотношения, а че
акционерът има едно - единствено
членствено правоотношение с дружеството, което, както е посочено и по- горе има
комплексен характер. Притежанието на повече от една акции ще увеличи
възможностите, които му дава членствената връзка, с оглед увеличеното участие в
капитала на дружеството.База за това твърдение е ясно определената икономическа
основа на същото, а друго не би и било възможно, защото смисълът на
акционерното участие е в концентрация на капитал и анонимност на същия.Ето защо
притежаването на повече от една акция няма да доведе да съвкупност от отделни
членствени правоотношения. Членствената връзка ще е само една. Този извод
поставя въпросът дали наследяването на множество акции, налични и обикновени,
от неколцина наследници, ще доведе да „раздробяване“ по право на броя акции,
съобразно наследствената квота на всеки един от наследниците на починалия
акционер и дали като резултат от това ще доведе до възникване на множество
членствени връзки между всеки един от наследниците и дружеството. Отговорът на
този въпрос следва да е отрицателен. Наследяването не може да доведе да
разпределение на притежаваните от акционера –наследодател акции и това е така,
защото притежаваните от него акции не представляват съвкупност от вещи, както
не представляват и съвкупност от множество/ равни на броя им/ членствени
правоотношения, а са една членствена връзка. В резултат на наследяването всеки
от наследниците ще встъпи в съществуващата членствена връзка и ще има право да
упражнява правата си по нея. Резултат от настъпилото правоприемство по силата
на закона ще доведе до промяна в една от страните в членственото правоотношение
- от едната страна на създалото се вече правоотношение, в резултат на
наследяването ще бъдат наследниците на починалия акционер, а от друга страна –
самото акционерно дружество. Смисълът на подобно съпритежание на акциите е в
това да се запазят съществуващите права на наследодателя акционер, такива
каквито са били в неговата правна сфера, които в пълен обем и вид да преминат
върху неговите наследници, както и да не раздробява капиталът на дружеството. Единствената
възможност това да се преодолее това положение е пътят на доброволната делба, тъй като законът
не допуска да се проведе съдебна такава, в каквато насока е трайната съдебна
практика. Съвместното упражняване на правата по наследените акции защитава
както интересът на наследниците на акционера / възможността им съвместно да
влияят на вземаните решения, да получават дивидент, както и ликвидационен дял и
други права, ако уставът е предвидил такива/, така и интересът на самото
дружество, чийто капитал няма да се раздроби. Съобразявайки това настоящият
състав не приема виждането, че акциите като институт са близки до вземанията,
поради което след смъртта на общия наследодател те преминават върху всеки от
наследниците му, поделени, съобразно квотата им на участие в делбената маса, а
тези, които не могат да бъдат разпределени по този начин – остават под режима
на нормата на чл.177 ТЗ. Подобно възприемане на акцията, противоречи на нейната
основна същност, касателно правата, инкорпорирани в нея.
Освен това подобна
подялба на акциите, по силата на закона, би поставила и други проблеми пред
наследниците.В тази насока проф. И. Русчев излага следните аргументи: “… Не може да бъде споделено и виждането, според
което поименните акции се придобиват от всеки от наследниците в момента на
наследяването, съобразно частта му в наследството, като в този случай няма
нужда да се извършва каквато и да е делба. И ако поради броя на акциите
е налице остатък, който не може да се придобие самостоятелно от наследниците,
тъй като една акция е неделима, този остатък да се притежава съвместно от
всички наследници, съгласно чл. 177 от ТЗ. Доколкото всяка акция е
самостоятелен обект на наследственото правоприемство, не може да се твърди, че
всеки наследник придобива такова число акции, което е съответно на размера на
неговия наследствен дял, т.к. акциите не се вземания, респективно не
отразяват вземане за стойност, а често обективират различни права. Така
например общият наследодател може да е притежавал акции от различни класове,
акции, част от които са с гарантиран дивидент, респективно с гарантиран
ликвидационен дял и други възможни права, които носят определени привилегии.
Съгласно чл. 182 ТЗ могат да се предвидят пет вида привилегии: право на
гарантиран дивидент – изплащането му не зависи от това дали е налице печалба
или не; право на допълнителен дивидент (изплаща се само ако има печалба, но
преди да бъде платен дивидентът, който се разпределя по обикновените акции),
право на гарантиран ликвидационен дял (реализира се без значение дали е
останало нещо след прекратяването; възниква преди удовлетворяването на
кредиторите); право на допълнителнителен ликвидационен дял (възниква
след удовлетворяване на кредиторите, ако е останало имущество); право на
обратно изкупуване по чл. 187в ТЗ. Възможни са и други привилегировани права
(право на лихва, право на повече от един глас, права върху т.нар. „златна
акция”, без участието на кято не могат да се вземат определени решения и др.).
Правото на лихва се изплаща преди дивидентите. Възможно е привилегированите
акции да са без право на глас (чл. 182, ал. 2, 3, 4). Те се включват в
номиналната стойност на капитала, като не се допуска повече от 1/2 от акциите
да бъдат без право на глас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни
акционери от един клас. При това
положение, ако бъде възприета тезата, че без да е нужно разпределение на
акциите между наследниците, те придобиват брой акции, равни на дела им в
наследството (при наследяване по закон), то при притежавани от общия
наследодател акции от различни класове и с различни привилегии, не става ясно
как точно ще се определи кой от наследниците кои акции поема.
Освен това, съгласно чл. 175, ал. 3 ТЗ акциите обикновено се издават, т.е. отпечатват в т.нар. „купюри“ от
по 1, 5, 10 и кратни на десет акции – сбор от определен брой акции, които могат
да се придобиват от акционерите. Могат да се напечатат 1, 5, 10 или кратни на
десет акции върху един лист хартия, което пък би означавало, че всички
притежавани от общия наследодател акции може да се окажат обективирани в една
единствена купюра, която да се намират във фактическата власт на само един от
наследниците, като в случая ценна книга е купюра, защото акцията няма
самостоятелно съществуване и може да се окаже само една. Което поставя въпросът
как ще се разделят „по право” между сънаследниците акциите, материализирани в
купюра“ - „Общи бележки върху наследственото правоприемство и
състава на наследственото имущество“- сп.“Норма“, бр.3/2017 година. Тези въпроси не могат да намерят своето
разрешение при подялба по права на наследените акции. Не може да се възприеме и
теза, че подялбата по право касае само един вид акции / напр. обикновени
налични и поименни/, а друг вид акции не могат да се поделят по тази начин.
Подобен дуализъм системата не търпи, а това е така, защото нормата на чл.177 ТЗ, както е посочено и по-горе има за цел да защити правата на акционерите и
правата на самото дружество.
Ето защо ищците и
ответниците – ФЛ, като наследници по закон на общия им наследодател Б. Н., следва
да упражняват, в резултат на възникналото от наследяването съпритежание върху
оставените от този наследодател акции общо на брой 125 – обикновени, поименни и
налични, всяка с номинална стойност от 100лв, съвместно, съобразно нормата на чл.177 ТЗ. Законът закриля интереса
им чрез тази разпоредба, а ако наследниците, придобили права върху акциите на
своя наследодател поискат да ограничат правата / да намалят обема на
притежаваните от всеки един от тях права, в сравнение с тези, притежавани от
техния общ наследодател или да се откажат от част от притежаваните права, при
подялба на акции от различен вид/, инкорпорирани в тези акции - напр. да загубят мажоритарния дял в
компанията, чрез подялба на акциите, да получават, всеки от тях по-малък
дивидент и др., все случаи, при които се ограничава обемът на притежаваните от
всеки наследник права, а при доброволна делба на акции от различни класове – да
се съгласят в правната сфера на всеки наследник да постъпят различни права.Но
това те могат да сторят само по реда на
доброволната делба.
При така изложените съображения
настоящият състав намира, че предявеният по чл.110 ГПК иск, макар и допустим,
се явява неоснователно предявен.Тезата, че в резултат на наследяването всеки от
наследниците на починалия акционер Б. Н., е получил по 20 броя налични поименни
акции, с номинална стойност на всяка една от тях от 100лв, а остатъкът от 5
броя от тези акции като неподеляеми следва да остане под режима на чл.177 ТЗ се
явява несъстоятелна, като противоречаща на същността на акцията като членствено
правоотношение, съдържащо правата на акционера, който е страна по тази
членствена връзка.
По исковете с правно основание чл.71 ТЗ във връзка с чл.124 ГПК.
Ищците твърдят, че ответното
дружество отрича всеки един от ищците да е придобил самостоятелно акционерна
участие в капитала на „П.А.“ АД, ЕИК *******.
Изхождайки от преждеизложеното,
касателно наличие на съпритежание на наследените от Б. Н. общо 125 броя налични
поименни, обикновени акции, с номинална стойност от 100лв, в капитала на това
дружество, от неговите наследници – ФЛ, както и необходимостта от това правата
по тези акции да се упражняват съвместно, съобразно нормата на чл.177 ТЗ, то
тезата на ищците за самостоятелно участие в капитала на дружеството, всеки от
тях с по 20 броя налични, се явява неудържима.
До извършване на доброволна делба на
тези акции, доколкото практиката приема за възможна такава, не са налице
предпоставки ответникът- търговец да възприема всеки от наследниците за
самостоятелен акционер, притежаващ по 20 броя налични поименни акции от неговия
капитал.
Исковете по чл.71 ТЗ във връзка с
чл.124, ал.1 ГПК, се явява обусловен и предопределен от претенцията с правно
основание чл.110 ГПК.След като съдът е достигнал да извод за неоснователност на
установителните искове, че наследените акции се разпределят, в резултат на
приетото наследство между всеки от наследници, съобразно квотната им участие в
делбената маса е необходимо правата по тях да се упражняват съвместно по
смисъла на чл.177 ТЗ, няма как по отношение на ответното дружество да бъде
постановено нещо различно. Както е посочено и по- горе, в резултат на
осъщественото наследяване по закон, наследниците на Б. Н. са встъпили в
съществуващата вече членствена връзка между него и дружеството, като нейната
неделимост, с оглед гарантиране на това правата на бившия акционер, такива
каквито са съществували в неговата правна сфера да преминат в правната сфера на
наследниците му, то тази връзка не подлежи на подялба по силата на
наследяването и поради математическата възможност броя на акциите да бъде
поделен между наследниците.Законът брани правата им, както и правата на
дружеството. Ето защо неоснователно предявен се явяват и установителните искове,
насочени от ищците срещу дружеството-ответник.Ищците нямат права на
самостоятелни акционери, всеки с изключително притежание на 20 броя налични
поименни акции.Те имат права на съпритежание по отношение на всяка една от 125
броя акции, собственост на техния наследодател.
При така изложените
съображения настоящият състав на съда приема и тези искове за неоснователно
предявени.
По въпроса за
настъпилото разпореждане са наследството от страна на ищците и искането на
ответниците за прекратяване на делото, поради липса на интерес.Както е посочено
и по- горе за ищците интересът на е изгубен в резултат на разпоредителното
действие, а промяната в материалната легитимация не следва да доведе до
прекратяване на делото, по аргумент от нормата на чл.226, ал.1 ГПК.
По разноските.
С оглед изводът на
съда за неоснователност на предявените искове, то разноските следва да се
разпределят на база нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Страните по делото
са представили списъци по чл.80 ГПК.
Ищците претендират
общо сумата от 1 200лв, , а ответникът – ЮЛ – сумата от 1 200лв –
адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е реално
понесено от страната.Ето защо ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на „П.А.“
АД, ЕИК ******* разноски по водене на делото в размер на 1 200лв.
При изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител А.П.Д., ЕГН **********,***, офис 3, адвокатско дружество „Г. и П.“,
чрез адв.И.Ц., срещуЮ.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н.,
ЕГН **********,***, чрез адв.В.Б., искове с правно основание чл.110 ГПК – за
признаване за установено по отношение на ответниците, в резултат на настъпилото
от наследяване по закона правоприемство от Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на
гр.Ловеч, починал на 14.05.2014г. в гр.Ихтиман, че ищците са самостоятелно,
всеки един от тях притежатели на по 20 броя поименни налични акции, всяка с
номинална стойност от 100лв, част от капитала на „П.А.“ АД, ЕИК *******, поради
неоснователността им.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н.,
ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител А.П.Д., ЕГН **********,***, офис 3, адвокатско дружество „Г. и П.“,
чрез адв.И.Ц., срещу „П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** и със съдебен адрес ***, чрез адв.В.Б., искове с правно основание чл.71 ТЗ
– за установяване по отношение на ответника, че всеки от ищците има
самостоятелно участие в капитала на дружеството- ответник, всеки от тях с по 20
броя поименни налични акции, всяка с номинална стойност от 100лв, поради
неоснователността им.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н.,
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.П.Д., ЕГН **********,
да заплатят на „П.А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
разноски по водене на делото в размер на 1 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: